Решение по дело №246/2020 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 260033
Дата: 5 май 2021 г. (в сила от 30 септември 2021 г.)
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20203210200246
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………                                    5.05.2021 г.                             гр. Балчик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Балчишкият районен съд, в публичното съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

при секретаря М. Й. в присъствието на прокурора   като разгледа докладваното от съдия Ивелина Велчева АНХ дело №246 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид:

          Производството е образувано по подадена жалба от ЕТ „М.М.П. МВГ“ против наказателно постановление НП-145/9.09.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с което на осн. чл. 49а от ЗПЗП му е наложена имуществена санкция в размер на 10 000,00 лв., за нарушение по чл. 33 б, ал.1 от ЗПЗП.

          Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и неправилно.

          Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

          Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за установено следното:

          Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба. В този смисъл е представеното по делото известие за доставяне – л. 154 от делото.

          По отношение на нейната основателност:

          С акт от 9.03.2020 г. е установено, че при извършена проверка на 12.02.2020 г. ЕТ „М.М.П. МВГ“  използва, без разрешение и не по предназначение зем.земя с площ от 10,4253 ха, попадаща в слой „Постоянно затревени площи“, от които 1,9936 ха от имот с идентификатор 02508.10.634 и 9,4317 ха от имот с  идентификатор 02508.104.28.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя като едноличен търговец е наложена имуществена санкция по чл. 83а от ЗАНН в максималния размер предвиден от закона.

Изложените констатации се потвърждават от показанията на актосъставителя Т.В.И. и С.З.Г. – очевидец при констатациите, както и от протокол №3/12.02.2020 г. – л. 41 от делото установяващ, че имот № 53120.104.38 – пасище, мера с площ в слой ПЗП 33,227 ха, находящ се в землището на с. Оброчище няма сключен договор за ползването му, а североизточната част на имота към момента на проверката е преобразувана, засята с едногодишна полска култура – пшеница на площ от 8,4317 ха, които попадат в слой ПЗП и протокол №1/12.02.2020 г. – л. 35 от делото, установяващ, че имот № 02508.10.634 – пасище, мера с площ 30,475 ха в слой ПЗП, находящ се в землището на гр. Балчик няма сключен договор за ползването му, а северната част на имота към момента на проверката е преобразувана, засята с едногодишна полска култура – пшеница на площ от 1 9936 ха, които попадат в слой ПЗП.

Имот 53120.104.38 граничи с имот 02508.10.593 с площ от 27,4453 дка, заявен за обработка в реални граници от ЕТ „М.М.П. – МВГ за стопанската 2019/2020 г. Същият имот е засят с едногодишна полска култура – пшеница, като обработката на двата имота е идентична.

Имот 02508.10.634 граничи с имот 02508.10.633, собственост на ТЕССА УИНД ГОЛФ КЛУБ АД. На север имот 02508.10.633 граничи с 02508.10.593 с площ от 27,4453 ха, заявен за обработка от жалбоподателя за стопанската 2019/2020 г. Част от имот с идентификатор 02508.10.633, която е ситуирана между имот 02508.10.634 и имот 02508.10.593, както и съседния на него имот 02508.10.593 са засети с едногодишна полска култура – пшеница, като обработката и на трите имота е идентична и представлява една цялост.  Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на дадените му правомощия, по смисъла на чл. 50, ал. 2 от ЗПЗП. Съдържа необходимите съобразно чл. 57 от ЗАНН реквизити.

          Актът за установяване на адм. нарушение е съставен от оправомощено лице със заповед №РД-09-095/6.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в рамките на сочения в ЗАНН двугодишен срок.

В него се съдържат необходимите, съобразно чл. 42 от ЗАНН реквизити.

По отношение на инвокираното от жалбоподателя възражение за неправилност на атакувания акт :

Характера на имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е свързан с неизпълнение на задължение на юридическото лице или едноличния търговец към държавата или общината. Същата не кореспондира напълно с личната отговорност и вината на физическото лице по същия закон.

Въз основа на свидетелските показания на Т.И. и С.Г. и констатациите в упоменатите по-горе протоколи, съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 33б от ЗПЗП, изразяващ се в разораването, преобразуването и ползването не по предназначение на площите, включени в слой  „Постоянно затревени площи“. Абсолютната еднородност на посева и идентичната обработка с тази на съседните имоти, също обработвани от едноличния търговец навежда до правилния извод за осъществяване на състава на административното нарушение от страна на жалбоподателя.

Свидетелят С.Г. установява, че към момента на проверката – 12.02.2020 г., са били налице елементите от състава – разораване, преобразуване и ползване. Тази дата е от значение за определяне на сроковете за съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление.

Съставът на административното нарушение по чл. 49а във вр. с чл. 33б, ал.1 от ЗПЗП е такова на просто извършване, не изисква умисъл. В тоя смисъл следва да се приложи чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, където непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Съдът не споделя съдебната практиката, която третира, че субект на нарушението по чл. 33б от ЗПЗП може да бъде само собственик или ползвател на "Постоянно затревени площи". Още повече, че същата не кореспондира и с ал.4 на чл. 33б от ЗПЗП, където се говори за евентуална липса на идентичност между нарушител, собственик и ползвател.

Настоящият състав на съда приема за правилна установената съдебна практика при аналогични случаи, коментирани в решение № 260482 от 29.10.2020 г. на РС - Пловдив по а. н. д. № 3807/2020 г. потвърдено с решение № 289 от 11.02.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3227/2020 г.; решение № 65 от 23.02.2021 г. на РС - Плевен по а. н. д. № 1784/2020 г. и др.

По делото не се констатират основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното административно нарушение, както и обстоятелствата по делото разкриват степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение по разпоредбата на чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение, което налага извода за неприложимост на нормата.

При разглеждане на въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията, съдът констатира, че съгласно разпоредбата на чл. 49а от ЗПЗП, за нарушение на чл. 33б, ал.1 от с.з. на едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв. В настоящия казус е определена имуществената санкция в максималния размер – 10 000 лв. Същият размер на наказанието е незаконосъобразен като необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на дееца. Не се твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се коментира личността на дееца и др.. За подобни отегчаващи отговорността обстоятелства въззиваемата страна не представи доказателства и в хода на съдебното следствие. Ето защо съдът счита, че така определеното наказание следва да бъде изменено към определения от закона минимален размер, като намира същото в размер от 500 лв. за съобразено с чл. 27 от ЗАНН и достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

Не се претендират разноски от страните.

          Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                                РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП-145/9.09.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с което на осн. чл. 49а от ЗПЗП във вр. с чл. 33б, ал.1 от с.з. на ЕТ „М.М.П. *** е наложена имуществена санкция, в частта относно размера на наложената имуществена санкция от 10 000,00 лв.(десет хиляди лева), на 500 лв.(петстотин лева)

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      СЪДИЯ:…………..