Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 30.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Жени Стойчева, като разгледа докладваното от съдията
Кунчева т.д. № 91 по описа за
2019 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред Плевенски окръжен съд е
постъпила искова молба от А. Н. Д.,***, ЕГН **********, чрез пълномощника му
адв. С.Б. от САК, против
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, със седалище гр. С., ЕИК ***. Ищецът твърди, че на 28.09.2017 г., към 12.40
ч. е бил на кръстовище в гр. Ч.Б.,
образувано от ул. „***“ и ул. „***“, управлявайки лек автомобил марка „***“
модел ***, с рег.№ ***, собственост на Ж.А.Н., когато е бил блъснат от лек
автомобил марка „***“ с рег.
№ ***, управляван от П.А. П., с ЕГН **********. Виновен за възникналото
ПТП е водачът на лекия автомобил, обозначен в констативния протокол като
участник в ПТП № 1 – П.А. П., който не спрял на пътен знак „Стоп“ и блъснал отстрани, от ляво, правилно
движещия се на път с предимство участник в ПТП № 2 – А.Н.Д.. На виновния за
това ПТП водач е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
на РУ на МВР гр. Ч.Б.. Към момента на възникналото ПТП управляваният от П. П. лек автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответното дружество. От така
реализираното ПТП ищецът получил
множество травматични увреждания, а именно: повърхностна травма на космената
част на главата, травма на други кръвоносни съдове на ниво тазобедрена става,
счупване на лявата лакътна става, счупване на лява колянна става, загуба на
съзнание и церебрален едем /оток на мозъка/. В резултат на тези травми ищецът
твърди, че е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди – болки и
страдания, които са в непосредствена причинно-следствена връзка от
увреждането. Тези страдания се изразяват
в затруднение да се движи сам, страх от моторни превозни средства, състояния на
продължителен плач и паника през деня и нощта, постоянна и силна уплаха,
неработоспособност, физическа невъзможност да се обслужва сам, страхова
невроза, нервно психични травми, депресии, постоянно безсъние и постоянно
главоболие. Ищецът отправил искане към
ответното дружество с молба вх. № *** г. да му бъде изплатено обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди от описаното в молбата ПТП, които
оценява на 90 000 лв., но в законния тримесечен срок с ответника не са
постигнали споразумение, поради което счита предявеният осъдителен иск за
допустим.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от описаното в
обстоятелствената на исковата молба ПТП, настъпило на 28.09.2017 г. в гр. Ч.Б.,
ведно със законната лихва, считано от 28.09.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В представения от него писмен отговор
ответникът ЗАД „Алианц България“ гр. С. оспорва допустимостта на исковата
претенция, като счита, че процедурата по чл. 380 от КЗ не е приключила, тъй
като по молба на ищеца е образувана доброволна претенция на 15.06.2018 г., но с писмо от 06.07.2018 г. са
му били дадени указания за представяне на документи, които той не е изпълнил.
Оспорва предявения осъдителен иск по основание и размер. Оспорва също така
твърдения механизъм на настъпване на ПТП. Счита, че получените увреждания от пострадалия не са
в резултат на виновно поведение на водача на другия автомобил, както и че застрахованият водач не е отговорен за
възникналото произшествие, поради което не може да бъде ангажирана
отговорността на неговия застраховател. Оспорва твърденията на ищеца за пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и претендираните увреждания,
болки и страдания. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че същият е бил без
поставен предпазен колан и това е основната причина за получените от него
телесни наранявания, тъй като при ползване на предпазен колан ищецът не би
получил тези увреждания. Счита също така претендираното обезщетение за
прекомерно завишено и явяващо се несъразмерно с претърпените от ищеца болки и
страдания.
Исковата претенция се поддържат в открито съдебно заседание от пълномощника на ищеца – адв. С.Б..
Процесуалният представител на ответното
дружество – юрк. М. А. пледира по съществото на спора да бъде отхвърлен
предявения иск като неоснователен и недоказан, а в случай че съдът приеме
същият за основателен, да бъде определен процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност с оглед нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК и съобразно приетия доклад
по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно е от приложения по депото
Протокол за ПТП № *** г., съставен от служител на РУ на МВР гр. Ч.Б.., че на
същата дата, в 13 ч., на кръстовището, образувано между ул. „***“ и ул. „***“ в
гр. Ч.Б. е станало ПТП между лек автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от П.А.
