РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Търговище, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Св. Ст. П.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20253530200212 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Керемедчиев и К“ ЕООД представлявано от
управителя В. К. К. с ЕГН ********** действащ чрез пълномощник адв. Ц. И.
от АК - Търговище против Наказателно постановление № 816460-
F806433/04.03.2025 г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване –
Търговище в ТД на НАП Варна. Считайки нарушението за малозначително
жалбоподателя моли за отмяната на оспореното наказателно постановление
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В с.з. не се явява.
Жалбата се поддържа чрез пълномощника. Не претендира присъждане на
направени по делото разноски.
Наказващият орган, посредством процесуалния си представител,
поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
Във връзка с възложена проверка с Резолюция № ПО-
1
03002524118925/20.11.2024 г. при извършена проверка в ИС на НАП в
административната сграда на ТД на НАП, офис Търговище на 26.11.2024 г. се
установило, че жалбоподателя като осигурител с ЕИК ********* не е подал в
срок Декларация обр.6“Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“
за м.03.2023 г. за едно лице – Е. В. К. с ЕГН **********. Срокът за подаване
на Декларация обр.6 от работодатели, осигурители и техните клонове и
поделения е за всеки календарен месец и е едновременно с подаване на
Декларации обр.1 „Данни за осигуреното лице“ – до 25-то число на месеца,
следващ този, за който се отнасят данните. Декларацията обр.6 за м.03.2023 г.
е следвало да се подаде до 25.04.2023 г. включително. Подаването на
декларациите е изтекъл на 25.04.2023 г. нарушението е извършено на
26.04.2023 г. в гр.Търговище. Декларацията е подадена на 19.11.2024 г. със
заявление № 11772/19.11.2024 г. и обработена в СУП с протокол №
253582409405355/26.11.2024 г.
На жалбоподателя е изпратена показана изх.№ 4981/06.12.2024 г. за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
За констатираното нарушение на 16.01.2025 г. в присъствието на
управителя на дружеството бил съставен АУАН сер.AN№ F806433.
Срещу акта не е постъпвало възражение.
Въз основа на АУАН на 04.03.2025 г. директора на офис /дирекция/ за
обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна издал оспореното наказателно
постановление под № 816460-F806433 с което на основание чл.355, ал.1, пр.3
от КСО наложил на жалбоподателя „имуществена санкция“ в размер на 500
лв.
Видно от приложената Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на
изпълнителният директор на НАП, процесните АУАН и НП са издадени от
компетентни органи в кръга на техните правомощия. Както АУАН така и НП
са издадени в предвидените за това срокове, по предвиденият ред и съдържат
всички необходими реквизити. Няма процесуални нарушения допуснати при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
От приложените по делото писмени доказателства – акт за
установяване на административно нарушение сер.AN № F806433/16.01.2025
г., протокол № 253582409405355/26.112024 г., покана изх.№ 4981/06.12.2024 г.,
справка за задълженията на осигурител по декларация обр.6/заявление
(актуално състояние) за период на входиране от 01.11.2024 г. до 30.11.2024г.,
справка за задълженията на осигурител по Декларация
обр.6/заявление(актуално състояние) за период на задължението от 3/2023 до
3/2023 и показанията на св.Ж. Н. безспорно се установи, че до 25.04.2023 г.
2
жалбоподателя не е подал в срок Декларация обр.6 „Данни за дължими
вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за м.03.2023 г. за едно лице – Е. В. К. с
ЕГН **********. Декларацията е подадена едва на 19.11.2024 г. Тези
обстоятелства не се спорят от жалбоподателя и неговият процесуален
представител.
С бездействието си жалбоподателя осъществил състав на
административно нарушение по чл.355, ал.1, пр.3 от Кодекса за социално
осигуряване и правилно е санкциониран на основани същият текст от кодекса.
Нарушението не е малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от
НК тъй-като забавата е в размер на една година, шест месеца и 24 дни.
Нарушението е на просто извършване което изключва нуждата от изследване
на вредоносен резултат. Характера на деянието не покрива и признаците на
„случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК.
Наказващият орган е приел, че случая не е маловажен.
Обстоятелството, че нарушението е за първи път не е достатъчно за
квалифициране на нарушението като маловажен случай. Съдът споделя
изводите на наказващият орган. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция
на понятието „маловажен случай“, следва да бъдат приложени критериите,
визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен или
не, значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието,
личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
В случая не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от
ЗАНН. Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква
настъпване на вредни последици. В конкретният случай няма обстоятелства,
които да водят до извода, че процесното деяние се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид.
Предвид горното всички възражения на жалбоподателя са
неоснователни.
Обстоятелството, че нарушението е първо по ред е отчетено от
наказващият орган и правилно е наложено наказание в минималният
предвиден от закона размер, тъй като за извършеното нарушение законът
предвижда наказани „Имуществена санкция“ от 500 до 5000 лв., ако
3
нарушителя не подлежи на по-тежко наказание.
Предвид на гореизложеното се налага извода, че оспореното
наказателно постановление е издадено при спазване на процесуалният и
материален закони, явява се законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Относно претенцията за юрисконсултско възнаграждение - В
съответствие с изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.5
от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ дължимото възнаграждение за
юрисконсулт е от 80 до 150 лева. В случая възнаграждение в размер на 80 лева
съдът счита за справедлива сума с оглед правната и фактическа сложност на
делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 816460-F806433 от
04.03.2025 г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване –
Търговище в ТД на НАП - Варна, с което на „КЕРЕМЕДЧИЕВ и К“ЕООД ИН
********* ***********************представлявано от В. К. К. с ЕГН
********** на основание чл.355, ал.1, пр.3 от КСО е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „КЕРЕМЕДЧИЕВ и К“ЕООД ИН ********* *************
представлявано от В. К. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП –
Варна сумата от 80 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4