Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА
САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Дафинка
Борисова, като разгледа докладваното от
мл. съдия Даскалова в.гр.д.
№327 по описа за 2019г. на Окръжен
съд-П., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №277 от 13.02.2019г.,
постановено по гр.дело №4771/2018г. по описа на Районен съд – П., съдът е отхвърлил предявения иск по реда
на чл. 422 от ГПК от „***“ ЕООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „***“ № 4, представлявано от В.П.Л., чрез адв. С.Ч.
от ПлАК, против ***, чрез *** – П., с ЕИК ***, с адрес: гр. П., ул. „***“ № 7,
представлявано от д - р П.С.К. – директор, с посочено правно основание чл.
415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 45, ал. 1, т. 3, от ЗЗД, предл. последно и чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и цена
на иска 12 975 лв.
Със същото решение, на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, е осъдил „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. К., ул. „***“ № 4, представлявано от
В.П.Л., да заплати на ***, чрез *** – П., с ЕИК ***, с адрес: гр. П., ул. „***“
№ 7, представлявано от д - р П.С.К. – директор, направените разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв.
Срещу решението е постъпила
въззивна жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение – К.“ ЕООД („***“
ЕООД) чрез адвокат С.Ч. ***, в която са изложени доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно.
Посочва се, че РС-П. не е обсъдил събраните по това дело доказателства, включително и констатациите на приетата по
делото съдебно-икономическата
експертиза. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е необоснован, постановен в
нарушение на материалния закон. Посочва се, че РС-П. се е мотививал „Във връзка
със запитвания от средствата за масова информация“, който способ не е
регламентиран в ГПК. Излагат се доводи,
че РС-П. избирателно е обсъждал доказателства, без да вземе предвид, че част от
процесните случаи са отчетени от
изпълнителя като прием по спешност. Отправено
е искане към Окръжния съд да отмени обжалваното решение, и да постанови решение по съществото на спора.
Претендират се разноски за двете
инстанции.
В
законоустановения срок не е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна „***“ – гр. С. (***).
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 19.06.2019г. въззивникът „*****“ ЕООД се представлява от адвокат С.Ч. ***, който поддържа подадената въззивна жалба по
изложените в нея съображения. Претендира разноски.
В проведеното пред въззивния съд заседание на 19.06.2019г.
въззиваемата страна „***“ – гр.С., се
представлява от главен юрисконсулт Д.Г.
с редовни пълномощни по делото. Излагат се доводи, че е налице неспазена
процедура по отчитане на приложимата отчетна документация, а именно дебитните
известия, които са представени едва през 2017 година, което е малко над две години след процесния период.
В тази връзка гл.юрисконсулт Г. счита, че при неспазена процедура, дори
задължението да е дължимо, то не е изискуемо. Изразява становище, че неизпълнение в случая не съществува, тъй като както в
цитирания и безспорно сключен между страните договор нито една от клаузите не
вменява задължение да се плати надлимитна дейност. Твърди също така, че
вземането не е изискуемо, тъй като не е
предявено своевременно. В депозираната
писмена защита доразвива изложените от него в открито съдебно заседание съображения. Изразява становище, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски
П.ски
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и наведените във въззивната жалба доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
От приложеното ч.гр.д.№2790/2018г. по
описа на РС-П. безспорно се установява, че
същото е образувано на основание подадено на 25.04.2018г. от
„*****“ ЕООД пред РС-П.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против *** чрез
*** -П.. Във връзка с горното е образувано ч.гр.д. №2790/2018г. по описа на РС-П.,
като на 26.04.2018г. е издадена Заповед №1754 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът *** чрез ***-П., с ЕИК *** да заплати на кредитора „***“
ЕООД, ЕИК *** сумата от 12975 (дванадесет хиляди деветстотин седемдесет и пет лева) лв. с вкл. ДДС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата
24.04.2018г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направени
деловодни разноски в размер на
259,50 лева държавна такса и сума
в размер на 655 лева адвокатско възнаграждение.
В издадената заповед за изпълнение е посочено, че вземането произтича от
следните обстоятелства: Неплатени за м.март 2015г. и м.ноември 2015г. извършени
над лимит медицински дейности по Договор №***/18.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки, както и Анекс №2/24.03.2015г.; Анекс №15/10.11.2015г. и Анекс №17/07.2015г.,
сключени към същия и съответните спецификации към тях за посочения период,
ведно със съставените към същите фактури
(неплатени), съответно фактура №***/18.12.2017г. и фактура №***/18.12.2017г. В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от „***“
– гр. С.. В
съответствие с нормата на чл.415, ал.1 ГПК, РС-П. с Разпореждане
№5214/14.05.2018г., постановено по ч.гр.д. №2790/2018г. по описа на РС-П., е указал на заявителя „***“ЕООД да предяви иск за установяване на вземането
си. На това основание кредиторът „***“ЕООД
е предявил установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 45, ал. 1, т. 3, предл.
последно и чл. 59, ал. 1 от ЗЗО срещу длъжника *** чрез *** П. за установяване съществуване на вземането си
в горепосочения размер, предмет на разглеждане в производството пред РС-П. и в настоящото
производство.
Безспорно между страните е,
че на 18.02.2015г. между *** гр.С., чрез
директора на *** П., като възложител и „***“ЕООД гр.П., като изпълнител е
сключен договор №***/18.02.2015г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки. По силата на същия, изпълнителят се е задължил да оказва на
здравноосигурени лица (ЗОЛ), на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от Закона
за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015г. (ЗБ*** за 2015г.)
( за акушерска помощ по чл. 82, ал.1,
т.2 Закона за Здравето (ЗЗ)) и на
лицата по §7, ал.1 от ЗБ*** за 2015г., болнична медицинска помощ
(БМП) по клинични пътеки (КП). В
договора подробно са регламентирани параметрите на осъществяваната от „*****“
ЕООД болнична помощ.
Установява се, че на 24.03.2015г. между страните е подписан Анекс №2 към горепосочения договор, с който се отменя Приложение №2 от 04.03.2015
г., считано от 24.03.2015г. и се създава ново Приложение №2, неразделна част от
договора (Приложение №2 представлява „Стойности на дейностите в БМП, медицинските
изделия в БМП и лекарствени продукти за
лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП“).
Установява се, че на 10.11.2015г. между страните е подписан Анекс №15 към горепосочения договор, с който се отменя Приложение №2 от 19.10.2015
г., считано от 10.11.2015 г. и се създава ново Приложение №2, неразделна част
от договора (Приложение №2 представлява „Стойности на дейностите в БМП, медицинските
изделия в БМП и лекарствени продукти за
лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП“).
Установява се, че на 07.12.2015г. между страните е подписан Анекс №17 към горепосочения договор, с който се отменя Приложение №2 от 10.11.2015
г., считано от 07.12.2015 г. и се създава ново Приложение №2, неразделна част
от договора (Приложение №2 представлява „Стойности на дейностите в БМП, медицинските
изделия в БМП и лекарствени продукти за
лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП“).
Безспорно е, че „*****“ ЕООД е издал спецификация за болнична медицинска
помощ по договор №***, като са посочени извършени дейности по клинични пътеки по
кодове, и тяхната стойност, с посочена
обща стойност 11463 лева. Издадена е фактура №***/18.12.2017 г. на стойност 11463 лв. за извършена дейност по КП за м.март 2015 г., с посочен
получател *** П..
Безспорно е, че „*****“ ЕООД е издал спецификация за болнична медицинска
помощ по договор №***, като са посочени
извършени дейности по клинични пътеки по кодове, и тяхната стойност с
посочена обща стойност 1512 лева. Издадена е фактура №***/18.12.2017 г. на стойност 1512 лв. за извършена дейност по КП за м.ноември 2015 г., с посочен получател *** П..
Пред РС-П. е назначена и
приета съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице П.В. е дало заключение, че
„***“ЕООД ежедневно е отчитала по електронен път оказаната за денонощие
дейност, включена в Договор №***/18.02.2015г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки. Експертизата е
установила горното въз основа на разпечатки по дати от системата ПИС към
***. Не е посочвано за всеки отделен случай дали е „в рамките на дейността по чл. 42“ или
„надвишаващ стойността по чл.42“, тъй като според вещото лице не може да се прецени предварително кой случай е
„над лимит“. Вещото лице сочи, че няма
неприет, подаден от страна на „***“ЕООД
ежедневен отчет в Информационната система на въззиваемата страна. Уточнено е, че ако отчет
излезе със статус „Фатална грешка“, то
тя се отстранява веднага, отчетът отново
се изпраща до потвърждаването му със статус „Успешна проверка без грешки“.
В заключението е посочено, че *** изпраща до 16.00 часа на петия работен ден, следващ
отчетния месец по електронен път на изпълнителя месечно известие,
съдържащо потвърдената за заплащане
дейност, лекарствени продукти или
медицински изделия, заплащани от ***
извън стойността на КП и отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти или медицински
изделия, заплащани от *** извън стойността на КП и съответните основания за
отхвърляне. Даден е отговор, че Районна здравноосигурителна каса (***) П. е
следвало да заплати на „*****“ ЕООД по
реално осъществената съгласно Договора
за медицинска дейност: за месец
март 2015г. сумата от 133355 лева, за
месец ноември 2015г. сумата от 133858 лева. Реално заплатената сума, съгласно
заключението е: за месец март 2015г.
сумата от 121892 лева, за месец ноември 2015г. сумата от 132346 лева.
Вещото лице изчислило, че за месец март 2015г. е незаплатена сума от 11463 лева, а за
месец ноември 2015г. сума от 1512 лева,
или всичко дължимо 12975 лева с включен
ДДС. Вещото лице е отговорило, че законната лихва върху главницата е в размер на 821,82 лева за периода от
25.04.2018г.-подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК до датата на изготвяне на заключението на
вещото лице-08.12.2018г. В заключението е отразено, че има случаи на пациенти, приети по спешност за
период, на които е оказана болнична
помощ, описана в двете спецификации по
фактура №***/18.12.2017г. и по фактура №***/18.12.2017г., като за месец март
2015г. те са 15 случая на стойност 7686
лева и по фактура №***/18.12.2017г., за месец ноември 2015г. са 4 случая на
стойност 1512 лева. Дадено е становище,
че има създадена листа за планов прием при „***“ ЕООД, съгласно чл.22 от
Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и съответно
приетите планово пациенти през месеците март и ноември 2015г. до лимит и над лимит, същите са вписани в листата за планов прием
и от тях 9 броя са изчаквали нормативно
установения срок. Експертизата дава заключение, че планово
хоспитализираните пациенти за месец март
2015г., са вписани в журналите
от приемен кабинет в диагностично-консултативен
блок и съответстват на тези, които са
описани в листата за планов прием. Експертизата
сочи, че за месец ноември 2015г.
няма приети планови пациенти.
В проведеното открито съдебно
заседание пред РС-П. ( лист 126 от делото) на
18.12.2018г. вещото лице В. е уточнило, че не са предявявани за плащане пред Здравната каса фактура №***/18.12.2017г.,
описваща дейност над лимит за месец март 2015г.
и фактура №***/18.12.2017г., описваща дейност над лимит за месец ноември
2015г., в сроковете по чл. 21, ал.5 от Приложение 2Б-
Методика за заплащане на дейностите в
болничната медицинска помощ към Постановление №57 на МС от 16.03.2015г. в срока на отчетите. Вещото лице е уточнило,
че няма приети планово пациенти за месец
ноември 2015г., и в листата за планов
прием за месец ноември няма приети
планово пациенти. С допълнително заключение по съдебно-икономическата
експертиза, същото вещо лице е дало
отговор на допълнителни въпроси, както следва: броят на извършените планови
хоспитализации, включени в надлимитната дейност
през месец март 2015г. са девет
броя. Сумата на извършени планови
хоспитализации, включени в надлимитната дейност
през месец март 2015г. е на
стойност в размер на 3777 лева. Посочени са име, презиме и фамилия на конкретни
пациенти, както и КП и стойност. На зададеният въпрос е отговорено, че хоспитализираните пациенти през м. март 2015г. съответстват на тези, които са вписани в листата за планов прием на м. март 2015г.,
ето защо не съответстват на тези, които
са вписани в листата за планов
прием през месеците януари и февруари
2015г. Вещото лице е дало заключение, че
през ноември 2015г. няма
извършени планови хоспитализации на пациенти, включени в надлимитната
дейност, т.е. всички хоспитализации са спешни.
Предвид на така установената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката относно
правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен от
релевираните в жалбата доводи.
Предмет на разглеждане е
предявен пред Районен съд – П. иск по чл.422 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД,
чл. 45, ал. 1, т. 3, предл. последно от ЗЗO, и чл. 59, ал. 1 от ЗЗО за признаване за
установено, че *** ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.С. 1407, ул. „***“№1 чрез ***-П., с ЕИК ***, с
адрес: гр.П., ул. „***“№7 дължи на „***“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 12975
(дванадесет хиляди деветстотин седемдесет и пет) лева с включен ДДС, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 25.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
която сума представлява дължимо възнаграждение
за извършена болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени
лица по клинични пътеки за месец март 2015г.
и за месец ноември 2015г. по Договор
№***/18.02.2015г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки, за която сума е издадена Заповед №1754/26.04.2018г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№2790/2018 г. по описа на РС-П., ведно със
законната лихва от датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК- 25.04.2018г., до изплащане на вземането.
Не е спорно, че
претендираната от „*****“ ЕООД е
надлимитна сума, която до момента не е заплатена от *** чрез *** П..
При възприетата
по-горе фактическа
обстановка, настоящият въззивен състав
приема, че извършената от „***“ЕООД медицинска дейност, обективирана във фактура
№***/ 18.12.2017 г. на стойност 11463 лв. и фактура №***/18.12.2017 г. на стойност 1512 лв. и спецификации за болнична медицинска помощ са
правилно изчислени. Медицинската дейност е надлежно отчетена в *** П., предвид чл.32 от
договора. *** е отказал заплащането на тези дейности, като надлимитни. При
безспорни данни, че 15 случая за месец
март на стойност 7686 лева и 4 случая
за месец ноември 2015г. на стойност 1512 лв. са приети по спешност, това
изключва каквато и да било възможност на лечебното заведение да откаже
предоставяне на медицинска помощ. Останалите девет случая са планови хоспитализации
за месец март 2015г., на стойност 3777
лева и съответстват на вписаните в листата за
планов прием. Неоснователни са възраженията
на въззиваемата страна, че тази надлимитната дейност не подлежи на заплащане,
поради неспазване на процедурата на чл.21, ал.4 и ал.6 от Приложение №2б към
чл.2 от Методиката за заплащане на дейностите в БМП, а именно, че изпълнителят
на БМП не е информирал незабавно Директора на съответната *** и не е поискал увеличаване на лимита с
мотивирано писмо до управителя на *** относно случаите на спешна диагностика и
лечение.
В чл.5 от Закона за здравното осигуряване
(ЗЗО) са регламентирани основните принципи на задължителното здравно
осигуряване, като един от тях е свободен избор от осигурените на изпълнители на
медицинска помощ. Разпоредбите на чл.35,
ал.1, т.1-3 от ЗЗО предвиждат, че задължително
осигурените имат право да получават
медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета
на ***; да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ,
сключило договор с ***; на спешна помощ там, където попаднат. В чл.45, ал.1,т.3
и т.5 ЗЗО е предвидено задължение на ***
да заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: извънболнична и
болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване, както
и неотложна медицинска помощ. В ЗЗО не е предвидено ограничение за вида на
предоставяната болнична и спешна помощ, нито за размера на нейната стойност,
като горецитираната нормата има императивен характер. В чл.52, ал.1 от Конституцията на Република България е предвидено, че гражданите имат право на
здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно
ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. В
чл.52, ал.1 от Конституцията на Република България е предвидено, че здравеопазването на гражданите се финансира
от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни
вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
Финансирането на здравеопазването е
уредено именно със ЗЗО и ЗБ***. Съгласно чл.4, ал.1, т.2 от ЗБ***, *** определят
стойността за дейностите по тази алинея към договорите с изпълнителите на
болнична медицинска помощ, като тези
стойности и изменението им се утвърждават от Надзорния съвет на ***. Никъде и в
този нормативен акт не е посочено, че тези обеми, не могат да бъдат променяни и
не може да се надвишават, или че извършените над тях дейности от изпълнителите
на болнична или извънболнична помощ не следва да се заплащат. С оглед нормата
на чл.35 ЗЗО здравноосигурените лица имат право да получават медицинска помощ в
обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на *** и
право да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ,
сключило договор с ***. Съгласно чл.5, т.9 от сключения между страните договор,
на „*****“ ЕООД като изпълнител на болнична медицинска помощ
е задължено да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност
по медицинските специалности, съгласно разрешението за осъществяване на лечебна
дейност. В чл.5, т.10 на договора е предвидено да не се изисква заплащане или
доплащане от ЗОЛ за дейност, предмет на договора, освен в конкретни хипотези,
които в случая не са налице. Разпоредбата на чл.31, т.1 и т.2 от НРД задължава изпълнителите на
медицинска помощ да осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да
изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД,
както и да предоставят медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на
договорената.
