Решение по дело №1063/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 943
Дата: 25 юли 2023 г. (в сила от 25 юли 2023 г.)
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20233100501063
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 943
гр. Варна, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501063 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Г. Д. П.,
действащ чрез особен представител адв.Н.Н., срещу решение №930/20.03.23г.,
постановено по гр.д.№11326/22г. на ВРС, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че Г. Д. П., с адрес ****, дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„Прилеп” № 33, следните
суми: сумата 836.95лв., представляваща служебно начислени, ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1277078 за периода
08.04.2019г. – 08.02.2022г., за които има издадени фактури за периода
13.05.2019г. – 09.02.2022г., поради неизпълнение на задължението на
потребителя да извърши последваща метрологична проверка на
индивидуалния си водомер, което задължение е уредено в чл.34а, ал.5 вр.
чл.11, ал.5 от Наредба № 4/1 4.09.2004г. на МРРБ /за един живущ/, за обект,
находящ се в ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 08.03.2022г. до окончателното й
1
изплащане, както и сумата 108.85 лв., представляваща сбор от обезщетението
за забава върху дължимата главница, дължимо за периода 12.06.2019г. –
05.03.2022г., като в периода 13.03.2020г. – 09.04.2020г. не е начислявано
обезщетение за забава в съответствие с чл.6 ЗМДВИП и пар.5 от ЗИД на
ЗМДВИП, които суми са предмет на Заповед №1797/24.03.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№2951/2022г. по описа на ВРС, XLVI състав, на основание чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Въззивникът счита, че по делото е
останал неизяснен въпроса дали е спазен алгоритъма за служебно
начисляване на процесните количества вода, като представените писма, които
не били получени от абоната, отразявали единствено, че водомерът не работи,
но липсвали твърдения, касаещи техн.изправност на водомера. Счита, че не е
установена и датата на последната метрологична проверка, което
препятствало констатацията за изтекъл 10 годишен срок. Счита, че липсвали
доказателства, установяващи факта за надлежно проведена по реда на чл.34а,
ал.5 от Наредба №4/04г. процедура, като ищецът не положил усилия да
уведоми по съотв.ред ответника за задължението да извърши периодична
метролог.проверка на водомера в имота. Счита, че съдът не е провел пълен
анализ на доказ.материал като експертизата не установявала факта на
наличието на основания за служебно начисляване на процесните количества
вода. Моли да бъде отменено решението, като бъде отхвърлен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- ВАРНА ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп №33, е постъпил
отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД, ЕИК *********,
против Г. Д. П. от гр.Варна, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415,
ал.1 ГПК за приемане за установено, че Г. Д. П. дължи на
2
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД следните суми:
сумата в размер на 836,95лв, представляваща ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен номер 1277078 за периода от 08.04.19г. до
08.02.2022г. на адрес *****, и сумата от 108,85лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 12.06.19г. до 05.03.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-08.03.22г. до оконч.изплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение №1797/24.03.2022г. по ч.гр.д. №2951/2022г. по описа на
Варненски районен съд.
В исковата молба поддържа, че като В и К оператор, съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, е доставил на ответника като потребител в имот, находящ се в *****,
В и К услуги, отчитани по партидата на абонатен номер 1277078. Твърди, че
въз основа на подадено заявление по чл.410 ГПК му е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№2951/22г. на ВРС. Излага, че претендираната главница
представлява цена на служебно определено количество ползвани ВиК услуги,
изчислено по методика, регламентирана в чл.39, ал.5, т.1 вр. ал.6 от Наредба
№4/2004г. – по 5 куб. месечно за всеки обитател, при един живущ в
жилището, поради неизпълнение на задължението на потребителя да извърши
последваща метрологична проверка на индивидаулния си водомер.
Ответникът Г. Д. П., действащ чрез особен представител, е
депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание. Оспорва да е абонат на ВиК услуги относно посочения
обект и качеството му на потребител. Оспорва да са използвани ВиК услуги в
претендираните количества и същите да са били доставени, респ.отчетени от
индивид.водомер. Липсвали доказателства за отказан достъп до имота и
необходимост от извършване на метрологична проверка на СТИ, както и за
правото на служебно начисляване на количества вода. Счита, че наличието на
монтиран водомер изключва приложението на чл.39, ал.5, т.1 от наредбата.
Оспорва и твърдяната забава за плащане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
3
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора.
По делото от представените договор за покупко-продажба на
жилище от 27.03.1981г., удостоверения за наследници и декларация по чл.14
от ЗМДТ се установява, че ответникът е съсобственик на имота, находящ се в
****, като същият е декларирал, че жилището е основно за него. Безспорно
както от приложените писмени доказателства, така и от неоспореното
заключение на вещото лице, се установява, че ответникът е титуляр на
откритата партида за имота с абонатен номер 1277078. Като собственик на
водоснабден имот и титуляр на партидата при ищцовото дружество
ответникът се явява потребител на В и К услуги /чл.2, ал.1 от ОУ/ и е
задълженото лице за плащането на задълженията за консумираната в имота
вода и доставени В и К услуги.
Безспорно е, че процесните отношения между страните се
регулират при общи условия, издадени от ищцовото дружество и одобрени по
съответния за това ред, доказателства за което са представени по делото.
Редът и начина на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата, отведени и пречистени
отпадъчни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на общите условия и на
глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно разпоредбите на чл.17, ал.3 и ал.4 от
приложимите ОУ, при сгради - етажна собственост, както и при
водоснабдявани обекти с повече от един потребител, всеки потребител
поставя индивидуални водомери, които са елементи на сградната
водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на
потребителите като В и К операторът пломбира холендъра на индивидуалните
водомери към водопроводната тръба за сметка на потребителите. Доставката,
4
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните
водомери се извършва от и за сметка на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.2 от Наредба №4/14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, на водомерите се извършват
следните проверки: периодично, след ремонт, при нарушаване на пломбата и
по искане на оператора или потребителя. При възникване на спор относно
метрологичните характеристики на водомерите всяка от страните може да
заяви извършване на метрологична експертиза по реда на Закона за
измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него като при изправен
водомер разходите се поемат от заявителя (така чл.34, ал.3 и 4 от Наредба
№4/2014г., чл.16, ал.5 от ОУ).
Периодичните проверки на индивидуалните водомери се
извършват от и за сметка на потребителите през 10 години, считано от датата
на последната метрологична проверка (чл.34а, ал.1 от Наредбата). Съгласно
чл.34а, ал.5 от Наредбата когато длъжностно лице на оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал.1, срокът за
извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след
изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.39, ал.6. При
съобразяване на така установената уредба на отношенията по повод и във
връзка с монтажа и поддържането на индивидуалните водомери, е очевидно,
че е в задължение на потребителя, а не на ВиК оператора, да следи за
техническата изправност на монтирания в имота му водомер (който е негова,
а не на ВиК оператора собственост) и да инициира своевременно периодична
проверка на същия. Отделно от това, при съмнения относно изправността на
водомера потребителят във всеки един момент може да поиска извършването
на проверка за неговата метрологична годност. От ответника – потребител
нито се твърди, нито се установява както изпълнение на задължението му по
чл.34а, ал.1 и 2 от Наредбата, така и заявявана проверка на водомера му по
реда на чл.34, ал.3 от същата. Видно от приложените по делото сведения за
ремонт на водомери, двустранно подписани и неоспорени относно тяхното
авторство, ответникът е бил уведомяван ежегодно за периода от 10.03.2008г.
до м.06.11г. за неизправност на водомера, като липсват доказателства същият
да е предприел адекватни действия за неговата подмяна с нов при установена
5
негодност за правилно отчитане, съответно да е инициирал проверка за
метрологична годност на измервателният уред, отчитащ потреблението на
вода, който е и негова собственост.
Предвид изложеното съдът намира, че за В и К оператора е
възникнало основанието да начислява количеството потребена вода по реда
на чл.39, ал.6 от наредбата. Видно от заключението на събраната пред ВРС
съдебно счетоводна експертиза, което заключение не е оспорено от страните
при изслушването му, се установява, че при изчисление по месеци на
количеството вода за процесния период съгласно методиката на чл.39, ал.5,
т.1 вр. ал.6 от Наредба №4/2004г. при един живущ в обекта количествата са
330 кубика на стойност 1067.08лв. Доколкото обаче исковата претенцията за
главница възлиза на 836,95лв и като съобразява диспозитивното начало в
процеса, съдът намира, че тази претенция се явява основателна до
претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно,
установен е срок за изпълнение на задължението на потребителя, след
изтичането на който същият изпада в забава (чл.84, ал.1, изр.1-во от ЗЗД). С
оглед на това и при липсата както на твърдения, така и на посочени и
представени от ответника доказателства за погасяване на задълженията съдът
намира, че забавата в изпълнението на задълженията му е безспорно
установена по делото и същият дължи нейното обезщетяване. За периода от
датата на падежа на всяко едно задължение до 05.03.2022г. (дата,
предхождаща подаването на заявлението в съда - 08.03.2022г.), общият
размер на дължимите обезщетения е установен изрично от заключението на
ССчЕ, което обуславя доказаност и на тази претенция.
При тези положения съдът намира предявеният иск за
установяване съществуването на вземанията на ищеца „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД срещу ответника Г. Д. П. по издадената му по
ч.гр.д. № 2951/2022г. на ВРС, заповед за изпълнение №1797/24.03.2022г. за
сумите 836,95лв-главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1277078 за периода от 08.04.19г. до 08.02.2022г. и сумата от
108,85лев- обезщетение за забава за периода 12.06.19г. до 05.03.2022г., ведно
6
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-08.03.22г. до оконч.изплащане, за основателен, поради което
следва да бъде уважен.
Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил
законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд и направеното искане разноски за
въззивното производство се следват на възз.страна ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД. Доколкото възз.страна е защитавана от юрисконсулт, то
следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция се определя
на осн. чл.25 от НЗПП в размер на 100лв. Ето защо на възз.страна следва да се присъдят
разноски в размер на 300лв, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №930/20.03.23г., постановено по гр.д.
№11326/22г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Г. Д. П., ЕГН **********, с адрес *****, ДА
ЗАПЛАТИ на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп №33,
сумата от 300лв, представляваща разноски за въззивното производство, на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7