П., и лек автомобил „*** А3“ с рег. № ***, управляван от А.Н.Д.. Съгласно
отразеното в протокола произшествието е причинено от водача П. П., който не
спрял на пътен знак Б2 /стоп/ и блъснал правилно движещия се по пътя с
предимство лек автомобил с водач А.Д., приближаващ отляво. По делото е
представен Акт за установяване на административно нарушение № *** г., съставен
против П.А. П. за виновно нарушение на чл. 47 от ЗДвП и издадено въз основа на
същия Наказателно постановление № *** г., за което няма данни да е било
обжалвано от нарушителя.
С исковата молба е представен
Амбулаторен лист от първично посещение при СИМП, издаден на 28.09.2017 г. от д-р Ю. Й., от
който се установява, че при извършен преглед на ищеца два часа след
претърпяното ПТП е констатирано, че същият има травматичен церебрален едем,
контузия на лакътя и травма на други кръвоносни съдове на ниво тазобедрена
става и бедро. Описано е общото състояние на пациента, което е определено като
увредено, същият е сомнолентен, унесен, с хематом с големина на юмрук вляво
темпорално, с анизокория и отклонение наляво на погледа, с оток и деформация на
лява лакътна става, хематом и деформация на лява тазобедрена става, хематом и
множество порезни рани с различни размери по външна страна на ляв долен
крайник.
По делото е допусната и изслушана
комплексна автотехническа и медицинска експертиза. От приетите заключения на
вещите лица по същата става ясно, че за настъпилите травматични увреждания,
отразени в амбулаторния лист, ищецът е лекуван амбулаторно с обезболяващи
инжекции /аналгин/ и венозно вливане на диуретични медикаменти /манитол/ за
предотвратяване на мозъчния оток, като не е ясно дали тази терапия е приложена
еднократно или неколкократно. Според експертизата в резултат на травмите ищецът
е търпял болки и страдания, които през първите 2-3 дни са били силни, през
следващите 2 седмици – средни, а да период от още 2 седмици – слаби по
интензитет, като полученото от него разстройство на здравето е било временно и
неопасно за живота. Налице е пряка причинна връзка между травмите от
настъпилото ПТП и търпените от ищеца болки и страдания. В заключението на
вещото лице доц.д-р Д.Д. е посочено изрично, че доколкото по делото липсва
медицинска документация, установяваща твърденията в исковата молба, че ищецът е
получил още счупване на лявата лакътна става, счупване на лява колянна става,
както и силна уплаха и страхова невроза, експертизата не може да се произнесе
дали тези диагнози, страдания и оплаквания в действителност са били налице и
дали имат причинна връзка с ПТП-то от 28.09.2017 г. Установява се също така от
заключението по комплексната експертиза, че процесното ПТП се състои в сблъсък
между челната част на лек автомобил „***“ с рег.№ ОВ8462АТ, навлязъл
ускорително в кръстовището, и лек автомобил „***“ с рег.№ ***, чийто водач е
възприел отнемащия предимството му лек автомобил и е предприел спиране. Скоростта
на лекия автомобил, управляван от ищеца, е била около 36 км/ч. От техническа
гледна точка причина за настъпването на ПТП е навлизането на другия лек
автомобил – „***“ в кръстовището непосредствено след присъствието на знак Б2, с
което ищецът е бил поставен в безизходно
положение на неизбежен удар, като не е
имал техническа възможност да спре до мястото на удара и да предотврати
произшествието. Самият удар между двата автомобила е осъществен в лентата за
движение на лекия автомобил „*** А3“ между челната част на автомобила „***“ и
страничната дясна част на автомобила „*** А3“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Д. Н.Д. – *** на ищеца. Същият е заявил, че кракът на ищеца е бил шиниран,
носил е шината около 25 дни, а след премахването й е ползвал патерици в
продължение на две седмици. Впоследствие продължил да накуцва, трудно се
придвижвал, оплаквал се от главоболие, бил постоянно в стрес, сънувал нощем
инцидента и когато минавал покрай
кръстовището винаги се страхувал, че ще се
повтори.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ
установява, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право обаче следва
да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена от ищеца писмена претенция пред
застрахователя – ответник, с вх. № ***
г. По същата е образувана щета № *** и са изпратени две писмени уведомления от
застрахователя до ищеца, съответно от 22.06.2018 г. и от 06.07.2018 г. за
представяне на документи.
По делото няма данни, а и не се
твърди от страна на ответника, че е
изплатил застрахователно обезщетение на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди по отправената застрахователна претенция.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответното дружество за недопустимост на исковата претенция като
предявена преди да бъде изчерпана процедурата по чл. 380 от КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от КЗ, в случаите по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства
по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ, който срок е тримесечен
от представянето на претенцията. В рамките на този срок застрахователят следва
да се произнесе окончателно по претенцията, като определи и изплати размера на
обезщетението /чл. 496, ал. 2, т. 1 от КЗ/ или даде мотивиран отговор по
предявена претенцията, когато отказва плащане, или основанието на претенцията
не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил напълно
установен /чл. 496, ал. 2, т. 2 от КЗ/. На основание чл. 108, ал. 4 от КЗ отговорът на
застрахователят по чл. 496, ал. 2, т. 2 се счита за отказване на плащането по
смисъла на ал. 1, т. 2 от същата разпоредба. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск
на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застрахователя,
увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Ако застрахователят не е платил
в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият
може да предяви претенцията си пред съда. В случа по делото е установено по
безспорен начин, че сочените предпоставки са налице.
Между
страните няма спор относно наличието на застрахователно правоотношение по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
полица № ***, сключена между ЗАД „Алианц
България“ и собственика на лек автомобил „***“ с рег. № ***, валидна към
28.09.2017 г. – датата на настъпване на процесното ПТП.
Съдът приема, че обстоятелствата, касаещи механизма на процесното ПТП,
възникването на същото в резултат на виновното и противоправно поведение от
страна на водача на застрахования при ответното дружество лек автомобил, както и причинноследствената връзка между
поведението на деликвента и претърпените от ищеца травматични увреждания се установяват по категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства и приетите заключения
на вещите лица по назначената комплексна автотехническа и медицинска
експертиза.
В тази връзка следва да
бъде посочено, че по смисъла на чл. 179 от ГПК приложеният по делото протокол
за ПТП е официален свидетелстващ документ и съставлява доказателство за
изявленията пред съответния орган и за извършените от него и пред него
действия, т.е. ползва се с материална доказателствена сила по отношение на
място, време и участници в ПТП. Съгласно отбелязването, направено в самия
протокол, произшествието е било посетено от съставителя, който е описал
словесно причините и условията за възникналото ПТП и е направил графична схема
на същото. При това положение може да се приеме, доколкото по делото не е
установено противното, че описаните в протокола факти и причини относно
процесното ПТП, мястото и участниците в
него са такива, каквито са отразени в протокола.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травматични увреждания, представляват
пряка и непосредствена последица от поведението на деликвента, същите подлежат на репариране, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл. 52
от ЗЗД. При определяне на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид установените по делото физически
травми, получени от ищеца при процесното ПТП, продължителността и интензитетът на
претърпените от него болки и страдания в резултат на тези увреждания.
Съдът намира, че въз основа
на доказателствения материал по делото се установяват травматичните увреждания,
описани в приложения амбулаторен лист от 28.09.2017 г., които са квалифицирани
от вещото лице като разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
Същите по естеството си представляват
контузни травми с отоци и хематоми, множество прорезни рани и лекостепенно мозъчно сътресение, пълното
възстановяване от които, според заключението, би следвало да се осъществи за около месец и половина. Максималният
интензитет на болките и страданията от тези травматичните увреждания е в рамките на 2-3 дни, след което същите
постепенно отшумяват.
По делото не са събрани
доказателства, установяващи твърденията в исковата молба за счупване на лявата
лакътна и лявата колянна стави и последвали усложнения, изразяващи се в заструднение за самоятелно предвижване,
неработоспобност и невъзможност ищецът да се обслужва сам. Липсват също така и
доказателства по отношение на твърденията за получени от ищеца страхова
невроза, нервнопсихични травми, депресии, постоянно безсъние и главоболие и пр.
Съдът счита, че не следва да бъдат кредитирани гласните доказателства в тази
връзка, тъй като същите не се подкрепят от всички други данни по делото, а и предвид
възможната им заинтересованост, доколкото свидетелят е близък роднина /***/ на ищеца.
В този смисъл съдът приема, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва
да се определи в размер на сумата от 20 000 лв.
Ответникът е противопоставил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като твърди, че към момента на възникване на процесното ПТП същият
е бил без поставен обезопасителен колан
и това е основната причина за получените от него травми и наранявания.
Въз
основа на проведено насрещно доказване, съдът намира, че това възражение е неоснователно. От приетите по делото заключения на вещите
лица по назначената комплексна експертиза не се установява по несъмнен начин, че пострадалият е бил без
поставен обезопасителен колан при възникналото ПТП, доколкото самото заключение
не съдържа извод в този смисъл. Посочено е, че съобразно скоростите на движение
на двете МПС към момента на удара и действащите сили на тялото на ищеца,
получените от него наранявания могат да се получат при непоставен
обезопасителен колан, но е посочено също така, че обезопасителният колан би
ограничил максимално надлъжното преместване на тялото към арматурното табло и
относително напречното му преместване спрямо части от купето, което ще игнорира
движението на главата към арматурното табло, но са възможни травми на ниво
тазобедрена и лакътна стави. В този смисъл може да се приеме, че причинените на
ищеца хематом ляво темпорално и церебрален едем са в резултат на съприкосновение на главата му с
части от лявата страна на купето, а не непременно от удар в арматурното табло,
както самият ищец е обяснил на своя *** след инцидента /“…каза, че го боли
главата от лявата страна, понеже при удара се ударил в колоната на колата…“/,
който удар е напълно възможен при поставен обезопасителен колан. Ето защо,
съдът приема, че в случая пострадалият не е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния
резултат.
Предвид гореизложените
съображения, съдът счита, че предявеният осъдителен иск е основателен и следва
да бъде уважен до размера на сумата от 20 000 лв., като за разликата до
общо претендираната сума от 90 000 лв. се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
В полза на ищеца
следва да се присъди и законната лихва върху главницата, каквато претенция е заявена, като законната
лихва се претендира от датата на деликта. В тази връзка следва да бъде
посочено, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП, при което и по общите правила за деликта и съгласно чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Съгласно изричната уредба, дадена в чл. 429 от КЗ относно съдържанието на договорните
задължения по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по
силата на законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза
на увреденото лице законна лихва се начислява от момента, посочен в ал. 3 но
чл. 429 от КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата /по силата
на самия закон/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Т.е. не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Нормата на чл. 497 от КЗ
свързва задължението на застрахователя да заплати лихва от датата, на която
изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане
на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя /която от двете дати
настъпи по-рано/. В случая не са налице доказателства ищецът да е представил на
застрахователя всички необходими доказателства за определяне на обезщетението.
Ищецът е отправил до застрахователя извънсъдебна претенция на 15.06.2018 г.,
при което срокът на застрахователя за отговор е изтекъл на 15.09.2018 г. Поради
това следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на 15.09.2018 г.,
от когато дължи и лихва. Акцесорната претенция на ищеца за заплащане на
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на деликта –
28.09.2017 г. до 15.09.2018 г. следва да
се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора ЗАД „Алианц България“ гр. С. следва да бъде осъдено на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Плевенски окръжен съд сумата от 800 лв.,
явяваща се държавна такса върху цената на уважената претенция.
Процесуалният представител на ищеца
претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Претенцията е основателна и следва да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 1130 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Нардеба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответното дружество също претендира
присъждане на разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК за 700 лв.
депозити за експертиза и 450 лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо
за сумата от
1150 лв. Полагащата му се част
от същите, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, възлиза на сумата
от 894 лв.
Въз основа на гореизложените съображения,
Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ гр. С., ЕИК ***,
да заплати в полза на А.Н.Д., с ЕГН **********,***,
сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП на 28.09.2017 г. в гр. Ч.Б., причинено
виновно от П.А. П., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил „***“, с рег.
№ ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност“
в ЗАД „Алианц България“ по застрахователна полица № ***, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 15.09.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за главницата, както и акцесорната претенция за
заплащане на лихва за забава върху главницата, считано от 28.09.2017 г. до
15.09.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ гр. С., ЕИК ***, да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща дължимата държавна
такса върху цената на уважения иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ гр. С., ЕИК
***, да заплати на адвокат С.В.Б. от САК сумата от 1130 лв. /хиляда сто
и тридесет лева/ за адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.Н.Д., с ЕГН **********, от гр. Ч.Б., да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ гр. С., ЕИК
***, сумата 894лв. /осемстотин деветдесет и четири лева/, представляваща
деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: