Решение по дело №2152/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 561
Дата: 31 март 2022 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20217180702152
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 561/31.3.2022г.

 

Град Пловдив, 31.03.2022 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2152 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „МДЖИ търговска компания“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-16001620006101-091-001 от 27.04.2021 г., издаден от И.К.К., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Е.К.С., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 383 от 12.07.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който за м.06.2019 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 83 993,01 лева и 4 384,84 лева лихви.

Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и неправилна преценка на събраните доказателства. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозираните на 28.03.2022 г. писмени бележки.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а ревизионният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството и по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното обжалване по административен ред и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620006101-020-001 от 08.10.2020 г., изменена със заповеди за изменение на заповед възлагане на ревизия № Р-16001620006101-020-002 от 20.01.2021 г. и № Р-16001620006101-020-003 от 16.02.2021 г., и обхваща определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001620006101-092-001 от 02.04.2021 г. Въз основа на ревизионния доклад е издаден обжалваният ревизионен акт № Р-16001620006101-091-001 от 27.04.2021 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на заповеди № РД-09-2428 от 13.12.2019 г. и № РД-09-1602 от 08.10.2020 г. и на директора на ТД Пловдив на НАП, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени със сроковете по чл.114 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на дружеството, като по този начин на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

            Извършената ревизия е повторна и е възложена във връзка с решение № 474 от 28.09.2020 г. на директора на ДОДОП Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № Р-16002419004821-091-001 от 10.03.2020 г. и на основание чл.155, ал.4 ДОПК преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт.

            „МДЖИ търговска компания“ ЕООД (предишно наименование „МДЖИ агро 2019“ ЕООД) е дерегистрирано по ЗДДС на 02.10.2019 г. поради установени обстоятелства по чл.176, ал.1 ЗДДС – не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. С цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на дружеството при ревизията са извършени множество процесуални действия, описани в констативната част на ревизионния доклад – връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното дружество и от трети лица, извършени насрещни проверки, присъединяване на документи от данъчно-осигурителното досие на „МДЖИ търговска компания“ ЕООД, извършени проверки в информационната система на Агенция „Митници“ и на НАП.

През ревизирания период дружеството е декларирало извършени ВОД на стоки – сложен органичен разтворител Insa high test - към контрагенти от Гърция – Kara Kataskevastike Mon Ilke с VAT EL********* и Georgios Poliandis Eteria с VAT EL*********. Органите по приходите са извършили проверка в системата VIES, модул „Валидиране“, при която са установили, че VIN номерата на гръцките контрагенти, регистрирани за целите на ДДС в Гърция, са валидни към датата на фактурите, издадени от „МДЖИ търговска компания“ ЕООД. По данни от справка за съпоставени данни за ВОП и получени услуги, декларирани от чужди търговци и данни от VIES декларациите, подадени от български задължени лица (на ниво L2, в евро) е констатирано, че двете гръцки дружества не са декларирали получени ВОП на стоки от българско дружество.

В хода на ревизионното производство са изпратени 2 молби за информация от данъчната администрация на Гърция и са присъединени събраните писмени доказателства, от които се установява, че ДДС номерата на гръцките търговци са дерегистрирани от VIES след извършена ревизия от страна на гръцките данъчни власти, защото дружествата не са намерени на декларираните адреси, съседите не ги познават.

В отговор на връчено ИПДПОЗЛ № 70-00-10238 от 13.10.2020 г. от представляващия дружеството-жалбоподател са представени писмени обяснения с вх. № РД-70-00-10238 от 12.01.2021 г., че в момента срещу „МДЖИ търговска компания“ ЕООД са образувани три ревизионни производства, по всяко от които се иска представяне на ЧМР, поради което счита за нецелесъобразно да предоставя на приходната администрация оригинални документи. Копие на ЧМР са представени в предходното ревизионно производство в отговор на писмо изх. № 3 от 02.08.2019 г., постъпило в ТД Пловдив на НАП на 16.08.2019 г. Според писмените обяснения транспортната фирма „Ем Ес транс строй“ ЕООД, осъществила транспорта по част от фактурите за м. юни 2019 г., е обект на ревизионни производства за същия период и за доказване на транспортните услуги „Ем Ес транс строй“ ЕООД е представило собствените си оригинали на ЧМР, поради което ревизиращият екип би могъл да се обърне към своите колеги, за да се снабди с оригиналните ЧМР. Относно разплащанията с клиенти е заявено, че в хода на първото ревизионно производство е представено извлечение от движението на банковите сметки на „МДЖИ търговска компания“ ЕООД за ревизирания период, като с допълнението към жалбата срещу ревизионен акт № Р-16002419004821-091-001 от 10.03.2020 г. е представено пълномощно на Р.И.от  Kara Kataskevastike Mon llke с VAT EL800974656. Посочва се още, че в хода на първото ревизионно производство за м.06.2019 г. са представени хронологични описи по сметки от групи 12, 30, 40, 41, 42, 45, 50, 60, 61 и 70, оборотна ведомости и главна книга, като се представят копия от 5 фактури, издадени през м.06.2019 г. от „ТСТ транс ойл“ ЕООД – доставчик на транспортни услуги, придружени с платежни нареждания за плащане по банков път през м.06.2019 г.

