О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1896 ,
08.10.2019 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закритото
заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Калина Пенева
Членове:Кремена Лазарова
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа
докладваното от младши съдия Вълев в.гр.д.№ 1503 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение № 1896 от
22.07.2019 г. по гр.д. № 1321/2019г. Районен съд Бургас е прогласил нищожността
на договора от 14.11.2016г. за
управление и поддръжка на общите части на сграда с административен адрес: гр.
Бургас, к-с „Изгрев“, бл. 192, сключен между „УНИ ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК
********* и „УНИ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, в която се намират притежаваните
от П.И.Р., Д.В.П. и А.К.П. самостоятелни обекти в частта относно уговорката за обвързване на последващите
преобретатели без тяхно съгласие досежно самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 07079.501.217.2.82 по отношение на П.И.Р. и в частта досежно
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.501.217.2.53 и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.501.217.2.243 по отношение
на Д.В.П. и А.К.П., поради противоречие със закона.
Осъдени са „УНИ
ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. Изгрев, бл. 192, ателие 114, представлявано от управителя Стоян
Георгиев Георгиев и „УНИ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бл. 192, вх. 1, ап. офис № 114,
представлявано от управителя Стоян Георгиев Георгиев да заплатят на П.И.Р., ЕГН **********,***, Д.В.П.,
с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и А.К.П., с ЕГН **********, постоянен
адрес: *** сумата от 1058 лева /хиляда петдесет и осем лева/ съдебно –
деловодни разноски.
Постъпила е въззивна
жалба от „УНИ ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК ********* и „УНИ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК
*********, с която се обжалва Решение № 1896 от 22.07.2019 г. по гр.д. №
1321/2019г. на Районен съд Бургас
изцяло. Иска се отмяна и постановяване на ново решение, с което предявения иск
да бъде отхвърлен като неоснователен. В депозираната жалба се сочи, че
решението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправния закон и
необосновано.
Излагат се
съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е за ищците е
налице правен интерес от прогласяване на нищожността на процесния договор.
Твърди се, че договорът за управление и поддръжка поражда положителни правни
последици за собствениците, респективно ползвателите, поради това, че те са ползватели
на услуги и извличат благоприятни последици от него.
Прави се позоваване на чл. 26, ал. 4 ЗЗД с твърдение, че сделката би била сключена и без недействителните ѝ части.
Изразява се несъгласие с изводите на Районен
съд Бургас, че блок 192. в ж.к. „Изгрев“ в гр. Бургас не е жилищен комплекс от
затворен тип по смисъла на § 1. т. 3 от ДР на ЗУЕС. Излагат се съображения, че
съдебната практика дава едно по-разширено определение на жилищен комплекс от
затворен тип в сравнение с § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, които са: 1. наличие на
поне 4 самостоятелни обекта в режим на етажна собственост (защото ако са три и
принадлежат на различни собственици, съгласно чл. 3 от закона, не се прилага ЗУЕС); 2. наличие на други обекти,
обслужващи собствениците и обитателите; 3. всички обекти да са изградени в
комплекс, обособен в регулиран поземлен имот; 4. да се спазват изискванията за
контролиран достъп за външни лица. Изложени са подробни съображения защо всички
тези предпоставки са налице.
Твърди се, че процесният договор има всички характеристики
на договор за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, насочен е към извършване на правни
действия, които да осигурят поддръжката, организационното, техническото и
административното управление на комплекса, находящ се в ж.к. „Изгрев“ и
разпоредбите на чл. 280 и следващи от ЗЗД, следва да намерят приложение.
Не се въвеждат искания по доказателствата.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от П.И.Р.,
Д.В.П. и А.К.П., с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се иска същата да
бъде оставена без уважение, а решението
на Бургаския районен съд да бъде потвърдено като правилно за законосъобразно.
Твърди се, че правилно
първоинстанционният съд е решил въпроса с наличието на правен интерес от
предявяването на иска, като се излагат съображения, че: „УНИ ИНВЕСТ МЕНИДЖЪМНТ“
ЕООД е подавало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по отношение на А.П. и на П.Р., претендирайки плащане на суми по фактури
издадени на основание сключения договор за поддръжка между „УНИ ИНВЕСТ
МЕНИДЖЪМНТ“ ЕООД и „УНИ ИНВЕСТ“ ЕООД; „УНИ
ИНВЕСТ МЕНИДЖЪМНТ“ ЕООД неправомерно е ограничавало достъпа до общите части в
сградата на ищците мотивирайки се, че последните не заплащат такса поддръжка
дължима по процесния договор; Договорът сключен между УНИ ИНВЕСТ МЕНИДЖЪМНТ
ЕООД и УНИ ИНВЕСТ ЕООД е вписан по партидата на имотите собственост на ищците в
Имотния регистър и заличаването на същия не може да се извърши едностранно от
тях, тъй като последните не са страна по него.
Твърди се, че
правилно първоинстанционният съд приема, че не е налице жилищен комплекс от
затворен тип по смисъла на §1 т. 3 от ДР от ЗУЕС, тъй като договорът не е
сключен между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти - Дружеството
„УНИ ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД не притежава качеството на инвеститор, за да бъде
страна по договор по смисъла на чл.2, ал. 1 от ЗУЕС.
Сочи се, че
твърдението на въззивника че договорът представлява договор за поръчка, е
неоснователно, тъй като договорът не притежава спецификите на такъв. Излагат се
съображения, че в случай, че бъде приет договора за такъв за поръчка, то
съгласно чл. 287 от ЗЗД той може бъде прекратен с оттегляне на поръчката, а
явното противопоставяне от страна на ищците за плащане на каквито и да е било
суми по въпросния договор още след получаването на фактури са действия, които
биха могли да се счетат като оттегляне на поръчката. Твърди се, че договорът за
поръчка има действие по отношение на трети лица съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗУЕС само
при наличие на „комплекс от затворен
тип“, белезите на който правилно първоинстанционният съд е приел, че не
притежава сградата.
Не са заявени
доказателствени искания.
Претендират се
разноски.
С оглед на изложеното и на основание
чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на УНИ ИНВЕСТ МЕНИДЖЪМНТ“ ЕООД и „УНИ ИНВЕСТ“ ЕООД срещу Решение № 1896
от 22.07.2019 г. по гр.д. № 1321/2019г. на Районен съд Бургас.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят доброволно
отношенията си във връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация,
извънсъдебно споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.