Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260174 25.02.2022 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично съдебно заседание на десети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4639 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Т.М.А. и Д.З.А., чрез
пълномощника им адв. П.К. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, с която са
предявени субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 06.01.2019г. около 22:30 ч. в гр. **********
на бул. ***************при управление на ППС марка „Исузу“,
модел „Новобус“ с рег. № *******, водачът Е.Е.М. нарушил правилата за движение по пътищата като блъснал
правомерно движещия се лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №
*******, управляван от Х.Д.Т., в резултат на което били причинени телесни
повреди на пътуващите в лекия автомобил Т.М.А. и Д.З.А.. По случая било
образувано ДП № 22/2019г. по описа на ОДМВР гр. Пловдив, пр.пр.
№ 1945/2019 по описа на РП- Пловдив, което към момента на подаване на исковата
молба не било приключило. Ищецът твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП било виновното нарушение на правилата за
безопасно движение по пътищата от Е.Е.М..
Управляваното от виновния водач ППС било
застраховано при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“
з.п. № ****************/28.02.2018
г., със срок
на валидност от 12.03.2018г. до
11.03.2019г. Пострадалите лица
предявили претенциите си за заплащане
на обезщетение пред ответника на 17.01.2019г., като при застрахователя
била образувана преписка по щета
№ ****************г., по която
било отказано заплащането на застрахователно обезщетение. В резултат на описаното
в исковата молба ПТП ищцата Т.А. получила следните травматични увреждания: локална инфекция на кожата
и подкожна тъкан, неуточнена. Деколман травматик крусис
синистра. Инфламацио. След
инцидента,
на 11.01.2019г. пострадалата била приета за лечение
в УМБАЛ “Св. Георги“ ЕАД с оплаквания от силна болка. Извършени й били клинични
прегледи и констултации. Проведено било
медикаментозно лечение и съгласно оперативен протокол № 77 от 11.01.2019г. била
извършена оперативна интервенция: фасциотомия. На
17.01.2019г. пострадалата била изписана от болницата, като й било назначено
медикаментозно лечение за дома. Впоследствие на ищцата бил извършен преглед от
специалист – ортопед-травматолог, от който се установило наличието на оток на
лява подбедрица с лека флуктоация.
Назначена й била терапия спиртно-воден компрес и аналгетици.
В резултат на уврежданията ищцата търпяла силни болни и страдания.
Възстановяването от получените при процесното ПТП
увреждания продължавало и до настоящия момент. Трябвало е дълго време да спазва
режим на покой, да не се натоварва физически, като за известен период от време
е разчитала изцяло на помощ от близките си. Към настоящия момент продължавала
да изпитва болки в наранените области.
В исковата молба се твърди, че в резултат на описаното ПТП ищецът Д.А. получил
травматично увреждане: контузио торакоабдоминалис.
След инцидента, на 12.01.2019г. ищецът А. бил приет за лечение в УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД с оплаквания от прогресиращи болки в гръдния кош вляво, корема
вдясно и дясна подбедрица. Извършени му били клинични
прегледи и консултации. Проведено било медикаментозно лечение и на 17.01.2019г.
пострадалият бил изписан от болницата с окончателна диагноза: Контузио торакоабдоминалис. При
изписването било назначено медикаментозно лечение за дома, дадени били препоръки
за ХДР и указания към ОПЛ за проследяване и наблюдение. Ищецът бил 67 дни в
отпуск по болест за периода от 07.01.2019 г. до 12.03.2019г. В резултат на
увреждането ищецът Д.А. търпял силни болки и много страдания. Не се чувствал
добре физически и емоционално. Възстановяването на пострадалия от получените
увреждания продължавало и до днес, като оплакванията му за болка в наранените
области не били отшумели. В следствие на увреждането ищецът А. получил травма
на гръдния кош и множество охлузвания и наранявания по тялото. Изпитвал
нарушения на съня и не бил в състояние да се натоварва психически и физически.
С оглед изложеното се претендира обезщетение за неимуществени вреди в полза
на ищците, като в полза на Т.М.А. се претендира заплащането на сумата от 25 000
лева, като частичен иск от сумата от 80 000 лева /съобразно увеличението на
иска, допуснато в проведеното на 09.12.2020г. съдебно заседание, а в полза на Д.З.А.
сумата от 10 000 лева като частичен иск от сумата от 60 000 лева, ведно със
законна лихва върху всяка от главниците, считано от 12.01.2018 г., до
окончателното погасяване на вземането, а в условията на евентуалност-законната
лихва се претендира от датата на постъпване на уведомлението до застрахователя-
17.01.2019г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника ЗАД „ОЗД – Застраховане“ АД, с който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, се че водачът Е.Е.М. няма вина за настъпването на описаното в исковата
молба ПТП. Възразява против описания от ищеца механизъм на ПТП. Възразява за
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищците, като посочва, че същите не били поставили предпазни /обезопасителни колани, което допринесло за настъпването на
конкретните телесни увреждания. Оспорва причинно-следствената връзка между
твърдените от ищците увреждания и процесното ПТП.
Оспорва предявените искове по размер, като твърди, че същите са прекомерно
завишени и несъответстващи на характера и степента на претърпените вреди. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За основателността на прекия иск в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице,
чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при
ответника, са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от налични травматични увреждания в претендирания за
всеки от тях размер.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат. В хода на настоящото производство, с
Решение № 260592 от 24.11.2020г., постановено
по АНД № 6754/2020г. по описа на ПРС, обвиняемия Е.Е.М.
е признат за виновен за това, че на 06.01.2019г. в гр. Пловдив, на бул. ***************при
управление на моторно превозно средство- автобус „Исузу
Новобус“ с рег. № *******, като е нарушил правилата
за движение, а именно: чл. 37, ал. 1 от ЗДвП „При завиване на ляво за навлизане
в друг път водачът на завиващото нерелсово превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“ и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Т.М.А., изразяваща се в травматично отслояване /деколман/ на меките
тъкани на лявата подбедрица довело до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник, поради което и на основание
чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от
НК, във вр. с чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК същият е освободен от
наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1200 лева. По
отношение вината на прекия причинител, механизма на ПТП, нарушението на
посочените правила за движение по пътищата и нанасянето на средна телесна
повреда на ищцата Т.М., изразяваща се в травматично отслояване
/деколман/ на меките тъкани на лявата подбедрица довело до трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник, цитираното по-горе Решение има последиците на влязла в
сила присъда и настоящият съдебен състав е обвързан от същите, като не е
необходимо да се събират в настоящия процес доказателства за тези факти.
Между страните е обявен за безспорен
факта, че към датата на настъпване на произшествието е била налице валидна
застрахователна полица „Гражданска застраховка“ за процесното МПС „Исузу Новобус“, управлявано от виновния за инцидента водач.
За установяване на фактическите си
твърдения относно претърпените неимуществени вреди ищците ангажират гласни
доказателства посредством показанията на св. Х.Т., св. М. А. и св. А.М., обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на
25.02.2021г.
От показанията на св. Х.Т. се
установява, че в нощта на инцидента е управлявал автомобилът, в който се
намирали ищците и техния син. Мястото било осветено, видял автобуса и когато
приближил към него мислел, че ще го изчака, но той завил на ляво и настъпил
удар в средата на автобуса, между двете колела. Т. викала от болка и искал да я
извади от колата, като била ударена в кракът от седалката на шофьора, зад която
стояла. Всички били с поставени предпазни колани.
От показанията на св. М. А. се
установява, че е майка на ищеца. За катастрофата научила от телефонно обаждане
и веднага отишла на място. Снаха й била в линейката, а синът й бил с ударени
ребра, както и с наранявания по лицето и кракът. Откарали ги за преглед в
болницата, изписали им болкоуспокояващи и ги освободили. В последствие се подул
кракът на Т. и отново отишли в болницата, като лекарят казал, че състоянието й
е спешно, цялата била посиняла. Свидетелката била през целия болничен престой
при нея, както и при синът си, който също бил приет в същата болница, в отделението на 11-я етаж.
Направили на Т. операция на левия крак, който и до сега бил подут и изпитвала
болки при застудяване. Д. имал синини от удара и болки в ребрата. Т. не можела да се движи дълго време и я
возили с количка. Месец и половина имала нужда от постоянни грижи и не можела
да става. При контролния преглед се наложило да теглят гной със спринцовка. С
помощта на патерици се придвижвала в продължение на 3-4 месеца и дълго време
била уплашена.
От показанията на св. А.М.се
установява, че е съсед на ищците Т. и Д.. Знае за катастрофата през 2019г. и
чул, че ги откарали с линейка в болницата същия ден, но ги освободили за
домашно лечение. Вечерта на Т. й се подул крака и по спешност й направили
операция, като и двамата с мъжът й ги приели в болница, защото и той имал болки
в крака и дробовете. След изписването им около месец и половина били на легло и
за тях се грижела майката на Д.. Т. не можела
да стъпва, имала силни болки и с видимо око се виждало, че кракът й е
подут.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, тъй като същите намират опора в доказателствената
съвкупност по делото и взаимно си кореспондират и допълват, като не се
констатираха противоречия, които съдът да подложи на самостоятелен анализ.
Единствено съдът не кредитира показанията на св. Т. относно това, че всички в
автомобила са били с поставени предпазни колани, тъй като се опровергава от
заключението на комплексната автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза и устните разяснения на вещото лице Б. при изслушването й, който с
категоричност заяви, че при правилно
поставен предпазен колан и челен удар, тялото на Д.А. не би достигнало до
предната седалка, по който механизъм са настъпили уврежданията.
Ответникът също ангажира гласни
доказателства посредством показанията на св. Е.М. /обективирани в
протокол от с.з., проведено на 13.05.2021г.
От показанията на същия се установява,
че си спомня за инцидента на ********* през 2019г., при който докато правел ляв
завой в него се ударил лек автомобил „Фолксфаген“.
Като цяло, съдът не гради изводи въз
основа на показанията на св. М., тъй като относно вината му за процесното ПТП и нарушаването на правилата за движение по
пътищата, при който е причинил средна телесна повреда на ищцата Т.М. е налице
влязло в сила Решение, който се ползва с обвързваща сила за тези факти.
От заключението на комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, извършена
от вещите лица С.М. и Е.Б. се установява следното:
От представената медицинска
документация е видно, че при процесния инцидент на
лицето Т.М. е било причинено травматично отслояване /деколман/ на меките тъкани на лява подбедрица
и хематом. Деколман според вещото лице е джоб от
размачкани тъкани и кръв в меките тъкани на лявата подбедрица
и е причинено от притискане с тангенциално действие на твърд тъп предмет и
съответства да е получено, така както се съобщава в материалите по делото, а
именно при ПТП, в което А. е участвала в качеството си на пътник на задната
седалка на лек автомобил.
Травматичният деколман
на лявата подбедрица е причинил трайно затрудняване
на движенията на левия долен крайник за
повече от 30 дни. Възстановяването трае около 2 месеца.
При същата автозлополука
на Д.З.А. е причинена контузия на гръдния кош и корема довела до разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Възстановяването при
него е продължило по-малко от 30 дни.
Вещото лице описва деколманът
като травматично отслояване /отлепяне/ на кожа и
подкожие от подлежащата мускулна тъкан или кост.
Получава се при тангенциално действие на външна сила върху съответната област,
водещо до отлепяне на тъканите. Характерът на травматичния деколман
прави лечението му трудно, продължително и често усложнено с некроза на отслоените тъкани и
развиване на инфекция. Различават се закрит и открит деколман,
като при втория тип се разкъсва кожата с образуване на рана, а при закрития
единствен симптом може да бъде болката с кръвонасядане
и оток в засегнатата област, което затруднява диагностицирането
му.
В конкретния случай, при сблъсъкът на
лекия автомобил с автобусът става изместване на предните седалки назад, при
което пътуващата на задната седалка Т.А. бива ударена в областта на лявата подбедрица и притисната между предната и задната седалка.
Ударът причинява закрит травматичен деколман на
лявата подбедрица, проявил се в първите часове след
травмата само с болка, оток и кръвонасядане. След
като няколко дни болките не стихват Т.А. бива диагностицирана
с травматичен деколман и постъпва за лечение в
отделение по ортопедия и травматология, където е извършена операция за
евакуация на събралите се кръв и мазнини с цел улесняване закрепването на отслоените тъкани към подлежащите структури.
На Т.М.А. е било проведено оперативно
лечение и консервативно /с медикаменти/ лечение в болница от 11.01.2019г. до
17.01.2019г. След това е лекувана в домашни условия и амбулаторно с последно
регистриран преглед на 13.03.2019г.
Д.З.А. е лекуван с медикаменти в
болница за периода от 12.01.2019г.до 17.01.2019г.
Т.А., след като е получила деколман, същият се е инфектирал. Според вещото лице това е
очаквано усложнение.
Д.А. не е получил усложнения.
Според комплексната експертиза
най-вероятен от техническа гледна точка е следния механизъм на анализираното
пътнотранспортно произшествие.
Водачът Е.М. е управлявал автобус „Исузу Новобус“ по лявата лента на
западното платно за движение на бул. „*********“ в посока от север на юг, като
на кръстовището е предприел маневра- завой на ляво към друг път, като е
навлязъл в кръстовището без да спира. През това време водачът Х.Т. е управлявал
л.а. „Фолксфаген голф“ по лявата лента на източното
платно за движение на бул. „*********“,в посока от юг на север, насрещно на
автобуса. Когато автобусът е предприел маневрата завой на ляво и е навлязъл в
източното платно пред лекия автомобил, водачът на последния е реагирал, като
екстремно е задействал спирачната система, но въпреки това след около 2,1
секунди е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в дясната
страна на автобуса и в предната част на автомобила.
Скоростта на „Исузу
Новобус“ при навлизане в кръстовището е бил 25 к/ч,
като след това автобусът се е движил закъснително до пълно спиране.
Скоростта на л.а. „Фолксфаген
Голф“ непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 48
км/ч.
Основната причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на автобус „Исузу Новобус“- Е.М. е предприел
маневра –завой на ляво без да спре и да пропусне насрещно движещия се л.а. „Фолксфаген Голф“.
В медицинската документация липсват
описани специфични увреждания, които да се дължат на действието на предпазни
колани. Такива увреждания не са задължителна находка при ПТП, особено при ниски
скорости.
Уврежданията, които е получила Т.М.
биха се получили независимо дали е била с поставен предпазен колан или не.
Предпазните колани фиксират поясната област и
частично гръдния кош. Крайниците са подвижни части и не са фиксирани от
предпазните колани. В анализираното ПТП кракът е бил травмиран от придвижването
на предната седалка, което не би било предотвратимо от поставен предпазен
колан.
Д.А. е получил контузия на гръдния кош
и корема. Такова увреждане може да се получи при липса на поставен предпазен
колан от удар върху детайл от купето на автомобила, като облегалката на
предната седалка, а също така и от самия предпазен колан, действащ като твърд
тъп предмет.
Травматичният деколман
на Т.А. е бил получен в момента на ПТП. Външно е изглеждал като оток и кръвонасядане, с чувство за болка в тази област. Това не налага
лечение в болница. За развитието на възпалението са били необходими няколко
дни, което е наложило хоспитализация и операция. Оздравителния процес трае
около 2 месеца и потърсената медицинска помощ с по-малко от седмица по-късно не
влияе на лечебния процес. При такива увреждания според експерта не се прилага
веднага оперативно лечение.
Д.З.А. не е имал външни увреждания.
Неговите оплаквания за болка са били основание за изграждане на диагнозата.
Апаратните и лабораторните изследвания са без отклонение от нормата. Неговият
оздравителен период е по-малко от 30 дни, независимо дали е постъпил в болница
веднага или седмица по-късно.
В експертното заключение подробно е
обяснена функцията и значението на фасцията и това,
че нарушената й функция може да настъпи по различни причини, една от които е
травмата, последвана от възпалението. В анализирания случай травматичният джоб
е обхванал и фасцията, а след развитието на
възпаление се е събрала гной. Фасциотомията е разрез
на фасцията с цел
евакуация на продуктите на възпалението.
Локалното възпаление на кожа и подкожие се установяват с физикален
преглед. Цветът на кожата е променен и е налице оток. Ако въпросът е свързан с
увреждането на Т.А., според вещото лице, при опипване се усеща наличието на
гной под кожата, а локалната температура е повишена. В допълнение вещото лице посочва, че
лечението и при двамата пострадали е било успешно.
Съдът кредитира заключението на
комплексната автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените
въпроси и неоспорено от страните.
С Решение № 260592 от 24.11.2020г., постановено по АНД
№ 6754/2020г. по описа на ПРС, обвиняемия Е.Е.М. е
признат за виновен за това, че на 06.01.2019г.
в гр. ***, на бул. ***************при управление на моторно превозно
средство- автобус „Исузу Новобус“
с рег. № *******, като е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 37, ал. 1
от ЗДвП „При завиване на ляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т.М.А.,
изразяваща се в травматично отслояване /деколман/ на меките тъкани на лявата подбедрица
довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, поради
което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл.
2, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл.
3 от НК, във вр. с чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК същият е освободен от
наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1200 лева. По
отношение вината на прекия причинител, механизма на ПТП, нарушението на
посочените правила за движение по пътищата и нанасянето на средна телесна
повреда на ищцата Т.М., изразяваща се в травматично отслояване
/деколман/ на меките тъкани на лявата подбедрица довело до трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник цитираното по-горе
Решение има последиците на влязла в сила присъда и настоящият съдебен състав е
обвързан от същите, като не е необходимо да се събират в настоящия процес
доказателства за тези факти.
Установи се от заключението на
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза и че в резултат на процесното ПТП ищецът Д.А.
е получил контузия на гръдния кош и корема, което е причинило разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Възстановяването на същия е
траело по-малко от 30 дни и същия лекуван медикаментозно в болница в периода от
12.01.2019г. до 17.01.2019г.
Между страните е обявен за безспорен
факта, че към датата на настъпване на произшествието е била налице валидна
застрахователна полица „Гражданска застраховка“ за процесното МПС „Исузу Новобус“, управлявано от виновния за инцидента водач.
След изясняване на горните
обстоятелства, като единствени спорни между страните въпроси се очертават
размера на дължимите обезщетение на всеки от ищците за претърпените от тях в
резултат на инцидента, съставляващ и застрахован риск, вреди от
неимуществен характер, както и налице ли
е съпричиняване на вредоносния резултат, посредством
непоставяне на предпазни колани.
В тази връзка, ищцата Т.А. е предявила
иск за сумата от 25 000 лева, като частичен иск от 80 000 лева, а
ищецът Д.А. претендира 10 000 лева, като частичен иск от 60 000 лева,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 12.01.2018г., а
при условията на евентуалност законната лихва се претендира от 17.01.2019г., на
която дата е постъпило уведомление до застрахователя.
При така установените, релевантни
за спора факти и обстоятелства и като отчете механизма на увреждането, вида на
настъпилите травми и свързаните с тях болки и страдания и при условията на чл.
52 от ЗЗД съдът приема,че справедлив
размер на обезщетяване на неимуществените вреди претърпени от ищцата Т.А. е
сумата от 10 000 лева, а за претърпените от ищеца Д.А. неимуществени вреди
според съда сумата от 3000 лева се явява справедлив размер на обезщетението .
Размерът на неимуществените вреди
се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и
броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г.,
понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства
при телесна повреда са характера на увреждането, последиците от него и др.
Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и всички онези неудобства - емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен
фактор - конкретния психо - емоционален статус на
пострадалия /субективното отношение към случилото се и отражението му върху
психиката им с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За посочените в
исковата молба болки и страдания от ищците бяха ангажирани гласни доказателствени средства, като изводи във връзка с
конкретните увреждания и оздравителния се правят и въз основа на заключението
на комплексната съдебно- медицинската и автотехническа
експертиза и многобройната приобщена по делото медицинска документация.
Касае се при ищцата Т.А. за травматичен
деколман, получен в момента на ПТП. Външно е
изглеждал като оток и кръвонасядане, с чувство за
болка в тази област, което не е налагало лечение в болница. За развитието на
възпалението са били необходими няколко дни, което е наложило хоспитализация и
операция. Оздравителния процес трае около 2 месеца и потърсената медицинска
помощ с по-малко от седмица по-късно не влияе на лечебния процес. Травматичния деколман на лявата подбедрица е
причинил трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от
30 дни. След получаване на деколмана, същият се е
инфектирал, което е очаквано усложнение според експертното заключение.
През целия този период ищцата Т.А. е
търпяла значителни болки и страдания и функцията на крайника е била нарушена.
От събраните гласни доказателства се установи, че ищцата не е можела да се
обслужва сама, търпяла е продължително време болки и страдания, за обезвъзмездяване на
които съдът намира, че сумата от 10 000 лева се явява справедлив размер на
обезщетението и за този размер искът ще се уважи, а за разликата над
10 000 лева до претендирания размер от
25 000 лева, като частичен иск от 80 000 лева искът ще се
отхвърли, като недоказан по размер.
По отношение на ищеца Д.З.А. се
установи в хода на настоящото производство, че същия не е имал външни увреждания. Неговите
оплаквания за болка са били основание за изграждане на диагнозата. Във връзка със злополуката е получил контузия
на гръдния кош и корема, което е причинило разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Апаратните и лабораторните изследвания са
без отклонение от нормата. Неговият оздравителен период е по-малко от 30 дни,
независимо дали е постъпил в болница веднага или седмица по-късно. Лекуван е
медикаментозно в болница за периода от 12.01.2019г. до 17.01.2019г. Същият не е
получил усложнения. Като отчете интензитета на уврежданията, възстановителния
период, установените посредством гласни доказателства болки и дискомфорт съдът намира, че сумата от 3000 лева се явява
справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищеца Д.А. неимуществени
вреди.
С оглед направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищците, то съдът следва да даде отговор на въпроса били ли са същите с
поставени предпазни колани и ако не- в каква степен е допринесло това за
получените увреждания.
По отношение на ищцата Т.А. съдът
намира възражението за съпричиняване за
неоснователно, тъй като според вещото лице Б. уврежданията, които тя е получила
биха се получили независимо дали е била с поставен предпазен колан или не.Това
е така, тъй като предпазните колани фиксират поясната
област и част от гръдния кош. Крайниците са подвижни части и не са фиксирани от
предпазните колани. В процесното ПТП кракът е бил
травмиран от придвижването на предната седалка, което не би било предотвратимо
от поставен предпазен колан.
Не така стои въпросът по отношение на
ищеца Д.З.. Същият е получил контузия на гръдния кош и корема. Такова увреждане
според експерта може да се получи при липса на поставен предпазен колан от удар
върху детайл от купето на автомобила, като облегалката на предната седалка. При
устните разяснения на вещото лице Б., изслушано в проведеното на 10.02.2022г.
съдебно заседание същия категорично заяви, че при правилно поставен предпазен
колан и челен удар тялото не би достигнало до предната седалка. Горното налага
извод, че ищецът е допринесъл 50% за настъпване на увреждането, като е бил
без поставен предпазен колан и
следователно определеното му обезщетение от 3000 лева ще се намали и реално ще
се присъди в размер на 1500 лева, като за разликата над този размер до сумата
от 10 000 лева, като частичен иск от 60 000 лева ще се отхвърли, като
недоказан по размер.
Определените на всеки от ищците обезщетения за
неимуществени вреди ще се присъдят, ведно със законната лихва считано от
17.01.2019г.- датата на постъпване на уведомление до застрахователя до
окончателното изплащане.
По
отговорността за разноски:
При този изход
от спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно с уважената,
респективно- с отхвърлената част от спора.
Ищците са
освободени от внасянето на държавна такса и разноски с определение на съда,
поради което и в настоящото не са направени реално разноски.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съда сумата от общо 1400
лева представляваща дължима за производството държавна такса.
Съгласно чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава
пълномощникът на ищците, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица. В договорите за правна защита е
отразено, че на ищците се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на всеки от субективно съединените
искове иска и чл. 7 от НМРАВ и на осн. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА възлиза на сумата от общо 1165 лева или 830 лева за процесуално
представителство на ищцата Т.А. и 335 лева за ищеца Д.А..
Ответното дружество също има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, които възлизат на сумата от общо 1487,22 лева и
заплащането им ще се възложи в тежест на ищците.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от ********* А.Л.и *********Р.Д.
да заплати на ищцата Т.М.А. с ЕГН: **********,с адрес*********** сумата 10 000 лева /десет хиляди лева/,
като частичен иск от сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху
главницата считано от датата на постъпване на уведомлението до застрахователя-
17.01.2019г. до окончателното изплащане, като за разликата над уважения размер
от 10 000 лева до претендирания размер от
25 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като недоказан по размер.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от *********А.Л.и *********Р.Д.
да заплати на ищеца Д.З.А. с ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, като
частичен иск от сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху
главницата считано от датата на постъпване на уведомлението до застрахователя-
17.01.2019г. до окончателното изплащане, като за разликата над уважения размер
от 1500 лева до претендирания размер от 10 000 лева
ОТХВЪРЛЯ иска, като недоказан по размер.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от *********А.Л.и *********Р.Д.
да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 1400 лева
/хиляда и четиристотин лева/, представляваща дължима за производството държавна
такса.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от *********А.Л.и
*********Р.Д. да заплати на адв. П.К.-САК, с адрес ***
сумата от общо 1165 лева /хиляда сто
шестдесет и пет лева/, от които- 830 лева за осъщественото процесуално
представителство на ищцата Т.А. и 335
лева за осъщественото на ищеца Д.А. процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА Т.М.А. с ЕГН: **********,с
адрес *** и Д.З.А. с ЕГН: **********, с адрес *** да заплатят на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от *********А.Л.и *********Р.Д.
сумата от общо 1487,22 лева /хиляда
четиристотин осемдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, изчислени съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала. АД