Във връзка с връчено второ ИПДПОЗЛ с изх.№ 70-00-868 от 19.01.2021 г. представляващият дружеството-жалбоподател не е представил изискани документи и информация за броя на пластмасовите бидони за превозване на сложен органичен разтворител „Инса хай тест“ и договорите за безвъмездно ползване на пластмасови бидони, сключени между „ТСТ транс ойл“ ЕООД като наемодател и „МДЖИ търговска компания“ ЕООД като наемател, за осчетоводените суми през м.06.2019 г. по кредита на с/ка 4122 Клиенти по аванси, сключени договори и споразумения с клиенти за доставка на стоки, вид и количествата на стоки, цени, транспорт, начин на разплащане, издадени фактури за авансови плащания и проформа-фактури, търговска кореспонденция с клиенти, получени транспортни услуги от „ТСТ транс ойл“ ЕООД  и „Ем Ес транс строй“ ЕООД“.

            С протокол № 1693285 от 15.01.2021 г. от данъчно-осигурителното досие на „МДЖИ търговска компания“ ЕООД са присъединени документи, представени с вх. № 20-28-115 от 07.08.2020 г. в ДОДОП Пловдив, като допълнение към жалба срещу ревизионен акт № Р-16002419004821-091-001 от 10.03.2020 г., включващи договор за безвъзмездно ползване на пластмасови бидони от 01.04.2019 г., сключен между „ТСТ транс ойл“ ЕООД като наемодател и „МДЖИ търговска компания“ ЕООД като наемател, с който е договорено безвъзмездно ползване на 40 бр. пластмасови бидони с вместимост 1 000 литра, с цел превозване на стока – Инса хай тест, за срок от 1 година; пълномощно от 04.03.2019 г. на български език, с което търговецът Kara Kataskevastike Mon Ilke с VAT EL800974656 упълномощава Р.Н.И.да извършва действия, необходими за търговската дейност на гръцкия търговец на територията на България. В писмени обяснения вх. № 94-00-7721 от 15.02.2021 г., Р.И.заявява, е взаимоотношенията му с цитираните гръцки фирми са на база издадено пълномощно от управителя на фирмата, комуникацията е извършена от трети лица, представители на фирмата, не е водил пряко кореспонденция с въпросните фирми, парите, които са внасяни по банковата сметка на „МДЖИ търговска компания“ ЕООД, ги е получавал в брой от представител на фирмата, извършваща конкретната услуга, и след това ги е внасял по банковата сметка на дружеството, за да може да се изплати задължението към доставчика, предоставил стоката. Приемо-предаването на парите се е извършвало в офиса на фирмата, няма открити банкови сметки на въпросната фирма, няма изплатени суми за посредническа дейност от въпросните фирми. Преговорите за закупуване на стоки са се извършвали от трети лица. Закупуването и транспортирането на стоките се е организирало от „МДЖИ търговска компания“ ЕООД и транспортната фирма, която е извършвала конкретната услуга.

            От тези писмени обяснения от И. органите по приходите са формирали извод, че не е ясно от представителя на коя фирма и за каква услуга са се предавали пари в брой, в офиса на коя фирма се е извършвало предаването, че липсват доказателства гръцките клиенти да стопанисват офиси в България. Същевременно при извършена проверка в информационната система на НАП органите по приходите са установили, че през периода, когато Р.И. внася сумите по разплащателната сметка на „МДЖИ търговска компания“ ЕООД, на 20.03.2019 г. е подадено уведомление за сключен с него трудов договор като общ работник в „Ем Ес транс строй“ ЕООД, а от 13.01.2021 г. е подадено уведомление за сключен трудов договор като общ работник в „ТСТ транс ойл“ ЕООД.

            От информацията, получена при извършена проверка в информационната система на Агенция „Митници“, модул „Пътни такси и разрешителен режим“, и информационната система на НАП, органите по приходите са констатирали, че за данъчен период м.06.12019 г. „МДЖИ търговска компания“ ЕООД декларира в подадените дневник за продажби, СД по ЗДДС и VIES декларация извършени ВОД на стоки – сложен органичен разтворител „Инса хай тест“ към клиенти в Гърция с VAT EL800974656 и VAT EL800691539, за които е приложена нулева ставка на данъка и са издадени общо 12 фактури/инвойс на стойност 419 965,04 лева. Във връзка с разплащанията по доставките и представеното от „МДЖИ търговска компания“ ЕООД извлечение за м.06.2019 г. от разплащателна сметка на дружеството в лева в ОББ АД е установено, че сметката е захранвана с вноски на каса, направени от Радослав Ириджиков, без посочени основания, номера на фактури, имена на клиенти, които не могат да се отнесат за разплащания между ревизираното дружество и гръцките клиенти, защото не е представена търговска кореспонденция, от която да се установи по кои фактури се извършва плащане, не са издадени проформа-фактури, въз основа на които се извършват авансови плащания.    

            От предоставената от ИА „Автомобилна администрация“ информация за издадени ADR свидетелства на водачи, превозващи опасни товари, и издадени удостоверения за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари, е установено, че лицата Й.Г.Б., Н.С.Б., Х.А.К. и В.Д.С. нямат издадени ADR свидетелства на водач на МПС за превоз на опасни товари от ИАЕ „АА“; В.И.В.е притежавал свидетелство, валидно до 27.08.2014 г., за модули „основен“ и „цистерни“, но след изтичане на валидността няма данни за издадено ново свидетелство; Г.Г.Т.притежава свидетелство, издадено на 14.02.2016 г. и валидно до 04.02.2021 г. за модули „основен“ и „цистерни“. Относно издадените удостоверения за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари, от посочените от ревизиращия екип превозни средства само превозно средство с рег.№ РА2003ВХ има издавано удостоверение на 19.02.2016 г. на „ТСТ ойл“ ЕООД, като собственик на превозното средство, продължено и е валидно до 11.02.2021 г.

            Ревизиращият екип е извършил проверка в електронната страница на ИААА, рубрика „Справки“ – „Списък на валидните удостоверения за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари (ADR свидетелства) за издадените удостоверения за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари, при която е установено, че за влекач с рег.№ ***, влекач с рег.№ ***, полуремарке с рег.№ ***и влекач с рег.№ *** не са издавани удостоверения.

            В отговор на ИИДДКО с изх.№ 92-00-771 от 09.02.2021 г. от ИААА е предоставена информация, че М.Н.Х.е притежавал ADR свидетелство на водач на МПС за превоз на опасни товари, издадено на 10.04.2010 г. с валидност до 04.04.2024 г. за модул „опасен“, като поради придобиване на допълнителна квалификация за модул „цистерни“, това свидетелство е заменено със ново свидетелство, издадено на 19.09.2019 г., валидно до 04.04.2024 г. за модул „основен“ и „цистерни“; а за Н.А.М.няма данни за издадено ADR свидетелство на водач на МПС за превоз на опасни товари от ИААА.

            Въз основа на анализ на всички събрани доказателства ревизиращият екип е формирал извод, че от ревизираното дружество и от транспортните фирми са представени ЧМР за транспорт на стоки, предмет на ВОД, но в тях не са посочени датите на получаване на стоките, регистрационните номера на транспортните средства, липсва подпис на изпращач и/или получател на стоките. Съответно според ревизиращия екип ЧМР нямат доказателствена сила поради липсващи задължителни реквизити съгласно чл.6, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

