Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 439
град Плевен, 03.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №
566/2023г. по описа на Административен съд Плевен, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 80/02.06.2023г., постановено по а.н.д. № 242/2022г.,
Районен съд Червен бряг, първи състав е потвърдил Наказателно постановление (НП)
№ 22-0374-000443/13.05.2022г. на Началник Районно управление Червен бряг при
ОДМВР Плевен, с което на Р.Б.Р. с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл.175,
ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Р.Б.Р. чрез пълномощник, страна по а.н.д.
№ 242/2022г. по описа на Районен съд Червен бряг.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че съдът е потвърдил НП при
неправилно интерпретирана фактическа обстановка, свързана с подадените от
органа сигнали за спиране, като нарушението на правилата на ЗДвП е недоказано. В
тази връзка се сочи, че подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава
полицейският автомобил като автомобил със специален режим на движение и че при
подаване на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи и за
пешеходците, но тези задължения са различни от задължението, възникващо при подаден
сигнал за спиране по чл.103 от ЗДвП. Аргументира доводите си и с разпоредбата
на чл.207, изр. последно от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП), където е
регламентиран сигналът за спиране от движещ се полицейски автомобил. Иска се отмяна
на решението на Районен съд Червен бряг и НП и присъждане на разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. В представена по делото писмена молба поддържа
касационната жалба на заявените в нея основания и моли за отмяна на съдебното
решение и НП по съображения, изложени подробно в жалбата. Претендира разноски
за оказана безплатна адвокатска защита.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява
и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за основателна.
Производството пред Районен съд Червен бряг е
образувано по жалба на Р.Б.Р. срещу НП № 22-0374-000443/13.05.2022г. на
Началник Районно управление Червен бряг при ОДМВР Плевен, с което за нарушение
по чл. чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.1 от същия закон на Р. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Административното наказание е
наложено за това, че на 17.04.2022г. в 01:30 часа, в гр. Койнаре на
кръстовището образувано с ул. „Милчо Симеонов“ и ул. „Отец Паисий”, управлява
лек автомобил „Сеат Толедо” с регистрационен номер ********, собственост на А.
М., като не спира в дясно посоката си на движение след подаден ясен светлинен и
звуков сигнал за спиране на МПС, подаден от обозначен автомобил на МВР „Ленд
Роувър” с регистрационен номер ****** с отличителни знаци и включени сини лампи.
За да потвърди НП, районният съд е приел, че АУАН и НП
са издадени от компетентни лица, предвид представените по делото писмени
доказателства; в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения; безспорно е доказано извършеното от Р.
нарушение, предвид свидетелските показания, които съдът е приел за взаимно
допълващи се, логически и последователни и кореспондиращи със събраните по
делото писмени доказателства.
Настоящата касационна инстанция намира решението на
районния съд за неправилно, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон – касационно основание за отмяната му по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в ЗАНН.
Чл.103 от ЗДвП въвежда задължение за водача на пътно
превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
За неизпълнението на горното задължение законодателят
е регламентирал в чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП налагане на глоба на виновния водач
в размер от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца.
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП не съдържа
конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което тази
разпоредба препраща към разпоредбата на чл.170, ал.3 от ЗДвП. Последната
задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със
стоп-палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този
своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което
следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от
контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с
описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира
пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за
спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет. За да е осъществен състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП, следва
да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да
е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал
водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на
пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите разпореждания.
В случая от събраните по делото доказателства не се
установява да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка,
съгласно чл.170, ал.3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил.
Звуковият и светлинен сигнал не са сред предвидените възможни варианти за
спиране от контролния орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът на
конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място. От друга
страна дори не е доказано на касатора да е бил подаден звуков сигнал – за което
съдът ще изложи мотиви по-долу. Светлинният сигнал не може да удостовери
задължение за водач на ППС да спре за проверка – този вид сигнал означава, че е
в действие специален автомобил, което задължава другите водачи на ППС,
включително и тези в нарушение, да се отбият и да създадат условия за
преминаване на този автомобил със специален режим на движение. Следователно
подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на
движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. По
делото безспорно е установено, че по никакъв друг начин на касатора не е
подаван сигнал за спиране от полицейските служители.
Съгласно относимите правни норми, подаването на
светлинен и звуков сигнал обозначава полицейския автомобил като автомобил със
специален режим на движение. При подаване на такъв сигнал възникват задължения
за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на
автомобила със специален режим на движение (чл.104, ал.1 от ЗДвП), възникване
на задължение за пешеходците да освободят платното за движение (чл.115, ал.2 от ЗДвП). Всички тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден
сигнал за спиране по чл.103 от ЗДвП. С оглед на това подаването на светлинен и
звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде
приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП.
Нещо повече – съгласно чл.207, изр. последно от ППЗДвП,
сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно
светещ или мигащ надпис „Полиция-Спри!“. По аргумент за противното подаването
на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване
на специалния режим на движение не съставлява сигнал за спиране и не вменява
задължение на водача за това.
Предвид изложеното поведението на касатора при
подадения светлинен и звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил,
неправилно е квалифицирано от въззивния съд като отказ да се изпълни нареждане
за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението.
От друга страна районният съд неправилно е кредитирал
показанията на свидетелите като взаимно допълващи се, логически и
последователни. Служителите Велчев и Вълчев са били актосъставител и свидетел
при съставяне на акта, но не са били свидетели при извършване на нарушението. В
докладната записка по случая е посочено, че полицейските служители са подали
светлинен и звуков сигнал и са разпоредили по разговорната уредба на водача да
спре в дясно. В с.з. на 03.05.2023г. обаче свидетелят Ивайло Иванов, който е
бил в полицейския автомобил, излага само, че след като са видели лек автомобил
„Сеат Толедо“, са пуснали светлинна сигнализация, но автомобилът не е спрял.
Горните противоречия във фактическата обстановка разколебават доказаността на
административно наказателното обвинение и на самото нарушение, което е
самостоятелно основание за отмяната на процесното НП.
С оглед на изложеното, касационният състав приема, че
след като не е бил подаден сигнал за спиране по регламентирания в закона начин,
а и не е безспорно доказано какъв точно сигнал е бил подаден, то не е изпълнен
фактическият състав на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и привлеченото към отговорност
лице не е осъществило описаното в НП нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Поради това касационната инстанция приема, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради което
следва да бъде отменено, както следва да бъде отменено и наказателното постановление,
поради недоказаност на нарушението.
При този изход на спора основателна се явява
претенцията на касатора за присъждане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата (ЗА). Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА е:
правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, и липса на данни,
които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски,
съобразно правилата на АПК, приложими съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН. В
конкретния случай съдът присъжда разноски в размер на 500 лв., изчислени
съобразно материалния интерес по делото и чл.18, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2014г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК,
във вр. с чл.63в от ЗАНН, Плевенски административен съд, втори касационен
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 80 от 02.06.2023г. по а.н.д. № 242/2022г.
по описа на Районен съд Червен бряг, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0374-000443/13.05.2022г.
на Началник Районно управление Червен бряг при ОДМВР Плевен, с което на Р.Б.Р.
с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати да заплати на адв. С.Й.Б.
***, възнаграждение за адвокатска защита по делото в размер на 500 (петстотин)
лв.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/