№ 95
гр. Шумен, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500050 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260002 от 10.01.2022г. по гр.дело №564/2021г. Районен съд-гр.Шумен е
признал за установено, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.232, ал.2
от ЗЗД, че съществува вземане на Д. Й. Д. от С.Н.С. в размер на 2800лв., представляващо
неизпълнено задължение за плащане на наемна цена по договор за наем от м.август 2018г.
на движими вещи: секционно рамково скеле, състоящо се от 48бр. нормални рамки, 8бр.
стълбовидни рамки, 15бр. метални скари-пътеки, 6бр. регулиращи винтове, 48бр. тръбни
хоризонти, 96бр. тръбни диагонали, 4бр. от по 4м. и 4бр. от по 1м. укрепващи тръби и
укрепващ механизъм тип „жабка“-15бр., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.01.2021г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260010/07.01.2021г. по ч.гр.д.
№9/2021г. на ШРС. Със същото решение е отхвърлен предявеният от С. срещу Д. иск с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 960лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствения му недвижим имот, складова площ от
8кв.м., намираща се в сграда, находяща се в с.Л., Ш. обл., ул., за периода м.октомври 2018г.-
м.октомври 2020г., като неоснователен и недоказан. Присъдени са и следващите се
разноски.
Недоволен от решението останал ответникът по първоначалния иск, ищец по
насрещния такъв, С.Н.С., който го обжалва, твърдейки, че същото било неправилно поради
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл.146, ал.1,т.5
1
от ГПК, съдът не извършил прецизно разпределение на доказателствентата тежест в доклада
по делото. Не обсъдил направените от него възражения, че ищецът не му бил предоставил
скеле в описаната в исковата молба спецификация, а дори и да му предоставил такова, то не
било със площ 120кв.м., а поне три пъти по-малка от договорената, а третото възражение -
че скелето не отговаряло на нормите за безопасна работа с него, само маркирал.
Обстоятелството, че не бил упражнил извънсъдебно права по чл.230, ал.2 и ал.3 от ЗЗД, не
му отнемало възможността да ги предяви в хода на делото. Жалбопадятелят не бил съгласен
и със становището на съда, че липсвала предпоставката за имуществено разместване,
изискуема при иск за неоснователно обогатяване. Действително, с Д. нямали уговорка да му
заплаща наем , но имало обещание, че ще му прави отстъпка от плащанията като технически
ръководител. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с
което първоначалния иск бъде отхвърлен, а насрещния иск бъде уважен в размер съобразно
заключението на СТЕ. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Съгласно отразеното в констативен протокол, изготвен от нотариус с рег.№702 по
повод изпратена от Д. Й. Д. до С.Н.С. нотариална покана/получена от последния на
05.11.2020г./, Д. е заявил, че скелето било предоставено под наем на С. за сумата от 360лв.
на месец, като уговорката била, че С. ще заплаща наем за 120кв.м., макар че то било по-
голямо, и че наем получавал от септември или октомври 2018г., когато скелето било
вдигнато. С. отговорил, че оттогава насам бил заплатил 5247лв. наем, който предал чрез Д. и
скелето не било за 120кв.м., а 26.7%, от това което се твърди, защото по спецификацията на
скелето, описана в поканата, 1 рамка трябвало да е окомпелктована с 1 метална скара,
защото 2 рамки се комплектовали с 2 метарни рамки. Д. възразил, че това не било вярно,
тъй като не отговаряло на техническите характеристики-на 2 рамки се полагала 1 скара. С. е
посочил, че бил плащал наем за железария, с изключение на площта, която покривали
металните скари, а за останалата железария не му се следвала наем, а на него следвало да се
плаща такъв за съхранението й, защото рамки без скари, не били скеле. На въпроса на Д.
колко скари има според него, С. отговорил 15, като на останалите слагал дървени трупи.
Заявил също, че скелето го наел, защото се доверил на техническия си ръководител, както и
че надплатил за наем най-малко 3700лв. до м.май. Във връзка с дадените обяснения от С. Д.
е заявил, че прекратява предсрочно договора за наем на скелето, тъй като последния
отказвал да му заплаща наем и му дал 10-дневен срок за връщане на вещтао. С. е заявил, че
не бил сключил договор за наем, а същевременно сочи, че скелето ще стои на обекта му, тъй
като изолацията на била завършена. Д. заявява че е налице устен договор за наем на скелето,
по който е получавал наемна цена в срок до м.май 2020г..
2
Съгласно отразеното в постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 29.12.2020г., прокурор при ШРП е отказал образуването на наказателно
производство и прекратил преписката вх.№5099/2020г. на ШРП по заявление от Д. Й. Д., че
на 29.10.2020г., преминавайки по ул. в гр.Ш. установил, че част от скелето, предоставено от
него за ползване срещу наем на С., било монтирано на фасадната стена на друга постройка в
гр.Ш., за което той не бил информирал и не бил дал съгласие.
