О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1625/22.11.2019г.
гр. Пазарджик
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и
втори ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
като разгледа докладваното от
съдията Васко Нанев административно дело № 110, по описа на съда за 2019 г.,
намери за установено следното:
Производството е по реда на
чл. 176 от АПК.
Делото е образувано по
жалба на А.К.А. *** против Решение № 16/10.01.2019 г. на
директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
Делото е приключило с Решение
№ 460/04.07.2019 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на А.К.А. *** против
Решение № 16/10.01.2019 г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е
потвърдено Постановление с изх. № С180013-022-0095173/26.11.2018 г., издадено
от К. С., на длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД
на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1, във
връзка с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК.
На 10.07.2018 г., с молба
вх. № 4242, А. е направил искане да се допълни решението, като се произнесе по
нищожността на обжалваното постановление и обяви нищожността на същото, а тази
част от решението, която има характер на определение, да се допълни, като се
посочи пред кой компетентен орган „се изпраща възражението“.
Съдът намира, че искането е
недопустимо.
Според чл. 176, ал. 1 и ал.
2 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин
или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, в открито
заседание, с призоваване на страните, постановява допълнително решение, което
подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение. От граматическото и
логическо тълкуване на тази норма следва извод, че искането за допълването на
съдебното решение е допустимо, ако е направено от страна по делото, в
преклузивния едномесечен срок по чл. 176, ал. 1 от АПК и ако решението, чието
допълване се иска, е непълно, т.е. ако с това решение съдът не се е произнесъл
по цялото оспорване. Ако с решението си съдът се е произнесъл по цялото
оспорване, процесуалната предпоставка по чл. 176, ал. 1 от АПК за неговото
допълване не съществува и поради това искането за допълнително решение е
недопустимо. Непълнота на съдебния акт е налице само тогава, когато съдът не се
е произнесъл по цялото искане на страната.
След направена справка по
делото се установява, че в първоначалната си жалба жалбоподателят не е правил
искане за прогласяване нищожността на оспореното от него решение на директора
на ТД на НАП – Пловдив. В постъпилите впоследствие възражения, съответно на 15
март и 29 март 2019 г., т.е. преди приключване на производството по делото, не
е правено искане в тази насока. За пръв път се прави искане за допълване на
решението относно преценка на нищожност на оспорения по административен ред акт,
в молбата за допълване от 10 юли 2019 г., т.е. след окончателно приключване на
съдебното производство и влизане на решението в сила в същинската му част,
съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
Освен това, в диспозитива
на решението изрично е посочено, че същото подлежи на обжалване в
прекратителната му част пред Върховния административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването му, както и че в останалата си част
решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
От изложеното следва, че
съдът се е произнесъл по цялото оспорване и не съществува процесуална
предпоставка по чл. 176, ал. 1 от АПК за допълване на същото. В този смисъл
искането за постановяване на допълнително решение се явява изцяло
неоснователно.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на А.К.А. *** за допълване на
Решение № 460/04.07.2019 г., постановено по адм. д. № 110/2019 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по чл. 176 от АПК по адм. дело
№ 110/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: /П/