Освен това, според ревизиращия екип от ревизираното лице и от превозвача „ТСТ транс ойл“ ЕООД са представени различни ЧМР за транспорт – в представените от „ТСТ транс ойл“ ЕООД ЧМР за транспорт на стоката по фактура № 18 от 02.06.2019 г. няма подписи на изпращач и на получател на стоката, а в представените ЧМР от „МДЖИ търговска компания“ ЕООД има положени подписи; в представените от „ТСТ транс ойл“ ЕООД ЧМР за транспорт на стоките по фактури № 20 от 07.06.2019 г., № 21 от 10.06.2019 г., № 25 от 19.06.2019 г., № 27 от 23.06.2019 г. и № 29 от 30.06.2019 г. няма подписи на получателите гръцките клиенти, а в представените от „МДЖИ търговска компания“ ЕООД ЧМР има подписи; в представените ЧМР от „ТСТ транс ойл“ ЕООД за транспорт на празните бидони, с които е превозвана стоката по фактури № 18 от 02.06.2019 г., № 20 от 07.06.2019 г., № 25 от 19.06.2019 г. и № 27 от 23.06.2019 г. няма подписи на изпращач, а в представените от „МДЖИ търговска компания“ ЕООД има подписи; в ЧМР за транспорт на стоките, предмет на ВОД, по фактура № 23 от 18.06.2019 г. липсва подпис на получателя с VAT EL800974656; не е представено ЧМР за транспорт на празните бидони от Гърция до България; по фактура № 22 от 17.06.2019 г. от „МДЖИ търговска компания“ ЕООД е представено ЧМР, в което, в клетка 02 е вписан като получател Georgios Poliandis Eteria, а в кл.24 е посочено, че стоката е получена от Polianidis Imports – дружество, което не е клиент на „МДЖИ търговска компания“ ЕООД; в ЧМР за транспорт на стоката по фактура № 26 от 23.06.2019 г. и на ЧМР за връщане на празни бидони от Атина до Пазарджик не са посочени регистрационни номера на превозните средства; не може да се извърши проверка за преминавания през ГКПП на България; при проверка в информационната на Агенция „Митници“, модул „Пътни такси и разрешителни режими“, е установено за МПС, с които е извършен транспорт на стоки по фактура № 18 от 02.06.2019 г., е регистриран изход през ГКПП Кулата на 03.06.2019 г.в 06:26 ч., а съгласно пътен лист превозните средства са излезли от гаража един ден по-рано – на 02.06.2019 г. в 02:40 ч. Съгласно ЧМР, стоката е получена в Атина на датата, на която е регистриран изход – 03.06.2019 г. и на същата дата е започнал транспортът на празните бидони по маршрут Атина – Пазарджик. При изход на МПС през ГКПП е посочено описание на стоката „строителни материали“. За МПС, с които е извършен транспорт на стоки по фактура № 19 от 05.06.2019 г. е регистриран изход през ГКПП Кулата на 06.06.2019 г. в 05:08 ч., а съгласно пътен лист превозните средства са излезли от гаража няколко часа по-късно – на 06.06.2019 г. в 22:00 ч. За същите МПС е регистриран вход през ГКПП на 07.06.2019 г. в 15:18 ч. Съгласно ЧМР празните бидони са получени в Пазарджик на 07.06.2019 г., а съгласно пътен лист превозните средства са се прибрали в гаража на 09.06.2019 г. в 17:48 ч. За МПС, с които е извършен транспорт на стоки по фактура № 28 от 30.06.2019 г. е регистриран изход през ГКПП Кулата на 04.07.2019 г., а съгласно ЧМР празните бидони са получени в Пазарджик един ден по-рано – на 03.07.2019 г. В ЧМР за транспорт на стоки по фактура № 28 от 30.06.2019 г. от България до Гърция е посочен влекач с рег.№ РА4175КВ и смяната му с влекач с рег.№ РА2489ВС. В ЧМР за транспорт на празните бидони от Гърция до България са посочени превозни средства с рег.№ РА2489ВС и ***. За полуремарке с рег.№ *** е регистриран вход през ГКПП с влекач рег.№ РА4175КВ, а за влекач с рег.№ РА2489ВС не са регистрирани изход и вход. От „Ем Ес транс строй“ ЕООД не са издадени фактури за извършени транспортни услуги на „МДЖИ търговска компания“ ЕООД, не са представени никакви документи, включително пътни листове за движение на транспортните средства, не могат да се установят водачите, времето на излизане и времето на прибиране в гаража, изминати километри по направления и др. Съгласно представените документи транспортът на стоките е извършен от „ТСТ транс ойл“ ЕООД с превозни средства, собственост на „Ем Ес транс строй“ ЕООД, и водачи, назначени по трудови правоотношения в „Ем Ес транс строй“ ЕООД, и обратно, транспортът на стоки е извършен от „Ем Ес транс строй“ ЕООД с превозни средства, собственост или наети от „ТСТ транс ойл“ ЕООД. „ТСТ транс ойл“ ЕООД и „Ем Ес транс строй“ ЕООД не потвърждават сключването на представения от ревизираното лице договор за предоставяне на трудов ресурс и транспортни средства, както и не представят цитираните в договора заявки, командировъчни заповеди на шофьорите, изплатени суми по тях, счетоводно отразяване и каквито и да било доказателства за реалното изпълнение на договора. В представения договор като ЕИК на „Ем Ес транс строй“ ЕООД е посочен *********, който е на друго дружество – „Ил еврокомпания“ ЕООД. От транспортните фирми, вписани в ЧМР като извършители на превоза на стоките, не са представени удостоверения за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари, издадени от ИААА, и ADR свидетелства на всички водачи на превозните средства. Не са представени данни за лице-консултант по безопасност на опасни товари, удостоверение, издадено от ИААА на такова лице, годишен доклад на това лице за дейността на предприятието по отношение на превоза на опасни товари. „МДЖИ търговска компания“ ЕООД не разполага с достатъчно бидони за покупката, съхранението и транспортирането на стоката. Не са представени доказателства, че съдовете, в които е превозвана стоката, отговарят на изискванията за опаковка. „ТСТ транс ойл“ ЕООД твърди, че е извършило транспорт на стоките, предмет на ВОД, с превозни средства под наем съгласно представени договори за наем. Наемодателите на тези превозни средства не потвърждават, че са ги предоставили под наем на дружеството, а напротив, Ангел Иванов Вълкадинов потвърждава, че е сключил договор за наем на МПС с „Ем Ес транс строй“ ЕООД, но не е давал съгласие да се преотстъпва МПС за извършване на товари в полза на трети лица. В представените договори, сключени с гръцките клиенти, е посочено, че разходите за транспортиране на стоката и нейното предаване на купувача са за сметка на купувача и ще бъде платено след доставяне на стоката. При ревизията са представени документи за транспорт на стоката за сметка на продавача „МДЖИ търговска компания“ ЕООД. Транспортните разходи не са префактурирани на купувача, липсват доказателства за извършени плащания от гръцките клиенти. При ревизията е установено, че клиентите не са декларирали ВОП на стоки от „МДЖИ търговска компания“ ЕООД. Получените отговори по изпратените молби за административно сътрудничество с гръцката администрация потвърждават, че гръцките клиенти не са получили стоките, дружествата не осъществяват стопанска дейност и не са намерени на адресите им за кореспонденция.

            Ревизиращият екип е приел, че няма безспорни доказателства за действително извършени ВОД на стоки по 12 фактури, издадени от „МДЖИ търговска компания“ ЕООД към ***** с VAT EL800974656 и ***** с VAT EL800691539, поради което е прието, че не е изпълнено условието на чл.7, ал.1 ЗДДС и ревизираното дружество неправилно е приложило нулева ставка на данъка по чл.53, ал.1 ЗДДС. Прието е, че тъй като стоките не са налични и „МДЖИ търговска компания“ ЕООД не доказва, че е налице ВОД, то стоките са реализирани на територията на страна, което налага прилагането на данъчна ставка от 20%. На основание чл.86, ал.1 и ал.2 ЗДДС, във връзка с чл.82, ал.1 ЗДДС при ревизията е начислен допълнително ДДС в размер на 83 993,01 лева за м.06.2019 г., а на основание чл.175 ДОПК са начислени и лихви в размер на 4 348,84 лева.    

            В хода на съдебното производство е допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че счетоводството на дружеството-жалбоподател е водено редовно по отношение на взетите стопански операции по процесните фактури, по които е начислен допълнително ДДС. В експертизата подробно са описани счетоводните операции по доставките на стоки, предмет на ВОД, като в табличен вид са представени и извършените плащания, осъществени чрез внесени в брой пари от Радослав Найденов Ириджиков, с основание „захранване на сметка“ и „плащане по фактура“. Вещото лице е установило, че по отношение на ***** с VAT EL800691539 всички плащания са извършени преди датата на издаване на фактурите, само плащането от 17.06.2019 г. съвпада с датата на фактурата. Транспортът е започнал на датата на издаване на фактурите, с изключение на транспорта по фактура № 28 от 30.06.2019 г., която е от дата 01.07.2019 г. По отношение на ***** с VAT EL800974656 експертът е установил, че в плащането от 19.06.2019 г. не са посочени фактурите, поради което и експертизата не може да отговори на поставения въпрос.

Въз основа на данните от приложените към процесните фактури CMR експертизата е посочила в табличен вид конкретно коя е транспортната фирма, от името на която е извършен превоза, извършила е обвързване на продажните фактури с приложените към тях ЧМР и други съпътстващи документи, като данните са  изнесени в приложения към заключението, а изводът формиран от експерта е, че количествата по процесиите фактури съответстват на количествата, доставени и фактурирани от „Инса ойл", и на количествата, посочени в съпътстващите ги ЧМР и придружаващи товарителници. Датите на продажба или съответстват (съвпадат) или вървят възходящо хронологично.

