Решение по дело №33/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 132
Дата: 14 декември 2023 г.
Съдия: Георги Димитров Чолаков
Дело: 20231800900033
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. С., 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20231800900033 по описа за 2023 година
К.М.Н. от гр. С., ул. „Соколов камък“ № 7, с ЕГН **********, е предявил срещу Г.Ф.
обективно съединени искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 във вр. с чл.558, ал.5,
предл.3-то и чл.429, ал.3 във вр. с чл.558, ал.1, изр.2-ро от КЗ – за заплащане на сумата от 25
000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания във връзка с хирургично отстраняване на
21.07.2022 год. на импланти в десния му глезен, поставени през 2018 год. при оперативна
интервенция при лечение на вътреставна фрактура на дясната подбедрица, причинена му
при ПТП, настъпило на 09.03.2018 год. на път II-16 (гр. С. – гр. М.), км. 33+200, община
Своге, по вина на неустановен водач на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не
е било установено, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска,
21.07.2022 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА
на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Производството по делото в частта му по предявените искове за заплащане на
обезщетение в размер на 2 160 лева за причинени на ищеца имуществени вреди – заплатени
разходи за рехабилитационни процедури, извършени по фактура № **********/25.01.2023
год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2023 год. до окончателното й
заплащане, е прекратено с влязло в законна сила на 16.06.2023 год. определение от
16.05.2023 год.
1
Производството по делото в частта му :
- по предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в частта за разликата над 25 000 лева до пълния предявен размер от
40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, 21.07.2022 год., до
окончателното й заплащане и
- по предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в размер на 1 479.95 лева – заплатени разходи за медикаменти,
медицински консумативи и рехабилитационни процедури във връзка с лечението на
причинените му телесни увреждания при горното ПТП, извършени по фактури №
**********/02.08.2022 год., № **********/02.08.2022 год. и № **********/07.12.2022 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на всеки разход,
както следва : върху сумата от 19.95 лева – за периода от 02.08.2022 год. до окончателното й
заплащане; върху сумата от 20 лева – за периода от 02.08.2022 год. до окончателното й
заплащане и върху сумата от 1 440 лева – за периода от 07.12.2022 год. до окончателното й
заплащане,
е прекратено с влязло в законна сила на 20.09.2023 год. определение от 12.09.2023
год.
Ищецът твърди, че на 09.03.2018 год. на път II-16 (гр. С. – гр. М.), км. 33+200,
община Своге, като водач на мотоциклет станал участник в ПТП, настъпило по вина на
неустановен водач на МПС, което напуснало местопроизшествието и впоследствие не е
било установено от органите на реда. При ПТП му били причинени множество тежки
наранявания, наложили хирургични интервенции, сред които и такава, извършена на 2018
год. за лечение на вътреставна фрактура на дясната подбедрица, при която в глезена му били
поставени импланти.
Твърди се, че сезирал Г.Ф. с искане за заплащане на обезщетение, като такова
първоначално му било определено и заплатено в размер на 103 000 лева; тъй като ищецът не
бил доволен от размера на същото, сезирал съда с иск по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ и с влязло в
сила решение № 343/06.04.2021 год. по в.гр.д. № 295/2021 год. на САС му било присъдено
допълнително обезщетение в размер на 17 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
12.07.2019 год. до окончателното й заплащане
Твърди се, че след постановяване на горното решение и с оглед лечението на горното
увреждане на дясната подбедрица се наложило след зарастване на костта поставените
импланти да бъдат премахнати, за което ищецът се подложил на нова оперативна
интервенция, извършена на 21.07.2022 год. Сочи се същата била съпроводена с търпени от
ищеца болки и страдания, репатрирането на които неимуществени вреди оценява на 40 000
лева.
Твърди се, че ищецът предявил пред ответника претенция по реда на чл.558, ал.3 пред
Г.Ф. за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди,
като по заведената пред ответника щета същият определил размер на обезщетение, което до
2
момента на предявяване на исковете не му е било изплатено. Независимо от горното,
ищецът не е доволен от размера на така определеното му обезщетение.
В първото о.с.з. на 12.09.2023 год. ищецът заявява, че след предявяване на исковете
ответникът му заплатил извънсъдебно изцяло претендираното обезщетение за причинените
му имуществени вреди и отчасти – претендираното обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – в размер на 15 000 лева от общо претендираните 40 000 лева, поради
което оттегля исковете си в посочените им части.
Препис от и.м и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е
оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се
основават и е направил възражения срещу тях. Сочи се, че заплатеното от фонда
обезщетение в размер 15 000 лева отговаря на вида, характера и интензитета на нанесените
неимуществени вреди, като сумата съответства и на съдебната практика за съответната
година и установените в страната икономически условия и стандарт на живот към този
момент.
Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

От изисканите от съда заверени преписи от решение от 02.11.2022 год. на СОС по
гр.д. № 99/2020 год. и решение № 343/06.04.2021 год. по в.гр.д. № 295/2021 год. на САС се
установява, че между страните е воден предходен спор по предявен иск по чл.557, ал.1, т.1
във вр. с чл.558, ал.5, предл.3-то от КЗ във връзка с процесното ПТП, приключил с влязлото
в сила решение на САС. От горните актове се установява, че на ищеца е присъдено
обезщетение в размер на 17 000 лева – над изплатените му от ГФ 103 000 лева, за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от
причинените му травматични увреждания му при ПТП, настъпило на 09.03.2018 год. на път
II-16 (гр. С. – гр. М.), км. 33+200, община Своге, по вина на неустановен водач на МПС,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 12.07.2019 год. до окончателното й заплащане.
От представената с исковата молба епикриза от 25.07.2022 год. към ИЗ № 25451 за
пациент К. М. Н., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, се установява, че на 21.07.2022
год. ищецът се подложил на планирана операция за хирургично отстраняване на импланти в
десния глезен, поставени през 2018 год. при оперативна интервенция при лечение на
вътреставна фрактура на дясната подбедрица, причинена му при процесното ПТП. След
оперативно достигане до остеозинтезните средства е било установено голямо количество
екзуберантна кост, покриваща ръбовете на плаките, която е наложило нейното отстраняване
/остеотомия/. Отстранени били винтовете и плаките и освободено движението на
3
талокруралната става. Пациентът е бил изписан на 25.07.2022 год. с подобрено общо и
локално състояние, със спокойна зарастваща оперативна рана.
От заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните, се установява че проведеното на ищеца лечение е по КП № 219 –
оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност. Извършеното
оперативно лечение за отстраняване на металните импланти е в причинна връзка с
проведеното лечение на уврежданията на ищеца, получени при процесното ПТП, като
същото е било необходим етап на същото. При нормално протичане на лечебния процес и
без усложнения периодът на възстановяване при такъв вид оперативни лечения е около два
месеца, през който ищецът е търпял болки и страдания, с по-голям интензитет през първите
30 дни.
От показанията на свидетелката Ю.И., майка на ищеца, се установява, че на сина й
след първоначалните оперативни интервенции му предстояли нови две операции – едната на
бедрото за премахване на импланти, а другата – на глезена, където имал поставени плаки и
винтове – с оглед премахването им. Последната се състояла на 21.07.2022 год. в „Пирогов“,
а синът й бил изписан на 25.07.2022 год. Майка му го чакала да излезе от операция, но тя
продължила доста дълго, няколко часа бил в предоперативна и в оперативна зала. Синът й
имал поставени импланти, но имало сраствания и премахването им било трудно, някои
частици от винтове и плаки били останали, тъй като не са могли да бъдат отстранени. Като
го видяла след интервенцията, изглеждал много измъчено, зъзнел, а след това се разболял –
боляло го гърлото. След операцията изпитвал болки, а няколко часа след това го накарали да
става и да се движи с патерици. Като се прибрал вкъщи, две седмици се наложило да ползва
патерица, след това за кратко си помагал с бастун. Въпреки рехабилитациите и в момента
търпи болки, по време на престоя вкъщи след операцията се налагало да приема
обезболяващи и антикоагуланти. На тринайсетия ден трябвало да се махнат конците, но тъй
като живеели на трети етаж, му било много трудно да слиза и да се качва по стълбите, през
цялото време го боляло. Кракът му и до момента отича, особено като стои повече време
прав.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :

Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство).
Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение,
4
като се прилага и чл.380. Размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния фонд, не
може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното
произшествие, а лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при
спазване на чл.497 – чл.558, ал.1 от КЗ.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената претенция на К.М.Н. до Г.Ф. – вх. № 24-01-39/20.01.2023 год. по описа на ГФ,
за заплащане на обезщетение на причинени му неимуществени вреди – физически болки и
страдания във връзка с хирургичното отстраняване на 21.07.2022 год. на импланти от десния
му глезен, по която до предявяване на исковете, 28.02.2023 год., ответникът не е заплатил
обезщетение; както бе посочено, такова е било заплатено в хода на производството по
делото, но с размера на същото ищецът не е съгласен.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
Фактическият състав, от който в конкретната хипотеза възниква имуществената
отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки : 1. делинквентът
виновно да е увредил пострадалия, като му е причинил травми, които от своя страна да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение; 2. травматичните
увреждания да са причинени при ПТП с участието на водач на моторно превозно средство,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено; 3. да са настъпили
твърдените неимуществени вреди – физически болки и страдания във връзка с хирургичното
отстраняване на 21.07.2022 год. на импланти в десния глезен на ищеца.
