№ 2868
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511007 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжник в изпълнителното производство, а именно – П. М.
С. срещу насочване на изпълнението по изп.д. № 20229230400116 по описа на ЧСИ Г.Н., с
рег. № 923 в КЧСИ с район на действие СГС, върху недвижим имот, представляващ 1/9
ид.ч. от Апартамент ******* в гр. София, жк *********, с идентификатор
68134.2815.2848.4.1., собственост на длъжницата. Жалбоподателката поддържа, че имотът е
несеквестируемо жилище на основание чл. 444, т. 7 ГПК, без значение, че същият е
придобит по наследство. Намира и за неправилни мотивите на съдебния изпълнител, че 1/9
ид.ч. от жилището не отговаряла на възможността да бъде използван за жилищни нужди.
Отделно поддържа и че притежаваният от нея имот в село Гложене не представлява
жилищен имот, тъй като е паянтова сграда, построена във вилен имот, извън регулационния
план на село Гложене, негодна за обитаване.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че
жалбата е допустима, но по същество е неоснователна, поради липсата на отрицателната
предпоставка по чл. 444, т. 7 ГПК.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и
събраните по делото доказателства, намира следното:
От представените от съдебния изпълнител материали по № 20229230400116 по описа
на ЧСИ Г.Н., с рег. № 923 в КЧСИ с район на действие СГС, се установява, че
жалбоподателката има качеството на длъжник в образуваното изпълнително производство
за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя – Компания за луксозно
строителство /като правоприемник на Корпоративна търговска банка АД, първоначален
взискател по изп.д. 20208500400290 на ЧСИ А.Б., изпълнителните действия по което са
продължени по настоящото изпълнително дело на ЧСИ Н./ парични вземания.
В чл. 435, ал. 2 и, ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия,
1
които подлежат на обжалване от длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка,
определянето на трето лице за пазач, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати
или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението.
При съобразяване на задължителните указания при приложението на чл. 435, ал. 2, т.
2 ГПК, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д.
№ 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, следва, че отделното обжалване на действието на
съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху недвижим имот и на запор върху
движими вещи и вземания на длъжника по изпълнението, не е сред тези, посочени в чл. 435,
ал. 2 ГПК, поради което то е недопустимо. В настоящата хипотеза, обаче, се обжалват не
самите действия на съдебния изпълнител по налагане на възбрана, опис или оценка за
пазарната стойност на имота /които са били извършени преди подаване на жалбата/ върху
описания по-горе недвижим имот, а насочване на принудителното изпълнение срещу този
недвижим имот. Тоест, за жалбоподателката С. е възникнало правото на обжалване по чл.
435, ал. 2, т. 2 ГПК и жалбата е допустима.
Спорният в производството въпрос е дали имотът, спрямо който е насочено
изпълнението е секвестируем.
В чл. 444 и чл. 446 ГПК са предвидени изключения, при които не може да бъде
насочено принудителното изпълнение върху определени имуществени права на длъжника,
които законът е дефинирал като несеквестируеми. Специално, според чл. 444, т. 7 ГПК е
предвидено, че жилището на длъжника е несеквестируемо, когато нито той, нито някой от
членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от
това, дали длъжникът живее в него, като в тази норма е посочено, че ако жилището
надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се
продава, в случай че са налице условията на чл. 39, ал. 2 Закона за собствеността.
Приложението на несеквестируемостта по т. 7 ГПК не е обвързано от придобивното
основание за притежаваните от длйжника жилищни имоти.
Несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника, която е уредена с
цитираната законова разпоредба, има за цел да бъде гарантирано, че принудителното
изпълнение срещу това лице ще бъде така проведено, че да не се застрашава възможността
то и неговото семейство да преживяват нормално, като бъдат лишени от единствения
недвижим имот, който притежават и чрез ползването на който могат да бъдат осигурени
техните жилищни нужди. Твърдяната несеквестируемост и обстоятелствата във връзка с нея
подлежат на доказване от длъжника.
В случая, изпълнителят е насочил изпълнението към собствените на С. 1/9 ид.ч. от
Апартамент ******* в гр. София, ж.к. *******, с идентификатор 68134.2815.2848.4.1.,
собственост на длъжницата, като възражение по смисъла на чл. 442а ГПК или искане по чл.
443 ГПК няма доказателства да са отправени.
От представените в изпълнителното производство доказателства, се установява, че
към настоящия момент длъжницата М. притежава по наследствено правоприемство освен
горния имот и 1/6 ид.ч. от друг жилищен имот в село. Гложене, Ловешка област. От
представените доказателства е видно, че имотът има характер на жилищен /л. 177 и сл. от
изп. дело – Приложение 2 към подадена Декларация по чл. 14 ЗМДТ/ и представлява
електрифициран и водоснабден имот – сграда. Следва да се има предвид и че определяне на
сградата като паянтова е с оглед целите и по Приложение 2 от ЗМДТ - за определяне на
дължимия местен данък за такава категория недвижим имот.
2
Жалбоподателката не излага твърдения и не представя доказателства за това кои и
колко са членовете от семейството с които живее заедно, но така или иначе притежаваната
от нея ид.ч. не надхвърля жилищните й нужди. Жалбоподателката не представя и
доказателства във връзка с твърденията си относно невъзможността и негодността за
обитаване на другия, притежаван от нея жилищен имот, за което носи тежест. В допълнение,
обаче, следва да се посочи, че легално определение за "жилище" се съдържа в § 5 т. 30 от
ЗУТ и там не да държи сметка за тяхното конкретно състояние или за възможността за
ползването им съобразно това предназначение.
При извод, че описаният недвижим имот не е единственото жилище, което
длъжницата притежава, той няма качеството на несеквестируемо жилище за длъжника по
смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК и липсва забрана за насочване на изпълнението към него.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. М. С., ЕГН:********** срещу
действията по насочване на изпълнението по изп.д. № 20229230400116 по описа на ЧСИ
Г.Н., с рег. № 923 в КЧСИ с район на действие СГС, върху недвижим имот, представляващ
1/9 ид.ч. от Апартамент ******* в гр. София, жк *********, с идентификатор
68134.2815.2848.4.1., собственост на длъжницата
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3