В табличен вид е представено движението по сметка 304 Стоки за м.06.2019 г. и е констатирано, че жалбоподателят е разполагал с достатъчно закупени стоки от доставчика „Инса ойл“ ЕООД. По отношение осъществения транспорт експертизата е установила, че счетоводно са отразени фактури, издадени от „ТСТ транс ойл“ ЕООД, за извършен транспорт от България до Гърция, отчетени по сметка 602 Разходи за външни услуги. Вещото лице е установило също, че  по преписката е наличен договор за наем от 29.03.2019 г. между „МДЖИ АГРО – 19“ ЕООД и Т.А.С. за недвижим имот с идентификатор **** и площ 1000 кв.м в град Пазарджик, местност „Чукар савак“, но от оборотна ведомост за м.06.2019 г. е видно, че дружеството-жалбоподател не разполага със собствени ДМА. Вещото лице е констатирало, че във връзка с осъществения транспорт от „ТСТ транс ойл“ ЕООД са издадени 7 фактури на обща стойност 20 416,69 лева, но не са отразени фактури за извършен транспорт от „Ем Ес транс строй“ ЕООД. Констатирано е наличие на персонал в транспортните фирми (таблица), договор за предоставяне на трудов ресурс и транспортни средства от 01.03.2019 г. и договори за наети транспортни средства, датите за излизания и влизания на МПС, с които е осъществен ВОД, МПС и шофьори, описание на стоката, която не е установена като „сложен органичен разтворител Инса хай тест“, но фигурира и такава като строителни материали, изделия от пластмаса, други стоки от бита и ежедневието, минерални продукти и изделия от химическата промишленост.

            Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, но намира, че с това заключение не се доказват основните спорни въпроси по делото – осъществяването на процесните ВОД с посочените от „МДЖИ търговска компания“ ЕООД получатели с VAT EL800974656 и VAT EL800691539, съответно осъществяването на доставките на стоки по процесните 12 фактури/инвойс, издадени от дружеството-жалбоподател, който е основният спорен въпрос по делото и който не може да бъде доказан със заключение на съдебно-счетоводна експертиза, защото осчетоводяването на процесните фактури не е достатъчно основание да се признае ставка 0% за ВОД или да се признае правото на данъчен кредит.

Констатациите на вещото лице съвпадат напълно с констатациите на органите по приходите и не установяват нови факти от значение за правилното определяне на публичните задължения на дружеството. В този смисъл съдът намира, че със заключението на вещото лице единствено се потвърждават правилността на констатациите и изводите на органите по приходите, чиято обоснованост и правилност не е разколебана от никое от събраните по делото доказателства.

При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.

Съгласно чл.7, ал.1 ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. А съгласно чл.53, ал.1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл.7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл.38, ал.2, като документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Т.е., за да е налице вътреобщностна доставка, следва да са изпълнени следните условия – доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице; получателят да е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка; стоките да се транспортират или превозват до друга държава членка; възмездност на доставката.

Съгласно чл.45, т.1 ППЗДДС, в приложимата редакция към издаване на процесните фактури, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки, доставчикът следва да разполага  с  документ за доставката: фактура, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер е извършена доставката; протокол по чл.117, ал.2 ЗДДС в случаите на вътреобщностна доставка по чл.7, ал.4; документ по чл.168, ал.8 ЗДДС, когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона.

Съгласно чл.45, т.2 ,б.“а“ и б.“б“ ППЗДДС документите, които доказват, че стоката е изпратена или транспортирана до територията на друга държава членка, зависят от това кой от участниците в сделката осъществява превоза. Когато стоката се превозва от получателя на доставката или от трето лице за негова сметка, какъвто е настоящият случай, за доказващи изпращането и транспортирането на стоката се приемат транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, като в писменото потвърждение се посочва дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Когато транспортът се извършва от доставчика или от трето лице за негова сметка, пристигането на стоката на територията на друга държава членка се доказва с транспортен документ, който удостоверява, че стоките са получени. Следователно, писменото потвърждение на получателя или на упълномощено от него лице се приема като доказателство, че е извършена вътреобщностна доставка, само когато превозът на стоките е задължение на получателя. В случая няма спор, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика, поради което доказването следва да бъде направено чрез представяне на транспортен документ, т.е., приложение следва да намери чл.45, т.2, б.“б“ ППЗДДС.

От своя страна, чл.9, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (КДМАПС) указва, че товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. А чл.6, т.1 КДМАПС указва какви данни трябва да съдържа товарителницата (ЧМР): а) мястото и датата на съставянето; б) името и адреса на изпращача; в) името и адреса на превозвача; г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й; д) името и адреса на получателя; е) обикновеното наименование на вида на стоката и начина на опаковане, а за опасните стоки – тяхното общоприето наименование; ж) броят на колетите, особената им маркировка и номерата им; з) брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката; и) разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им); й) необходимите инструкции за митническите формалности и други такива; к) указание, че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима, установен от тази конвенция.

