№ 19017
гр. С, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110120580 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Щ. А., ЕГН
**********, с адрес: с. АДРЕС срещу В. Д. А., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС и Е. К. А.,
ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, с която се моли съдът да:
-прогласи за нищожен направения от И. Щ. А. отказ от наследството на ЕМС.,
вписан с Решение № 12787 от 14.11.2022 г. , по ч.гр.д.№ 20221110160537/2022 год., СРС, 92
състав, под № 2255/16.11.2022 г. и със Заявление c нотариална заверка на подписа до
Софийски районен съд,
-прогласи за нищожен направения от И. Щ. А. отказ от наследството на ПЩА ,
вписан с Решение № 12872 от 15.11.2022 г. , по ч.гр.д.№ 20221110160540/2022 год.СРС, 92
състав, вписан под №2257/16.11.2022 год.
-признае за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № № ***** от 12.10.2011 год. на ИД на
АГКК; Последно изменение на КККР за обекта от 19.01.2021 год.; адрес на имота: гАДРЕС в
сграда с идентификатор ************** с предназначение- жилищна, многофамилна;
Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *************; Предназначение
на самостоятелния обект- апартамент с жилищна сграда или вилна сграда, или в сграда
със смесено предназначение; Брой на нивата на обекта: 1; Посочена в документа площ 84
кв.метра; Прилежащи части: зимнично помещение № 9 / девет/ с площ 2.41 кв.м. и 0.650%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; Ниво 1:Съседи: на
същия етаж: *************.8.131, *************.8.147; под обекта:*************.8.130 и
над обекта: *************.8.134 и да осъди ответниците да предадат владението върху ½
ид.ч. от имота, което се упражнява без правно основание.
Ищцата твърди, че по силата на Договор за продажба на ДНИ, по реда на НДИ от
6.12.1990 год., сключен между Об. НС Н, гр.С и общите на страните наследодатели ЕС и
ПЩ, последните са придобили при равни права собствеността върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *************.
Поддържа се, че ищцата не е правила волеизявления и че подписите положени под
1
заявление за отказ от наследството от ЕМС., с рег.№ ***** от 04.11.2022 год., пред нотариус
рег. № *** на НК, с район на действие СРС, както и заявление за отказ от наследството от
ПЩА, с рег.№ **** от 04.11.2022 год., пред нотариус рег. № *** на НК, с район на действие
СРС, не са положени от нея, съответно и саморъчно изписаните три имена и всички
подадени документи по тези дела не изхождат от нея. Поддържа се, че отказите от
наследство като нищожни не са породили правни последици.
Сочи се, че ищцата, като наследник на майка си ЕС, е наследила 2/6 ид.части от
имуществото й и като наследник на ПЩ -1/6 ид.части от имуществото му, или е наследила
общо ½ ид.част от процесният недвижим имот.
Поддържа се, че ответниците са собственици на останалата ½ ид.ч., като са завзели
целия имот и не предоставят на ищцата достъп до същия.
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъде назначена СГЕ, която да установи дали подписите и имената положени
под заявленията за отказ от наследство са положение от ищцата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва
исковете като недопустими и неоснователни. Сочи се, че с отказ от наследство вписан в
особената книга на съда ищцата е направила отказ от наследство от двамата общи
наследодатели. Съгласно разпоредбите на чл. 54, ал. 2 от Закона за наследството приемането
и отказът не могат да се оспорят поради погрешка, което се счита като основание за
отхвърляне на исковите претенции. Оспорват се твърденията на И. А., че положените под
отказите подписи не са нейни.
Поддържа се, че след като се отхвърли иска за оспорването на отказа от наследство,
следва да бъде отхвърлен и втория предявен иск от ищцата за предаване на владението
върху 1/2 ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 06.12.1990 г. Общински народен съвет Н продава на ПЩА и ЕМС. по
½ ид.ч. от апартамент №*** на трети етаж в жилищна сграда – АДРЕС.
Видно от Удостоверение за наследници Изх. №**********/08.11.2022 г., ЕМС. е
починала на 13.05.2000 г. и е оставила за наследници И. Щ. А.- дъщеря, ПЩА- син и КЩА -
син. Видно от същото удостоверение и от Удостоверение за наследници Изх.
№**********/08.11.2022 г. ПЩА е починал на 08.09.2012 г. като е оставил за наследници
И. Щ. А.- сестра и КЩА- брат. КЩА също е починал на 02.09.2020 г., като е оставил за
наследници В. Д. А.- съпруга и Е. К. А.- дъщеря.