Доколкото обсъдените по-горе решение на СОС по гр.д. № 99/2020 год. и решение на
САС по в.гр.д. № 295/2021 год., постановени по предявен от ищеца срещу ответника иск по
чл.557, ал.1, т.1 във вр. с чл.558, ал.5, предл.3-то от КЗ във връзка с процесното ПТП, са
влезли в законна сила, същите са формирали сила на пресъдено нещо относно част от
елементите на фактическия състав и на настоящия иск – че при процесното ПТП, причинено
по вина на неустановен водач на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено, на ищеца са били причинени телесни увреждания и същият е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, подлежащи на
репатриране.
От заключението по назначената СМЕ, неоспорено от страните и обсъдената епикриза
към ИЗ № 25451, издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, бе установено, че на
21.07.2022 год. ищецът се е подложил на хирургично отстраняване на импланти в десния му
глезен, поставени през 2018 год. при предходната оперативна интервенция при лечение на
вътреставна фрактура на дясната подбедрица, причинена му при ПТП. От заключението се
установява, а и горното не се оспорва от ответника, че повторната интервенция е била
необходим етап от лечението на ищеца и съответно във връзка с причинените му при ПТП
травми, както и че е била съпроводена с физически болки и страдания. Спорното между
страните е единствено какъв е адекватният размер на дължимото обезщетение за
5
репатриране на този вид неимуществени вреди.
Съдът намира, че горният размер съвпада с размера на извънсъдебно платеното в
хода на настоящото производство обезщетение на ищеца от ответника – 15 000 лева. Видно
от заключението на СМЕ, операцията не е била с голям обем и сложност, била е рутинна, а
при такъв вид оперативни лечения възстановителният процес приключва за около два
месеца, ако не са налице усложнения, каквито в.л. не констатира и при личния преглед на
ищеца. Търпените физически болки и страдания също не се отличават от обичайните при
такъв вид интервенции – ищецът е бил опериран под анестезия, а предстоят му в
болничното заведение е продължил четири дни, след което е бил изписан за продължаване
на лечението в домашни условия – видно от епикризата, с подобрено общо и локално
състояние, със спокойна зарастваща оперативна рана. Видно и от показанията на
свидетелката Юлиана Илиева, майка на ищеца, синът й изпитвал физически дискомфорт
известно време след операцията, свързан с болки в крака при ходене, изкачване и слизане по
стъпала, както и при премахването на конците, но горното не оборва заключението на СМЕ
за гладък следоперативен период и затихване на болките след възстановителния период от
два месеца.
От горното е видно, че така установените и претендирани неблагоприятни проявления
от претърпяната от ищеца хирургична интервенция – физически болки и страдания, налагат
определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението
за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици, а именно – обезщетение в размер на 15 000 лева. Доколкото
обаче между страните не е спорно, че горната сума е била заплатена на ищеца след
предявяване на исковете, то с оглед цялостното последващо репатриране на вредите,
отчетено с оглед разпоредбата на чл.235, ал.5 от ГПК, искът, предявен за сумата от 25 000
лева – допълнително претендирано обезщетение над горната изплатена от ГФ сума, следва
да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на делото на пълномощника на ищеца не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото –
размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на иска, а същият с
настоящото решение следва да се отхвърли изцяло.
В хода на производството по делото ответникът не е направил разноски, но е бил
представляван от юрисконсулт, поради което дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, се определя от съда в
максималния размер от Наредбата – 360 лева, което не се налага в случая следва да бъде
увеличено по реда на чл.25, ал.2 – с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на
ответника сумата от 360 лева, съставляваща възнаграждение за представителство от
юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.М.Н. от гр. С., ул. „Соколов камък“ № 7, с ЕГН
**********, срещу Г.Ф. обективно съединени искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1
във вр. с чл.558, ал.5, предл.3-то и чл.429, ал.3 във вр. с чл.558, ал.1, изр.2-ро от КЗ – за
заплащане на сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания във връзка с хирургично отстраняване на 21.07.2022 год. на импланти в десния му
глезен, поставени през 2018 год. при оперативна интервенция при лечение на вътреставна
фрактура на дясната подбедрица, причинена му при ПТП, настъпило на 09.03.2018 год. на
път II-16 (гр. С. – гр. М.), км. 33+200, община Своге, по вина на неустановен водач на МПС,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 21.07.2022 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.8 от ГПК К.М.Н. от гр. С., ул. „Соколов камък“ № 7, с
ЕГН **********, да заплати на Г.Ф. сумата от 360 лева /триста и шестдесет лв./,
съставляваща възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7