МОТИВИ към
Присъда № 94 от 29.11.2016 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 1181 по
описа за 2016 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия М.С.А. *** обвинителен
акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено
престъпление по 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс за
това, че на 07.05.2016 г. в гр. Хасково управлявал моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № ******* с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,75 на хиляда, установено по надлежния
ред с алкотест „Дрегер 7510“ № ARDN 0091.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено. След анализ на
установените смекчаващи вината обстоятелства и отегчаващи отговорността такива,
предлага съдът, след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение, да му определи наказание по реда на чл. 55 от НК, а именно по вид „Лишаване
от свобода” под законовия минимум, чието изпълнение бъде отложено на основание
чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години, както и глоба, на основание
чл. 55, ал. 2 НК. Счита, че следвало да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 година.
Защитникът на подсъдимия М.С.А. –
адв. Иван Педев от АК – Хасково пледира за оправдателна присъда, като прави
обстоен анализ на събраните по делото доказателства и интерпретира тяхното
значение в светлината на поведението, както на подсъдимия, така и на
контролните органи от състава на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково. Без да оспорва формалната съставомерност на поведението на подсъдимия,
от гледна точка установеността на факта, че е управлявал моторно превозно
средство и това е станало с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда,
както и че поведението в хода на проверката не можело да бъде окачествено в
положителна светлина, излага конкретни съображения, че деянието, осъществено от
неговия подзащитен, преценено в общ план и на фона на създалата се ситуация, в
крайна сметка не следвало да бъде наказвано, тъй като само формално
осъществявало признаците от състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
Подсъдимият М.С.А. ***, редовно призован, се явява лично и заявява, че разбира
повдигнатото му обвинение, но не се признава за виновен по него. Дава подробни обяснения
за случилото се, а в хода на съдебните прения се присъединява към застъпената
от адв. Иван Педев защитна позиция. В дадено му право на последна дума моли
съда да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
М.С.А. е роден на *** г. в гр. *******, същият е български
гражданин, българин по народност, **********.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 412, издадена от Районен
съд – Хасково на 09.05.2016 г. подсъдимият М.С.А. *** не е осъждан и няма данни
е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане
на административно наказание. От събраните за подсъдимия характеристични данни
се установява, че по отношение на същия има данни за криминални регистрации и
нарушения на обществения ред, а в квартала, в който живее не се ползва с добро
име. В подадената декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние сочи, че не получава доходи от трудова или друга от изброените дейности
и не притежава недвижимо имущество. Вписал е, че притежава лек автомобил
марка „Мерцедес“ и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег. ********, година на производство 1999 г.
Според данните в приложената справка за
водач/нарушител от региона, издадена от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, подсъдимият
М.С.А. *** има издадено на негово име свидетелство за управление на МПС №
********* (категории: „В“, „М“, „С“, „ТКТ“, „АМ“) с дата на валидност на
документа 07.04.2019 г. и се води на отчет в ОД на МВР Сектор „Пътна полиция“ -
Хасково като последните години има налагани множество наказания за нарушаване правилата
за движение по пътищата.
На 06.05.2016 г. срещу 07.05.2016 г.,
подсъдимият М.С.А. ***, след като бил употребил същата вечер алкохол, заедно с
негов приятел с име А. и известен на подсъдимия като „******“ се качил в товарен
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № *******, като управлението на
моторното превозно средство поел С., а подсъдимият заел мястото до водача. При
движението си по бул. „Стефан Стамболов“, процесният товарен автомобил
бил спрян в района на бившия магазин „Пени“ за извършване на проверка от
органите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково в лицето на
свидетелите К.Й.В. и А.О.К., двамата на длъжност ‚мл. автоконтрольор“ в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково. След като била установена
самоличността му, въз основа на представените документи, водачът на товарния
автомобил бил поканен да бъде тестван с техническо средство за употреба на
алкохол, но последният отказал, при което свид. А.О.К. пристъпил към съставяне
на акт за установяване на административно нарушение. След предявяване на акта
за установяване на административно нарушение обаче, водачът на товарния
автомобил отказал да го подпише и напуснал мястото на проверката, като оставил
там управляваното от него пътно превозно средство, с ключовете на арматурното
табло и пътуващия до този момент в него М.С.А.. Отказът на водача да подпише
съставения му акт за установяване на административно нарушение бил удостоверен
с подписа на нарочен свидетел в лицето на В.Б.А., на длъжност инспектор в РУ на
МВР – Хасково, който е разпитан в това процесуално качество и в хода на
съдебното следствие. Същият, заедно с негов колега, бил повикан да окаже
съдействие на колегите си от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, с оглед
създалата се ситуация в хода на проверката и поведението на пътуващите с
товарния автомобил лица, в това число и от подсъдимия. Последният, още в хода
на проверката, извършвана по отношение на неговия приятел и водач на моторното
превозно средство, спряно от органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково и
в следващ момент като останал на място, след като неговият приятел си тръгнал,
проявил арогантно поведение спрямо полицейските служители. Отправял към тях
претенции за неизпълнение на служебните им задължения в аспекта на изказано
общо недоволство от работата на полицията по повод подадени от него жалби и
сигнали за отнето му превозно средство, както и заплахи за уволнение на полицейските
служители. Бил предупреден от свид. А.О.К., с оглед създалата се ситуация, след
напускането на водача на товарния автомобил от мястото на проверката и след
като самият подсъдим заявил, а и дал вид пред контролните органи на лице, употребило
алкохол, да заключи превозното средство и да го остави, доколкото не пречело на
движението или да осигури правоспособен водач, който да не е употребил алкохол
да го прибере. Тези указания не били изпълнени от подсъдимия, който в
продължение на около час след началото на проверката все още продължавал да се
разправя с полицейските служители, които пък продължавали да изпълняват
служебните си задължения и в даден момент проявил готовност той да прибере
товарния автомобил, управлявайки го до адреса на който живеел, а неговият
приятел да го прибере оттам на следващата сутрин. По - късно, вече след полунощ
на 07.05.2016 г. свидетелите К.Й.В. и А.О.К. потеглили с патрулния автомобил,
за да променят мястото, на което да продължат с проверките по Закона за
движението по пътищата. При движението им по бул. „Стефан Стамболов“ в град
Хасково забелязали, че били застигнати и зад тях се движело превозно средство,
което криволичело, поради което подали звуков и светлинен сигнал и спрели
същото за извършване на проверка. В първия момент, поради отблясъците от
светлините на фаровете не успели да разпознаят, но след като слезли от
патрулния автомобил и се насочили към спряното превозно средство, установили,
че това е същият товарен автомобил, който по – рано били спрели за проверка в
района на бившия магазин „Пени“ в град Хасково, но водач в този момент бил вече
подсъдимият М.С.А.. Същият междувременно бил решил, че е в състояние на
управлява автомобила и се бил отправил с него към адреса, на който живее в град
Хасково, а именно: ул. „******. Тъй като вече били наясно с факта на употреба
на алкохол от страна на подсъдимия, свидетелите К.Й.В. и А.О.К. направо го
поканили да бъде изпробван с техническо средство за определяне на неговата
концентрация.
С техническо средство - Алкотест „Дрегер“
7510 с фабр. № ARDN 0091, било установено,че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия М.А. ***, е 1.75 на хиляда. В
резултат, против него бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение с бланков номер 125646, с който на същата дата – 07.05.2016г., бил отнет
к.т. № 5711753, издаден от ОДМВР - Хасково
на името на подс. А.. Съставеният АУАН не бил подписан от подсъдимия, който отказал
да стори това, удостоверено отново в подписа на нарочен свидетел в лицето на В.Б.А..
Последният, като част от автопатрул от състава на РУМВР – Хасково отново бил на
мястото на проверката, с оглед необходимостта от оказване на съдействие при
извършването й. Въпреки отказа да го подпише, в съответната предвидена за това
графа подсъдимият вписал, че има възражения по отношение на съставения АУАН,
без да конкретизира в какво точно се изразяват. На същия бил връчен Талон за медицинско
изследване № 0418304, като М.С.А. ***, където първоначално приел да даде кръв за
химическо изследване. Впоследствие обаче, след като била започната процедура по
изтегляне на кръв от медицинската сестра и в присъствие на дежурен лекар –
свид. П.Х.П., подсъдимият започнал да недоволства и буйства и прекъснал
манипулацията без да е взето необходимото за целите на изследването количество
кръв и отказал по – нататъшно съдействие.
Със Заповед 1970зз - 238/06.05.2016г.
подсъдимият М.С.А. *** бил задържан за срок
до 24 часа в РУ на МВР - Хасково.
От представените писмени доказателства
– Протокол № 3286р – 2152 от 26.11.2015 г. на Лаборатория за проверка на СИ при
ГДНП при МВР е видно, че техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ № ARDN 0091 е преминало периодична
проверка на 20.11.2015 г. и е годно за измерване.
Изложената фактическа
обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и
съдебната фаза на производството писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283
от НПК, писмени материали, съдържащи се в
досъдебното производство: протоколи, справка за съдимост, характеристична справка, както и от обясненията на подс. М.С.А. *** и показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели К.Й.В., А.О.К., В.Б.А.
и П.Х.П.. Обясненията на подсъдимия и показанията на изброените свидетели
настоящият съдебен състав кредитира с доверие при обосноваване на фактическите
си изводи като логически последователни и безпротиворечиви на приобщените по
делото писмени доказателства, а така също и помежду си, досежно основните
моменти, включени в предмета на изследване. Впрочем, конкретно по отношение на гласните доказателствени
източници не е налице такова съществено разминаване относно конкретните прояви
на поведението на подсъдимия и на контролните органи по време на извършване на
първоначалната и последваща проверка на лицата, осъществявали в тези два
момента дейност по управление на процесното моторно превозно средство, както и
относно поведението на подсъдимия в момента на даване от негова страна на кръв
за извършване на лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта,
което да налага последващ и по – задълбочен анализ за тяхната
достоверност. Единственото значимо разминаване в гласните доказателствени
източници, в това число и най – вече проектирано като вътрешно противоречие в
обясненията на подсъдимия, е относно юридическия факт, свързан с водени
разговори и даване или не на указания и/или разпореждания от страна на
свидетелите К.Й.В. и А.О.К., като лица от състава на службата, осъществяваща
контрол за спазване правилата за движение по пътищата с адресат подсъдимия и
предмет управлението на процесния товарен автомобил. Тази вътрешни противоречия,
като отнасящи се до въпроси по същество, ще бъдат съответно анализирани на
съответното място в изложените на правните извод на съда.
Настоящият съдебен състав намира, че
въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на
извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен
извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият М.С.А. *** е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същият е
привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът
на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било
повдигнато обвинението, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред.
Като елемент от състава на престъплението в закона е посочена точно определена
величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца
- 1,2 промила, очертаващи наказателната му отговорност, за разлика от отговорността
по административен ред по ЗДвП, където минимума е по – занижен – 0,5 на хиляда.
Следователно точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността
на дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените
от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 1,2 на хиляда,
достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, е този по Наредба
№ 30/2001 г. и в случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано
по несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Факт, който последният сам
признава в хода на разследването и конкретно в дадените на досъдебното
производство и приобщени от съда обяснения, а така също се потвърждава недвусмислено
и от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта
– 1.75 на хиляда, установено чрез субсидиарния подход за определяне количеството
алкохол в кръвта - с техническо средство, приложим в хипотезите като
настоящата, в които лицето отказва да даде кръвна проба за изследване,
независимо от това дали в даден предходен момент е проявило съгласие и воля да
съдейства за вземането на кръв и извършването на лабороторно изследване за
определяне концентрацията на алкохол.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното следствие,
пред първоинстанционния съд, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол
и то в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация
над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 343б от НК, а именно 1.75
на хиляда.
За да бъде осъществено деянието, криминализирано в цитираната норма е необходимо
деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта
му да бъде над 1.2 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното
налага анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо
със съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление
по чл. 343б НК, за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума
на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за
съдилищата характер, понятието "управление", употребено в чл. 342, ал.
1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия
или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици,
независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира
в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен
състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното
деяние, визирано в текста на чл. 343б, ал. 1 от НК. Това приложение обаче следва
да е съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни
престъпления и в частност на това по чл. 343б от НК. Последното се явява престъпление
на просто извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква
настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни
последици.
По делото се установи, както от показанията на разпитаните свидетели,
така и от изявлението на самия подсъдим, съдържащо признание на факта, че той
именно е управлявал процесния товарен автомобил товарен автомобил марка „Форд“,
модел „Транзит“ с peг. № ******* при извършване на последващата проверка,
наличието на деяние и неговото авторство.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията
на единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл. На това място
се налага и изричното уточнение, че обясненията, дадени първоначално от
подсъдимия и залегнали в основата на заетата позиция на защитата по делото, че бил
предприел процесното действие с правно значение, а именно управление на
посочения по – горе товарен автомобил, по указания, разпореждане или най –
малко съгласувано с органите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково,
като основание за изключването на умисъла, оттам и на отговорността на
процесното деяние, не намират опора в останалия събран доказателствен материал.
Разпитаните в качеството на свидетели контролни органи от състава на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Хасково и конкретно показанията на А.О.К. са красноречиви и
категорични относно факта на вида и смисъла на изявлението, което той лично е
отправил към подсъдимия, като лице, пътувало в превозното средство, спряно
първоначално за проверка по бул. „Стефан Стамболов“ в град Хасково в района на
бившия магазин „Пени“. А именно да заключи с оставените от водача ключове
товарния автомобил и да го остави на място или да осигури правоспособен водач,
който да го откара в съответствие с правилата за движение по пътищата. Именно
тях кредитира с доверие съда при обосноваване на фактическите изводи по делото,
а съвсем отделен остава въпросът дали подсъдимият, с оглед състоянието, в което
се намирал и всъщност се е привел сам, е бил в състояние правилно да възприема
тези изявление на органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково. Очевидно при
липса на ясен спомен за събитията, подсъдимият дава и противоречиви обяснения
относно това обстоятелство, като всъщност сам заявява на по – късен етап в
допуснатия преразпит, че сам е решил да предприеме процесното управление на
МПС, тъй като смятал, че състоянието му, от гледна точка повлияността му от
консумирания алкохол, го позволява. Правилността на тази преценка не подлежи на
административен или съдебен контрол, но във всички случаи не съставлява
основание, още по – малко юридически факт, който да изключва умисъла, респ.
отговорността на подсъдимия за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, каквато
би била ситуацията, ако е действал в изпълнение на разпореждане на контролните
органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково. Разбира се и по
отношение на тяхната дейност също биха могли да бъдат оправени критични бележки
от настоящия съдебен състав, доколкото следва да е насочена не само към
осъществяване на контролна функция, но и към по – добро осигуряване на превенция,
но този аспект от преценката на съда не засяга законността на действията на
органите от службата за контрол на пътя, нито отменя съставмоверността на
деятелността на подсъдимия.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието
бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна
предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, в
редакцията, действаща към момента на извършване на деянието, предвид законодателните
промени, /обн. в ДВ бр. 74/2015 г./, основано на преценката за степента на обществена
опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца
и подбудите за извършване на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение
за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца в
контекста на отчетената, конкретна стойност на количество алкохол в кръвта 1.75
промила, значително надвишаваща прага от 1.2 на хиляда. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие цялостното процесуално поведение на подсъдимия, което
може и следва да бъде окачествено като положително – подсъдимият се явява и дава
обяснения по случая пред съда, без значение дали признава вината си или не в
зависимост от виждането за насоката на упражняване на правото на защита. Налице
са и други факти, които следва да бъдат интерпретирани в светлината на
смекчаващи отговорността обстоятелства, като чистото съдебно минало на
подсъдимия, но в контекста на наличието на регистрирани множество нарушения на
правилата за движение по пътищата в последните години. Не следва да бъдат пренебрегнати
и фактическите данни за личността на подс. М.С.А. – за него са събрани характеристични
данни, които не го характеризират в особено положителен план. Преценявайки поотделно
и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание „Лишаване от свобода”, съдът прие за подсъдимия М.А. то да бъде определено
при условията на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства за
срок съобразно предвидения специален минимум за основното наказание. По този начин
предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде за срок
от 1 година, като изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 НК -
отложено с изпитателен срок от три години, доколкото се установи едновременното
наличие на законовите предпоставки за това и липсата на необходимост от
ефективно изтърпяване за постигане целите на наказанието. Така определеният размер на наказанието е
справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на
обществото. Изложеното
по – горе се явява и критерият, по който бе отмерен и размерът на наказанието „глоба“
съобразно установения специален минимум, като бе съобразено и имущественото състояние на подсъдимия, а
именно 200 лева, както и срокът на кумулативно предвиденото наказание „Лишаване
от право да управлява МПС”. На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. ал. 1, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК по отношение на подсъдимия съдът наложи кумулативно предвиденото
наказание от посочения вид, като ръководейки се от целия комплекс обстоятелства,
визирани по – горе, от значение за индивидуализацията. По този начин това
наказание бе определено за срок от 1 година, отчитайки, че подсъдимият е следвало
да проявява по – голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на съответната правно
– регламентирана дейност. Не е налице основание за процедиране от съда по реда
на 59, ал. 4 от НК и при изпълнение на така наложеното наказание „Лишаване от право
да управлява МПС” да бъде постановено приспадане на времето, през което подсъдимият
е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
поради обстоятелството, че не са събрани доказателства в тази насока.
По аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, макар и при
условията на евентуалност, в случай на пристъпване към принудително събиране на
наложената глоба, в тежест на подсъдимия, следва да бъдат възложени разноските
по изпълнение на това наказание, като същият бе осъден да заплати по сметка на Районен
съд – Хасково сумата в размер на по 5.00 лева – държавна такса във всеки случай
служебно издаване на изпълнителен лист
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата по делото.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.