Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12855 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 01.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 59816/2019г. на СРС, ГО, 175 състав, са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
както следва: за установяване съществуването на вземане срещу ответника И.М.В.
за следните суми: сумата от 1 397, 98 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „*********,
абонатен номер 262677, през периода от м.03.2016г. до м.04.2018г., ведно със
законната лихва от 29.03.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 206, 79
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 22.03.2019
г. върху главницата за цена на топлинна енергия; сумата от 37, 64 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.03.2016г.
до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 29.03.2019г. до изплащане на
вземането и за установяване съществуването на вземане срещу ответника Н.М.В. за
следните суми: сумата от 1 397, 98 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „*********,
абонатен номер 262677, през периода от м.03.2016г. до м.04.2018г., ведно със
законната лихва от 29.03.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 206, 79
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 22.03.2019г.
върху главницата за цена на топлинна енергия; сумата от 37, 64 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.03.2016г.
до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 29.03.2019 г. до изплащане на
вземането. Със същото решение са отхвърлени предявените искове срещу всеки един
от ответниците за цена на топлинна енергия за разликата над 1 397, 98 лева до
пълния предявен размер от 1 774, 71 лева и за периода от м.05.2015г. до
м.02.2016г., включително; предявеният иск за мораторна лихва върху главницата
за цена на топлинна енергия за разликата за сумата над 206, 79 лева до пълния
претендиран размер от 262, 52 лева; предявеният иск за цена на услугата дялово
разпределение за разликата над 37, 64 лева до пълния предявен размер от 39,07
лева и за периода м.02.2016г., както и предявеният иск лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение в размер на 7, 47 лева за периода от
30.03.2016г. до 22.03.2019 г.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
"Т.С." ЕООД.
Срещу решението,
в частта, в която са уважени предявените искове, е постъпила въззивна жалба от ответниците И.М.В. и Н.М.В.. В жалбата са
изложени оплаквания за необоснованост на постановения съдебен акт поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за нарушение
на материални закон. Конкретно се поддържа, че по делото не е доказано, че и
двамата ищци са потребители на топлинна енергия, тъй като не били ангажирани
доказателства за вещно право на ползване на имота за двамата ответници. Не било
доказано също каква част от вещното право на ползване притежава всеки един от тях.
Не били изложени мотиви защо съдът приема, че отговорността им е в равни части.
Счита, че облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия може да
възникне единствено в хипотеза на сключен писмен договор между страните.
Позовават се и на разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на
ОСГТК на ВКС, поради което считат, че независимо от евентуалното притежание на
собствеността и вещното право на ползване е видно, че била подадена
молба-декларация от друго лице. Оспорва се и правилността на изводите на
първоинстанционния съд относно дължимостта на лихва за забава по съображения,
че ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите
в сайта на дружеството или по друг начин, т.е. не бил установил изпадането в
забава на отнетниците за исковия период. Поддържат необоснованост на приетото
от СРС относно дължимостта на цената на услугата дялово разпределение. Счита,
че по делото не е доказано основанието за начисляване на тази сума. По тези
съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – “Т.С.”
ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва.
Третото лице-помагач "Т.С." ЕООД не изразява становище по постъпилата въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 150
ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Договорът за търговска
продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди
се
счита за сключен с конклудентни действия.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
закона/.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
В конкретния случай по делото е представен договор за
доброволна делба от 10.06.2014г., сключен с нотариална заверка на подписите с
рег. № 5294 от 10.06.2014г. на нотариус с рег. № 53 в регистъра на НК, с който
ответниците И.М.В. и Н.М.В. получават в дял и в съсобственост при равни идеални
части следния недвижим имот: ап. № 13, находящ се на ет. 4 в жилищната сграда в
гр. София, ул. „*********, заедно с таванско помещение и избено помещение, и с
50/649 ид. части от общите части на сградата и от правото на собственост върху
мястото, в което е построена сградата. По делото не се твърди, нито се доказва
от ответниците, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да
са извършили разпоредителни сделки с имота след неговото придобиване през
2004г. Изложените доводи относно вещно-транслативния ефект на договора за
доброволна делба, съответно – за легитимиращото действие на същия, са
неоснователни. Договорът за делба на съсобствено имущество като способ за прекратяване
на съсобственост има вещно-прехвърлително действие по отношение на вещите,
които са били неин предмет. При договорната делба сключена с писмен договор с
нотариална заверка на подписите вещно-прехвърлителният ефект настъпва по силата
на обективираните в изискуемата от закона по чл. 35, ал. 1 от ЗС форма
волеизявления на страните. В случая договорът за делба е сключен в
законоустановената форма за действителност /писмена с нотариална заверка на
подписите/ и въз основа на същия ответниците се легитимират като съсобственици
на имота при равни квоти.
С оглед изложеното се налага извод, че се установява принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по
реда на ЗЕ, по който жалбоподателите, като съсобственици на топлоснабден имот в
сграда в режим на етажна собственост, се явяват страна по силата на посочената
по-горе законова разпоредба.
