Р
Е Ш Е Н И Е
№
1108
гр. Перник, 01.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на четиринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06581 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу М.С.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане да бъде признато за установено,
че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 1827,80лв., представляваща
главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в гр. Перник, ул. „”, бл., вх., ап. за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. включително, сумата от 244,49лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 28.05.2018г., както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 03843/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по облигационното
правоотношение, в което се намират с ответника, като е доставяло топлинна
енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но от
страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му, респ. незаплащане
на дължимите за това суми.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез
назначения му особен представител, не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание, ищеца, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковете така, както са предявени с
исковата молба. Ответникът, чрез назначения му особен представител, не се явява.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2952 от 06.06.2018г. по
ч. гр. д. № 03843 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника
(ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в
предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове.
Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч.: Декларация по чл. 14 от ЗМДТ (която съдът цени като извънсъдебно признание
на факти), заверено копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76,
том. VІІ, дело 1953/1996г. на нотариус Маруся Маркова, се установява, че
ответникът притежава ½ идеална част от процесния имот. За да достигне до
този правен извод, съдът е съобразил обстоятелствата, изложени в цитирания
нотариален акт (с който, съдът приема, че С. В. А. дарява на децата си М.С.В. и
Ю. С. В. своите наследени 4/6 идеални части от процесния имот).
Съдът намира, че ответникът, като
съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните
два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
От
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
отоплителните тела в стаите в процесния имот са без монтирани индивидуални
разпределители. Отоплителното тяло в помещение “Баня” е щраг-лира, без ИРУ. За
всички отоплителни тела е начислен служебно разход на топлинна енергия, като за
такива, работили непрекъснато, този разход е определен по изчислителен път.
След провеждане на задължителният годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител,
разхода на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, прогнозно
начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в
индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Разхода
за топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен път, като
начисления разход на топлинна енергия е
само за зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила
отоплителната инсталация на СЕС.
От обсъжданата експертиза се установява още,
че услугата “дялово разпределение” е въведена от момента на подписването на
Договор № 307/23.03.2015г. между фирмата за дялово разпределение на топлинната
енергия и СЕС. Съответно между ФДР и ищцовото дружество е подписан договор,
уреждащ взаимоотношенията между тях.
От
заключението на изслушаната СТЕ се установява, че през процесния период
топломерът на СЕС е преминал задължителните периодични метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. Изравнителните сметки за
изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната
енергия в СЕС и същите са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Предавани
са на представител на СЕС в законноустановения срок, като възражения за същите
не са подавани.
От
изслушаната съдебно-икономическа експертиза се установява, че в счетоводните
регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от
01.05.2016г. до 30.04.2017г. общата начислена сума за главница е в размер на 1827,80
лева, а общият размер на лихвата за забава за периода от 10.07.2016г. до 25.08.2018г.
възлиза на 244,49 лева.
Съдът
напълно кредитира гореизложените заключения на вещите лица. При изготвяне на
експертизите вещите лица са работили въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Тъй като се
установи, че ответникът е носител на ½ от правото на собственост на
процесния имот, съдът намира, че същият е пасивно материално правно легитимиран
да отговаря за ½ от размера на вземанията на ищеца за топлинна енергия,
следователно предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ следва
да бъде уважени в размера му до ½ и отхвърлен в останалата му част.
Съгласно
ал. 6 на чл. 34 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за
плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
На
ищцовото дружество се дължи сумата от 244,49лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г. до 28.05.2018г. Предвид
обема от права, съобразно който отговаря ответника, съдът намира, че предявения
от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде
уважен до размера му от ½ , а именно: за сумата от 122,25 лева, а в
останалата му част – до пълния предявен размер – отхвърлен като неоснователен.
Съдът
намира, че на основание чл. 86 ЗЗД се дължи и законната лихва за забава върху
главницата от 1827,80 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 05.06.2018г. до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски,
като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за
правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждения на особен
представител, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица в
заповедното и исковото производство в общ размер на 732.90 лв, от които: 82,90
лв. за държавни такси в двете производство (исково и заповедно), 200,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в двете производства, 250.00 лева за
възнаграждения на вещи лица в исковото производство, възнаграждение за особен представител
в исковия процес – 190,00 лева и 10.00 лева – държавна такса за издаване на 2
бр. съдебни удостоверени. Съобразно уважената част от предявените установителни
искове, на ищеца следва да му бъде присъдена сумата от 366,45лв.
С оглед изхода на делото, ответникът
също има право на разноски. Такива в исковото и заповедно производства не са
претендирани, респ. доказани, поради и което такива не следва да му се
присъждат.
С
оглед гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр.Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу М.С.В., ЕГН: **********,
с адрес: ***, че М.С.В., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ
на ищцовото дружество сумата от 913,90 лева, представляваща ½ от стойността
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „”, бл., вх., ап. за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително, сумата от 122,25 лв., представляваща
½ от размера на законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 10.07.2016г. до 28.05.2018г., както и законната лихва върху главницата от 913,90
лв., считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2018г. до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 03843/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ за разликата до пълните
претендирани размери - на иска за главница – до размера от 1827,80 лева и на
иска за лихва за забава – до размера от 244,49лева.
ОСЪЖДА М.С.В., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на Топлофикация- Перник”АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 366,45лв.,
представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за вещи лица и възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 03843/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.