Р Е Ш Е Н И Е
№ 288 / 30.4.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, V състав, в
открито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я.В., като разгледа административно дело № 160 по описа на съда за 2019 г.,
докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на ЕТ „Мария-87-М.К.“, с ЕИК ********* с адрес за
кореспонденция гр. Велинград, бул.“Съединение“ № 83 , обл. Пазарджик,
представлявано от М.К. против ЗППАМ № ФК-48-0224567/22.01.2019 г. на началник Отдел
„Оперативни дейности“ - гр. Пловдив към ЦУ на НАП, с която е разпоредена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин
за дрехи с търговска площ 20 кв.м., находящ се в гр. Велинград, ул.
„Съединение“ № 83, стопанисван от ЕТ „Мария-87-М.К.“ гр.Велинград и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят претендира отмяна на заповедта. Излага
съображения за нарушение на материалния закон. Поддържа жалбата си и чрез
процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание.
Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, също чрез процесуален представител в проведеното
заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за
законосъобразността на издадения административен акт. Претендира за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от разпореденото с обжалваната заповед. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Обжалваната заповед за налагане на принудителна мярка
е мотивирана фактически с нефункционираща дистанционна връзка на наличното в
обекта на жалбоподателя фискално устройство с НАП, което не е изпращало информация до
агенцията в периода от 25.10.2018 г. до 17.01.2019 г. (датата
на извършената проверка). Като правни основания за налагане на мярката са
посочени чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, както и чл. 118, ал. 4, чл.
186, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗДДС, които предвиждат следното:
Чл. 7. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм. и доп., бр. 40
от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата
по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази
наредба.
Чл. 118. (4) Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:
3. изискванията, редът и начинът
за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите;
Чл. 186. (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010
г., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила
от 8.03.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр.
98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което:
3. (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017
г.) като е задължено, не използва фискално устройство или използва фискално
устройство, което няма изградена дистанционна връзка;
(3) Принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице.
Следователно, обжалваната заповед е надлежно
мотивирана с извършено от жалбоподателя нарушение на изискването да изпраща по
електронен път в данните от функциониращото фискално устройство, като за това
нарушение законът предвижда налагане на ПАМ – запечатване на обект за срок до
30 дни.
Извършеното от жалбоподателя нарушение се установява
безспорно от събраните по делото писмени доказателства: протокол за извършена
проверка от 17.01.2019 г., фискални бонове, извлечения и справки от
електронната система на НАП.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя:
Той твърди, че към момента на проверката касовият
апарат е работил и СИМ картата е била в него, а доколкото през процесният
период не е получавана информация в НАП то това не е било по негова вина.
Доколкото връзката с НАП се осъществява от друг търговец и сървъра на НАП не
гарантира връзка то жалбоподателят не е отговорен и не следва да му се прилага
ПАМ. Възражението е несъстоятелно, тъй като отговорността на жалбоподателя е
обективна. Цитираните по-горе нарушени законови разпоредби поставят императивна
забрана за работа на фискално устройство без изградена (функционираща)
дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в наредбата. Следователно
именно търговците имат задължението да следят наличието на връзка и при липсата
на такава да не използват фискалното устройство. Доколкото липсата на връзка се
дължи на фирмата, поддържаща ФУ или на мобилния оператор то това не се отразява
на отговорността на жалбоподателя пред НАП по реда на наредбата и ЗДДС. Друг е
въпросът, че той би могъл да потърси отговорност от тези лица за
неблагоприятните последици от неизпълнението на задълженията им по договорите с
него. Случаите на претоварване на сървърите на НАП са няколко и са общоизвестен
факт, при който връзката се загубва за по няколко часа, като тези случаи не са
в периода 25.10.2018 г. - 17.01.2019 г., в който процесното фискално устройство
не е изпращало информация до НАП.
Обстоятелството, че неизпратената информация се
съхранява във фискалното устройство не влияе на процесното извършеното
нарушение, което е свързано с изискването за наличие на постоянна и актуална
информация за извършените продажби в НАП.
Съдът намира за
справедлив и срока на наложената принудителна мярка – 14 дни предвид
значителния период от почти 3 месеца, през който ФУ е работило без да предава
данни на НАП.
Следователно обжалваната заповед е издадена при спазване на относимите
материалноправни разпоредби.
Административният акт е издаден от компентентен орган във формата на
мотивирана писмена заповед, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с целта на закона, за да се препятства за определен
период от време извършването на други нарушения от страна на жалбоподателя.
При този изход
на делото на Отдел „Оперативни дейности“ - гр. Пловдив към ЦУ на НАП
следва да се заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите с оглед
фактическата и правна сложност на делото следва да бъдат в минималния,
предвиден от закона размер от 100 лв.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на ЕТ „Мария-87-М.К.“, с ЕИК
********* с адрес за кореспонденция гр. Велинград, бул. “Съединение“ № 83, обл.
Пазарджик, представлявано от М.К. против ЗППАМ № ФК-48-0224567/22.01.2019 г. на
началник Отдел
„Оперативни дейности“ - гр. Пловдив към ЦУ на НАП, с която е
разпоредена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект
– магазин за дрехи с търговска площ 20 кв.м., находящ се в гр. Велинград, ул.
„Съединение“ № 83, стопанисван от ЕТ „Мария-87-М.К.“ гр.Велинград и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС.
Осъжда ЕТ „Мария-87-М.К.“ да заплати на
Отдел „Оперативни дейности“ - гр. Пловдив към ЦУ на НАП разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: /П/
С
решение № 16640 от 06.12.2019 г. по адм. дело № 8141/2019 г. на ВАС -ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна заповед за принудителна административна мярка №
ФК-48-0224567/22.01.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр.
Пловдив при Главно управление „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за „запечатване
на търговски обект – магазин за дрехи в гр. Велинград и забрана за достъп до
него за 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т. 3 ЗДДС.
Решението не
подлежи на обжалване.