Като документ, който удостоверява само и единствено (и то с оборима презумпция) получаването на стоката от превозвача, товарителницата не представлява доказателство за прехвърляне на собствеността от доставчика „МДЖИ търговска компания“ ЕООД към получателите на стоката – гръцките дружества с VAT EL800974656 и VAT EL800691539. От представените по делото международни товарителници не може да бъде установено по безспорен начин получаването на стоките. Във всички товарителници, с които би следвало да се доказва извършен транспорт до Aтина, като стока е посочен сложен органичен разтворител „Инса хай тест“, а в същото време според фактурите са изнесени различни стоки, подробно описани от вещото лице. На следващо място, липсват всички реквизити на част от ЧМР, а други са нечетливи, като в същото време дружеството-жалбоподател отказва да представи оригиналите на международни товарителници. Констатирана е и разлика в ЧМР – в част от представените от „ТСТ транс ойл“ ЕООД ЧМР липсват подписи на изпращач и получател, докато в представените от дружеството-жалбоподател ЧМР има подписи; по фактура № 22 от 17.06.2019 г. от дружеството-жалбоподател е представено ЧМР, в което като получател е вписан Georgios Poliandis Eteria с VAT EL800691539, а стоката е получена от Polianidis Import – дружество, което не е клиент на „МДЖИ търговска компания“ ЕООД; има ЧМР с липсващ регистрационен номер на превозното средство, а според друго ЧМР празните бидони са получени един ден по-рано от влизането на превозното средство през ГКПП Кулата.

Тези несъответствия се потвърждават и от вещото лице, според което голяма част от ЧМР са нечетливи, без всички реквизити, като водачи на МПС фигурират лица, за които в хода на ревизията е установено, че не притежават съответната квалификация да осъществяват превоз на опасни товари, разминаване в часовете и датите на влизане и излизане от гаража, на изход и вход на ГКПП, датата на пътния лист е последваща на датата на извършване на транспорта на стоките (ПЛ 155310 от 06.06.2019 г. – време на тръгване 21 ч. и прибиране – 04.06. в 19:48 ч.), във всички ЧМР стоката към Гърция е „Инса хай тест“, докато по фактури се касае за различни стоки, включително такива от бита и ежедневието, строителни материали, минерални продукти и изделия на химическата промишленост.

С оглед съществуващата правна уредба липсата на реквизити означава липса на установената от закона от форма, което лишава международните товарителници от тяхната формална доказателствена сила. Следователно с тези частни писмени документи дружеството-жалбоподател не може да докаже дори предаването на стоките на превозвача.

На следващо място, от дружеството-жалбоподател се твърди, че превозът е за сметка на получателя, но от събраните по делото доказателства се установява, че са налични документи за транспорт на стоката за сметка на продавача, като разходите за осъществения от „ТСТ транс ойл“ ЕООД транспорт не са префактурирани. Що се отнася до извършения транспорт от „Ем Ес транс строй“ ЕООД, не са издадени изобщо фактури за транспортна услуга.

Следва да се отбележи също, че с Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари се определят задълженията на консултанта по безопасността при превоз на опасни товари; редът за обучение на лицата, занимаващи се с превоз на опасни товари; задълженията на водачите на моторни превозни средства (МПС), извършващи превоз на опасни товари; изискванията към пътни превозни средства (ППС), превозващи опасни товари; необходимите документи за извършване на превоз на опасни товари; контролът при превозите на опасни товари; задълженията на участниците в превоза на опасни товари; изискванията, свързани с превоза, товаренето, разтоварването и обработката на опасни товари; изискванията към проектирането, конструкцията, одобряването, изпитванията, проверките и нанасянето на маркировки на опаковките, средно големите контейнери за насипни товари (IBCs), големите опаковки и цистерните; смяната на вида транспорт и спиранията, наложени от обстоятелствата на превоза на опасни товари. В случая липсват доказателства, че „ТСТ транс ойл“ ЕООД и „Ем Ес транс строй“ ЕООД са изпълнили условията по тази наредба както по отношение на удостоверенията за одобрение на ППС за превоз на опасни товар, ADR свидетелства на водачите на ППС, така и по отношение на лицето-консултант по безопасност при превоз на опасни товари, съдовете за превоз на опасни товари. С изключение на едно ППС, собственост на „ТСТ ойл“ ЕООД, никое друго не притежава удостоверение за одобрение на ППС, превозващо опасни товари. Аналогичен е изводът, който се налага по отношение на посочените като водачи на превозните средства лица, за които е безспорно установено, че през процесния период не са били назначени по трудови правоотношения в нито една от транспортните фирми и че с изключение на Георги Трифонов и Марин Христозов никой друг водач не притежава ADR свидетелство за управление на ППС за опасни товари, безспорно установено от кореспонденцията между органите по приходите и ИААА.

Така констатираните и неопровергани от дружеството-жалбоподател разминавания, несъответствия и липса на обвързаност между документите, липсата на съответните разрешителни и квалификационни документи водят до единствения възможен извод, че са нарушени изискванията на системата за ДДС при осъществяване на търговия на територията на общността. В случая, обаче, е налице и безспорният факт, с оглед представената информация от Агенция „Митници“, модул „Пътни такси и разрешителен режим“, която по никакъв начин не е оборена и не са представени доказателства в обратния смисъл, че липсва изходящо от страната транспортиране на стоката чрез посочените в ЧМР превозни средства  в посока Гърция.

От ревизираното дружество не са представени документи и писмени обяснения за начина на заявяване на стоките от страна на клиентите. Не е представена търговска кореспонденция във връзка с договарянето на параметрите по доставките, сключените договори и плащането на стоката. Относно банкови документи обосновани са изводите на ревизиращия екип, че с оглед липсата на доказателства за упълномощаването на Р.И.като представител на гръцките клиенти, за начина на получаване на парите, които е внасял в брой по банковата смета на дружеството-жалбоподател без посочване на конкретно основание, липсват доказателства за извършени плащания от гръцките клиенти, които пък от своя страна, не са декларирали ВОП на стоки от дружеството-жалбоподател. В този смисъл с разпореждането от 26.01.2022 г. за насрочване на делото е оставено без уважение искането на дружеството-жалбоподател за разпит на свидетел за обстоятелства, за които Законът за платежните услуги и платежните средства и Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти при внасяне на пари в брой в банка предвиждат съставяне на платежно нареждане, т.е., евентуалният разпит на свидетеля би следвало да е допустим при условие, че установява неблагоприятни за дружеството-жалбоподател обстоятелства – не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства.

            От друга страна, без значение дали доставката е извършена на територията на страната или се касае за ВОД, следва по категоричен начин да се докаже, че е прехвърлена собствеността на стоката от доставчика на получателя, като при доставките на територията на страната това доказване се извършва съгласно чл.24, ал.2 ЗЗД, а при ВОД – с доказване, че стоката е достигнала до нейния получател на територията на друга държава членка. Само от процесните товарителници не се установява по безспорен начин получаването на стоките от посочените във фактурите получатели, а други доказателства не са представени нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство. Т.е., при доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател да установи по безспорен начин, че стоките са достигнали до местоназначението си в Гърция, такива доказателства не бяха събрани. Всички тези факти подкрепят извода на органите по приходите, че не се установява стоката в съответното ЧМР да е транспортирана до територията на друга държава членка и да е пристигнала в другата държава.

Съгласно т.42 от решение на Съда на ЕС по дело С-409/04 терминът "изпратен(и)", употребен в чл. 28а, § 3, ал. 1 и чл. 28в, б.“а“, ал.1 от Шеста директива, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Т.е., кумулативно се изисква не само изпращане на стоката, но и установяване на факта на нейното получаване, което в настоящия случай не е доказано.

Същото разрешение съществува и в т.31 от решението на Съда на ЕС по дело С-273/11, според която освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката.

В тежест на доставчика е да представи безспорни доказателства, установяващи, че доставената от него стока действително е превозена извън територията на страната и реално е доставена на получателя. В практиката си Съдът на ЕС поставя на първо място извършването на реална доставка, включително и при ВОД. Такива доказателства, както вече се посочи, не са представени от дружеството-жалбоподател нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство.

Задължението за лихви като акцесорно задължение следва съдбата на главното задължение. Доколкото в настоящия случай е доказано главното задължение, доказано се явява и задължението за лихви за забава.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на НАП сумата 3 180 лева, определена съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл. 161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МДЖИ търговска компания“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 5, ап.110, представлявано от управителя М.Д.М., срещу ревизионен акт № Р-16001620006101-091-001 от 27.04.2021 г., издаден от И.К.К., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Е.К.С., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 383 от 12.07.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който за м.06.2019 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 83 993,01 лева и 4 384,84 лева лихви.

ОСЪЖДА „МДЖИ търговска компания“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 5, ап.110, представлявано от управителя М.Д.М., да заплати на Национална агенция по приходите сумата 3 180 (три хиляди сто и осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Съдия: