№ 130
гр. Велико Търново, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20224001000088 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260097 от 14.12.2021г. по т.д. №28/2020г. Окръжен съд-
Плевен е осъдил на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ
Аксел ЕООД-гр.Кнежа да заплати на ЕТ Р. К. - гр.Пловдив сумата от
50 438,80 лева, явяваща се неизплатена част от продажната цена на 99 080 кг
слънчоглед реколта 2018г., съгласно фактура №242/28.05.2019г., заедно със
законната лихва върху сумата от предявяване на иска-10.12.2019г. до
окончателното й изплащане, както и е осъдил Аксел ЕООД-гр.Кнежа да
заплати на ЕТ Р. К.-гр.Пловдив сумата 6 723 лева, направени разноски по
делото.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника Аксел
ЕООД-гр.Кнежа, представлявано от управителя З. Д., чрез процесуален
представител адвокат И. Й., от Адвокатска колегия-Пловдив.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение,
в неговата цялост и вместо него да постанови друго решение по съществото
1
на спора, с което да отхвърли предявения иск или ако прецени, че
първоинстанционното решение е постановено при неизяснена фактическа и
правна обстановка, да върне спора за разглеждане от първата инстанция.
Прави оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт.
Окръжният съд бил стъпил единствено на показанията на свидетелите на
ищеца, които били зависими от него, тъй като са в трудовоправни отношения
и тъй като били в противоречие с писмените доказателства, представени от
самия ищец. В тази връзка ищецът твърдял, че предаването на слънчогледа е
станало на 28.05.2019г., а свидетелите говорят за 27 и 28.05.2019г. Техните
показания били в противоречие и със свидетелските показания на техния
свидетел като неправилно първата инстанция кредитирала показанията на
посочените от ищеца свидетели. Стоковите разписки не били подписани от
Ю. Д. – пълномощник на ответника, което обстоятелство се установявало по
категоричен начин от заключението на тройната съдебно почеркова
експертиза. В информационната система на АПИ не били регистрирани
курсове на камион от Неделево до Кнежа. Освен неавтентичните стокови
разписки по делото не били представени никакви други транспортни
документи или такива, изискуеми при търговията със зърно.
Въззиваемият ищец ЕТ Р. К.-гр.Пловдив, представляван от Р. А. К., чрез
процесуален представител адвокат И. М., от Адвокатска колегия-Пловдив, в
писмен отговор, моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение,
като правилно и да остави без уважение жалбата, като неоснователна и
недоказана.
Окръжен съд-Плевен бил установил правилно фактическата обстановка
и бил стигнал до обосновани правни изводи. В обжалваното решение били
подробно анализирани писмените и гласните доказателства, било посочено
кои съдът приема за достоверни и защо. Крайният решаващ извод, направен
при съвкупен анализ на доказателствения материал, че предявеният иск е
основателен и доказан, бил правилен, тъй като било доказано че ищецът е
доставил на ответника 99 090 кг слънчоглед, реколта 2018г., на 27 и 28 май
2019г., на обща стойност 60 438,80 лева. Било доказано, че стоката е
натоварена на транспортни средства на Аксел ЕООД и е доставена на
ответника. Същият заплатил само 10 000 лева. Правилно първата инстанция
била приела, че издадената за тази доставка фактура не е авансова, а
2
обективира реална доставка и че сумата 10 000 лева съставлява частично
плащане, а не е авансово плащане. В тази връзка неоснователни били
наведените от жалбоподателя оплаквания за допуснати процесуални
нарушения, поради необективен прочит на свидетелските показания,
неправилен анализ на писмените доказателства, а именно на представените 4-
ри броя стокови разписки, необоснованост на съдебния акт при обсъждане
заключенията на вещите лица по изготвените почеркови експертизи и
представените от АПИ писма. С оглед разногласията на вещите лица
обосновано Окръжният съд бил приел, че особеното мнение на
в.л.Саханджиев не позволява да се приеме, че ответникът е провел пълно
главно доказване, че подписите за приел върху 4-те разписки, не са положени
от Ю. Д.. Позовават се на разпоредбата на чл.202 от ГПК, в смисъл че
заключението на вещите лица се преценява с оглед на всички останали по
делото доказателства и не може да се приеме за абсолютно доказателство. В
случая получаването на стоката се явявало доказано с множество други
доказателствени средства. От заключението на съдебно счетоводната
експертиза следвало, че ответникът е получил реално стоката. Показанията на
посочените от ищеца свидетели били обективни, подробни, последователни и
не противоречали на останалия доказателствен материал, поради което
правилно били кредитирани в обжалваното решение. Показанията на
свидетеля на ответника Г. К. били вътрешно противоречиви и нелогични.
Неоснователен бил доводът на въззивника, че като не били регистрирано
движение на товарния автомобил от с.Неделево до гр.Кнежа от
информационната система на АПИ, такива курсове не били извършени.
Товарният автомобил пътувал по междуселски пътища, които не са част от
републиканската пътна мрежа, по които няма монтирани камери, които да
отчитат движението по тях.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните,
съответно адвокат И. Й. и адвокат И. М., поддържат заявените становища от
въззивника и от въззиваемия.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията на въззиваемия, прецени събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си
Апелативният съд приема за установено следното:
3
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е от страна по делото, притежаваща интерес да обжалва
конкретния съдебен акт, който подлежи на обжалване, както и тъй като
същата е подадена в срок.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Окръжният съд е отразил в решението си обективно съдържанието на
исковата молба, допълнителната искова молба, отговора и допълнителния
отговор, поради което въззивният съд се присъединява към изложението на
първоинстанционното решение в тази му част и намира, че няма какво да
добави или да коригира в тази връзка.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
На първо място по реда на чл.269 ал1 от ГПК въззивният съд следва да
провери служебно валидността и допустимостта на обжалваното решение,
при което намира че същото отговаря на критериите, валидно и допустимо е в
неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е
и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Апелативният съд пристъпва към проверка на правилността му.
За изясняване на правно значимите обстоятелства по делото
първоинстанционният съд е приел писмени доказателства, разпитал е трима
свидетели, от които двама посочени от ищеца и един свидетел на ответната
страна, назначил е съдебно счетоводна експертиза, както и единична, тройна
и допълнителна тройна почеркова експертиза.
При преценката поотделно и в тяхната съвкупност на всички събрани по
делото доказателства, според настоящият съдебен състав се установява
следната фактическа обстановка.
Страните са се договорили устно ищецът по делото ЕТ Р. К., като
продавач, да достави на ответника Аксел ЕООД-гр.Кнежа, като купувач,
4
99 080 кг слънчоглед, реколта 2018г., при единична цена 0,61 лева/кг, или на
обща цена 60 438,80 лева.
Ищецът е съставил фактура №242 на 28.05.2019г., която не е подписана
от представител на ответника. В нея е посочено, че на посочената дата
28.05.2019г. ищецът е продал на ответника 99 080 кг слънчоглед, реколта
2018г., при единична цена 0,61 лева/кг, на обща цена 60 438,80 лева.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза с вещо лице Г. А.,
основно, допълнително, както и от устните обяснения на вещото лице, дадени
в открито съдебно заседание, се установява че фактурата е осчетоводена при
ищеца по сметка 401-Доставчици, като задължение на ответника по сметка
410 Клиенти, относно вземане на стойност 60 438,80 лева. Извършено е
частично плащане в размер на 10 000 лева, на 07.06.2019г., съгласно банково
бордеро №74/10.06.2019г.
Според вещото лице цялата произведена продукция от от ищеца през
2018г. от слънчоглед, а именно 485 000 кг на обща стойност 200 887,84 лева,
е заприходена при ищеца със складова разписка 2/31.08.2018г., осчетоводена
е по сметка 302 Продукция и е налична към 31.12.2018г., като през 2019г.
цялото количество слънчоглед от реколта 2018г. е продадено. За продажбите
са издадени 4-ри фактури, едната от които е фактура №242/28.05.2019г. с
получател Аксел ЕООД за обща сума в размер на 60 438,80 лева.
Вещото лице заявява, че е проследило отчитането на всички приходи
при ищеца за 2019г. и е констатирало, че стойността по тази продажба е
декларирана за 2019г. в приходите на ищеца и върху нея е начислен данък
оборот. Този резултат е получен въз основа извършена от вещото лице
съпоставка на счетоводно отчетените приходи, в т.ч. от фактура
№242/28.05.2019г., от които се формира облагаем финансов резултат,
отчетеният финансов резултат, представен в Националния статистически
институт и годишната данъчна декларация за 2019г. Вещото лице посочва, че
не са допуснати при ищеца отклонения от законовите счетоводни и данъчни
правила, което потвърждава че сумата по фактура №242/28.05.2019г. е
участвала във формирането на облагаемия доход на ЕТ Р. К..
По делото вещото лице стига до извода, че при ответника фактурата е
осчетоводена по сметка 301-Бъдещи доставки, но наименованието на
сметката е условно, в смисъл че от записаните в нея данни – номер на
5
фактурата и стойност – не може да се разбере дали сделката е авансова или
окончателна. Според вещото лице няма значение по коя сметка се
осчетоводява дадена фактура, тъй като счетоводните сметки са определени
като структура и наименование, за да се улесни разбирането на счетоводната
информация, но вписването на фактурата в една или в друга сметка не
променя характера на сделката, а има значение само за годишното
приключване, в смисъл че ако е отразена получена стока-вписването е на един
ред, а ако се впише вземане – то се отразява на друг ред на баланса.
Вещото лице е категорично, че ако фактурата е авансова, в нея трябва
да е изрично записано „авансова фактура“, каквото наименование на
процесната-липсва. Това е изискване по Закона за счетоводството.
Съгласно чл.25 от Закона за данък добавена стойност фактура се издава
единствено в случаите, когато стоката или услугата е доставена или
авансовото плащане е извършено. В случая плащането е извършено на
07.06.2019г., а фактурата е издадена на 28.05.2019г., от където може да се
направи извод че фактурата е документирала получаването на посочената в
нея стока, а не извършено плащане. Съгласно чл.25 ал.2 и чл.25 ал.7 от ЗДДС,
ако няма авансово плащане и стоката не е предадена на получателя, то няма
основание за издаване и осчетоводяване на фактура. В случая фактурата е
осчетоводена от ответника и включена в дневника за покупки, като
ответникът е издал и протокол по чл.117 във връзка с чл.163а от ЗДДС за
обратно начисляване на ДДС, какъвто се издава единствено при наличие на
данъчно събитие т.е. ако съществува реално доставена стока.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да
се приеме и приема, че процесният слънчоглед е доставен от ищеца на
ответника на датата 28.05.2019г., когато и че за тази реална доставка е
издадена процесната фактура №242/28.05.2019г.
В тази връзка съдебният състав приема изцяло заключението на в.л А.,
като компетенто, обосновано и необорено с друго последваща разширена
експертиза.
В подкрепа на този извод са и показанията на посочените от ищеца
свидетели Д. Д. и А. Ч., които са разпитани в първата инстанция и които са
присъствали при товаренето и извозването на слънчогледа от склада на ищеца
до обекта на ответника. Техните показания са последователни, не
6
противоречат на останалите събрани доказателства, с изключение на
показанията на свидетеля на ответника Г. К., подробни са, и са дадени след
предупреждение за наказателната отговорност по чл.290 от НК за неверни
показания, поради което правилно Окръжният съд ги е кредитирал. Без
значение е, че тези свидетели са служители на ищеца. Де факто те са
натоварили на товарен камион, който конкретизират подробно и са доставили
процесния слънчоглед от склада на ищеца в Неделино до склада на ответника
в гр.Кнежа. Несъществен момент е, че тези свидетели говорят за доставка в
продължение на 2 дни, съответно на 27 и 28 май 2019г., като посочват, че
доставката е станала с 4 курса на камиона, докато фактурата е датирана на
28.05.2019г. т.е. след като цялото количество слънчоглед е било извозено и
получено от ответника.
От обстоятелството, че курсовете на натоварения със слънчогледа
камион не фигурират в информационната система Пътна карта на Агенция
пътна инфраструктура, не следва извод, че е нямало такава доставка.
Информационната система на АПИ съдържа данни само от поставени камери
по републиканската пътна мрежа, докато ответникът не доказва твърдението
си че камионът със слънчогледа е пътувал по такива пътища, а не както
твърди ищецът по междуселски пътища, превозите по които не се отчитат по
този начин от АПИ.
Действително, от заключенията на единичната и на тройната почеркови
експертизи, назначени и изслушани в Плевенския окръжен съд, не може да се
направи категоричен извод, че стоковите разписки – 4-ри на брой, на които се
позовава ищецът че са съставени за процесната доставка на слънчоглед, са
подписани от Ю. Д., но следва да се отбележи, че сумарно те са съставени
общо за 99 080 кг слънчоглед на стойност 60 438,80 лева, какъвто е предметът
на иска. Следва да се отбележи и обстоятелството, категорично установено от
трите вещи лица-графолози, че лицето Ю. Д., който е бил пълномощник на
ответната фирма при извършването на процесната сделка, има много
вариантен подпис, а именно се подписва по много и най-различен начин на
различните документи, които са съставлявали сравнителните образци,
представени на експертизата и са 10 на брой.
Въз основа на всичко изложено до тук Апелативният съд намира, че е
сезиран с предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с
7
чл.327 ал.1 от ТЗ за сумата 50 438,80 лева, представляваща незаплатена част
от продажната цена на 99 080 кг доставен слънчоглед реколта 2018г., на обща
стойност 60 438,80 лева, който иск се явява изцяло основателен и доказан,
поради което следва да се уважи. С представената по делото фактура
№242/28.05.2019г., извършеното по нея частично плащане на 10 000 лева на
07.06.2019г. и с оглед заключението на вещото лице за осчетоводяване на
същата при ищеца и при ответника, и тъй като в нея не е посочено че е
авансова, както и включването й в облагаемия доход на ищеца, и издаването
по нея на протокол по чл.117 от ЗДДС от ответника, настоящият съдебен
състав намира, че ищецът е доставил на ответника прцесния слънчоглед по
устен договор между страните, на договорената цена от 60 438,80 лева, от
която ответникът е платил 10 000 лева, поради което ответникът следва да
заплати на ищеца и останалата част от продажната цена, а именно сумата от
50 438,80 лева, заедно със законната лихва върху нея от 10.12.2019г. – датата
на завеждане на делото – до окончателното й изплащане.
По изложените съображения Апелативният съд стига до същия краен
решаващ извод, който е направил в обжалваното решение Плевенският
окръжен съд.
Като правилно първоинстанционното решение, което е обжалвано в
неговата цялост, следва да бъде потвърдено.
Наведените във въззивната жалба възражения и доводи на въззивника
ответник относно пороци на обжалваното решение, които да водят до
неговата неправилност, са неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното
решение не страда от такива пороци.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемия сумата 3 000 лева, направени разноски в
тази инстанция – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОВЪРЖДАВА решение №260097 от 14.12.2021г., постановено по т.д.
№28/2020г., на Окръжен съд-Плевен.
ОСЪЖДА Аксел ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа,
8
ул.Софроний Врачански №9, представлявано от управителя З. Д., с ЕИК
*********, да заплати на ЕТ Р. К., със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, *********, представлявано от управителя Р. А. К., с ЕИК
*********, сумата от 3 000 лева, направени разноски в настоящата
инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9