№ 619
гр. Варна , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503265 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 262254 /24.08.2020г.,
подадена от В. М. С., ЕГН ********** и В. А. С., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр.Варна, кв. Виница, ул. „Гларус“ 11, срещу решение № 3277 / 20.07.2020г., постановено
по гр.д. № 7366 / 2019г. на ВРС, XLVI с-в , с което е отхвърлен предявения от В. М. С.,
ЕГН ********** от гр.Варна и В. А. С., ЕГН ********** от гр.Варна, иск с правно
основание чл. 422,ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК ********* дължи на всеки от ищците
сумата от 2759,04 лева, представляваща направени от всяка от страните разходи за
изграждане на помпена станция, което изграждане е наложено от изграждане на
канализацията на ул.“Гларус“ в отклонение с одобрения проект, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3825/2019г. по описа на ВРС 49 състав, като
жалбоподателят е осъден да заплати и сторените съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
не са изследвани всички събрани доказателства, както и че не са събрани всички относими
такива. Сочи, че съгласно Наредба № 4 за проектиране, изграждане и експлоатация на
сградни, водопроводни и канализационни системи, безспорно се установява, че част от
уличния канал или колектор до първата ревизионна шахта се изгражда и поддържа от ВиК
1
дружеството, като това не било взето предвид от съда. Твърди, че безспорно от събраните
писмени доказателства и от назначената СТЕ, се установява, че процесното отклонение
съществува в скиците на ВиК дружеството, че е изградено без да може да осъществи
предназначението си, което е довело до необходимостта ищците за собствена сметка да
изградят помпена станция. Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се и сторените
разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание, въззивниците не се явяват,
процесуалният им представител депозира молба преди датата на о.с.з., в която изрично
сочи, че поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, с който се оспорват доводите изложени във
въззивната жалба, като се твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Сочи, че
съдът е съобразил всички доказателства по делото, обсъдил е пълно, всестранно и
задълбочено твърденията и възраженията на страните по спора. Оспорват се твърдението
във въззивната жалба, че водопроводните отклонения се изграждат от ВиК оператора.
Ищците не правели разлика между канализационно отклонение и улична канализации.
Първото се изграждало и поддържало от ВиК оператора, а уличната канализация била
публична общинска собственост и в конкретния случай била собственост на община Варна.
Общината била тази, която възлагала изграждането на процесната канализация и не било
задължително изпълнител да е ВиК оператора, който имал задължение само да поддържа
ВиК системите.Спорът по делото бил дали е изградена ли уличната канализация на
ул."Гларус“, има ли същата разрешение за строеж и въведена ли е в експлоатация, а тези
факти не били установени по делото. Моли се по тези съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски. В открито съдебно заседание, страната се представлява от процесуален
представител, който оспорва въззивната жалба, поддържа подадения отговор, представя
списък с разноски и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
първоинстанционното такова.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявени от В.
М. С., ЕГН ********** от гр.Варна и Владислав Аджелов С., ЕГН ********** от гр.Варна,
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че „Водоснабдяване и
канализация- Варна“ ООД, ЕИК ********* дължи на всеки от ищците сумата от 2759,04
лева, представляваща направени от всяка от страните разходи за изграждане на помпена
станция, което изграждане е наложено от изграждане на канализацията на ул.“Гларус“ в
отклонение с одобрения проект, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№3825/2019г. по описа на ВРС 49 състав.
2
В исковата си молба ищците излагат, че са собственици по наследство на недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Гларус“ № 11. Навежда се, че ответното дружество е
изградило канализация на ул.“Гларус“. При изграждането на канализацията не е спазен
проекта в частта от № 1 до № 25 на посочената улица. Височината на канала е повдигната,
поради което имота на ищците не е присъединен към канализацията. Това е наложило
ищците да изградят със собствени средства помпена станция, за което са сторили разходи в
размер на сумата от 5518,08 лева, която сума претендират по равно.По изложените
съображения настояват за уважаване на иска, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск, като счита същият за
неоснователен. Оспорва дружеството да е изграждало канализация в кв.Виница. Позовава
се, че канализационната мрежа е собственост на Община Варна, а „Водоснабдяване и
канализация- Варна“ ООД единствено поддържа изградените водопроводни и
канализационни мрежи. По същество ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции
и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат
становищата си по спора. Ищецът е доразвил доводите в писмени бележки.