Настоящият въззивен състав намира, че чл.40 ал.3 от договора „изпълнителят не може
да отчита с финансово- отчетни документи дейности/лекарствени продукти/медицински
изделия на стойност надвишаваща утвърдената в приложение 2 за съответния месец“
и чл.42 ал.1 от договора „стойността на финансово отчетните документи по чл.28
и чл.52, ал.1 не следва да надвишава
размера на определените стойности по приложение №2“ са в разрез с чл.35 ЗЗО, регламентиращ правата на
здравноосигурените лица да
получат медицинска помощ, както и на предвиденото в чл.45-47 ЗЗО
задължение на *** за заплащане оказаната медицинска помощ по отношение на
здравноосигурените лица.
Окръжен
съд –П. счита, че изпълнителят
„*****“ ЕООД по Договор №***/18.02.2015г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки е изправна страна по договорното правоотношение. Оказана
е медицинска помощ на здравноосигурени
лица на обща стойност 12975 лева. Осъществената болнична помощ, в по-голямата
си част (петнадесет случая на стойност 7686 лева и 4 случая на стойност 1512 лева, или общо 9198 лева) представлява
спешна медицинска помощ и е в изпълнение на сключения между страните договор.
Предвид гореизложеното, тази дейност следва да бъде заплатена, независимо, че е
надлимитна дейност. Настоящият въззивен състав достига до този извод, тъй като
дейността е извършена съобразно разпоредбите на сключения договор между „*****“
ЕООД и ***, отчетена е от изпълнителя пред възложителя, съобразно
предвиденото в чл.32 от договора чрез ежедневни отчети по електронен път, което
се установява и приетата съдебно-икономическа експертиза. Няма събрани
доказателства, а и не се твърди, че извършената дейност е в отклонение от
медицинските стандарти или е некачествена. Във връзка с гореизложеното,
претендираната от „*****“ ЕООД сума в размер на 12975 лева подлежи на заплащане
от *** чрез *** и не може да бъде
претендирана за заплащане от здравноосигурените лица. Върху сумата *** чрез ***
–П. дължи и законна лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-25.04.2018г. до
окончателното й изплащане.
Съгласно приетата методика с ПМС
№ 57/16.03.2015г, в чл. 21, ал.4 от Приложение № 2Б към чл. 2, при
достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет на
изпълнителя на БМП за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна
диагностика и лечение, следва да се формира листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ. За случаите на спешна диагностика и лечение, изпълнителят на БМП
може да подаде в *** писмено заявление за увеличаване на размера на месечната
стойност на разходите за дейностите в БМП в приложение № 2 от индивидуалния
договор за сметка на стойностите за следващите месеци от тримесечието или
утвърдените стойности за следващото тримесечие, в размер до пет на сто. В чл.21, ал.5 от приложение №2Б е предвидено, че
при увеличение размера на стойността на
разходите за дейностите в БМП, промените се договарят в срока за представяне в *** на отчетите за
заплащане на дейността за съответния
месец.
Настоящият въззивен състав приема, че
независимо,че „*****“ ЕООД не е подала заявление до *** в сроковете по
чл.21, ал.5 за увеличаване лимита на болничното заведение относно оказаната
спешна медицинска помощ и гореописаните финансови документи описващи
надлимитната дейност за съответните месеци са съставени след нормативно
определените срокове, след като дейностите по КП са извършени, то същите следва
да бъдат заплатени. В случая исковата молба на „*****“ ЕООД представлява и покана за изпълнение,
респективно за заплащане на дължимите суми от *** като възложител по
договорите. За „*****“ ЕООД не
съществува законова възможност да откаже извършването на дейностите и да не
хоспитализира ЗОЛ за болнично лечение. Ако
бъде постановен такъв отказ от страна на „***“ ЕООД, това ще е в противоречие както с поетите с договора задължения, така и с
разпоредбата на чл.7 от ЗЛЗ, съгласно която
никое лечебно заведение не може
да отказва медицинска помощ на лица, явили се в него в състояние, което
застрашава техния живот, независимо от местоживеенето им. Всяко лечебно
заведение е задължено да извърши възможния обем медицински дейности при пациент
в спешно състояние. Съгласно чл.
59в от ЗЗО, един от
критериите за достъпност и качество на медицинската помощ е осигуряване от лечебното
заведение на непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинска помощ при спешни
състояния.
Предвид изложеното, Окръжен съд-П. намира, че
решението на РС-П., като неправилно, следва да бъде отменено.
По изложените съображения, исковата претенция по чл.422 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 45, ал. 1, т. 3, предл. последно
ЗЗО и чл. 59, ал. 1 от ЗЗО за признаване за установено, че *** чрез *** П., с
ЕИК ***, дължи на „***“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 12975 (дванадесет хиляди
деветстотин седемдесет и пет) лева с включен ДДС, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК- 25.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
която сума представлява дължимо възнаграждение
за извършена болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени
лица по клинични пътеки за месец март 2015г.
и за месец ноември 2015г. по Договор
№***/18.02.2015г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки, за която сума е издадена Заповед №1754/26.04.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№2790/2018 г. по описа на РС-П. е основателна и доказана. Върху тази сумата *** чрез *** П. дължи и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-26.04.2019г. до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на правния
спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.
1407, ул. „***“№1 чрез ***-П., с ЕИК *** с адрес: гр.П., ул. „***“№7 следва да бъде
осъдена да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „***“№4,
представлявано от В.П.Л. разноски за заповедното производството пред РС-П. по ч.гр.д.№2790/2018г. по описа на Районен съд – П. в размер на 914,50
(деветстотин и четиринадесет лева и петдесет стотинки ) лева, от които:
259,50 лева държавна такса и 655 лева
адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
С оглед изхода на правния
спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.
1407, ул. „***“№1 чрез ***-П., с ЕИК *** с адрес: гр.П., ул. „***“№7 следва да бъде
осъдена да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „***“№4,
представлявано от В.П.Л. разноски за
производството пред РС-П. по гр.дело №4771/2018г. по описа на Районен съд – П. в размер на 214
(двеста и четиринадесет) лева за адвокатски хонорар, 259,50 (двеста петдесет и девет лева и петдесет стотинки) лева за
държавна такса, 200 (двеста) лева за депозит за вещо лице, съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 ГПК.
С оглед изхода на правния
спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.
1407, ул. „***“№1 чрез ***-П., с ЕИК *** с адрес: гр.П., ул. „***“№7 следва да бъде осъдена да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „***“№4, представлявано
от В.П.Л. разноски за въззивното производство в размер на 1159,90 (хиляда сто петдесет и девет лева и деветдесет стотинки) лева,
от които 259,50 лева държавна такса и 900 лева адвокатски хонорар, съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 ГПК.
Водим от гореизложеното, П.ски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №277 от 13.02.2019г., постановено по
гр.дело №4771/2018г. по описа на Районен съд – П., като вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 45, ал. 1, т. 3, предл. последно
ЗЗО и чл. 59, ал. 1 от ЗЗО по отношение
на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С. 1407, ул. „***“№1 чрез Районна здравноосигурителна каса (***) -П., с
ЕИК *** с адрес: гр.П., ул. „***“№7 съществуването на вземането на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. К., ул. „***“№4, представлявано от В.П.Л. в размер на 12975
(дванадесет хиляди деветстотин седемдесет и пет) лева с включен ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за извършена болнична медицинска помощ на
задължително здравноосигурени лица по клинични пътеки за месец март 2015г. и за месец ноември 2015г. по Договор №***/18.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки, за която сума е издадена Заповед №1754/26.04.2018г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2790/2018 г. по описа на РС-П.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 25.04.2018г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на
осн. чл.78 ГПК ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.С. 1407, ул. „***“№1 чрез ***-П., с ЕИК *** с адрес: гр.П., ул. „***“№7 ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. К., ул. „***“№4, представлявано от В.П.Л. направените деловодни разноски в заповедното производство
по ч.гр.д.№2790/2018г. по описа на Районен съд – П. в размер на 914,50
(деветстотин и четиринадесет лева и петдесет стотинки ) лева, от които:
259,50 лева държавна такса и 655 лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
осн. чл.78 ГПК ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.С. 1407, ул. „***“№1 чрез ***-П., с ЕИК *** с адрес: гр.П., ул. „***“№7 ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „***“№4,
представлявано от В.П.Л. направените разноски
за производството пред РС-П. по гр.дело №4771/2018г. по описа на Районен съд – П. в размер на 214
(двеста и четиринадесет) лева за адвокатски хонорар, 259,50 (двеста петдесет и девет лева и петдесет стотинки) лева за
държавна такса, 200 (двеста) лева за депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на
осн. чл.78 ГПК ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.С. 1407, ул. „***“№1 чрез ***-П., с ЕИК *** с адрес: гр.П., ул. „***“№7 ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „***“№4,
представлявано от В.П.Л. направените разноски
за въззивното производство в размер на 1159,90 (хиляда сто петдесет и девет лева и
деветдесет стотинки) лева, от които 259,50 лева държавна такса и 900 лева
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.