Решение по дело №25/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 308/20.12.2012г., постановено по гр.д. N1247/2012г., К.йският районен съд е признал за установено по отношение на А. К. У. от Г., че „Т.Б.А. К." Е., Г., има вземане към А. К. У. в размер на 5 495.50лв., от които главница в размер на 4 988.23лв., произтичаща от дължимо парично задължение по Договор за потребителски К. №*/01.10.2008г, в това число и такса за обслужване на кредита в размер на 47лв., 450.03лв. договорна лихва за периода от 23.08.2011г. до 20.02.2012г., 57.24лв. лихви за забава за периода от 23.08.2011г. до 20.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 03.04.2012г, за което вземане съществува издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1497/04.04.2012г. по ч.гр.дело №801/2012г. по описа на КРС, и е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер. Със същото решение А. К. У. е осъдена да заплати деловодни разноски.

Постъпила е въззивна жалба от пълномощника на А. К. У.. Жалбодателят излага съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Моли съда да отмени решението на районния съд и да отхвърли предявеният иск като недопустим, неоснователен и недоказан; претентдират се и деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата и изразените в нея доводи.

Ответникът „Т.Б.А. К." Е., Г., представлявано от юк К., оспорва жалбата.

Пред въззивната инстанция и двете страни не сочат нови доказателства.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Районен съд-К. е сезиран с искова молба, рредявена от „Т.Б.А. К." Е., Г., с правно основание чл.422 от ГПК.

По делото са приобщени като доказателства Договор за потребителски К. №*/01.10.2008г. и Общи условия за издаване и предоставяне право на ползване на карта „Т.Б.А. MasterCard", ч.гр.дело №801/2012г. по описа на КРС.

Безспорно се установява по делото, че по силата на посочения по-горе Договор за потребителски К. №*/01.10.2008г., дружеството -ищец е предоставило на ответницата по иска А. К. У. кредитна карта с лимит в размер на 5 000лв., а последната се е задължила да погасява в срок „минималната месечна вноска", която е променлива величина.

На 03.04.2012г. ищецът е депозирал в РС-К. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, вследствие на което е била издадена Заповед №1497/04.04.2012г., с която А. К. У. е осъдена да заплати на кредитора "Т.Б.А. К." Е., Г., сумите както следва: главница в размер на 5 046.14 лв., произтичаща от дължимо парично задължение по Договор за потребителски К. №*/01.10.2008г., 450.03лв. договорна лихва за периода от 23.08.2011г. до 20.02.2012г., 57.24лв. лихви за забава за периода от 23.08.2011г. до 20.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението в съда, и деловодни разноски в размер на 583.21лв. По така издадената заповед за изпълнение на парично задължение длъжникът е депозирал писмено възражение в законовия срок.

Видно от заключението на вещото лице Г. Д. по назначената по делото експертиза, което съдът изцяло кредитира, за периода от 16.08.2008г. до 29.08.2011г. съществуват данни и счетоводно записване при ответника за усвоена, респ. получена сума от А. К. У. по процесния Договор за потребителски К. в размер на 13 770лв.; погасената главница е в размер на 8 828.77лв., като дължимата /непогасена/ главница за периода от 18.02.2010г. до 29.08.2011г. е в размер на 4 941.23лв. Непогасената такса за обслужване на кредита по процесния договор, към 03.01.2012г., е в размер на 47лв. Дължимата договорна лихва за периода от 23.08.2011г. до 20.02.2012г. е в размер на 450.03лв. Непогасената неустойка за забава за периода от 23.08.2011г. до 20.02.2012г. е в размер на 57.24лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК е основателен и доказан до размера общо на 5 495.50лв., от които главница в размер на 4 988.23лв., произтичаща от дължимо парично задължение по Договор за потребителски К. №*/01.10.2008г, в това число и такса за обслужване на кредита в размер на 47лв., 450.03лв. договорна лихва за периода от 23.08.2011г. до 20.02.2012г., 57.24лв. лихви за забава за периода от 23.08.2011г. до 20.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 03.04.2012г, за което вземане съществува издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1497/04.04.2012г. по ч.гр.дело №801/2012г. по описа на КРС.

На осн.чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към подробните и обосновани мотиви, изложени в първоинстанционното решение, които този съд споделя изцяло.

Не са налице предпоставки за обявяване на атакуваното решение за недопустимо, тъй като исковата молба е редовна като отговаряща на изискванията на закона. Поради това и постановеното по нея решение е допустимо и валидно.

С оглед изложеното по-горе, Окръжният съд намира предявеният иск по чл.422 от ГПК за основателен и доказан, а атакуваното решение слÕдва да бъде потвърдено. При този изход на делото деловодни разноски в полза на въззивника не се следват.

Поради това, че са предявени кумулативно съединени искове за главница и лихви, всеки от които е на стойност под 5 000лв., решението на настоящата инстанция е необжалваемо.

Ето защо, и на осн.чл.271 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение N 308/20.12.2012г., постановено по гр.д.N 1247/2012г. по описа на К.йския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.