Предвид служебното задължение на въззивния съд да обезпечи правилното
приложение на материалния закон, с определение No 3837 / 19.11.2020г. и определение No
4013 / 04.12.2020г. са дадени надлежни указания за изпълнение на ищците. С молба с вх. No
25 256 / 01.12.2020г. и молба с вх.No 26 836 / 30.12.2020г., нередовностите са отстранени,
като съобразно направените уточнения не се констатират нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка с изготвения доклад от първата инстанция, които
да налагат даване на нови указания относно релевантните факти и разпределението на
доказателствената тежест, и необходимостта да се ангажират съответни доказателства.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на първоинстанционния съд.
3
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Видно е от приобщеното ч. гр. д. № 3825/2019 г. по описа на ВРС, 49 състав, че в
полза на ищците е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове, като
заповедта е връчена на длъжника, който в срок е подал възражение. Исковата молба е
подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства – договор No 1990 /
09.08.1999г., договор No 1991 / 09.08.1999г. и договор от 19.03.2015г., ведно със скица на
поземлен имот Nо 15-406162/07.11.2014г., се установява, че Анджело Кирилов С. и Величка
Александрова Тоцева са придобили от Държавата и Община Варна поземлен имот – дворно
място с идентификатор 10135.2575.7575, с административен адрес: гр. Варна, кв. Виница,
ул. „Гларус“ 11, в който е отразено, че е изградена и постройка. Видно от удостоверение за
наследници на Величка Александрова Тоцева, същата е починала на 08.05.2003г., като е
оставила за наследник своя син Анжело Кирилов С.. Последният също е починал- на
08.09.2016г., като видно от удостоверение за наследници, изх. No 7090 / 22.08.2017г., негови
наследници са В. М. С. – съпруга, Мирослав Анджелов С. –син и В. А. С. – син. Двама от
наследниците са ищци по делото.
С жалба вх. No Р2-8-94-В / 211/ 18.08.2008г. до Зам. Кмета на Община Варна, ищците,
заедно с още 9 лица, подписали жалбата, са уведомили, че при изграждане на канализацията
на ул. „Гларус“ в кв. Виница не е бил спазен проекта по отношение на височина на канала,
като от No 1 до No 25 височината на канала била вдигната с 1м нагоре, поради което и
живущите на тези номера не могат да се включат в така положената тръба. Собствениците
на тези имоти молят да се извърши проверка на място и да се изградят необходимите
съоръжения, които да им позволят да се включат във вече изградената канализационна
мрежа. С писмо от 09.09.2008г. на инж. Пенев, Директор на Дирекция „ИИБ“, жалбата е
препратена на ОП „Инвестиционна политика“ за проверка по компетентност и за вземане на
мерки.
С повторна жалба с вх. No РД11-94-В / 159/ 18.04.2011г. до Кмета на Община Варна,
Председателят на Общинския Съвет и Председателя на Постоянната комисия по
архитектура и благоустройство, ищцата В. М. С. отново моли за компетентна намеса при
решаването на създалата се ситуация, а именно, че канализацията е завършена, като къщите
с нечетни номера от 1 до 25 не са включени, защото са останали под нивото на
канализацията.
Представено е писмо с изх. No от 12.02.2013г. от инж. Стоянов, Директор на
Дирекция ИИБ, адресирано до Кмета на Район „Приморски“, в което се сочи, че поради
4
невъзможността да бъдат гравитачно отводнени имотите с номера от 1 до 25 на
новоизградената канализация на ул. Гларус, е необходима извадка от ПУП и ПУР на ул.
Делфин и парцел, граничещ с пътя, подходящ за помпена станция.
Ангажирани са писмени доказателства от страна на ищците – 3бр. фактури, платежно
нареждане, Протокол обр.19 от 22.01.2015г., съгласуван проект - всички за изграждане на
външна канализация на фамилна къща на ул. Гларус 11.
Видно от Удостоверение рег. No АУ072062ПР_003ВН / 07.08.2019г., издадено от
Община Варна, Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустройство“ /л. 50 от делото
на ВРС/, се установява, че за периода 01.01.2000г. до 07.08.2019г. няма данни за издадено
разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация на битова канализация
на ул. „Гларус“, кв. Виница, гр. Варна.
От изготвената от вещото лице инж. Велислав Николов Гроздев и приета от съда
съдебно –техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че след изисканите
справки, не е наличен проект за изграждане на канализацията на ул.“Гларус“, като въпреки
това същата е изградена. Вещото лице сочи, че имотът на ищците е присъединен, но поради
разположението на уличната канализация във вертикала не е възможно отводняването на
сутерена на съществуващата сграда по гравитачен път, като е необходимо изграждането на
напорна канализация. Вещото лице констатира, че в имота има изградено канално помпено
устройство и прилежащата му канализационна мрежа. Напорът се създава с 2броя помпи –
една работна и една резервна, разположени в черпателен резервоар в ниската част на имота.
