Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 23.05.2019 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен
съд , VI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и трети април, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
адм.дело № 5103 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК
във вр. с чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Производството е
образувано по жалба, подадена от С.И.С.
чрез пълномощника му адв.Здр.П., против Решение №398 от 16.06.1997г. на ПК –
гр.Русе, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на С.И. ***
върху земеделски земи в землището на град Русе.
В жалбата се развиват доводи за нищожност на
административния акт, поради липса на компетентност, неспазване на установената
от закона форма, съществено нарушение на административно производствените
правила, противоречие с материално правни разпоредби и несъответствие с целта
на закона.
Иска се от съда постанови решение, с което да
обяви за нищожно решение № 398 от 16.06.1997г. на ПК – гр.Русе за
възстановяване на правото на собственост на земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на град Русе. Претендира разноски.
Ответната страна –
Общинска служба по земеделие – Русе е подала писмен отговор на жалбата в срока
по чл.163, ал.2 АПК, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на
жалбата: Жалбата от С.И.С. за обявяване за нищожно на Решение №398 от 16.06.1997г. на ПК – гр.Русе,
с което на наследодателя му на С.И. ***, е възстановено правото на собственост върху
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на град Русе, е
допустима. Съображенията за това са следните:
Обявяването на нищожността на административен акт от съда може да стане по два начина - когато
при оспорване на административен акт, в законово определения срок, съдът констатира,
че актът е нищожен, и при изрично сезиране на съда с искане за прогласяване на
нищожност - безсрочно по реда на чл. 149, ал. 5 АПК.
И в двата случая на оспорване на
административния акт с искане за обявяване на нищожността му е необходимо да е
налице правен интерес за оспорващия към
момента на подаване на жалбата. В този см. е ТР
№ 3/16.04.2013г., постановено по тълк. дело № 1/2012 г. на Общото събрание на
колегиите на Върховния административен съд. Според посоченото тълкувателно
решение „правен интерес за оспорващия, в по-широк смисъл, ще е налице, когато с
оглед правната сигурност и силата на пресъдено нещо, каквато съдебният акт
несъмнено има - се прогласи erga omnes какви са правните последици, респ.
липсата на такива, от евентуална нищожност. Интересът на оспорващия е мотивиран
и имплицитно свързан с правото му да може да изисква от всички участници в
правния оборот да се съобразят с правноустановеното в съответно съдебно решение“.
От представената преписка по издаване на
обжалваното решение се установява, че с постановено на 16.06.1997г. решение
№398, ПК-гр.Русе след като е разгледала преписка по заявление
вх.№826/13.01.1992г. на Румяна Иванова Коева за възстановяване правото на
собственост на наследниците на С.И. Станев,
протокол на ПК-гр.Русе №157/14.11.1994г. за признаване и определяне за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и заявление
вх.№826/13.01.1992г. на Симеонка Симеонова Иванова (като наследник на С.И.
Станев), ведно с представената 1 бр. скица на имот №63024/23.07.1997г.,
заверена от ПК- гр.Русе, е възстановила на наследниците на на С.И. *** правото
на собственост върху земеделски имот, с площ 18.199дка.
Предвид дадените разрешения в ТР № 3/13г. на
ОСК на ВАС следва да се посочи, че с оглед твърденията, изложени в жалбата на С.И.С.,
е налице правен интерес да иска да бъде обявено за нищожно Решение № 398 от
16.06.1997г. на ПК – гр.Русе. Нищожният административен акт създава една
привидност на правните последици, поради което е налице правен интерес да
иска отстраняването им.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Изискванията за
действителност на административните актове са: актът да е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при
спазване на процесуалноправните разпоредби по издаването му, да са спазени
материалноправните разпоредби относно съдържанието му и да е съобразен с целта,
която преследва законът.
Неспазването на
някое от тези изисквания води до недействителност на административния акт.
Съответно на посочените изисквания, пороците
на недействителните административни актове могат да бъдат: липса на компетентност, неспазване на установената форма, нарушение
на административно-производствените
правила, материална незаконосъобразност и превратното упражняване на власт.
До такива пороци
обаче водят само съществените нарушения на изискванията за валидност, които
дават отражение на съдържанието на акта и волеизявлението на административния
орган. (Тълкувателно
решение № 2 от 14.V.1991г. по гр. д. № 2/91г., ОСГК на ВС).
Всяко
изключително тежко нарушение на посочените изисквания може да има за последица
нищожност на административния акт.
Необходимо е обаче нарушението да е било толкова тежко, че да е довело до пълна
невъзможност да бъде формирана и валидно изразена волята на административния
орган.
Решенията на ОСЗ (ПК) са индивидуални
административни актове. Когато са позитивни, те имат конститутивен характер.
При извършената проверка за валидност на
Решение №398 от 16.06.1997г. на ПК – гр.Русе, съдът констатира, че същото е
постановено от компетентен орган – ПК – Русе (сега – ОСЗ – Русе), в рамките на
материалната и териториалната му
компетентност, и във валидна
писмена форма, съдържаща необходимите реквизити. При издаването на
административния акт не се констатира от съда и съществено нарушение на
административно-производствените правила, или несъответствие с целта на закона,
което да е толкова тежко, че да има за последица нищожност на акта.
Липсват и пороци по отношение спазването на
материалния закон, които да са относими към валидността на решението.
При порока материална незаконосъобразност
съдебната практика приема, че е налице нищожност на административния акт,
когато е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на
приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание
или акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон от нито един орган (Решение № 13762/22.10.2013г. на ВАС по адм. д. №
8164/13г., II o.).
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя,
че №398/16.06.1997г. на ПК-гр.Русе е нищожно. Решение №398/16.06.1997г. на
ПК-гр.Русе е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт.
Решението е издадено в изискуемата от
закона писмена форма, от компетентния административен орган , в съответствие с
материалния закон, при спазване на материално-правните разпоредби и в
съответствие с процедурните правила.
Атакувания ИАА, Решение №398/16.06.1997г. на
ПК-гр.Русе, е издаден на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за
земеразделяне и протокол №157/14.11.1994г., посредством който ПК – Русе
възстановява 18.199 дка на наследниците на С.И. ***, представляващи имот
№063024 в землището на град Русе.
Новите реални граници се определят с плана за
земеразделяне, като възстановяването на собствеността се извършва с решение на
ОПК, въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне.
В ПК- Русе е била образувана преписка
№826/13.01.1992г. за възстановяване на земеделски земи в землището на град Русе
на наследниците на С.И. ***, по заявление на Симеонка Симеонова Иванова, а
впоследствие действия е извършвала Румяна Иванова Коева. Със заявление
вх.№826/13.03.1992г. са заявени и признати за възстановяване 3.200 дка ниви в
местност Папаз дере и 15.000дка лозя в местността Камусчията, или общо 18.200
дка земеделска земя.
С протокол №157/14.11.1994г. на ПК –Русе е
признато правото за възстановяване на собствеността с план за земеразделяне
върху 18.200 дка.Съгласно чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ в случаите, когато правото на
собственост се възстановява с план за земеразделяне, общинската поземлена
комисия постановява решение, с което определя размера и категориите земеделски
земи, на които има право заявителят. В протокола е посочено, че „следва да
бъдат възстановени 18.200 дка при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от
ЗСПЗЗ" . В чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ законодателят е регламентирал, че
възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални
граници с план за земеразделяне се извършва върху равностойни по количество и
качество земи, съответно намалени в случаите на чл. 15, ал. 2 по възможност в
местностите, където са се намирали имотите на заявителите при включването им в
трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в
други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Няма спор по
делото, че към момента на изработване на плана за земеразделяне е имало
съществуващи лозя само в две местности Гарван бюлюк и Софта бюлюк.
С протокол №157/14.11.1994г. на ПК –Русе не се
възстановява право на собственост, а само се признава това право. Същият
изрично е посочен като част от основанията за постановяване на процесното
решение.
С решение № 398/16.06.1997 г. на основание чл.
27 от ППЗСПЗЗ влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № 157/14.11.1994
г., ПК - Русе възстановява 18.199 дка на наследниците на С.И. ***. Съобразно
разпоредбите на чл. 27 от ППЗСПЗЗ /в редакцията на ДВ бр. 43/30.05.1997г./ на
основание влезлия в сила план за земеразделяне поземлената комисия постановява
решение за възстановяване правото на собственост, в което описва размера и
категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и
ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Към решението
се прилага скица на имота, заверена от поземлената комисия.
С Протокол № 420/09.09.1997 г. е извършен
въвод във владение на възстановения с решение 398/16.06.1997 г. поземлен имот №
063024 в землището на гр. Русе.
Съобразно разпоредбата на чл. 25 ППЗСПЗЗ,
съобщението на ПК - Русе, че е изработен проект на плана за земеразделяне на
землището на гр. Русе, е обнародвано в ДВ, бр. 91/1996 г. Няма спор по делото,
че проектът на плана е бил изложен на видно място в кметството и разгласен чрез
средствата за масова информация, като заинтересуваните лица са имали право да
направят писмени възражения пред общинската поземлена комисия по проекта на
плана за земеразделяне, в 14-дневен срок от датата на обнародването на
обявлението в ДВ по чл. 25 от ППЗСПЗЗ.
Законодателят е дал възможност на носителите
на правото на собственост да идентифицират имотите си преди обявяване на
проекта на плана за земеразделяне /анкета/. По делото е представен обявление на
график за анкетирането. Видно от протокол от 10.10.1996 г. за приемане на
резултатите от работата по договор № 172709/20.07.1993 г. на извършеното
анкетиране са се явили 25 % от заявителите. Няма данни да са участвали
наследниците на С.И. Станев.
В ДВ бр. 32/18.04.1997 г. е обявено съобщение,
че е одобрен коригираният план за земеразделяне на землището на гр. Русе на основание
чл. 25, ал. 5 от ППСЗПЗЗ. Оповестено е по надлежния ред и заинтересуваните лица
са уведомени по този начин, че жалби срещу одобрения план за земеразделяне
могат да се подават в четиринадесетдневен срок от датата на обнародване в
"Държавен вестник", чрез поземлената комисия до окръжния съд. В
съобщението е указано, че жалбата следва да бъде придружена със скица - проект
за изменението, изготвена от включени в списъка по чл. 59, т. 11 ППЗСПЗЗ
правоспособни лица.
Постъпилата жалба вх. № Ж-383/09.05.1997 г. от
С.И.С. –жалбоподател и по настоящото дело, е била оставена без движение, тъй
като не отговаряла на изискванията на чл. 25, ал. 6 ППЗСПЗЗ. Същата е била и
просрочена, тъй като е била подадена извън предвидения в закона 14-дневен срок,
посочен в обявлението.
В ДВ бр. 43/30.05.1997 г. е обявено на
основание чл. 32, ал. 2 ППЗСПЗЗ съобщение за извършване на въвод във владение,
което за процесния имот е извършено с Протокол № 420/09.09.1997 г. Общо
възстановената собственост в землището на град Русе на наследниците на С.И. ***
е в размер на 18.199 дка, като няма разлика в заявените по преписката площи и
възстановените със ЗСПЗЗ.
По изложените съображения, съдът намира, че
жалбата от С.И.С. , с която се иска да се обяви за нищожно Решение №398/16.06.1997г. на ПК-гр.Русе, с
което на наследодателя му С.И. ***, е възстановено правото на собственост върху
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на град Русе на
следния имот - Нива от 18.199 дка, четвърта категория, местност Под Ормана,
имот №063024, е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя не
следва да се присъждат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно,
предвид разпоредбата на чл.
143, ал. 3 и 4 от АПК и
своевременно направено, следва да бъде уважено за сумата от 150 /сто и
петдесет/ лева.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.С., ЕГН: **********,***,
за обявяване за нищожно на Решение №398/16.06.1997г. на ПК-гр.Русе, с което на наследодателя
му С.И. ***, е възстановено правото на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне в землището на град Русе на следния имот - Нива
от 18.199 дка, четвърта категория, местност Под Ормана, имот №063024.
ОСЪЖДА Д С.И.С., ЕГН: **********,*** да заплати
на Общинска служба по земеделие – гр.Русе, ул.“Църковна независимост“, №16,
ет.7 сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд – Русе в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: