РЕШЕНИЕ
№ ...................
гр.София, 05.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6928 по описа за 2017 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Д.Й.Й. срещу З.Б.И. АД, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове по реда на чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът отправя искане, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в размер на 60000.00 лв. в резултат на ПТП, станало на 12.01.2017 г.
около 08.00 часа на междуградски път село Мененкьово-гр.Белово по вина на водача на Фолксваген Голф с рег.№ *******-Г.А.И.,
ведно със законна лихва от 06.05.2017 г. /дата на изтичане на срока за
произнасяне по чл.496, ал.1 КЗ/ до окончателно изплащане на обезщетението.
Поддържа твърдения, че във връзка с
ПТП било образувано ДП № 11/2017 г. по описа на РУ Септември.
Излага правни и фактически доводи, за това че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие са му били причинени болки и страдания, за което е
отговорен ответника, като застраховател по застраховка ГО по полица №
BG/02/116000526082, валидна от 08.02.2016 г. до 07.02.2017 г. На 06.02.2017 г.
подал искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по което
не е налице позитивно произнасяне.
Не подава допълнителна искова молба.
В срока по чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който
изразява становище по исковете.
Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличие на всички
предпоставки от фактическия състав за реализиране отговорността на
застрахователя – ответник. Оспорва ПТП да е настъпило по описания механизъм;
виновното поведение на водача на автомобила и причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Оспорва наличие на описаните вреди и връзката им с ПТП.
Твърди, че причина за настъпване на ПТП е лошо почистения път и наличието на
сняг и лед върху пътното платно, поради което ударът е бил непредотвратим за
водача. Оспорва съставеният протокол за ПТП в частта на посочени обстоятелства
и причини за ПТП с възражения, че съставителя /длъжностно лице/ не е
присъствало на място при настъпване на произшествието и няма лични възприятия
за него.
Оспорва претенцията, като завишена по размер с излагане на съображения, че
не съответства на принципа за справедливост.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с активно субективно и кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ.
Сочената
разпоредба дава право на увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да е
отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл.477,
ал.1 и чл.278, ал.1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е
предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено
увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна
връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка
"Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване на
събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
В
проведеното производство, ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и
противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли
вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и ответника -
застраховател.
Чрез представените
в производството констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.01.2017 г.
на ОД на МВР Пазарджик, протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 12.01.2017
г. на РУ гр.Септември и показанията на свидетеля Г.А.И. и на свидетеля С.М.Й.се
установява, че на 12.01.2017 г. около 08.00 часа на общИ.ки път село
Мененкьово-гр.Белово е настъпило ПТП с
участници лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ *******-управляван от Г.А.И. и
лек автомобил Форд Транзит с рег.№ *******, управляван от Д.Й.Й..
Чрез
събраните писмени документи и констатациите на САТЕ, която съдът възприема като
обективно и компетентно изготвена се установява следния механизъм на ПТП:
Процесният товарен автомобил „Форд” се е движел
по пътя в дясната пътна лента с посока от гр. Белово към с. Мененкьово със
скорост на движение 56 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП му е
предстояло да премине по ляв завой. В същото време, процесния л.а. Фолксваген
се е движил в пътната лента за насрещно движение на т.а. Форд и в обратната му
посока. Л.а. Фолксваген е навлязъл по десния за него завой, като вследствие на
възникналата центробежна сила, той се е плъзнал странично и наляво за посоката
му, като е навлязъл в пътната лента за насрещното му движение. Автомобилът е
навлязъл изцяло върху пътната лента за насрещното му движение като с лявата си
част е достигнал до левия банкет. Водачът на т.а. Форд е отклонил управлявания
от него автомобил в дясно, като е навлязъл изцяло в зоната на десния банкет.
Реализирало се е ПТП. Л.а. Фолксваген с предната си лява част челно се е ударил
в лявата предна част челно на т.а. Форд. В следствие на ексцентричния удар,
задната част на л.а. Фолксваген се е завъртяла на дясно, като автомобила се е
отклонил в дясно, като се е върнал в пътната лента, по която се е движил
първоначално. След удара, т.а. Форд е продължил
движението си в посоката му на движение и след 7 м се е установил на мястото,у
където е бил намерен, при огледа от кометентните органи.
Според
експерта, процесното ПТП е настъпило на
път между с.Мененкьово и гр.
Белово, на прав пътен участък в близост до завой. Пътят се състои от едно платно и е
предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има
по една пътна лента. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра
метеорологична видимост. Платното за движение е с асфалтово покритие и наличие
върху него сняг.
Според констатациите на експерта по АТЕ, причината за ПТП е от субективен
характер - действията на водача на лекия автомобил Фолксваген, който е следвало да се движи с по-ниска скорост от критичната
за завоя и като следва посоката на пътя. Същият се е
движил със скорост 66 км/ч, с която не е имал техническа възможност да
предотврати навлизането му в насрещната пътна лента и да предотврати настъпване
на ПТП. Според констатациите на експерта, лекият автомобил Фолксваген се е
движил със скорост, която е превишавала критичната с малка скорост. Ако
платното за движение е било почистено от сняг и е било посипано с пясък,
критичната скорост за преминаване на завоя ще бъде с по-голяма стойност от
скоростта на движение на автомобила и той би преминал по завоя без да се плъзга
странично и без да навлиза върху пътната лента за насрещното му движение.
Чрез
показанията на свидетеля Г.А.И. се установява, че в района на ПТП пътят е бил
заснежен и много заледен. Ударът настъпил в лентата на буса, тъй като изгубил
контрол над управлявания от него автомобил по причина заледения път. Колата се
пързаляла. Два часа след сблъсъкът дошъл снегорин да изчисти пътя.
Според
приетата в производството СМЕ на д-р Д., в резултат на произшествието на пострадалия
са били причинени следните травми: „Контузия
на гръдния кош; закрито счупване на лявата малкопищялна кост в долния край;
тотално разкъсване на връзката между голямата и малкопищялните кости на лявата
подбедрица; охлузвания на двете подбедрици“.
За
възстановяване след уврежданията пострадалия е провел болнично и
домашно-амбулаторното лечение.
По време на
болничното лечение е опериран както следва - на 12.01.2017 г. - открито
наместване и фиксация на малкопищялната кост с метална пластина и винтове, на
12.06.2017 г.- изваждане на супрасиндезмалния винт; на 07.03.2018 г. -
изваждане на останалите винтове и металната пластина.
По време на
домашно-амбулаторното лечение е ходил на превръзки, носил гипс и след свалянето
му провеждал раздвижване.
Възстановителният
период при ищеца е продължил около 6 месеца, а през 2018 г. - 30 дни.
Ищецът е
претърпял болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 9-10 дни, болки с
умерен интензитет след втората и третата операции, а също след сваляне на гипса
и започване раздвижване на крака за 13-14 дни, болки с по-малък интензитет в
останалия период от възстановителния процес. Ищецът изпитва болки и
понастоящем, защото ставата не е в нормално положение - стъпалото е изместено
навън. Пострадалият ще изпитва болки и в бъдеще до около 5 години от датата на
ПТП, след което те ще отслабват постепенно.
Според
експерта, в случая са налице следните остатъчни явления - лява подбедрица
по-дебела 3 см, ляв глезен по-дебел 2 см, ляво ходило по-дебело 2 см,
оперативен белег 16 см, глезенната става се намира в сублуксация - стъпалото е
изместено навън спрямо вертикалната ос на крайника, глезенната става извършва
движения в обем по-малък от нормата с 25 %. Ищецът би могъл да изпитва болки
при ходене и при студено и влажно време.
Чрез
приетата в производството СМЕ на д-р П. се установява, че след приключване на
лечебния и възстановителен период като трайна последица от травмата е налице
сублуксация в лява глезенна става- стъпалото е изместено навън спрямо
вертикалната ос на крайника. Глезенната става извършва движения в обем по-малък
с 25% от нормата. Тези промени в ставата, според експерта са довели до
нарушение в походката на ищеца. Той се движи самостоятелно, без помощно
средство но с накуцване с ляво стъпало. Променената походка от своя страна води
до обременяване при движение на лумбалния отдел на гръбначния стълб. Според СМЕ
на д-р П., след операцията за фрактурата на лявата малкопищялна кост и
настъпилата сублуксация в лява глезенна става при Д.Й. е настъпила промяна в
походката. При движение ищеца накуцва с левия крак което има за последствие
наклон на таза към него и компенсаторна сколиоза на поясния отдел на противната
страна. В началото сколиозата е нефиксирана, но с времето тя ще стане трайна,
което ще доведе до хипермобилност в лумбалния отдел особено на ниво Л5-еС1. Тази
статична аномалия ще предизвиква блокажи на съседните нива. Променената
статиката в отдела има за резултат мускулен дисбаланс и поява на болеви
усещания каквито ищеца съобщава. Изтръпването по задно-страничната повърхност
на левия крак е израз на дразнене на еС1 коренче от спондилоартрозните
изменения на нивото. Процеса на дегенерация е с прогресивен ход и ще
напредва с годините на ищеца. При настъпилите промени в походката на Д.Й.
причинени от счупването на малкопищялната кост на лявата подбедрица описаната
статична аномолия с променения мускулен дисбаланс в лумбалния отдел на
гръбначния стълб постепенно с годините ще стане трайна. Това ще има за
последица ускоряване на процеса на изменения в отдела с клиничен израз по-
продължителни болеви периоди. Според експерта е желателно да бъде извършена
ортопедична консултация за корекция на сублуксацията в лявото стъпало.
Чрез
показанията на свидетеля С.М.Й./съпруга на ищеца/, преценени с оглед указаното
в чл.172 ГПК, се установява, че към момента на настъпване на произшествието
навън валял сняг и пътят бил заснежен. Насреща се движела кола с доста висока
скорост. В последният момент съпругът й успял да завие леко наляво, иначе
колата щяла да се блъсне директно в буса отпред. След ударът нея я измъкнали
през предното стъкло, а съпругът й не успели, тъй като много силно бил
затиснат. Кракът му бил силно заклещен между калника и педалите и успели да го
извадят след като разрязали част от автомобила. След това бил хоспитализиран в
болницата в гр.Пазарджик, където му била направена операция на крака. Имал
показания да не стъпва на увредения крак и да го държи прав, което създало
затруднения и при транспортирането му за продължаване лечението в домашни
условия и за възстановителния му период. Изпитвал силни болки и непрекъснато
имал нужда от чужда помощ, тъй като не можел да се движи и бил в легнало
положение. Около три месеца бил на легло, след което се наложило провеждане на
рехабилитация. Тя продължила доста време, тъй като мускулатурата му била
атрофирала. Всичко това му се отразило негативно и психически, бил сринат.
Споделял, че няма да се възстанови и да бъде пълноценен човек. Претърпял и
втора операция за изваждане на пирона. След това получил възпаление на вените,
кракът му отичал и много трудно се възстановявал. През м.март била последната
операция за премахване на пластината, от която още не се е възстановил. Влачи
си крака и не се движи нормално. Не можел да си изпълнява и служебните
задължения и се наложило да наеме друг човек, което допълнително му причинило
стрес и довело до намаляване на доходите им.
Страните не
спорят, че към датата на ПТП – 12.01.2017 г. за лекия автомобил Фолксваген Голф
с рег.№ ******* е налице валидна задължителна застраховка по полица № BG/02/116000526082,
валидна от 08.02.2016 г. до 07.02.2017 г. при З.Б.И. АД.
Не е спорно,
че във връзка с ПТП при ответника е била образувана на 06.02.2017 г. щета, по
която не е налице позитивно произнасяне към 06.05.2017 г. /изтичане на
предвидения в закона тримесечен срок/. В изпратеното до пострадалата писмо от 19.05.2017
г. застрахователя е посочил, че към този момент не са налице безспорни
доказателства за вината на водача на автомобила, застрахован в дружеството –
ответник за настъпване на описаното пътно произшествие.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 432 ал.1 от КЗ, следва да бъдат установени
фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на И.титута на непозволеното
увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние (действие или
бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4.
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на
дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на валидно,
действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска
„гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено процесното
ПТП и застрахователното дружество.
Страните не
спорят и се установява, че в резултат на ПТП на пострадалия са били причинени
травматични увреждания описани в съставената медицИ.ка документация предмет на
обсъдените констатации на СМЕ.
Чрез така
установеното, съдът намира, че водачът на лекия автомобил Г.А.И. е извършил
виновно противоправно деяние, което е в разрез с указаното в разпоредбите на
ЗДвП – чл.20, ал.1 ЗДвП, предвиждащ, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и чл.20,
ал.2 ЗДвП, предвиждащ, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Така, в
производството бе установено нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на водача на лекия автомобил.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗ.. В процеса не е оборна презумпцията за виновност
по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на лекия автомобил по отношение на причинените на ищеца
вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
С
имуществената застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна
закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира, в
рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице
вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на застрахования деликвент. По тази причина непозволеното увреждане
е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е
налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77
г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от
отговорността на самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото се установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че
ответното дружество отговаря по предявените искове.
По искът за
неимуществени вреди:
В тежест на
ищеца бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и
страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Чрез
събраните в производството доказателствата и констатациите на СМЕ, която съдът
възприема като обективно и компетентно изготвена се установи, че в резултат на
пътно-транспортното произшествие, на ищеца са били причинени травматични
увреждания.
