O П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2218
Бургаският окръжен съд
граждански състав
На 15.11.2019 година
В закрито заседание в следния състав:
Окръжен съдия: Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев
гражданско дело № 1731 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК във връзка с направено искане за постановяване на съдебен акт, с който да се измени решението по делото в частта за разноските, тъй като при определяне на тези, дължими на ищеца не е включена платена сума в размер на 3100 лева адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие №**********.
В срока по чл. 248 ал. 2 ГПК не постъпил отговор от ответника.
Подадената молба е допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл.248 ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:
В законовия срок по делото е представен списък на разноските, в който е включен и адвокатския хонорар в посочения по-горе размер. Приложен е и договор за правна защита и съдействие с направено отбелязване, че сумата е платена по банков път. Записан е номер на банкова сметка. ***ъщата обаче не са ангажирани. Такива се представят с молбата от 29.10.2019г. Към нея е прикрепено платежно нареждане от ОББ АД с дата 21.12.2018г. за сумата от 3100 лева, заплатена от ищеца на процесуалния му представител.
Отбелязването в договора за правна защита и съдействие, че плащането ще се осъществи по банков път изключва изцяло възможността този документ да представлява същевременно и разписка за изпълнение. Съдебната практика приема, че изявлението за плащане на адвокатски хонорар в самия договор за правна защита има значение на разписка само в хипотезата, когато е договорено плащане в брой, а пропускът на страната да приложи до даване ход на устните състезания пред съответната инстанция доказателства за плащане на уговореното като платимо по банков път възнаграждение не може да бъде саниран с по-късното им представяне. В този смисъл - определение №52/30.01.2017г., постановено по ч.т.д. №1496 по описа на ВКС за 2016г.- І т.о. ТК, определение на ВКС №11/06.03.2009г. по т.д. №417/08г. I т.о., определение на ВКС №33/07.05.2009г. по т.д.№755/08г.- I т.о.
Съгласно т.1 и т.11 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д. №6/12г. на ОСГТК на ВКС, ако в договора е предвидено заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, за превеждането му следва да се представят доказателства и то най-късно към датата на приключване на разглеждането на делото пред съответния съд. Ищецът не е доказал надлежно плащане на хонорара, посочен в договора за съдебната му защита в предвидения от закона краен процесуален срок.
Представеното от ищеца едва с молбата по чл.248 от ГПК доказателство за плащането на адвокатското възнаграждение не следва да се обсъжда и съобразява при формиране на изводи относно направените по делото разноски съгласно горепосочената задължителна съдебна практика, в чиято т.1 са изложени мотиви, че възстановяване на разноски се дължи само ако са реално направени. Представянето на доказателствата за плащането в тази връзка пък е изискуемо в сроковете по т.11 от същото тълкувателно решение, въвеждащо времево ограничение до приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция, защото след този момент е недопустимо както въвеждането на нови възражения от страните, така и ангажирането на каквито и да било доказателства, спрямо които противната страна не би могла да подаде становище и да се защити.
За представянето и приемането на приложеното към молбата на ищеца от 29.10.2019г. доказателство е настъпила преклузия и затова същото не може да се обсъжда по същество.
От всичко казано следва, че не се установяват основания за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, които настоящият състав е присъдил в полза на ищеца, а подадената молба следва да се отхвърли.
Ето защо и на основание чл.248 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца А.М.С., ЕГН ********** за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване по чл.274 ал.1 т.2 ГПК с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
Съдия:
.