№ 189
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско
дело № 20221100500362 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК - чл. 438 от ГПК.
Образувано е по идентични жалби с вх.№110393/02,11,2021год. и вх.
№110394/02,11,2021год. на длъжника Б. ЕМ. Г. срещу действията на частен съдебен
изпълнител М.П. по изп. д. № 20138510400832, в частност отказ да прекрати
изпълнителното дело, обективиран в постановление от 18,10,2021год.
Релевират се доводи, че са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Поддържа, че за да се приеме годно едно изпълнително действие да прекъсне давността е
необходимо взискателят не само да поиска същото, но и да е внесъл разноските за
извършването му. Поддържа след налагането на запор на 26,02,2015год. следващия
наложен такъв да е на 25,03,2017год. или след прекратяване на изпълнителното дело по
право. Ето защо моли обжалваният отказ на ЧСИ да бъде отменен. Претендира разноски за
настоящото производство.
Взискателят – ЗД Б.и. АД в срока за отговор не излага становище по жалбата.
Частният съдебен изпълнител застъпва становище за неоснователност на
жалбата. Поддържа висящността на производството да е поддържана през непродължителен
период от време като липсва период по-дълъг от две години.
Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирана страна в
изпълнителното производство-длъжник срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на
чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и в изискуемия законоустановен срок, поради което е процесуално
допустима. По същество същата е неоснователна.
Изпълнително дело №20138510400832 по описа на ЧСИ М.П. е инициирано по
1
молба на взискателя ЗД Б.и. АД, с която е възложено събиране на вземане срещу длъжника
Б.Е. Г., на основание изпълнителен лист от 30,10,2012год. на СРС, 51 състав, за сума в
размер на 3375,00лв. –главница и 535,00лв.-разноски. С молба на взискателя ЗД Б.и. АД от
09,09,2014год. е образувано изпълнително дело с №2148510402179 въз основа на издаден
изпълнителен лист от 11,12,2012год. на СРС, 28 състав за сума в размер на 2025,70лв.-
главница и 421,54лв.-разноски. С постановление от 10,09,2014год. изпълнително дело
№№2148510402179 е присъединено към дело №20138510400832.
С молба от 18,10,2021год. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното
дело на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С обжалваното разпореждане ЧСИ е отказал
прекратяване поради липса на основание.
Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР №2/2015 ВКС и на осн. чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство се прекратява по право като
новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие.
Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.1, т.8 от
ГПК е хипотезата взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. В конкретната хипотеза изпълнителното производство е
образувано с молба от 28.02.2013г. като изпълнителното действие предприето от ЧСИ по
възлагане от взискателя на осн.чл.18 от ЗЧСИ е налагане на запор на 01,03,2013год. След
присъединяване на дело №179 е видно взискателят да е поискал извършване на
изпълнителни действия, чрез извършване на опис на 23,02,2015год., впоследствие с молба
от 10,11,2016год., молба от 25,01,2017год., 29,10,2018год., 28,04,2020год. молба от
11,01,2021год. Ето защо не е налице изтекъл двугодишен срок по смисъла на т.8 основание
за прекратяване на изпълнителното производство. Извършени са действия по насочване на
изпълнението върху имуществото на длъжника, чрез искане за справки, и др., поради което
съдът намира да не е налице прекратяване на изпълнението поради бездействие от страна на
кредитора-взискател. Следва да се отграничат действията по инициатива на взискателя -
лично или по възлагане, чрез ЧСИ поддържащи висящността на производството и
изпълнителните действия, които прекъсват давността относно вземането на кредитора.
За последното е необходимо да се съобрази обстоятелството, че изпълнителното
дело е образувано преди постановяването на тълкувателно решение от 26,05,2015год. по
тълк.дело с №2/2013год. на ОСГТК на ВКС, с което се обявяват за изгубили действие
постановките на ППВС № 3 от 18,11,1980год., съгласно които по време на изпълнителното
производство давност не тече. Прието е извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015година
отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година, да поражда действие от датата на обявяването на
ТР и то по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и
към тези, които са приключили преди това. Т.е. за периода след 26,06,2015год.
изпълнително действие прекъсващо давността е наложен запор със съобщение на ЧСИ от
28,03,2017год., връчено на 31,03,2017год. и съобщение от 01,06,2021год, връчено на
2
03,06,2021год. като за обстоятелството погасено ли е по давност вземането на взискателя
жалбоподателят би могъл да инициира производство за установяване несъществуване на
вземането, решението по което би било основание за прекратяване по чл.433, т.7 от ГПК.
Ето защо жалбите са е неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№110393/02,11,2021год. и вх.
№110394/02,11,2021год. на Б.Е. Г. срещу отказ за прекратяване на изп.дело
№20138510400832, ведно с присъединено дело №20148510402179 по описа на ЧСИ М.П.,
рег.№851, с район на действие СГС обективиран в постановление от 18,10,2021год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3