Постановлението е потвърдено с постановление от 12.02.2021г. на прокурор при ШОП.
В хода на производството е представен приемо-предавателен протокол, в който е
отразено, че на 31.07.2021г. С. предал на Д. секционно рамково скеле, състоящо се от: 1. от
48бр. нормални рамки-получени 38бр., от 8бр. стълбовидни рамки-получени 4бр., от 15бр.
метални скари-пътеки – получени 9бр., от 6бр. регулиращи винтове-неполучени, от 48бр.
тръбни хоризонти – получени 17бр., от 96бр. тръбни диагонали-получени 73бр., от 4бр. от
по 4м. укрепващи тръби-неполучени , от 4бр. от по 1м. укрепващи тръби -2бр. 3 и от
укрепващ механизъм тип „жабка“-15бр.-получени 5бр. Протоколът е подписан от страните
по делто, като С. е отразил в полето „възражения и забележки“, че не бил получавал
елементите от скеле, посочени с печатен текст под №1 до №9 в този протокол.
Съгласно заключението на назначената в хода на производството СТЕ, пазарната
наемна цена на процесното наемно помещение /8кв.м./ за периода 01.10.2018г.-31.10.2020г.
възлиза на 720лв., съответно размерът на пазарния наем за едница складова площ в региона
на гр.Шумен за периода 2018/2020г. е в размер на 3.6лв. за кв.м. за месец, без ДДС.
По делото са представени и материалите по преписка вх.№5099/12.02.2021г. на ШРП.
Видно от приложеното ч.гр.д.№9/2021г. на ШРС, по заявление по чл.410 от ГПК,
подадено от ищеца Д., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№260010/07.01.2021г. за сумата от 2800лв., представляваща неизплатена наемна цена /осем
месечни вноски/ за периода от м.март 2020г до м.ноември 2020г. по договор за наем от
м.август 2018г. на секционно рамково скеле, и за законната лихва върху сумата от
05.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането., както и за сумата 56лв.-разноски по
делото за заплатена държавна такса. Срещу заповедта било депозирано възражение от
длъжника, поради което и на заявителя е даден срок да предяви иск за установяване
вземането си в едномесечен срок. В дадения срок последният е депозирал настоящата
искова молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД от Д. Й. Д.
срещу С.Н. С. за установяване дължимостта на сумата от 2800лв., представляваща дължим
наем за предоставяне на движима вещ-скеле, за осем месеца, считано от м.март 2020г. до
м.октомври 2020г. включително / в исковата молба се сочи, че се претендира наем от м.март
2020г. до м.ноември 2020г., за осем месеца, поради което съдът приема, че в обема на
претенцията не попада наема за м.ноември 2020г./ , както и насрещна претенция, предявена
от С. срещу Д., с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 960лв.,
3
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения на С. недвижим
имот-складова площ от 8кв.м. , намираща се в сграда в с.Л., Ш. обл., ул. за периода
м.октомври 2018г.-м.октомври 2020г..
Досежно главната претенция:
По делото се установи/изложеното от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора
на исковата молба и в съдебно заседание, свидетелските показания на А.С./син на
ответника, материалите по преписка вх.№5099/12.02.2021г. на ШРП/, че между страните в
настоящото производство е било налице наемно правоотношение във връзка с отдаване под
наем на движима вещ-секционно рамково скеле, по което правоотношение всяка от тях е
дължала изпълнение на уговорената престация: ищецът-предаване ползването на скелето, а
ответникът-заплащане на уговорения наем. Установи се също, че уговорката между страните
е постигната през м.август 2018г., договорената наемна цена е била в размер на 360лв. на
месец/ищецът претендира такава в по-малък размер/, както и че скелето е било предадено на
наемателя/монтирано на неговия обект-къща с оглед полагане на външна изолация.
Действително, между страните липсва писмено съглашение, но договорът за наем е
неформален договор и наличието на писмена форма не е условие за неговата
действителност. Без значение е и обстоятеството, собственик на вещта ли се явява
наемодателят или не. По делото бе установено, че страните са изпълнявали задълженията си
по договор за наем-ищцовата страна е предоставила на ответната секционно рамково скеле,
а последната е заплащала наемна цена повече от година и половина. Предвид това и въпреки
липсата на писмено споразумение, съдът намира, че между страните е било налице наемно
правоотношение касателно процесното скеле.
Ответната страна, върху която пада тежестта да докаже изгодния за нея факт –
изпълнение на задължението си за заплащане изцяло на дължимите за претендирания
период наемни вноски, не ангажира доказателства в тази насока. Предвид тази й пасивност
и следва да се приеме, че ответната страна не е изпълнила задължението си за престация,
поради което главната претенция следва да бъде уважена в размер на 2100лв./ месечна
наемна цена в размер на 350лв. за шест месеца – от м.май до м.октомври 2020г.
включително/. За да определи дължимост на наема само за този период, съдът съобрази
изявленията на ищеца/наемодател по договора/ , направени от него и отразени в
констативния протокол от 13.11.2020г., изготвен от нотариус с рег.№702 по повод
изпратена от Д. Й. Д. до С.Н.С. нотариална покана, а именно че е получавал наема до м.май
2020г.. Соченият документ, в тази му част, представлява частен свидетелстващ документ,
който се ползва с доказателствена сила, тъй като издателят му удостоверява неизгодни за
себе си факти. Той има сила на извънсъдебно признание и важи за своя издател. Или в
настоящия случай съдът приема, че ответникът е заплатил следващия се наем до м.май
2020г..
В този смисъл/че е заплащал наем за скелето от лятото на 2018г. до м.май 2020г./ е и
заявеното от ответника пред нотариуса, както и в отговора на исковата молба
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не дължал
4
заплащане на претендираната наемна цена, тъй като предаденото му скеле не било съгласно
описаната в исковата молба спецификация, а дори и да му предоставил такова, то не било
със площ 120кв.м., съответно скелето не отговаряло на нормите за безопасна работа с него.
Действително полезно е, при предаването на наетата вещ да се състави опис, който да
служи като доказателство за състоянието в което е предадена и приета вещта, като при
липсата на опис, законът предполага в интерес на наемодателя, че вещта е била предадена в
добро състояние, като доказателствената тежест да обори това предположение и да докаже
противното, пада върху наемателя.
Последният в хода на производството не е ангажирал днадлежни оказателства в тази
насока. Установяването на факти, обуславящи основателността на правоизключващо
възражение, каквото е соченото от ответника, следва да бъде извършено чрез пълно и пряко
доказване, каквото не е осъществено чрез показанията на свид.А.С./син на ответника/.
Напротив, другият свидетел на ответната страна-.И.К., сочи че също е използвал скелето на
Д., като не твърди наличието на проблеми при ползването му. Свидетелите на ищцовата
страна-Н.К., И.Г./работили на обекта на ответника и без родство със страните/ сочат, че
скелето било поставено на обекта, било напълно оборудвано и нямало липсващи пътеки,
както и че размерът му бил над 100кв.м., съответно че скелето било от три части, поставено
от трите страни на къщата. Извод, че скелето е покривало площ от 120кв.м. налага и
размерът на къщата/л.45 и скицата, съдържаща се в преписка вх.№5099/12.02.2021г. на
ШРП/, както и обяснения на П.Н.Н., съдържащи се в същата преписка, че му била
предоставена само част от скелето, покриващо едната фасада на къщата, която била
завършена. Или установява се, че скелето е било наето с оглед конкретното му ползване-за
поставяне изолация на къщата на ответника, съответно от показанията на свидетелите се
установи че същото е било монтирано и е изпълнявало предназначението си. Предвид това и
следва да се приеме, че наемодателят е предал вещта в надлежно състояние/чл.230, ал.2 от
ЗЗД/ и същата отговаря на ползването за което е наета/чл.230, ал.1 от ЗЗД/.
Освено това , дори вещта да е била предадена в ненадлежно състояние/което не се
установява по делото/ в този случай, за ответника е съществувала възможност надлежно да
прекрати договора или да поиска развалянето му ведно с обезщетение при евентуално
неизпълнение, каквото не се установи да е сторил.
Не би могло да се приеме, че скелето не отговаряло на изискванията за безопасност,
доколкото видно от материалите по преписка вх.№5099/12.02.2021г. на ШРП/обяснения на
П.Н.Н./, самият С. е предоставил част от скелето/демонтирано от завършената част от
фасадата на къщата му на трето лице-Н., с уговорка последният да му довърши другата
страна на фасадата без да му заплаща пари.
Не се установи договорът да съдържа изрично посочване съставните чести на скелето,
съответно, че е технически годно за експлоатация. Независимо от това, дори да се приеме,
че се касае до предаване на вещ с недостатъци, осуетяващи уговореното ползване, тези
недостатъци не са били от такова естество, което наемателят да не е бил в състояние да
5
установи преди и при сключването на договора. Напротив, както бе посочено по-горе,
скелето е изпълнявало предназначението си и ответникът е заплащал наем за същото повече
от година и половина, като дори е предоставил част от същото на трето лице, срещу
задължение на последното да довърши фасадата му. Ползването на скелето повече от две
години без забележки /свидетелските показания на Н.К. и И.Г./, сочи, че ответникът се е
съгласил да наеме скелето във вида, в който му е предоставено.
Ето защо следва да се приеме, че ответниците не са в неизпълнение на задължението да
предадат скелето в надлежно състояние, респективно че не отговарят за недостатъците му
/чл. 230, ал. 3 ЗЗД/. Предвид това и неоснователно се явява и релевираното от ответника
възражение за прихващане на исковата сума, с надплатена от него наемна цена в размер на
70 на сто повече от дължимия се наем, тъй като скелето покривало не повече от 30 на сто от
твърдяната площ.
Само за пълнота следва да се отбележи, че в случая, в диспозитива на въззивното
решение липсва такъв досежно заявеното възражение за прихващане, но това не рефлектира
върху допустимостта и правилността на съдебния акт, а е налице основание евентуално да
се иска поправка на очевидна фактическа грешка/ в случая е налице ясно формирана воля на
съда досежно основателнотта на главния иск изцяло, съответно неоснователността на
възражението за прихващане/.
Доказано е, че ответникът е продължил ползването на наетата вещ и през процесния
период/скелето е върнато на наемодателя на 31.07.2021г./.
Предвид изложеното, искът следва да бъде уважен досежно установяване дължимостта
на сумата от 2100лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 2800лв.-отхвърлен.
По насрещния иск: Видно от изложените обстоятелство и петитум в насрещната искова
молба и уточняващата такава от 17.06.2021г., С. е предявил рещу Д. иск за заплащане на
сумата от 960лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения му
недвижим имот, складова площ от 8кв.м., намираща се в сграда, находяща се в с.Л., Ш. обл.,
ул., за периода м.октомври 2018г.-м.октомври 2020г..
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
За пълнота следва да се отбележи, че единствено свид.И.К. твърди, че Д. сложил
новозакупено от него скеле и то в гаража, а не в складова площ/част от мазе/ в къщата на С..
От показанията му също така не става ясно в какъв период от време скелето се е намирало
там. Свидетелят изрично заявява и че между Д. и С. нямало уговорка, като С. бил съгласен
скелето да стои там на склад. Соченото налага извод за наличие на правоотношения между
страните покриващи състава на заем за послужване, който се явява безвъзмезден договор.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено само в частта, с
която е уважен предявения от Д. срещу С. иск за признаване за установено съществуването
на вземане за сума в размера над 2100лв. до 2800лв., представляващо задължение за
плащане на наем на рамково скеле за периода м.март-м.октомври 2020г. включително, като
6
бъде постановено друго, с която претенцията бъде отхвърлена за сочената сума. В
останалата обжалвана част, решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски.
На основание чл.78 от ГПК, съгласно изхода на спора, въззиваемият следва да заплати
на жалбоподателя разноски пред въззивната инстанция в размер на 20.25лв..
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №260002 от 10.01.2022г. по гр.дело №564/2021г. на ШРС само в
частта, с която , на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД,
е признато за установено по отношение на С.Н.С., че в полза на Д. Й. Д. съществува
вземане от С. в размер над 2100лв. до 2800лв., представляващо неизпълнено задължение за
плащане на наемна цена по договор за наем от м.август 2018г. на секционно рамково скеле,
състоящо се от 48бр. нормални рамки, 8бр. стълбовидни рамки, 15бр. метални скари-пътеки,
6бр. регулиращи винтове, 48бр. тръбни хоризонти, 96бр. тръбни диагонали, 4бр. от по 4м. и
4бр. от по 1м. укрепващи тръби и укрепващ механизъм тип „жабка“-15бр., и в полза на Д. са
присъдени деловодни разноски в размера над 702лв. до 936лв. в първоинстанционното
производство и в размера над 42лв. до 56лв. по ч.гр.д.№9/2021г. на ШРС, като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. Д. с ЕГН********** от гр.Ш., ул.№, бл., вх., ет.,
ап., чрез адв.Д.С. при ШАК срещу С.Н.С. с ЕГН********** от гр.Ш., ул.№, вх., ет., ап.иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, за
установяване дължимостта на вземане в размер над 2100лв. до 2800лв./за 700лв./,
представляващо неизпълнено задължение за плащане на наемна цена по договор за наем от
м.август 2018г. на секционно рамково скеле за периода м.март 2020г. до м.окмоври 2020г.
включително, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №260010/07.01.2021г. по ч.гр.д.№9/2021г. на ШРС
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Й. Д. да заплати на С.Н.С., направени разноски пред въззивната
инстанция в размер на 20.25лв..
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8