На етапа на въззивното производство не е спорно
обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа, че стойността на реално доставената в имота през периода
от м.05.2015г. до м.04.2018г. топлинна енергия възлиза на сумата от общо
3 549, 43 лева с включени изравнителни сметки, както и че вземането в размер
на 753, 47 лева за периода от м.05.2015г. до м.02.2016г., включително, е
погасено по давност. Така общият размер на непогасената по давност стойност на
потребената топлинна енергия за периода от м.03.2016г. до м.04.2018г. възлиза
на сумата от 2 795, 96 лева. Предвид правомощията на въззивния съд относно
правилността на решението /чл. 269 от ГПК/ и с оглед липсата на обосновани оплаквания за неправилно установени факти в
първоинстанционното производство по отношение на тези обстоятелства, в правоприлагащата
си дейност въззивният съд следва да изходи от установеното от първата инстанция
в тази част, като приложи закона, уреждащ спорното право. При съобразяване на
изложеното се налага извод, че ответниците са пасивно материално легитимирани
да отговорят по предявените искове за главница за цена на топлинна енергия в
условията на разделност. Предвид липсата на доказателства, че са заплатили
стойността на потребената топлинна енергия, те се явяват задължени лица по
предявените искове за реално изпълнение, като всеки един от тях дължи заплащане
на сумата, съответстваща на притежаваната от него квота в съсобствеността /чл.
30, ал. 3 от ЗС/, т.е. – дължат сумата за главница по равно /по 1/2 част от
2 795, 96 лева, или по 1 397, 98 лева/.
По претенциите за мораторна лихва върху главниците за
доставена топлинна енергия:
На първо място следва да се посочи, че противно на
релевираните в жалбата доводи, в случая не са приложими Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. София, в сила от 12.03.2014г.
Исковият период, за който е уважен иска за претендираната главница, е от
м.03.2016г. до м.04.2018г. Към датата на издаване на общата фактура за
отоплителен сезон 2015 – 2016г., а именно – към 31.07.2016г., са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016г., продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2,
т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. С оглед изложеното
се налага извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от
публикуване на общата фактура на интернет-страницата на дружеството. Задължението
за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на
покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на
интернет-страницата на ищцовото дружество.
Ето защо предявената претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
е основателна за установения в първоинстанционното решение период и размер /при
съобразяване, че във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания срещу
правилността на приетото за установено от СРС относно тези обстоятелства/.
По отношение на възражението, че ответниците не са
пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването
на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл.
139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След
изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не
са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна
енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено
лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
Както в заявлението, така и в исковата
молба ищецът поддържа, че претендираната главница включва стойността на
доставената топлинна енергия през исковия период и дялово разпределение за същия период. Ето защо това вземане е
част от спорния предмет и е включено в претендираната от ищеца главница.
По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., отм. ДВ,
бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД *** от
2008г., както и чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение No ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика както
сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на
услугата “дялово разпределение” от избрания от тях търговец, като
стойността й се формира от: 1/. цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и
3/. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано
с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С договор от 29.07.2015г., сключен между
ищеца и "Т.С." ЕООД, страните са договорили заплащане от “Т.С.” ЕАД на
извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани
имоти и броя средства за дялово разпределение в
тях. Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира
ежегодно до септември следващата година. Представен е и договор от 02.09.2001г.,
сключен между етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово
разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за отчитане на
показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката
на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки - 4, 20 лв. на
измервателен уред.
По делото са представени изготвените от
фирмата за дялово разпределение индивидуални справки за отопление и топла вода за
процесния период, както и съставените главни отчети за исковия период,
подписани от потребителя.
Тези документи не са оспорени от ответника и въз основа на същите се
установява, че в топлоснабдения имот е извършвана услугата дялово разпределение
за целия процесен период, поради което претенцията за заплащането й е
установена в своето основание. Предвид
ангажираните по делото доказателства се налага извод, че ищецът се легитимира като носител на вземане
за стойността на извършваната услуга дялово разпределение От заключението на съдебно-техническата експертиза
се установява, че дяловите единици са били отчитани по електронен път /с
радиоотчитане/ и показанията били нанесени в изравнителните сметки.
По изложените съображения се налага извод за
неоснователност на възраженията на ответниците за липса на основание за
ангажиране на имуществената им отговорност за цената на извършената услуга
дялово разпределение. Размерът на непагасеното по давност вземане за
предоставената услуга „дялово разпределение“ е определено въз основа на
приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро
от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да
надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37,
ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело,
когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /така определение №
518 от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.09.2020г., постановено по
гр.дело № 59816/2019г. по описа на СРС, ГО, 175 състав, в обжалваните му
части.
ОСЪЖДА И.М.В., ЕГН ********** и Н.М.В.,
ЕГН ********** *** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*********, седалище и адрес
на управление *** Б, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от
50 /петдесет/ лева – съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.