Вещото лице сочи, че стойността на разходите за изграждане на помпената станция са в
размер на 5518,08 лв. При изслушване на заключението в осз, проведено на 20.05.2020г.,
вещото лице пояснява, че не се установява кой е изградил самата канализация, като същата
не е въведена в експлоатация. За изготвяне на заключението, вещото лице е изискало
справки от Район „Приморски“, Дирекция „ИИБ“ към Община Варна и РДНСК, гр. Варна.
По инициатива на ВРС са изискани повторно данни за налична строителна
документация за битовата канализация на ул. „Гларус“, като в постъпилите отговори от
район „Приморски“, община Варна /л. 124/ и от Дирекция „ИИБ“, община Варна /л. 126/
отново се сочи, че няма данни за издадено разрешение за строеж и строителни книжа към
него за изграждане на битова канализация, не е издавано и удостоверение за въвеждане в
експлоатация на обекта. Постъпило е и писмо от АГКК, в което се сочи, че изпращат
писмото от ВРС до Община Варна по компетентност, тъй като исканите документи не се
съхраняват в СГКК – Варна. /л. 122/.
От правна страна:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед №
2045/12.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
5
ч.гр.д. № 3825/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
В настоящото производството ищците следва при условията на пълно и главно
доказване да установят, че именно ответното дружество е възложило изграждането на
канализацията на ул. „Гларус“, че при изграждането й не е спазен утвърден проект, т.е.
осъществено противоправно деяние от изпълнителя на работата при или по повод
изпълнението, конкретните вреди /невъзможността имотът на ищците да бъде присъединен
към канализационната мрежа и необходимостта от изграждане на помпената станция/,
причинната връзка между деянието и увреждането,т.е. че именно в резултат на
отклонението от проекта, ищците са претърпели вреди, както и размера на вредите.
С оглед възприетата от ответника защитна теза, основният спорен момент между
страните е по чие възлагане е изградена канализационната мрежа на ул.“Гларус“. Ищците
твърдят, че това е ответното дружество, което спори, че не е изградило, т.е. не е възлагало на
свои служители нейното изграждане.
От събраните в рамките на настоящото производство доказателства, безспорно се
установява, че е изградена канализационна мрежа на ул. „Гларус“. Мрежата е изградена без
за нея да е било издадено разрешение за строеж и съответно да е налична строителна
документация. За мрежата няма издадено разрешение за въвеждане в експлоатация.
Не са събрани доказателства в насока, че канализацията е изградена именно от „ВиК
– Варна“ ООД. В цитираната от въззивника Наредба No 4 за проектиране, изграждане и
експлоатация на сградни, водопроводни и канализационни мрежи не се съдържа
подзаконова уредба, която изрично да сочи, че ВиК дружеството е единственото, което
изгражда канализационната мрежа. Напротив, в чл.198н, ал.1 от Закона за водите, държавата
и общините възлагат изграждането на ВиК системи и съоръжения-публична държавна или
публична общинска собственост, в съответствие с регионалните генерални планове и
генералните планове на агломерации и инвестиционните програми към тях. ВиК
операторите могат да възлагат изграждането на ВиК системи и съоръжения, ако това им е
възложено в договора за извършване на ВиК услуги. А, разпоредбата на чл. 19 ал.1, т.4, б.
„а“ и б. “б“ от ЗВ, определя, че публична общинска собственост са както уличните
разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и водопроводните
отклонения до измервателните уреди в имотите на потребителите, така и уличните
канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии. В този
смисъл, се опровергават твърденията на ищците, че има изрична законодателна уредба по
отношение на задължението на ответника да изгради канализационната мрежа. ВиК
операторът би могъл да възложи изграждането, но в случай, че има подобна договорка и
възлагане от Община Варна, а доказателства в тази насока не са събрани. Липсват и каквито
и да е други доказателства, че именно „ВиК – Варна“ ООД е изградило канализационната
мрежа.
Предвид, че ищците не са установили тази първа предпоставка от фактическия състав
6
на твърдяното непозволено увреждане, то е безпредметно съдът да обсъжда останалите
предпоставки, като гореизложеното обуславя извод за неоснователност на предявените
искове. Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските в производството:
Предвид изхода от спора, отправеното искане и представените доказателства,
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноски пред настоящата инстанция
за юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав определя в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3277 / 20.07.2020г., постановено по гр.д. № 7366 /
2019г. на Районен съд - Варна, 46 състав.
ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН ********** и В. А. С., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр.Варна, кв. Виница, ул. „Гларус“ 11, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“
33, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за осъществено представителство пред въззивна инстанция, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7