Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 25.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на трети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ИВАНОВА
при секретаря Десислава
Гюзелева, като разгледа докладваното от мл. съдия Иванова в.гр.д.
№99 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Плевен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1876 от 04.12.2018г., постановено по
гр.дело №5540/2018г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е признал за
установено на осн. чл.439 ГПК, че С.Ж.М. с ЕГН **********,*** не дължи на „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. *** район р-н „***“, бул. „***“ № 21,
Бизнес сграда „***”, ет. 2, следните
суми: 5066,07лв. - главница; 3554,37лв. - възнаградителна лихва; 985,77лв.-
мораторна лихва; законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2011г. до
окончателното изплащане; 192,12лв. - разноски за държавна такса и 100лв. за юриск.възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 21.03.2012г. въз основа заповед за изпълнение №
4498/19.10.2011 г. по ч.гр.д. № 6359/2011г. на ПлРС и за чието събиране е
образувано изпълнително дело №20178150401550/2017г. по описа на ЧСИ Т.К. с
рег.№*** на КЧСИ и район на действие ОС-Плевен и предходно образувано пред
същия ЧСИ ИД ***/2012г., поради погасяване
на вземанията по давност.
Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С. 1336 район р-н „***“,
бул. „***“ № 21, Бизнес сграда „*** ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.Ж.М. с ЕГН **********,***
сумата от 1443,53лв., представляваща деловодни разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от юрисконсулт
К.Т., като пълномощник на дружеството - въззивник „***”
ЕАД, с която
се иска решението да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Наведени са доводи, че обжалваното решение е постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 117 ЗЗД. Твърди се, че така
постановеното решение е необосновано и липсва
анализ на изложените от дружеството доводи и съдебна практика. В жалбата се твърди, че
към момента на последното изпълнително действие по делото не е било влязло в
сила Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС и същото следвало да се прилага занапред. В тази връзка се излагат
съображения, че до датата на постановяване на
тълкувателното решение, относимо
е Постановление №3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Изложена е
аргументация, че от датата на образуване
на изпълнителното дело- 10.04.2012г. до датата на постановяване на
тълкувателното решение – 26.06.2015г. погасителна давност за вземането на „***” ЕАД,
не е текла. Твърди се още, с насрочване
на опис на движими вещи в дома на длъжника последните не се индивидуализират, а
това става със самия опис. Във въззивната жалба са развити доводи, че не е
необходимо предприемането на действия от
съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да са задължително успешни, за да се счита
давността за прекъсната. В тази връзка се посочва, че давността за вземането на
„***” ЕАД не е изтекла. Отправено
е искане към Окръжния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно. Претендират се разноски, като е приложен списък за такива в размер на 350 лева.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
въззиваемия С.Ж.М., в който се поддържа, че решението на РС-Плевен е
правилно и законосъобразно. Отправено е искане до Окръжен съд-Плевен
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден изцяло. Претендират се
разноски
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 03.04.2019г.
за дружеството-въззивник „***” ЕАД не се явява представител. Постъпила е
молба от юрисконсулт К.Т., като пълномощник на дружеството, с която се изразява
становище да бъде даден ход на делото в отсъствие на представител на
дружеството-въззивник. Поддържа се въззивната жалба по изложените в нея
съображения. Претендират се разноски. При условията на евентуалност, в случай че
въззивната жалба бъде отхвърлена изцяло или частично, се отправя искане за
съобразяване на претендираните от въззиваемата страна разноски, и редуцирането
им до размер, съобразен с фактическата и
правна сложност на делото, в случай на прекомерност.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 03.04.2019г.
въззиваемият С.Ж.М. се явява лично и с адвокат М.М.от
АК-Плевен, която изразява становище, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Претендира сторени от С.М. разноски за
производството пред въззивната инстанция, за които заявява, че са в минимален
размер. В тази връзка счита за неоснователно възражението на
дружеството-въззивник, направено в условията на евентуалност, за прекомерност на разноските.
Плевенски
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, както и наведените във
въззивната жалба доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от
релевираните в жалбата доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество,
съобразно наведените във въззивната жалба доводи, решението на Районен
съд-Плевен е правилно и законосъобразно.
Фактическата
обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, след
пълен и законосъобразен доказателствен анализ, поради което въззивният съд
препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част, по реда на чл.272 ГПК.
Не се спори между страните, че на 17.10.2011г. от „***“ ЕАД
пред РС-Плевен е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против С.Ж.М.. Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски паричен кредит с
номер PLUS-01235930, сключен на 28.07.2008г. Във връзка с горното е образувано ч.гр.д.
№6359/2011г. по описа на РС-Плевен, като на 18.10.2011г. е издадена Заповед
№4498 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.Ж.М., ЕГН **********
да заплати на кредитора „***“ ЕАД,
БУЛСТАТ ********* сумата от 5066,07лв. –
главница по Договор за потребителски паричен кредит от 28.07.2008г.; 3554,37лв.
възнаградителна лихва за периода от 30.10.2009г. до 30.07.2015г.; 985,77лв.
мораторна лихва за периода от 30.11.2009г. до 02.09.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
17.10.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски в размер на 192,12лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. На 21.03.2012г. е издаден изпълнителен лист.
Безспорно е, че на 10.04.2012г. кредиторът „***“ ЕАД е
депозирал молба пред ЧСИ Т.К., рег.№ *** КЧСИ за образуване на изпълнително дело. Образувано е изп.дело №***/2012г. по описа на ЧСИ Т.К.. Всички извършени действия по това дело са правилно и хронологично
описани от РС-Плевен.
С писмо
Вх.№6250/19.08.2015г. дружеството „***“ ЕАД, ЕИК *** е уведомило ЧСИ Т.К., че в
негова полза от страна на „***“ ЕАД са цедирани вземанията,
чието принудително изпълнение е предмет на изп.дело №643/2012г. Отправено е
искане до частния съдебен изпълнител за конституиране на дружеството в
качеството на взискател, на осн. чл.429 ГПК. С резолюция от 30.08.2015г. на ЧСИ Т.К. е уважено искането на „***“ ЕАД за конституиране като взискател.
На 24.10.2017г., ЧСИ Т.К.
изготвила Постановление Изх. №46860/24.10.2017г., с което констатирала, че последното
изпълнително действие по изп.дело №*** е извършено през 2012г. На осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратила
изпълнителното производство по изп.дело №***.
На 10.11.2017г. от „***“
ЕАД пред ЧСИ Т.К. е депозирана нова
молба за образуване на ново изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителния лист, издаден по
ч.гр.д.№6359/2011г. по описа на РС-Плевен. Посочен е изпълнителен способ –
запор на банковата сметка на длъжника С.М. в „***“ АД. Образувано е изп.дело №***
по описа на ЧСИ Т.К., рег.№*** на КЧСИ.
Всички извършени действия по това дело
са правилно и хронологично описани от РС-Плевен.
Предвид така установената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Предмет на
разглеждане е предявен пред Районен съд – Плевен иск с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено по
отношение на С.Ж.М., ЕГН **********, че не дължи на „***” ЕАД, ЕИК *** парични суми,
за чието събиране са образувани горецитираните две изпълнителни дела по описа
на ЧСИ Т.К., поради погасяване на
вземанията по давност.
Настоящият въззивен състав споделя изложените в решението на
РС-Плевен изводи за настъпилата погасителна давност по отношение на главницата
в размер на 5066,77 лева по договора за кредит, за която е приложим петгодишен давностен срок съгласно
чл. 110 ЗЗД. Настоящият въззивен състав
счита, че по отношение на вземанията за
лихви е относим срокът по чл. 111, б.“в“ ЗЗД, а именно- три години. Неоснователни
са възраженията на дружеството-въззивник за неправилно тълкуване на закона от
страна на РС-Плевен. В случая не е налице хипотезата на чл. 117, ал.2 ЗЗД,
както правилно е отбелязал и РС-Плевен, тъй като правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в
исков процес. Ако законодателят бе преценил да приравни по тежест правните
последици от предявяване на иск с тези от подаване на заявление по чл. 410 ГПК
или чл. 417 ГПК, това щеше да бъде изрично предвидено в чл. 116 ЗЗД.
Настоящият
въззивен състав споделя становището на РС-Плевен, че давностните срокове се
считат прекъснати с подаване на молбата от страна на кредитора,
въз основа на която е образувано изп.дело №***/2012г.
по описа на ЧСИ Т.К.. Давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение. В т.10 на
Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС подробно са описани действията,
които не представляват изпълнителни такива, и не прекъсват давността. Сред тях са изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и други. В
същото Тълкувателно решение е дадено разяснение, че давността се прекъсва при
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Настоящият въззивен състав
счита за неоснователно възражението във въззивната жалба, че РС-Плевен се е
позовал на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което към 2012г. не е било
влязло в сила и не е представлявало към
онзи момент задължителна съдебна практика. Към момента на постановяване на
обжалваното понастоящем решение на РС-Плевен, горецитираното тълкувателно
решение представлява задължителна съдебна практика и правилно РС-Плевен се е
позовал на него. Неоснователни са
доводите във въззивната жалба, че
от датата на образуване на
изп.дело №20128150400643 – 10.04.2012г., до датата на постановяване на горецитираното Тълкувателно решение -26.06.2015г. давност не
тече. Доводите във въззивната жалба в тази връзка са неправилни, тъй като
възприемането на такъв подход би довело до правна несигурност и поставяне във
взаимовръзка на вече изтекъл период от
време след 2012г. с бъдещо несигурно към онзи момент събитие- образуване на
тълкувателно дело в последващ период и
приемане на тълкувателно решение. Същевременно с т.10 на Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС е обявено за
изгубило сила Постановление №3/1980 г.на Пленума на Върховния съд.
Настоящият въззивен състав счита, че след датата 10.04.2012г. не са предприемани
изпълнителни действия, които да прекъснат давностните срокове. Давността не е прекъсната
с налагането на запор на автомобили, тъй като последните не са били собственост
на длъжника, за което е приложена относима документация от ОДМВР-Плевен. В
копие на Писмо от дата 31.05.2012г. от Началник Отдел „ОП“ при ОДМВР-Плевен, в отговор на
съобщение Изх. №10257/02.05.2012г. по описа на ЧСИ Т.К. за наложен запор
по изп.дело №20128150400643, е даден отговор, че няма регистрация на едно от посочените
моторни превозни средства, а другите две
моторни превозни средства не са собственост на С.М.. Поради гореизложеното,
налагане на запор на тези вещи не е
изпълнително действие, което прекъсва давността, тъй като едната вещ е реално
несъществуваща- за нея няма регистрация, а другите две вещи не са собственост
на длъжника по изпълнителното дело.
По идентичен начин стои въпросът и във връзка с насрочените
описи на движими вещи в недвижим имот,
находящ се в с. Горни Дъбник, обл.Плевен. Както РС-Плевен е отбелязал, няма
данни за движимо имущество, което да бъде индивидуализирано и описано. От копие
на Удостоверение Изх.№ ч.гр.д. №1883/2012г., издадено на 22.03.2012г. от
РС-Плевен се установява, че С.Ж.М., ЕГН ********** и Д.С.М.
са се отказали от наследството на
Ж.М.К., бивш жител ***, починал на
24.01.2012г., като този отказ е вписан
в книгата за приемане и отказване от
наследства под №19 от 22.03.2012г. От приложеното копие на удостоверение за
наследници Изх. №07/11.01.2013г. от с. ***, обл.П. се установява, че Д.С.М.
е съпруга на Ж.М.К., а С.Ж.М. е син на Ж.М.К.. От приложеното копие на
Нотариален акт №***/, том ***, дело ***/1997г. на районен
съдия Д.Ч. е видно, че Ж.М.К. е собственик на недвижим имот, придобит по давностно владение, находящ се в
с. ***, при описани граници и съседи. Правилни са изводите, че насрочването на описи на движими вещи в този случай не е действие годно да прекъсне давността. В случая движимото
имущество не е индивидуализирано, освен
че се съдържат данни, предвид отказът от
наследство, че такова не съществува в дома на посочения адрес. Всички действия
на съдебния изпълнител по проучване на
имуществото на длъжника не представляват изпълнителни действия и не
прекъсват давността.
Настоящият въззивен състав намира, че давностния срок за погасяване на вземането по отношение на
главницата, е изтекъл на дата
10.04.2017г.
Настоящият въззивен състав намира, че давностния срок, за погасяване на вземането по отношение на
лихвите, е изтекъл на дата 10.04.2015г.
Предвид гореизложеното,
и тъй като Районен съд – Плевен е достигнал до същите фактически и правни
изводи, както въззивната съдебна инстанция, обжалваното решение се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата въззивна
съдебна инстанция, на основание чл.78 ГПК „***“ ЕАД, ЕИК *** следва
да заплати на
въззиваемия С.Ж.М., ЕГН ********** претендираните
и сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева,
които не са прекомерни, предвид
разпоредбата на чл.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и предвид фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл. 272 ГПК Решение №1876 от 04.12.2018г., постановено по гр.дело №5540/2018г. по описа на Районен
съд – Плевен, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ГПК „***“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на С.Ж.М., ЕГН ********** направените разноски за настоящата въззивна инстанция в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС, на осн. чл.280 и сл. от ГПК, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.