№ 53
гр. гр. Димитровград, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101418 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността
на сключен между страните договор за предоставяне на поръчителство.
Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че е страна по Договор за заем №3995887 от
03.12.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД, съгласно който получила сумата от 400
лева. Във връзка със същия договор тя сключила и Договор за предоставяне на гаранция
№3995887 с „Файненшъл България“ЕООД. По този начин общото задължение, което
трябвало да върне по двата договора било в размер на 648 лева, разпределено на 6 равни
месечни вноски от по 108 лева. С Уведомление изх.№3995887/06.08.2021г. на ищеца била
връчена покана за доброволно изпълнение. От нея станало ясно, че „Файненшъл
България“ЕООД е прехвърлило задължението на ищеца по сключените два договора в полза
на ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Счита, че Договор за
предоставяне на поръчителство №3995887, сключен с „Файненшъл България“ЕООД, с който
са прехвърлени вземания в размер на 206,16 лева в полза на ответника, е нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11
т.9 и т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Твърди, че в
случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната
страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора.
Договорът за поръчителство бил нищожен, като противоречащ на добрите нрави и
неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не
отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост, като водел до неравновесие
в правата на страните. Същият Договор за поръчителство бил неразбираем и не позволявал
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му- чл.143 ал.2 т.19
от ЗЗП. Договорът за поръчителство бил нищожен, като противоречащ на добрите нрави и
принципа на съразмерността, тъй като сумата, която се претендирала чрез него, била в
размер на ½ от размера на отпуснатия кредит от 400 лева. По този начин, чрез него изцяло
се нарушавал принципа за добросъвестност и справедливост. Наред с това, Договора за
поръчителство бил нищожен и поради това, че чрез включване на възнаграждението по него
към сумата, дължима по Договора за паричен заем се нарушавала разпоредбата на чл.19 ал.4
1
от ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала чрез него за гаранция не била включена в
ГПР и ГЛП. Твърди ,че така предвидената сума в договора за гарант била скрит добавък към
възнаградителната лихва и като такава трябвало да бъде включена в ГЛП и в ГПР, съгласно
чл.19 ал.1 от ЗПК. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да
приеме, че Договор за предоставяне на поръчителство №3995887, сключен между ищеца и
„Файненщъл България“ЕООД, вземанията в размер на 2016,16 лева, които са прехвърлени
на ответника „АКПЗ“ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл.11 т.9 и т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК,
както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, като бъде прогласена неговата невалидност. Претендира
присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът „АКПЗ“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Посочва, че „Файненшъл България“ЕООД е
вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по
чл.3а от ЗКИ с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по
занятие. Същото било търговец и в това си качество следвало да получава съответно
възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка /поръчителство/.
Насрещната страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД, с което да избегне неблагоприятни
последици, поради неизпълнение, е потърсила услугите на ответника като гарант да
поръчителства за изпълнение на задълженията му по договора за паричен заем. Именно
изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по
Договора за паричен заем породило сключването на Договора за предоставяне на
поръчителство, а „Файненшъл България“ЕООД сключило Договора поради възможността да
получи възнаграждение за предоставената услуга. Поради това неоснователно било
твърдението, че този договор бил лишен от правно основание. На следващо място, намира
твърдението, че договора за поръчителство бил сключен в противоречие на добрите нрави, е
неоснователно, тъй като в отношенията между правните субекти действал принципа на
свободно договаряне. Добрите нрави били морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушение е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. В тази връзка ищецът трябвало да докаже в какво
точно се изразява противоречието на процесния случай с добрите нрави, както и да наведе
твърдения за нарушаването на определен морален принцип. Обосновка в тази насока обаче в
исковата молба липсвала, което правело претенциите за нищожност голословни и
недоказани. От друга страна, ответникът не считал, че престациите са явно нееквивалентни,
тъй като фирмата-гарант поела задължение, което изпълнила, сключвайки Рамковия договор
за поръчителство. Дружеството-гарант се задължило да отговаря с цялото си имущество за
задълженията на заемополучателя, като не получавало нещо повече, от това което
предоставя, а напротив- длъжникът срещу възнаграждение в неголям размер, получавал
сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си към заемодателя, последния ще
ангажира отговорността на поръчителя. В настоящият случай престациите действително
били нееквивалентни, но не в полза на ищеца, а в полза на поръчителя, чиято отговорност
била ангажирана в размер на 486,45 лева. По този начин, сумата платена от гаранта
надвишавала многократно договореното възнаграждение между поръчител и потребител по
Договор за предоставяне на поръчителство №3995887. На следващо място, видно от чл.4 от
Договора за паричен заем, заемодателят не бил поставил изискване към заемателя да
обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество- гарант,
а му предоставил възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на
договора. От друга страна, счита ,че твърдението на ищеца за нищожност на Договора за
гаранция на основание чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП, като сключен при неспазване на нормите на
чл.11 и бл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, не било подкрепено с никакви аргументи или
доказателствен материал. Счита, че искането на ищеца в тази му част било неотносимо към
процесния договор, тъй като разпоредбата на чл.11 от ЗПК и последиците от неприлагането
й били относими единствено към договори за потребителски кредит, какъвто процесния
договор не бил. Договорът за предоставяне на поръчителство не се регулирал от ЗПК, а от
2
ТЗ, поради което всякакви твърдения за нищожност на основание ЗПК били ирелевантни.
На следващо място Договорът за паричен заем и Договорът за предоставяне на
поръчителство били самостоятелни и независими един от друг, като регулираните с тях
правоотношения между страните не следвало да се смесват. Счита, че първият договор бил
изцяло съобразен с изискванията на императивната норма на чл.11 т.10 ЗПК, тъй като с нея
не се изисквало в договора за потребителски кредит математически алгоритъм, по който да
се изчислява ГПР, нито да бъдат изброени всички разходи, включени в него. Нямало
нарушения и на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като видно от чл.2 т.8 от Договора ГПР е
в размер на 40,96%. В ГПР нямало как да се включи като разход дължимото възнаграждение
за поръчител, определено в самостоятелен и отделен договор, в който заемодателя не
участва. Отношенията между потребител и поръчител били напълно самостоятелни и
валидни договорни отношения, на които заемодателя не можел да влияе. На последно място,
счита, че процесния Договор за предоставяне на поръчителство отговаря на изискванията на
закона и договореното възнаграждение се дължи. Отговорността на фирмата-гарант е била
реализирана от страна на заемодателя, тъй като ищецът не е изпълнила договорното си
задължение да върне заемната сума, съгласно условията на договора за паричен заем.
Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за паричен заем №3995887,
на 03.12.2020г. „Изи Асет Мениджмънт“АД и Г. СТ. Л. се договорили дружеството да
предостави на ответника заем в размер на 400 лева. От своя страна заемополучателят се
задължила да върне заема на 6 месечни вноски, всяка в размер на 73,64 лева. Първата дата за
плащане на вноска била 04.01.2021г., а последната – 03.06.2021г. Фиксиран бил ГЛП по
заема от 35%. Посочено било, че общата дължима от заемателя сума е в размер на 441,84
лева, като в нея освен главницата от 400 лева била включена и възнаградителна лихва. В т.8
от Договора е записано, че ГПР по заема е 40,96%. При изчисляването му били взети
следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните
ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи
за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по
договора, както и други разходи освен посочените в настоящия договор. Страните се
договорили в срок от 3 дни от датата на подписване на договора, заемателя да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения- поръчители /две физически лица/, банкова
гаранция с бенефициер –заемодателя, одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което
предоставя гаранционни сделки. Към Договора е представен Погасителен план месечни
погасителни вноски, съгласно който ответника е трябвало да плати на „Изи Асет
Мениджмънт“АД 6 месечни вноски за периода от 04.01.2021г. до 03.06.2021г., всяка от
които в размер на 108 лева, или общо сумата от 648 лева. Във всяка едно от вноските е
включена главница, договорна лихва и възнаграждение за поръчителство.
Съгласно Договор за предоставяне на поръчителство №3995887 от 03.12.2020г.,
сключен между „Файненшъл България“ЕООД и Г. СТ. Л., ищеца възложил на дружеството,
в качеството му на поръчител, да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет
Мениджмънт“АД, по силата на който да отговаря солидарно с Л. пред заемодателя за
изпълнението на всичките й задължения, възникнали съгласно Договора за паричен заем,
както и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за паричен
заем, а именно: задължение за връщане на заемната сума в размер на 400 лева; задължение
за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в
случай на забава на плащането; разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и
адвокатски хонорари. В чл.3 от Договора е предвидено, че за поемане на задължението от
поръчителя, Л. му дължала възнаграждение в размер на 206,16 лева, платимо разсрочено на
вноски, всяка от които в размер на 34,36 лева. Вноските били дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет
3
Мениджмънт“АД.Потребителят трябвало да плаща възнаграждението по начините,
установени в Договора за паричен заем, за плащане на задълженията му по същия договор.
„Изи Асет Мениджмънт“АД било овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор и всички
други вземания на поръчителя по договора.
С Покана за доброволно изпълнение от 01.04.2021г. Г. СТ. Л. е била уведомена, че
виновно не изпълнява задължението си за връщане на дължимите суми по горепосочения
договор за паричен заем. Към този момент задължението й възлизало на 456 лева, като
налице били предпоставките заемодателя да прехвърли задължението й по договора за
събиране от специалист по просрочени задължения. Даден й е срок до 25.04.2021г. да плати
минимум две вноски от кредита или сумата в размер на 216 лева.
На 02.08.2021г. „Изи Асет Мениджмънт“АД е уведомило поръчителя „Файненшъл
България“ЕООД, че следва да му заплати задължения, за изпълнението на които отговаря
солидарно със съответния потребител, като под №68 в представения списък е посочена
ищеца Г. СТ. Л., със задължение за плащане на сумата от 486,45 лева.
Видно от приетото като доказателство по делото Преводно нареждане за кредитен
превод, на 02.08.2021г. „Файненшъл България“ЕООД е превело по сметка на „Изи Асет
Мениджмънт“АД сумата от 486,45 лева.
Съгласно Уведомление- Покана за доброволно изпълнение изх.
№3995887/06.08.2021г. „Файненшъл България“ЕООД, чрез ответника „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ЕООД, уведомил ищеца, че цялото й задължение по договора за
паричен заем №3995887, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ЕАД е платено на кредитора от
страна на поръчителя „Файненшъл България“ЕООД, съгласно условията на подписания
между нея и последното дружество Договор за предоставяне на поръчителство и въз основа
на отправено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“АД към поръчителя искане за плащане
на задълженията по договора за паричен заем. На основание сключен Договор за покупко-
продажба на вземания от 02.03.2020г. и Приложение №1/02.08.2021г. между „АКПЗ“ЕООД
и „Файненшъл България“ЕООД вземането, което последното дружество имало към ищеца
било прехвърлено в полза на ответника, който ставал кредитор на Л.. Същата била
уведомена, че е в забава с плащането на задълженията по Договор за предоставяне на
поръчителство във връзка с Договор за паричен заем №399887, поради което дължала на
„АКПЗ“ЕООД като нов кредитор сумата от 400 лева-главница, 52,70 лева лихва,
възнаграждение за гаранционна сделка /поръчителство/- 206,16 лева и разходи 33,75 лева
или общо 692,61 лева.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че на 03.12.2020г. ищецът е сключила с „Изи Асет
Мениджмънт“АД Договор за паричен заем №3995887, съгласно който й е бил предоставен
заем в размер на 400 лева, който е трябвало да върне на 6 месечни вноски, ведно с лихва от
35%. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищеца е
трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в сключване на Договор за
предоставяне на поръчителство №3995887/03.12.2020г. с посочен от заемодателя поръчител
„Файненшъл България“ЕООД, като за това Г.Л. трябвало да заплати възнаграждение за
поръчителя от 206,16 лева. Безспорно установено е, че това възнаграждение за поръчителя е
трябвало да бъде платено от ищеца разсрочено заедно с месечните вноски по договораза
заем, като вноските за възнаграждение се събират от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на „Файненшъл България“ ЕООД. Няма спор относно това, че
ищеца не е изпълнила задълженията си по двата договора, поради което поръчителя е
погасил задължението й към заемодателя на 02.08.2021г., превеждайки му всички дължими
от Л. суми, като по този начин встъпил в правата на „Изи Асет Мениджмънт“АД,
произтичащи от процесния Договор за предоставяне на паричен заем. Между страните няма
спор относно това, че с Договор за покупко-продажба на вземания от 02.03.2020г., сключен
между „АКПЗ“ЕООД и „Файненшъл България“ЕООД, както и Приложение №1/02.08.2021г.,
4
вземането по отношение на Г.Л. било прехвърлено в полза на настоящия ответник по
делото, като последното обстоятелство се установява от Уведомление-покана за доброволно
изпълнение изх.№3995887/06.08.2021г., прието като доказателство по делото и се
потвърждава от ответника в отговора му на исковата молба.
Спорно по делото е нищожен ли е така сключения между Файненшъл
България“ЕООД и Г.Л. Договор за предоставяне на поръчителство №3995887 от
03.12.2020г. на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
На първо място, следва да се посочи, че добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, тъй като правната последица от
нарушаването им е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона. Една от тези норми е справедливостта, която изисква да се защитава и
закриля всеки признат от закона интерес. В настоящия случай
възнаграждението по договора за поръчителство не постъпва в патримониума
на поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство – „Файненшъл България“
ЕООД, а видно от Погасителния план, то е част от вноската, която се дължи и се изплаща на
заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В тази връзка следва да се има предвид, че
договорът за поръчителство следва да бъде сключен между кредитора и
поръчителя, тъй като в полза на кредитора се поражда право да претендира
вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник,
а не между поръчителя и главния длъжник, както е в случая. При извършена
служебна справка в Търговския регистър, се установява, че едноличен
собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД е
заемодателят по договора за заем – „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен
предмет на дейност на ответника „Файненшъл България“ ЕООД са
гаранционни сделки, каквато е и процесната. Следва да се посочи, че
печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД от извършената от него
търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния
собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В случая търговецът –
кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително
възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за
заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия. Поради
изложеното, клаузата на чл.3, ал.1 от Договора за предоставяне на
поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение,
не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се
прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. На практика със
сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като
печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се
цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, кредиторът плаща вземането си сам на
себе си. Със сключването на договора за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение
за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
да се избегнат ограниченията на чл.19 ал.4 от ЗПК.
На следващо място, аргумент в подкрепа извода на съда, че процесният договор за
поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави, е
и фактът, че сумата, която се претендира като възнаграждение по него в
размер на 206,16 лева, не е включена в ГПР. В договора за заем ГПР е
уговорен в размер на 40,96%, като при включване на възнаграждението,
предвидено по договора за предоставяне на поръчителство, действителният
ГПР би бил различен от този размер. Така потребителят е бил въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които следва да прави по
5
обслужване на заема. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая обаче
не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно -
какви други разходи, освен възнаградителна лихва, са включени в него.
Предвидената сума в Договора за предоставяне на поръчителство в размер на
206,16 лева представлява по своята същност разход по кредита, който е бил известен и е
следвало да бъде включен в ГПР, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК.
Така се е стигнало до заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с ПМС No426/2014г. Реално по този начин се калкулира допълнителна печалба
към договорената възнаградителна лихва. Освен това, посочването на по-
нисък от действителния ГПР представлява и невярна информация относно
общите разходи по кредита, което е нелоялна и заблуждаваща търговска
практика и прави регламентиращата го клауза неравноправна, като от своя
страна води до недействителност на договора за поръчителство.
От друга страна, Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като
възнаграждение в размер на 206,16 лева, е в размер на повече от половината
от сумата по отпуснатия заем от 400 лева. Безспорно е, че така е нарушен
принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави.
С оглед всичко изложено, предявеният иск за прогласяване нищожност
на процесния договор за предоставяне на поръчителство, на основание чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски. От представеното по делото преводно нареждане се
установява, че пълномощника на ищеца- адв.Д.В. М. е платил по сметка на РС-
Димитровград държава такса за предявения иск в размер на 50 лева. Същевременно,
процесуалния представител претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение. Видно
от представеното по делото адвокатско пълномощно е, че Г. СТ. Л. е упълномощила адв.М.
да я представлява в настоящото производство, като от Договора за правна помощ и
съдействие от 16.08.2021г. се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника
по делото да заплати в полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 300 лева, за процесуалното представителство по уважения иск, както и сумата от 50 лева,
платена държавна такса по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН , на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като накърняващ
6
добрите нрави, Договор за предоставяне на поръчителство №3995887/03.12.2020г., сключен
между „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“**, и Г. СТ. Л., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.**, вземанията в размер на 206,16 лева /двеста и шест лева и шестнадесет
стотинки/ по който са прехвърлени с Договор за покупко-продажба на вземания от
02.03.2020г. и Приложение №1/02.08.2021г. в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.“**, представлявано от Н**
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“**, представлявано от
Н** да заплати на адв.Д.В. М., пълномощник на ищеца Г. СТ. Л., сумата в размер на 350
лева /триста и петдесет/– деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7