Представено по делото е заявление за отказ от наследство от И. Щ. А., с което се
заявява, че се прави отказ от наследството на ПЩА. Същото е с дата -3.11.20223 г., като е
налице нотариална заверка на подписа на И. Щ. А. с рег. №**** на Нотариус Н Д. В него в
описанието на данните на ищцата е посочена лична карта №**********, издадена на
13.10.2016 г. от МВР-С. Същото е входирано в Софийски районен съд с вх.
№******/08.11.2022 г., образувано е гр.д. №60540 по описа за 2022 г. на СРС, 92 състав.
Постановено е Решение № 12872/15.11.2022 г., с което се допуска отказ от наследството,
оставено от ПЩА, ЕГН: **********, починал на 08.09.2012г., с последно местожителство в
С, от наследника И. Щ. А., ЕГН: **********. Разпоредено е отказът да се впише в особената
книга на съда.
Представено по делото е заявление за отказ от наследство от И. Щ. А., с което се
2
заявява, че се прави отказ от наследството на ЕМС.. Същото е с дата -3.11.20223 г., като е
налице нотариална заверка на подписа на И. Щ. А. с рег. №***** на Нотариус Н Д. В него в
описанието на данните на ищцата е посочена лична карта №**********, издадена на
13.10.2016 г. от МВР-С. Същото е входирано в Софийски районен съд с вх.
№241479/08.11.2022 г., образувано е гр.д. №60537 по описа за 2022 г. на СРС, 92 състав.
Постановено е Решение № 12787/14.11.2022 г., с което се допуска отказ от наследството,
оставено от ПЩА ЕМС., ЕГН: **********, починала на 13.05.2020г., с последно
местожителство в С, от наследника И. Щ. А., ЕГН: **********. Разпоредено е отказът да се
впише в особената книга на съда.
По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която – С. Ц. е
представила писмено заключение, поддържано в съдебно заседание и прието от съда като
компетентно изготвено. Вещото лице е вещото лице е констатирало различия в общите и
частни графически признаци характерни, устойчиви и в своята съвкупност, достатъчни за
извода, че ръкописно изписаните три имена „И. Щ. А.“ и подписите, положени в мястото за
„Заявител:” на следните документи: Заявление за отказ от наследство като наследник на
ЕМС., ЕГН ********** с нотариална заверка peг. №*****/03.11.2022 г. на нотариус Н Д,
peг. № *** от НК и вх. № 241479/08.11.2022 г. На СРС; Заявление за отказ от наследство
като наследник на ПЩА, ЕГН ********** с нотариална заверка peг. № ****/03.11.2022 г. на
нотариус Н Д, peг. № *** от НК и вх. № ******/08.11.2022 г. на СРС- обекти на
изследването, не са изпълнени от И. Щ. А.. Вещото лице е установило и, че при справка в
отдел „Български документи за самоличност (отговарящи за лицата, с постоянно жителство
в гр. С) и дирекция „Български документи за самоличност" (отговарящи за лицата, живеещи
извън гр. С) за лицето И. Щ. А. няма издадена лична карта с посочените данни в
Заявленията за отказ от наследство, а именно: лична карта № *********** изд. на 13.10.2016
г. от МВР-С с постоянен адрес: гр. С, СО, район Н.
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответниците упражняват фактическата власт върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *************.
Въз основа на така установените факти следва да се направят следните правни
изводи:
По допустимостта:
Съгласно т. 3д от Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС. отказалият се
от наследство, който поддържа, че отказът му е нищожен, може да предяви иск за делба на
наследство, а също и всеки друг иск - вещен или облигационен, основан на наследяването, в
който да се позове на нищожността. Ето защо обективно съединените с иска по чл. 108 ЗС
искове за прогласяване нищожността на отказите от наследство са допустими.
Съгласно чл.108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи, без да има основание за това. РЕ.ндикационният иск осигурява защита на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Основателността му е обусловена
от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) ищецът да е собственик на имота;
2) имотът да се владее или държи от ответника; 3) имотът да се владее или държи от
ответника без основание. В доказателствена тежест на ищеца е да установи съществуването
на първите две предпоставки. Не е в негова тежест да доказва липсата на основание
ответниците да владеят имота.
С оглед заключението на вещото лице, съдът намира за установено, че подписите в
представените по делото заявления за откази от наследство не са положени от И. Щ. А.. В
процесния случай е налице фактическия състав на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД. Той
обхваща случаи, когато воля не е изявена, каквато е хипотезата на писмена форма с
неавтентичен подпис. /в т.см. Решение № 143 от 16.12.2019 г. по к. гр. д. № 2729 / 2018 г. на
Върховен касационен съд/.
3
Доколкото няма изразена воля от страна на И. Щ. А. за отказ от наследството на ЕМС.
и на ПЩА, отказите са нищожни и не са породили правни последици.
Ето защо при изследване на съсобствеността върху процесния недвижим имот
единствено следва да се проследи какво е наследственото правоприемство.
Установи се, че ЕМ е била в брак с СЩ, като видно от Решение по бр.д.№ 3335/1995
год.СРС, 84 състав, бракът между Е К. и СЩ е прекратен по взаимно съгласие, като е
одобрено споразумение, съгласно което ЕС остава единствен собственик на придобитата, по
силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 06.12.1990 г. ½ ид. част от процесния недвижим имот.
Така след смъртта на ЕМ на 13.05.2000 г. И. Щ. А., ПЩА и КЩА са наследили по 1/6
ид.ч. от процесния недвижим имот
След смъртта на ПЩА на 08.09.2012 г И. Щ. А. и и КЩА са наследили по 2/6 ид.ч. от
процесния недвижим имот.
След смъртта на КЩА на 02.09.2020 г., ответниците В. Д. А. и Е. К. А.са наследили
неговата ½ ид.ч. от процесния имот. Другата ½ ид.ч. е собственост на ищцата в качеството й
на наследник на ЕМ и ПЩА.
Съгласно приетото разрешение с Тълкувателно решение №3/2020 г. от 05.01.2022 г. по
тълк.д. №3/2020 г. на ОС на ГК на ВКС, при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик
срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да
уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато
ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е
нарушил владението на ищеца.Именно такъв е и процесния случай.
Доколкото е прието за безспорно, че ответниците упражняват фактическата власт
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* са налице всички
предпоставки на разпоредбата на чл. 108 ЗС. Ето защо съдът приема, че искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат разноски в размер на 2425.65 лЕ./
в т.ч. 225.65 лЕ.- държавни такси, 700 лЕ.- депозит за вещо лице и 1500 лЕ. адвокатски
хонорар, като съдът изключва като недължима сумата от 10 лЕ.- банкови такси/.
Своевременно е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР №
6/2012 г., ОСТГК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато
съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и
правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата,
които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси,
което е различно по сложност при всеки отделен случай. В процесния случай извършените
от процесуалния представител на ищеца действия се изразяват в подаване на искова молба и
извършване на процесуално представителство в съдебно заседание с изслушване на вещо
лице по три обективно оценяеми искове, като претендираното адвокатско възнаграждение е
съобразно с минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл.7, ал.1, т. 4
и чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и не следва да бъде редуцирано доколкото размера от 1500 лЕ. е под
минимално предвидения такъв от 2117.69 лЕ. по вещния иск и по 1000 лЕ. по двата
неоценяеми искове или общо 4117.69 лЕ. в процесния случай.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. Щ. А., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД спрямо В. Д. А., ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС и Е. К. А., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, нищожността на направения
от И. Щ. А. отказ от наследството на ЕМС., вписан с Решение № 12787 от 14.11.2022 г. ,
по ч.гр.д.№ 20221110160537/2022 год., СРС, 92 състав, под № 2255/16.11.2022 г. и със
Заявление c нотариална заверка на подписа до Софийски районен съд.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. Щ. А., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД спрямо В. Д. А., ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС и Е. К. А., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, нищожността на направения
от И. Щ. А. отказ от наследството на ПЩА, вписан с Решение № 12872 от 15.11.2022 г. ,
по ч.гр.д.№ 20221110160540/2022 год.СРС, 92 състав, вписан под №2257/16.11.2022 год.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. А., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС и Е. К. А., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, че И. Щ. А., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС е собственик на ½ ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
№ ***** от 12.10.2011 год. на ИД на АГКК; Последно изменение на КККР за обекта от
19.01.2021 год.; адрес на имота: гАДРЕС в сграда с идентификатор ************** с
предназначение- жилищна, многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор *************; Предназначение на самостоятелния обект- апартамент с
жилищна сграда или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; Брой на
нивата на обекта: 1; Посочена в документа площ 84 кв.метра; Прилежащи части: зимнично
помещение № 9 / девет/ с площ 2.41 кв.м. и 0.650% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж; Ниво 1:Съседи: на същия етаж: *************.8.131,
*************.8.147; под обекта:*************.8.130 и над обекта: *************.8.134 и
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС В. Д. А., ЕГН ********** и и Е. К. А., ЕГН
********** да предадат на И. Щ. А., ЕГН ********** владението върху така описаната
½ ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************.
ОСЪЖДА В. Д. А., ЕГН ********** и и Е. К. А., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал.1 ГПК да заплатят на И. Щ. А., ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в
размер на 2425.65 лЕ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5