С оглед
установеното, вземайки предвид броя, вида и характера на уврежданията,
проведеното лечение, продължителността и интензитета на претърпените болки и
страдания, проведените оперативни интервенции; необходимостта от провеждане на
рехабилитация; нуждата от чужда помощ за ежедневното обслужване на пострадалия
за времето на лечение и възстановяване – по-дълъг от шест месеца; установената
трайна последица от травмата – сублуксация навън в лява глезенна става,
което води до извършване на движения в обем по-малък с 25% от нормата и до нарушение
в походката – накуцване; негативните психични изживявания по повод ПТП и
травматичните увреждания, при съобразяване възрастта на ищеца към момента на
увреждането - 48 години и социално-икономическите условия към 12.01.2017 г.,
съдът намира, че необходимо и достатъчно за компенсирането на неимуществените
вреди на ищцата е обезщетение в размер на 60000.00 лв.
За
определяне на този размер съдът съобрази, че към настоящия момент ищецът не е
възстановен от получените травматични увреждания и дадената от експерта по СМЕ
– д-р П. прогноза за в бъдеще е негативна. Както сочи същият, при настъпилите
промени в походката на Д.Й. причинени от счупването на малкопищялната кост на
лявата подбедрица описаната статична аномолия с променения мускулен дисбаланс в
лумбалния отдел на гръбначния стълб постепенно с годините ще стане трайна. Това
ще има за последица ускоряване на процеса на изменения в отдела с клиничен
израз по- продължителни болеви периоди.
Съдът
достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000
лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица, приложими
до 01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност” на
автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и
постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. №
3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно
изразеното в цитирания случай становище, че независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
С исковата
молба е направено искане да бъде присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 06.05.2017 г. /дата на изтичане
на срока по чл.496, ал.1 КЗ за произнасяне по отправената извънсъдебна
претенция/ до окончателно изплащане на обезщетението.
Предвид
посочената изрична норма на чл.429 КЗ вр. чл.496 КЗ, съдът намира че следва да
присъди законна лихва върху обезщетенията от 06.05.2017 г.- датата на изтичане на определения от закона
максимален тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по претенцията на
увредения /ищец в производството/.
По разноските:
В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за съдебни експертизи в
размер на 550.00 лв. съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на
процесуалния представител на ищеца адв.С.Е.С. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 2796.00 лв. с ДДС съразмерно на уважената част от иска и минималното
възнаграждение изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на
СГС, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 2400.88
лв., представляваща разноски за държавна такса и сумата 300.00 лв. – разноски
за съдебни експертизи, които следва да бъдат заплатени от ответника.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** 17, да заплати на Д.Й.Й., ЕГН
********** с адрес *** камък, 16, действаща чрез адв.С.С. от САК, на основание чл.432,
ал. 1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗ., сумата 60000.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени болки и страдания от травматични увреждания: „Контузия на гръдния кош; закрито счупване на
лявата малкопищялна кост в долния край; тотално разкъсване на връзката между
голямата и малкопищялните кости на лявата подбедрица; охлузвания на двете
подбедрици“ със следните остатъчни
явления - лява подбедрица по-дебела 3 см, ляв глезен по-дебел 2 см, ляво ходило
по-дебело 2 см, оперативен белег 16 см, глезенната става в сублуксация -
стъпалото е изместено навън спрямо вертикалната ос на крайника, глезенната
става извършва движения в обем по-малък от нормата с 25 %, в резултат на пътно
– транспортно произшествие станало на 12.01.2017 г. около 08.00 часа на междуградски път /общИ.ки
път/ село Мененкьово-гр.Белово по вина
на водача на Фолксваген Голф с рег.№ *******-Г.А.И., който управлявал в разрез с указаното в разпоредбите на З.вП – чл.20,
ал.1 З.вП, предвиждащ, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, както и чл.20, ал.2 ЗДвП,
предвиждащ, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като
гражданската отговорност на Г.А.И., като автомобилист за вреди, причинени при управлението
на лек автомобил Фолксваген Голф с
рег.№ *******, към посочената дата – 12.01.2017 г. е била застрахована при ЗД „Б.И.“ АД по полица № BG/02/116000526082,
валидна от 08.02.2016 г. до 07.02.2017 г., ведно със законната лихва от
06.05.2017 г. /дата на изтичане на срока за произнасяне по чл.496, ал.1 КЗ/ до
окончателно изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, *** 17, да заплати на Д.Й.Й., ЕГН
********** с адрес *** камък, 16, действаща чрез адв.С.С. от САК, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 550.00 лв.-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, *** 17, да заплати на адв.С.Е.С. от
САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2796.00 лв. с ДДС
съразмерно на уважената част от иска и минималното възнаграждение изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, *** 17, да заплати на Софийски
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 2400 лв., представляваща
държавна такса, дължима съразмерно с уважената част от иска и сумата 300.00
лв.-разноски за съдебни експертизи.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: