Номер 72223.09.2020 г.Град Ловеч
Окръжен съд – ЛовечIII състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20204300500510 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез
упълномощения юрисконсулт Н. М. Л. , срещу Разпореждане № 1979 от 19.08.2020 година,
постановено по ч.гр.дело № 20204310101259 по описа за 2020 година на Ловешкия районен
съд, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника Петя Христова Голийкова, ЕГН ********** от гр.Угърчин досежно
лихвата за забава.
Жалбоподателят излага съображения за неправилен извод на съда по отношение на
отказа да присъди законна лихва за забава върху главницата. Позовава се на съдебна
практика- ТР № 3/2017 г., 27.03.2019 г. на ВКС и поддържа, че претендираната законна
лихва в размер на 70.35 лева е дължима от 20.08.2019 година- датата на предсрочна
изискуемост до 17.08.2020 година, като за периода 13.03- 13.07.2020 г. не е начислявана
законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП. Сочи, че съдът не е изложил
мотиви за своя отказ и неправилно е заключил, че претендираната лихва не е посочена по
размер.
Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част.
1
Частната жалба е подадена по пощата в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало
по повод заявление, подадено до Ловешкия районен съд от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу длъжника Петя Христова Голийкова за парично вземане, основано на
Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 15.05.2018
година. Според заявителя, длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел, като е
направил 7 погасителни вноски и е изпаднал в забава, съгласно погасителния план, поради
което дължи общо сумата 1125.21 лева, включваща: главница в размер на 438.34 лева;
неплатено договорно възнаграждение – 119 лв. за периода от 17.05.2019 г. до 20.08.2019 г.;
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 497.52
лева; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането- 0 лв до датата на
предсрочната изискуемост- 10.09.2019 г. и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и лихва в размер на 70.35 лева, дължима от
20.08.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост до 17.08.2020 година, като за периода
13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИППП.
В производството по ч.гр.дело № 1259/2020 година Ловешкият районен съд е издал
Разпореждане № 1979 от 19.08.2020 година, с което разпоредил издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в полза на заявителя за сумата 438.34 лева главница; непогасено
падежирало договорно възнаграждение в размер на 119.00 лева; законна лихва върху
главницата, начиная от подаване на заявлението: 18.08.2020 г. и сумата 37.12 лева- разноски
на заявителя съразмерно с уважения размер и отхвърлил заявлението в частта досежно
останалите заявени суми и до пълния размер на сумата 150.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Приел е, предвид качеството на длъжника на потребител, че условията за
ползване на допълнителен пакет услуги, противоречат на императивни норми на ЗПК-
чл.10а,ал.2 ЗПК, които са от обществен порядък и за спазването им съдът следи служебно,
както и че са в противоречие с добрите нрави.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му. Разпоредбите на чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК,
задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Договорът за
потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
2
и нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.
Тъй като, съгласно чл.269 ГПК, правомощията на въззивния съд са ограничени от
посоченото в жалбата, е необходимо да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя
изводите на районния съд за противоречието със закона на клаузите от договора, касаещи
сключеното Споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги. Макар
разпореждането да не е обжалвано в тази част, въпросът за действителността на
Споразумението за допълнителни услуги е от значение в настоящето производство, защото
претендираната от заявителя лихва за забавено плащане на главницата е дължима и следва
да се изчисли само върху падежиралите неплатени вноски по кредита, като в този размер
заявлението би било основателно. В случая, обаче, заявената лихва за забавено плащане е
определена върху общия размер на неплатените месечни вноски, включващи освен
главницата по кредита и вноската по закупения пакет от допълнителни услуги, а
последното задължение съдът е приел като противоречащо на закона. Това не е съобразил
заявителят, претендирайки плащане на процесната лихва за забава в размер на 70.35 лева, а
заповедният съд не е задължен да извърши служебно преизчисляване на лихвата само върху
главницата от 438.34 лева.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че заявителят признава, че
длъжникът е заплатил 7 погасителни вноски, всяка от които е в размер на 42 лева и включва
и вноската по закупения пакет от допълнителни услуги, което означава, че е размерът на
остатъкът от главницата по кредита е различен от заявения, а това влияе и върху размера на
лихвата за забава. Предвид разпоредбата на чл.271,ал.1,изр.второ ГПК, разпореждането
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1979 от 19.08.2020 година, постановено по
ч.гр.дело № 20204310101259 по описа за 2020 година на Ловешкия районен съд в частта, с
което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу длъжника Петя Христова Голийкова,
ЕГН ********** от гр.Угърчин, област Ловеч, за парично вземане за законна лихва в размер
на 70.35 лева, дължима за периода от 20.08.2019 г. до 17.08.2020 г.
В останалата част разпореждането е влязло в сила.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4