Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 07.04.2012 г.
В И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Т.В. като разгледа докладваното от съдия гр.д. №6455/
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.213 от КЗ вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ, ЗД „Б. И.” АД, ЕИК-***********, представлявано от Ст.С.П.,
твърди, че с рамков договор № 21/30.05.2005 г. и застрахователна полица №
07018180080000790 "Финансови за губи при договор за лизинг" ЗД "Б.и."
АД е приел да застрахова финансовите загуби на "П.Л. БГ" ЕООД от
неплащане на лизинговите вноски по договор за лизинг № 02202/17.12.2007 г. с
лизингополучател Х.К.Б.. Обект на договора е Б. МПС "А.**", per. № ********, рама № WAUZZZ8T98A007242 и двилгател № CAP 006042. Съгласно погасителния
план към договора лизингополучателят се задължавал за период от 60 месеца да
заплаща ежемесечна вноска по сметка на лизингополучателя в размер на левовата
равностойност на вноските, конкретизирани в погасителния план към договора.
Изтъква, че лизингополучателят не е изплатил дължимите вноски от № 3 до № 17,
за което по молба на застрахования в ЗД "Б.и." АД е заведена щета №
090800000162. Съгласно погасителния план към договора дължимите лизингови
вноски за процесния период са в размер на 29780.48 лева. На 24.07.2009 г. ЗД
"Б.и." АД е изплатило по сметка на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на 29 780.48 лева или левовата равностойност на
неплатените от лизингополучателя вноски. На основание чл. 213, ал.1 от Кодекса
за застраховането след изплащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредите. Ответникът е поканен извънсъдебно
да възстанови процесната сума, но до момента не е сторил това, поради
което изтъква, че за ищеца възниква правния интерес за предявяване на настоящия
иск. Със суброцационно писмо "П.Л. БГ" ЕООД е прехвърлило правата си,
произтичащи от процесния договор за лизинг, на ищцовото дружество. Затова моли
да бъде осъден ответникът да му заплати исковата сума 29780.48 лв.,
представляваща изплатеното от ЗД "Б.И.АД застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба
до пълното изплащане на дължимите суми, законна лихва върху главницата в размер
на 2300 лева за периода 24.07.2009 г. до завеждане на исковата молба, както и
разноските по делото в това число и заплатеното адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ- Х.К.Б., ЕГН **********,***,
оспорва исковете изцяло. Счита, че „П.Л. ВГ" ЕООД по собствено усмотрение
не е упражнил правата си по договора за
лизинг и общите правила- неразделна част от него . Съгласно договора за
лизинг № 02202 /17.12.2007 г. , т.5, лизинговият обект е собственост на
лизингодателя до момента на пълното изпълнение на договорните задължения на
лизингополучателя. В случаите, когато лизингополучателят не е в състояние да изпълни договорните си задължения,
лизингодателят има право да изиска обратно лизинговия обект. Съгласно
чл. 8.4 от общите условия за лизинг, ако клиентът се забави с плащането на лизинговата вноска повече от
петнадесет дни, „П.Л. ВГ" ЕООД има
различни възможности на основание чл.8.4.1, 8.4.2, 8.4.3. Изтъква, че не е
получавал нито едно уведомление за прекратяване на договора , не му е поискано
връщането на автомоБ.а, както и не е имало каквито и да Б.о действия от страна
на лизингодателя да си вземе автомоБ.а сам. Твърди, че през цялото време, през
което се претендира неплащане, от месец март
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Видно от рамков договор № 21/30.05.2005 г. и
застрахователна полица № 07018180080000790 "Финансови за губи при договор
за лизинг" ЗД "Б.и."
АД е приел да застрахова финансовите загуби на "П.Л. БГ" ЕООД от
неплащане на лизинговите вноски по договор за лизинг № 02202/17.12.2007 г. с
лизингополучател Х.К.Б.. В раздел ІV-”Покрити рискове” в т. 5.1. е посочен като
покрит риск преките загуби на приходи поради неиздължаване от страна на лизингополучател на дължимите
периодични вноски съгласно валиден договор за лизинг. Според раздел ІХ, т.21.1 от рамковия договор застрахователно
събитие по настоящата полица е налице в случай, че лизингополучателят не
изпълни задължението си за плащане на дадена вноска след изтичане на 30 дни от датата на падежа на съответната
вноска съгласно погасителния план към договора за лизинг. По смисъла на този
договор падеж е датата, на която плащането на лизинговата вноска става
изискуемо в полза на застрахования съгласно лизинговия договр.
Съгласно т.21.3 от раздел ІХ от рамковия договор, когато застрахованият или негов представител отнеме автомоБ.а от
лизингополучателя съгласно договора за лизинг, отговорността на застрахователя
от този момент отпада. В т.21.5 са
изброени документите (предпоставките), които застрахованият следва да представи пред застрахователя, за да бъде
изплатено обезщетението, като едно от тях е копие от писмо,
отправено до съответния лизингополучател за напомняне за плащане на дължимата сума и копие
от известие до лизингополучателя за едностранно
прекратяване на лизинговия договор,
включително с писменото доказателство за получаването им от лизингополучателя.
Съгласно т.21.6 от същия раздел при изплащане на обезщетение по този раздел в
пълен размер застрахованият е длъжен в 7-дневен срок след плащането да предаде
лизинговия обект и да му прехвърли собствеността(ако се намира в негово
владение).
Видно от Договор за лизинг № 02202/17.12.2007 г. с
лизингополучател Х.К.Б., приемо-предавателен протокол и погасителен план обект
на договора е МПС "А.**", per. №
********, рама № WAUZZZ8T98A007242
и двилгател № CAP 006042. Лизингополучателят се задължил
за период от 60 месеца да заплаща ежемесечна вноска на лизингодателя в размер,
посочен в погасителния план към договора.
Представени са и Общите условия към договора за лизинг,
които съгласно същия са неразделна част
от него. Съгласно т. 12.11 и т.8.4.2 от Общите условия
към договора лизингодателят има право да развали договора за лизинг с
едностранно изявление, когато лизингополучателят систематично изпада забава с
плащания по договора, независимо от забавянето им, изпълнение. По смисъла на
Общите условия „систематично” означава
две или повече забавени плащания..
Представени са по
делото са копие от молба от
застрахованото дружество, доклад по щета, ликвидационен акт и документ за
платено застрахователно обезщетение, с които се установява, че по молба на
застрахования в ЗД "Бул инс" АД е заведена щета № 090800000162.
Ввидно от зав. копие на платежното нареждане
на 21.01.2010 г. ЗД "Бул инс" АД е изплатило по сметка на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на 29 780.48лева.
От
приложената от ищеца към делото счетоводна справка е видно какво е погасяването на посочените задължения от Х.К.Б..
По
делото е приетото заключение на ССЕ, което не е оспорено от страните и което
съдът цени изцяло като обективно, компетентно и обосновано. От него се
установява, че счетоводството на лизингодателя е водено
редовно за периода на лизинговия договор. Вещото лице установява, че е заверена сметката на на „П.Л. БГ" ЕООД в размер на 29 780.48 лв. от ЗД „Б.И." АД за финансов
риск по щета 09080000162 съгласно
представеното по делото платежно нареждане от 24.07.2009. От справка за направените погасителни суми от лизингополучателя същият е
направил четири вноски. С първата вноска на
12.17.2007 г. е погасена първоначалната авансова вноска от изготвения
погасителен план приложен към лизинговия
договор № 02202/14.12.2007 г. в размер на 11 343.80 лв., представляващ левовата
равностойност на 4 833.33 евро, или 10 % от стойността на лизинговия обект, за което е издадена фактура № **********/17.12.2007
г. С останалите три вноски в размер на 6
299.59 лв. са погасени следните суми: сума
по фактура № 10018105/02.01.2008 г. в размер на 2 805.46 лв.; сума по фактура №
10020031/01.02.2008 г. в размер на 2 790.81 лв.; пътен данък по фактура № 00006645/2008 в размер на 157. 26 лв.; суми за напомнителни писма съгласно договора за 546.06
лв. Размерът на дължимите от
лизингополучателя вноски съгласно приложения
към договора погасителен план към 24.07.2009 г. възлизат на 22 622.81 евро, или левовата равностойност е
44 246.37 лв. Размерът на
претендираната законна лихва върху главницата от 29 780.48 лв. за периода от 24.07.2009 г., датата на изплатеното застрахователно
обезщетение от ЗД „Б.И." АД на
„П.Л. БГ" ЕООД до 31.05.2010 г., дата предхождаща датата на завеждане на исковата молба, възлиза на 2 774.29
лв.
Въпреки че в исковата молба ищецът е посочил, че е
приложил суброцационно писмо, с което "П.Л. БГ" ЕООД е прехвърлило
правата си, произтичащи от процесния договор за лизинг, на ищцовото дружество,
както и покана и обратна разписка, до приключване на съдебното следствие такова не беше представено на съда.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът с правно основание чл.213 от КЗ
вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД не следва да се
уважи.
Разпоредбата на чл.213
от КЗ предвижда встъпване в правата на увреден от страна на застраховател,
който го е обезщетил по силата на договор за имуществено застраховане. Две
групи факти обуславят възникването на регресното право на застрахователя срещу
отговорния за деликта: наличието на валиден договор за имуществено застраховане
с увредения и плащането по него на настъпили вреди ,от една страна, и от друга
- възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата, респективно –
срещу лицето, което му е възложило работата.
По отношение на първата група факти- наличието на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него, по делото
се проведе пълно доказване от страна на
ищеца с представените и описани по-горе писмени доказателства, както и чрез
заключението на ССЕ. По делото беше доказано, че между ищеца и "П.Л.
БГ" ЕООД е сключен договор за имуществено застраховане – чл.200 и сл. от КЗ. За този договор е предвидена писмена форма за действителност /чл.184, ал.1
от КЗ /, която е спазена. По силата на договора ищецът е приел да покрие финансовите
загуби на "П.Л. БГ" ЕООД от неплащане на лизинговите вноски по
договор за лизинг № 02202/17.12.2007 г. с лизингополучател Х.К.Б..
Видно и от посочените по-горе писмени доказателства
и заключението на ССЕ( а и не се оспорва от
представителя на ответника това обстоятелство) е осъществено плащане по
сметка на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 29 780.48 лв.. или левовата равностойност
на неплатените от лизингополучателя вноски.
Оспорва се от
представителя на ответника, че "П.Л.
БГ" ЕООД е получил застрахователно обезщетение без основание, тъй като не е получавал нито едно уведомление за
прекратяване на договора, не му е поискано връщането на автомоБ.а, както и не е
имало каквито и да Б.о действия от страна на лизингодателя да си вземе автомоБ.а
сам, автомоБ.ът е предаден от ответника на
лизингодателя „П.Л. ВГ" ЕООД през месец март 2009 година, т.е..застрахованият
е възстановил владението си върху
застрахования автомоБ. .
Съдът намира, че в срока на действие на договора не
е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят е изплатил
обезщетение в посочения по-горе размер. Съгласно разпоредбите на рамковия
договор от 30.05.2005г. застрахователното обезщетение е дължимо при
точно определени в договора условия, а именно: застрахованият следва
да представи пред застрахователя копие от копие от
писмо, отправено до съответния лизингополучател за напомняне за плащане на дължимата сума и
копие от известие до лизингополучателя
за едностранно прекратяване на
лизинговия договор, включително с писменото доказателство за получаването им от
лизингополучателя. Доказателства в тази насока, т.е., че са изпълнени посочените
по-горе условия, за да бъде изплатено
застрахователното обезщетение, не се
събраха. От липсата на доказателства, че лизингодателят „П.Л. ВГ" ЕООД едностранно с предизвестие е прекратил договора за
лизинг от 17.12.2007г., както и липсана
на доказателство за получаването на предизвестието от лизингополучателя, следва,
че ответникът към настоящия момент не е уведомен за прекратяване на договора, поради което той продължава своето
действие. При това положение не може да се твърди, че са възникнали права за „П.Л. ВГ" ЕООД като увредено
лице, за да може ищецът да встъпи в правата му като увреден /доколкото са
възникнали такива/ срещу причинителя на увреждането. Не се представиха и доказателства, въпреки
твърденията в исковата молба, че "П.Л.
БГ" ЕООД е прехвърлило правата си, произтичащи от процесния договор за
лизинг, на ищцовото дружество, още повече, че ответникът възразява и твърди, че
не е уведомен от лизингодателя за това
прехвърляне.
Застрахователят не може да встъпи в правата на
„П.Л. ВГ" ЕООД по силата на
факта, че е платил обезщетение и за него да е възникнало регресно право срещу
ответника. Няма данни писмото да е достигнало до адресата, а волеизявлението е
адресно. Фактът, че плащането е поискано, сам по себе си е ирелевантен, щом не
е доказано изявлението да е достигнало до длъжника.
При това положение, след като не беше доказана втората
група факти- възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата, не
е и осъществен фактическият състав,
обуславящ възникването на регресното право на застрахователя срещу отговорния
за деликта, поради което искът с правно основание чл.213 от КЗ вр. с чл.45,
ал.1 от ЗЗД , като неоснователен, следва
да се отхвърли.
Изложеното мотивира
съда да отхвърли изцяло искът за главницата. Щом няма главно задължение, не
може да има и задължение за обезщетение за забава, поради което и искът с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на
делото на ответника се дължат направените разноски съгласно чл.78, ал.3 от ГПК,
но такива не са релевирани, поради което и съдът не ги присъжда.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени от ЗД „Б. И. ”
АД, ЕИК-*************, представлявано от Ст.С.П.,
срещу Х.К.Б., ЕГН **********, ул. „С. Т."
№ *, ет. *, гр. С., с правно основание чл.213 от КЗ вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата 29780.48 лв. ( двадесет и
девет хиляди седемстотин осемдесет лева
и четирдесет и осем стотинки) и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата 2300 лева( две хиляди и триста) за периода 24.07.2009 г. до завеждане на
исковата молба- 01.06.2010г..
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: