Р
Е Ш Е
Н И Е №146
гр.Кюстендил, 29.06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито заседание на тридесет и първи май, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател: Красимир Бамбов
Членове: Милена Богданова
Веселина Джонева
при секретаря: Р.
С.,
след като разгледа
докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№142/2018г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивната жалба на адв.Ю.С.,
в качеството й на пълномощник на В.Г.Ш. с ЕГН ********** и С.П.Ш. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, същата и като съдебен адреса***, кантора №**, против решение
№69/14.02.2018г., постановено от Районен съд (РС)– Дупница, по
гр.д.№1665/2017г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение РС-Дупница е отхвърлил като
неоснователен предявения от В.Г.Ш. и С.П.Ш. срещу В.Г.Ш. и Г.С.Ш., двамата с адрес: ***, иск с правно
основание чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт №***, том *, рег.№**, нот.дело №*/**г. на
нотариус С. М., с който Г. С. Ш. е продал на В.Г.Ш. собствените си 4/6 ид.ч. от приземен етаж от
масивна жилищна сграда с идентификационен №***********, със
застроена площ от 125 кв.м., брой етажи 3, с предназначение жилищна
сграда-еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор №****, поради невъзможен предмет, и е
осъдил В.Г.Ш. и С.П.Ш. да заплатят на В.Г.Ш. и Г.С.Ш. разноски по делото в размер на * лева.
Решението се обжалва изцяло като
се твърди неправилност и незаконосъобразност на същото. Сочи се, че за да
формира своите изводи районният съд се е позовал на Тълкувателно решение
№3/28.06.2017г. на ВКС по тълк.д.№3/2014г. и е приел, че процесната продажба на
4/6 ид.ч. от приземния етаж на сградата има предмет, предвид конкретизираната
част от сградата, а именно – приземен етаж. Съдът приел също – позовавайки се
на заключение на вещо лице, че приземният етаж можел да бъде преустроен, така,
че да се обособи като жилище, като една от стаите се преустрои в кухня и се
обособи баня-тоалетна и позовавайки се отново на посоченото Тълкувателно
решение, съдът изтъкнал, че ако към момента на сключване на сделката реално
определените части от недвижим имот не са фактически обособени, но е възможно
да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията на
действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен, поради
невъзможен предмет. Според жалбоподателите, при формране на изводите си ДРС не
е взел предвид диспозитива на Тълкувателното решение от 28.06.2017г., в който
изрично е посочено, че правна невъзможност за обособяване на реално определена
част от недвижим имот (сграда, жилище или друг обект) е налице, когато при
сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен
инвестиционен проект за обособяване на тази част. Изтъква се, че в конкретния
случай е било установено, че към 27.12.2006г., когато е бил подписан
нотариалния акт, приземен жилищен етаж на сградата не е съществувал нито
фактически, нито правно, тъй като от обясненията на вещото лице инж.Дойчинов,
дадени в съдебно заседание на 09.02.2018г., е било установено, че етажът не е
имал изискуемите се помещения, за да бъде обособен като жилищен – липсвали са
баня-тоалетна и кухня. Прави се извод, че при това положение, според ЗТСУ и
ЗУТ, етажът не е отговарял на изискванията за жилищен етаж и тъй като не е бил
обособен като такъв, нито е имало одобрени инвестиционни проекти за
преуствойство на съществуващите мазета в приземен етаж, то предметът на
сделката, освен фактически невъзможен, е бил и правно невъзможен. В жалбата се
сочи още, че нито към момента на сделката, нито към настоящия момент предметът,
описан като приземен етаж, не е отговарял на изискването за жилище, предвидено
в чл.40 ал.1 от ЗУТ – относно изискуемите се помещения и необходимата височина.
Според вещото лице, по проект процесните помещения представлявали мазета, с
площ от 77.50 кв.м., а по нотариален акт е бил прехвърлен приземен етаж с площ
от 125 кв.м., което е било обяснено от експерта с извършването на незаконно
строителство. От предвидената в чл.148 ал.7 от ЗУТ забрана за издаване на
разрешение за строеж при съществуване на незаконен строеж, се прави извод за
наличие на непреодолима правна пречка за обособяване предмета на сделката и от
правна страна. Като такава се окачествява и обстоятелството, че съгласно чл.37
от ЗС, мазетата в сграда в етажна собственост са прилежаща част към етажите и
не са самостоятелен обект, годен за придобиване, чрез правна сделка. Претендира
се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество с решение, уважаващо
изцяло исковата претенция. Иска се присъждане на разноски за двете инстанции.
В установения от закона срок
ответниците по жалбата - В.Г.Ш. и Г.С.Ш., чрез пълномощника им адв.Ив.А., с
депозирали отговор, в който оспорват въззивната жалба и претендират
потвърждаване на решението на РС-Дупница, като правилно и законосъобразно.
Изтъкват, че съгласно чл.202 от ЗУТ, правни сделки за прехвърляне на реално
определени части от сгради могат да се извършват само ако обособените дялове
или части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти, а в случая било установено, че такъв проект не е налице. Сочат, че според
вещото лице, полуподземният етаж може да бъде обособен като самостоятелно
жилище, поради което възраженията във въззивната жалба за наличие на
непреодолима правна пречка за възникване на предмета на сделката, се
окачествяват като неоснователни. Поддържа се и липсата на фактическа
невъзможност, поради конкретното посочване на предмета на продажбата,
съществуващ към изповядването на сделката. Счита се, че изводите на ДРС са правилни,
основани на задължителната съдебна практика, съдържаща се в ТР №3/28.06.2017г.
на ВКС по тълк.д.№3/2014г. на ОСГК и на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Окръжен съд-Кюстендил,
след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е
допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство,
подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
Съдебният състав, след самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства (пред въззивната инстанция не
сбирани такива), на доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа страна:
РС-Дупница е бил сезиран с предявен от
съпрузите В. и С. Ш. против В. и Г. Ш., иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците, че договор за
покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № *, том *, дело №*/*г.
по описа на нотариус С. М., с който Г. С. Ш. е продал на ина си В.Г.Ш.
собствените си 4/6 ид.ч. от приземен етаж от масивна жилищна сграда (МЖС), с
идентификатор №**, със застроена площ от 125 кв.м., брой етажи 3, е нищожен,
поради липса на предмет. Ищците най-общо са твърдяли, че реално в посочената
сграда липсвал приземен етаж, а съществували мазета, които са прилежащи към
жилищните етажи, поради което, както към момента на сключване на сделката, така
и към настоящия момент, предметът на сделката е бил фактически правно
невъзможен. Ответниците са възразили срещу основателността на иска.
Въз основа на приетите от РС-Дупница
доказателства – документи и заключение на вещо лице-архитект, първостепенният
съд е формирал фактически изводи по спора, които напълно се споделят от
въззивната инстанция.
В.Г.Ш. и В.Г.Ш. са синове на Г. С. Ш.,
който на 23.02.1994г. с нотариален акт №*, том * дело №* по описа на нотариус
С.М., е учредил право на строеж в собствения му парцел * кв.* по регулационния
план на гр.Д., с урегулирана площ от 397 кв.м., както следва: 1/ в полза на В.Ш. правото да построи първия
жилищен етаж от жилищната сграда и първия етаж от пристройката на жилищна
сграда, калканно долепена до жилищната сграда, със застроена площ от 134 кв.м.
и 2/ на В.Ш. - правото да построи втория жилищен етаж от жилищната сграда и
втория етаж от пристройката на жилищната сграда, калканно долепена до жилищната
сграда, със застроена площ от 134 кв.м.
С нотариален акт №*, том *, дело №*****г.
на нотариус С.М. от датата 02.03.1994г. Г. С. Ш. е продал на синовете си В.Ш. и
В.Ш. поземления имот, върху който име е отстъпил правото на строеж, а именно -
дворното място, съставляващо парцел * кв.* по регулационния план на гр. Д..
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот с №*, том **, рег.№*, нот.дело №***г. на нотариус
С.М.а, на 27.12.2006г. Г. С. Ш. е продал на сина си В.Г.Ш. собствените си 4/6
ид.ч. от приземен етаж от масивна жилищна сграда с идентификационен №**, със
застроена площ от 125 кв.м., брой етажи 3, с предназначение жилищна сграда -
еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор №****, идентичен с УПИ *
кв.* по регулационния план на гр.Д..
От приетото заключение с
вх.№1381/31.01.2018г. по назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено
от вещо лице – архитект Л. Д., се установява, че на място сградата се състои от
полуподземен етаж и три надземни етажа, като полуподземният такъв, според
експерта, отговаря на определението и изискванията за полуподземен етаж, съгласно
чл.60 ал.3, чл.61 ал.1 и чл.64 ал.2 от Наредба №5 за правила и нормативи по
териториално и селищно устройство (отм.), като в същия са разположени стълбище,
коридор, стаи и два гаража със светла височина от 2.45 м. в стаите и 2.50 м. в
коридора. Вещото лице е посочило, че според архитектурен план №193/1962г. за
жилищна сграда на Г. Д. Ш. и Г. С. Ш. (видно от намиращата се по делото
преписка вещото лице е сгрешило имената, които в действителност са Г. Д. Ш. и Г.
С. Ш.) в процесния имот е било
предвидено изграждане на два жилищни етажа и полуподземен етаж /със зимнични
помещения/, със застроена площ от 77.50 кв.м. Експертът е посочил, че със
строително разрешение №82/10.05.1994г. и одобрени проекти №78/94г. са били
предвидени: „Пристройка и надстройка на два етажа в парцел със застроена
квадратура 134 кв.м.“, като е било разпоредено, че строежът подлежи на приемане
по реда на Наредба №6 за държавно приемане и разрешаване за ползване, което да
се извърши от Община Д.. Вещото лице е констатирало, че в Община Д. не се
съхраняват документ за държавно приемане на обекта и за въвеждането му в
експлоатация. В съдебно заседание вещото
лице е уточнило, че към настоящия момент на процесния етаж има две стаи с легла
и с прозорци, гледащи към улицата, както и други помещения, до които не му бил
осигурен достъп при огледа. Посочило е, че липсата на естествена осветеност на
останалите помещения е пречка в тях да се обособи кухня, поради което е
заключило, че понастоящем полуподземният етаж не отговаря на изискванията за
жилище по чл.40 от ЗУТ, но изрично е заявило, че съществува възможност този
етаж да се преустрои в жилищен, тъй като площта му – 77.50 кв.м., позволява да
бъдат обособени баня-тоалетна и кухня /чрез преустройство на една от стаите с
прозорци/, а височината от 2.45 м. също позволява ползване на етажа като
жилище, предвид допустимите отклонения при преустройство на съществуващи
сгради. Разликата между площта по проекта от 1962г. и площта, прехвърлена с
процесния нотариален акт вещото лице е обяснило с извършеното на място
незаконно строителство.
Въз основа на тези фактически констатации,
РС-Дупница е формирал и постановил извода си за неоснователност на иска,
приемайки, че договорът за покупко-продажба има предмет, който не е нито
фактически, нито правно невъзможен. ДРС се е позовал на разясненията, дадени в Тълкувателно решение №3 от 28.06.2017г. на ВКС по
т.д.№3/2014г., ОСГК и най-общо е заключил, че след като страните са конкретизирали частта от сградата, собствеността, върху
която се прехвърля, то сделката има предмет и това е съществуващият, съгласно заключението на вещото лице, полуподземен етаж по смисъла на пар.5, т.49 от ПР на
ЗУТ. Според ДРС, ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението
си, че в процесната сграда са обособени
самостоятелни обекти на право на собственост - две или повече жилища, към които
да са придадени складови помещения, разположени съгласно чл.40 от ЗУТ, на
полуподземния етаж, като същевременно, вещото лице е заключило, че височината и
площта на процесния полуподземен етаж позволяват той да бъде обособен като
самостоятелно жилище, посредством обособяване на кухня и баня-тоалетна.
Съдът е посочил, че според приетото в
Тълкувателно решение №3 от 28.06.2017г. на ВКС по т.д.№3/2014г., ОСГК разбиране, ако към момента на сключване на
сделката реално определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други
обекти) не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен
обект съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент,
договорът не е нищожен поради невъзможен предмет и на база горепосочените
констатации и изводи на вещото лице, е приел, че не е налице твърдяната от
ищеца непреодолима правна пречка предметът да възникне - да бъде осъществено
обособяването посредством одобряване на инвестиционен проект за обособяване на
процесния етаж.
Преценявайки установените по делото факти,
настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение:
Въззивният съд,
в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на
валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка
намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението е правилно и, като такова
следва да бъде потвърдено. Съображения:
Предявеният иск е такъв за установяване нищожност на
договора, с който на ответника В.Ш., по време на брака му с ответницата Г.Ш.,
от страна на Г. С. Ш., е била
прехвърлена собствеността върху 4/6 ид.ч. от приземен етаж на МЖС. Поддържаното
от ищците основание за нищожност е регламентираното като такова в нормата на
чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД – невъзможност на предмета на договора, доколкото
прехвърлените помещения не са представлявали приземен етаж и не са имали
качеството на годни обекти на право на собственост.
Изводът на РС-Дупница, че по делото не е доказана
липсата на възможен предмет на атакуваната сделка, се споделя напълно от
въззивната инстанция.
Според чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД, нищожни са договорите,
които имат невъзможен предмет. За да е
налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет и
ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно
невъзможен, сделката е нищожна, при наличие на хипотезата на посочената правна
норма.
В Тълкувателно решение №3 от 28.06.2017г. на ВКС по т.д.№3/2014г. на ОСГК е посочено, че ф
актическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. В този случай е налице начална невъзможност на предмета. В същото Тълкувателно решение (ТР) е изяснено, че п
равната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка, която може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или в ограничения за обособяването на обекта. Разяснено е, че а
ко предметът на сделката
стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено задължение, сделката
ще подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която погасява
задължението (чл.89 от ЗЗД).
Същата задължителна съдебна практика сочи, че
при възникнал
спор за валидност на договора поради невъзможен предмет, на доказване подлежи
опорочаващият факт, че към момента на постигнатото съгласие предметът вече е
невъзможен, тъй като е погинал или е правно невъзможно да възникне като
самостоятелен обект на право на собственост, като в тежест на страната, която
претендира нищожността, е да докаже с всички допустими доказателствени
средства, включително и чрез заключение на вещо лице, осъществяването на
опорочаващия факт - че към момента на постигнатото съгласие съществува
непреодолима правна пречка предметът да възникне - да бъде осъществено
обособяването по какъвто и да било начин.
В конкретния случай
не е доказано по категоричен начин – каквото главно и пълно доказване дължи
твърдящата страна – ищците, че предметът на оспорената сделка е невъзможен. От
данните по делото е явно, че фактическа невъзможност на прехвърления обект не
може да бъде обоснована, тъй като същият обективно е съществувал като такъв. По
отношение на поддържаната правна невъзможност, в аспекта, че прехвърлените
обекти не са имали самостоятелен характер на приземен жилищен етаж, а са
представлявали принадлежности, обслужващи главната вещ – жилищните етажи от сграда, принадлежащи
поотделно на страните, следва да се съобразят застъпените в посоченото ТР
разбирания, в следния смисъл:
Когато предмет на прехвърляне е реално
определена част от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), договорът
има предмет, ако страните са постигнали съгласие, коя част се прехвърля.
Разпоредбата на чл.202 от ЗУТ въвежда изискването доброволната делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни сделки за прехвърляне на реално определени части от тях, да се извършват само ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти, с изключение на стопанските постройки със селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване. Тази норма
предвижда необходимост от разрешението или
одобрението на административен орган, когато предметът на сделката е подчинен
на специални нормативни изисквания и макар разпоредбата да има императивен
характер, се приема, че неспазването на това изискване няма за последица
нищожност на сделката, тъй като извършеното от страните действие не преследва
противоправен резултат и съдържанието на сделката по предположение е
правомерно. Желаното правно действие ще бъде постигнато, ако към сделката се
прибави липсващият административен акт, който да уреди предмета на сделката, за
да може да възникне като самостоятелен правен обект на собственост. Разяснено
е, че в подобен случай е налице хипотезата на сложен фактически състав, чийто
гражданскоправен елемент е правопораждащ, а негражданскоправният елемент е
предпоставка за проявление на неговото вещно действие, като, за да настъпи
вещноправният ефект на сделката, е необходимо да е изготвен и одобрен
инвестиционен проект за отделянето на прехвърляната реално определена част,
който следва да бъде реализиран при спазване на строителните правила и норми.
Ако обособяването не се реализира при спазването на тези изисквания, това ще е
основание за разваляне на договора по иск от изправната страна.
В ТР се сочи, че ц
елта на
изискването за одобряване на инвестиционен проект при прехвърлянето на реално
определена част е прехвърляната част и останалата част да съответстват на
техническите правила и норми, но разпоредбата на чл.202 от ЗУТ не
въздига инвестиционния проект като елемент, определящ съдържанието на правните
последици, а като елемент, чието проявление е необходимо, за да се осъществи
правното действие на сделката. Разяснено е, че този извод произтича от
съдържанието на правната норма, която поставя изискване прехвърляната реално
определена част да отговаря на одобрен инвестиционен проект, т. е. на
изискванията за самостоятелен обект на право на собственост или придаване към
друг самостоятелен обект на право на собственост, без да определя поредност
между сключването на сделката и одобряването на проекта. Инвестиционният проект
може да съвпада, но може и да следва по време осъществяването на сделката. Ако
към момента на сключване на сделката инвестиционен проект не е изготвен и не е
одобрен, договорът е действителен, но неговият вещен ефект ще настъпи след
осъществяването на останалите елементи от фактическия състав на придобиването:
обособяването на реално определената част, като отделна вещ, или като придадена
част към друга отделна вещ, съгласно сключения договор, и одобрения
инвестиционен проект при спазване на строителните правила и норми. Като
елемент, обуславящ проявлението на правните последици на сделката,
инвестиционният проект условно може да се включи във фактическия състав на
сделката, като част от сложен фактически състав, относим към вещно-правното
действие на сделката, но не като основен елемент, без който не може да се
формира предмета на сделката. Одобреният инвестиционен проект ще покаже дали
реално определената част от недвижимия имот, за прехвърлянето на която страните
са постигнали съгласие, към този момент отговаря на действащите строителни
правила и норми в устройствения закон и е правно възможно да възникне като
самостоятелен обект на право на собственост, като даде отговор дали желаното от
страните правно действие на сделката е безусловно. Сочи се, че инвестиционният
проект има значение за начина, по който ще бъде осъществено обособяването и, че
разпоредбата на чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД не свързва нищожността на сделката с неосъществяването или
непозволяването на преустройството, а с неговата фактическа и правна
невъзможност.
В конкретния
случай, е установено, че т.нар. в договора приземен етаж представлява по
естеството си полуподземен етаж, който включва в своя обем два гаража, стаи,
коридор и стълбище. Помещенията, извън гаражите, не отговарят на изискванията
за жилище. Според вещото лице арх.Л.Д. в приетото от ДРС заключение, уточнено и
допълнено в съдебно заседание, съществува правна възможност за одобряване на
инвестиционен проект за преустройство на две от стаите, чрез обособяване на
кухня и баня-тоалетна, така, щото обектът да отговаря на нормативните
изисквания за самостоятелен обект на право на собственост, при положение, че на
място са налице изискванията за площ и височина, като по отношение на
височината експертът е приел, че разминаването от 5 см. е в рамките на
допустимото отклонение при преустройство. Констатациите и изводите на вещото
лице не са опровергани и на същите следва да бъде дадена вяра. Очертава се
извод за доказана съществуваща възможност за довършване на фактическия състав
на сделката, по смисъла на цитираното Тълкувателно решение. Същевременно,
ищците не са доказали наличие на непреодолима правна пречка за одобряване на инвестиционен проект за
обособяване на обекта като самостоятелен такъв, а оплакванията в жалбата са
несъстоятелни, тъй като вещото лице е формирало своите изводи, съобразявайки
специфичните нормативни изисквания.
Следва да бъдат споделени и доводите на
първоинстанционния съд в посока за липса на доказателства изцяло или отчасти
помещенията в полуподземния етаж да представляват принадлежности, обслужващи горните
жилищни етажи. Действително, разпоредбата на чл.37 от ЗС сочи, че етажи или
части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника,
могат да принадлежат на отделни собственици, но същата няма отношение към
конкретния случай, именно, защото не се установи процесният обект да включва
помещения, придадени към отделните етажи.
В контекста на изложеното, РС-Дупница правилно е счел,
че поддържаната нищожност не е доказана. Исковата претенция по чл.26 ал.2 пр.1
от ЗЗД е неоснователна и решението, с което е отхвърлена като такава следва да
се потвърди.
Не може да се обсъжда и поддържаната в хода на устните
състезания от страна на въззивниците нищожност на договора, поради заобикаляне
на закона – чл.62 ал.1 от ЗТСУ (отм.), тъй като стана ясно, че задължителната
съдебна практика приема, че липсата на одобрен инвестиционен проект към момента
на сключване на сделката не прави договора недействителен, а отлага
проявлението на вещно-прехвърлителното му действие.
3. Относно
разноските:
Разноските за първоинстанционното производство, с
оглед потвърждаването на решението, се явяват правилно разпределени.
Направените от жалбоподателите разноски за въззивното
обжалване остават за тяхна сметка.
С оглед изхода на делото, жалбоподателите ще следва да
заплатят на въззиваемия В.Ш. сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция, които, видно от представения договор за
правна защита и съдействие, са в размер на *лева.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №69/14.02.2018г.,
постановено от Районен съд– Дупница, по гр.д.№1665/2017г. по описа на същия
съд.
ОСЪЖДА В.Г.Ш. с ЕГН ********** и С.П.Ш.
с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на В.Г.Ш., с адрес: ***, сумата от **
лева /*лева/, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от
деня на получаване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.