№ 931
гр. Варна, 28.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20223100900760 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на П. М. А. и
С. М. Р., двамата от гр. Провадия, чрез пълномощника им адв. Х. Г., в
качеството им на пострадали - братя на починалия при инцидент от
02.11.2018 г. М. М. А., с която срещу ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК
*********, гр. София, са предявени обективно и субективно съединени прeки
искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени морални болки и страдания вследствие смъртта на техния
наследодател в размер на 100 000 лева за всеки от ищците, както и искове за
заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение на всеки от
тях от изтичане на петнадесет работни дни от уведомяването на
застрахователя – 16.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
искове за заплащане на всеки един от ищците на сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди
вследствие смъртта на майка им А. М. Р.а, починала на 04.04.2021 г.,
вследствие претърпени от същата емоционални страдания с оглед загубата на
сина й, довели до постепенно влошаване на здравословното й състояние,
ведно със законната лихва, считано от 16.09.2022 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 497, ал. 1, т. 1
от КЗ.
След запознаване с материалите по делото, съдът прецени редовността
на разменените книжа, допустимостта на предявените искове и счита
следното:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на
ищеца:
Твърди се в исковата молба, че на 02.11.2018 г., при извършване на
движение на заден ход с неприбрана стрела от МПС марка „*****“ per. №
1
*****, управлявано от М. С. М., ЕГН 82082001066, е причинена смъртта на
М. М. А., ЕГН **********, брат и наследодател на ищците. Сочи се, че с
присъда № 42 от 13.07.2022 г., постановена по НОХД № 407/2022 г. по описа
на Окръжен съд - гр. Варна, М. С. М. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и му е определено наказание лишаване
от свобода за срок от осем месеца, изтърпяването на което е отложено с
изпитателен срок от три години за това, че на 02.11.2018 г., поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена
опасност, същият при движение на заден ход след разтоварване на
строителни материали без прибрана стрела на горецитираното МПС е
причинил смъртта на М. М. А.. Твърди се, че за описаното по-горе МПС е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
ответното дружество ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, като застрахователят е
сезиран с молби, получени на 01.09.2022 г., въз основа на които са заведени
застрахователни претенции под негови номера № 30022000313 и №
30033000315, по които с писма с изх. № 002-1226 от 14.09.2022 г. и изх. №
002-1227 от 14.09.2022 г. са постановени откази, с посочени в тях мотиви
относно липсата на обстоятелства за ангажиране на отговорността на
застрахователя.
Ищците излагат, че вследствие на емоционалната травма от смъртта на
сина й, нарушеното здравословното състояние на майка им А. М.а Р.а
значително се влошило и скоро след това същата починала. Отправената
извънсъдебна застрахователна претенция обхващала, както обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие загубата на брат
им, така и такива, претърпени от загубата на майка им, чиято смърт същите
твърдят, че се намира в причинно-следствена връзка с получената травма от
смъртта на сина й. Твърди се близка връзка с починалия брат, поради което за
ищците е била тежка емоционалната травма от загубата му, подсилена от
начина, по който е настъпила неговата смърт и изпитаните жестока болка и
страдание. Сочи се, че малко преди инцидента, ищците са съпреживели с брат
си мъката, която същият е изживял от загубата на своето единствено дете и
техен племенник. Посочените негативни психични преживявания са се
засилили след смъртта на майката на ищците, която не е успяла да преживее
загубата по този нелеп начин на единия от синовете й, след загубата преди
това и на един от внуците й.
Ищците считат, че доколкото застрахованото МПС е кран и служи за
преместване на товари, то същото е регистрирано като моторно превозно
средство, движението му е позволено по пътищата отворени за обществено
ползване и съответно след извършване на товаро-разтоварната дейност е
извършвало движение на заден ход, при което превозното средство е
катастрофирало блъскайки зида, който се е стоварил върху брат им, а смъртта
му е пряка и непосредствена последица от неправилно извършената маневра
на заден ход с цитираното МПС. Твърди се неизпълнение на задължението на
водача на застрахованото МПС по чл. 40 от ЗДвП - да се увери, че няма да
създаде опасност за другите участници в движението и че пътят зад
превозното средство е свободен, доколкото в хода на проведеното
наказателно производство е установено, че той се е придвижвал на заден ход
след като товаро-разтоварната дейност е била преустановена.
2
Като се позовават на изложените предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя, ищците претендират същият да им заплати
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на брат
им и от настъпилата в причинно-следствена връзка с последната смърт и на
майка им. Сочи се, че с подадените молби към застрахователя са представени
всички изискуеми документи, като от негова страна не са направени искания
за представяне на допълнителни такива, поради което ищците претендират
лихва за забава върху търсените обезщетения за неимуществени вреди от
изтичане на срока от петнадесет работни дни от уведомяването на
застрахователя.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищците, чрез адв. Х. Г., са депозирали
допълнителна искова молба, с която поддържат изложеното досежно статута
на застрахованото превозно средство и предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя при придвижването му на заден ход. В
допълнение излагат, че същото не е самоходна машина по смисъла на § 1, т.
12 буква „Б“ от ДР на ЗРКЗГТ, подлежаща на специална регистрация,
доколкото представлява товарен автомобил с инсталирано съоръжение за
разтоварване на превозвания от него товар и е регистрирано като такъв по
смисъла на ЗДвП. Сочи се, че в случая поради обема и теглото на товара е
използван камион с кран, чиято роля е не само да повдигне съответния товар
на платформата, но и да го транспортира до желаната точка. Твърди се
нарушение на правилата за движение от застрахования водач, който е
следвало да съобрази, че се движи към сграда или в случая стена и да избегне
сблъсъка с която и да е част от нея, а смъртта на наследодателя на ищците е в
пряка причинна връзка със срутването на стената. Оспорва се възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който не е могъл да
предвиди, че водачът на застрахованото МПС ще се движи неправилно на
заден ход, че ще осъществи сблъсък със стената в непосредствена близост и
тя ще се срути върху него. Поддържат се направените доказателствени
искания.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника :
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответното дружество е депозирало
писмен отговор, с който оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне като
неоснователни. Оспорва твърденията, че е налице допуснато нарушение на
правилата за движение по пътища от страна на лицето М. С. М. при
управление на специализиран автомобил автокран „*****“ с рег.№ *****,
както и че пострадалият М. М. А. представлява участник в движението по
пътищата и че описаното в исковата молба събитие представлява покрит риск
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на цитираното МПС, по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“, в чиито срок на покритие е настъпил процесният инцидент.
Твърди, че за да е обект на застраховка „Гражданска отговорност“
застрахованото МПС трябва да се използва за придвижване по пътищата като
3
средство за транспорт, а във всякакви други хипотези на ползване на МПС за
извършване на специфична дейност (работа), различна от придвижване по
пътищата, не е налице хипотезата на чл. 477, ал. 1 от КЗ. Оспорва се и
качеството на пострадалия наследодател на ищците на участник в движението
по пътищата по смисъла на чл. 493, ал. 1 от КЗ и § 1, т. 28 от ДР на ЗДвП, тъй
като същият не се е намирал на пътя и не е оказвал влияние на движението по
пътя към момента на инцидента, напротив последният е настъпил на
строителна площадка, която не е част от пътя. Сочи се, че видно от
постановената по НОХД № 407/2022 г. на ОС – Варна присъда наказателната
отговорност на М. С. М. е ангажирана във връзка и по повод немарливо
изпълнение на възложена му работа - товаро-разтоварни работи, източник на
повишена опасност, като е нарушил разпоредбите в трудовото
законодателство, касаещи здравословните и безопасни условия на труд
/ЗБУТ/, както и тези, регламентиращи осъществяваната от него професия -
машинист на автокран. Твърди, че никъде в присъдата, нито в обвинителния
акт, не се сочи извършено нарушение на ЗДвП от страна на М. С. М. като
водач на МПС, който не е автомобилист по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на КЗ.
Ответното дружество счита, че застрахованият автокран не е пътно превозно
средство по смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗДвП, тъй като не е използвано за
придвижване по пътя, макар предназначението му да е за превозване на
товари, тъй като двете предпоставки трябва да са налице кумулативно.
Излага, че автокранът е използван за придвижване по пътя, но преди да
стигне до строителния обект и да започне разтоварването на палетите с тухли.
Сочи, че извършеното преместване на заден ход от автокрана е част от
започналото разтоварване на товара, при което водачът М. М. е действал в
качеството си на машинист на автокран, а не в качеството си на водач на
МПС. Твърди се във връзка с изложеното, че наказателният съд е приел, че в
случая са нарушени разпоредбите на чл. 10 от Наредба № 12/30.12.2005 г.
регламентираща експлоатацията на работното оборудване, както и на т. 7 от
Инструкция за работа с кран, в която е посочено, че през време на работа с
крана на краниста е забранено придвижването му с вдигната стрела.
Поради изложеното, ответникът счита, че не са налице основания за
ангажиране на отговорността му, а евентуално за ангажиране отговорността
на работодателя пострадалия по застраховка „Обща гражданска отговорност“
или „Професионална отговорност“. Твърди, че отговорни за инцидента са
строителя и възложителя на работа на пострадалото лице „Пресиянстрой“
ЕООД, който е допуснал на строителната площадка лице, с което не е
сключен трудов договор и на което не е проведен първоначален и ежедневен
инструктаж по безопасни и здравословни условия на труд. Сочи, че
отговорност носи и техническият ръководител на обекта, който в случая е
управителят на „Пресиянстрой“ ЕООД – Т. В. Т., който не е контролирал
спазването на изискванията на ЗБУТ, каквото е изискването на чл. 26, т.1 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при
извършване на строителни и монтажни работи.
В условията на евентуалност ответното дружество релевира възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия М. А., тъй като същият се е
намирал на строителния обект без да има сключен трудов договор и без да е
бил запознат и да спазва правилата за безопасност на строителния обект, с
4
което е нарушил както трудовото законодателство, така и чл. 33 от ЗЗБУТ.
Твърди, че пострадалият се е намирал до тухлена стена в зоната за
разтоварване на автокрана, с което сам се е поставил в опасна за неговото
здраве и живот ситуация и с това е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.
На следващо място, ответникът оспорва наличието на пряка причинна
връзка между процесния инцидент и смъртта на майката на ищците А. М.а
Р.а, настъпила на 04.04.2021 г., близо две години и половина след злополуката
от 02.11.2018 г., при която е загинал синът й. Сочи, че по твърдения на
ищците здравето на майка им е било влошено още преди инцидента, така че
няма пряка връзка между смъртта й и поведението на водача на застрахования
автокран. Оспорват се и вида, тежестта и размерите на твърдените вреди,
претърпени вследствие загубата на племенника, брата и майката на ищците.
Релевирано е и възражение, че ищците не попадат в кръга на лицата,
посочени в Постановления № 4/25.V.1961 г. и № 5/24.11.1969 г. на Пленума
на ВС, които имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие смъртта на М. М. А.. Сочи се, че съгласно Tълк. решение №
1/21.06.2018 г. на ОСГТНК на ВКС, ищците биха имали право на обезщетение
по изключение, ако са създали трайна и дълбока емоционална връзка с
пострадалия, от чиято смърт да търпят продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В
евентуалност, по отношение на размера ответникът сочи разпоредбата на §
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, съгласно която до влизането в сила на
Наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ, лицата по
чл. 493а, ал. 4 от КЗ, към които попадат ищците, имат право на обезщетение в
размер на 5000 лева.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответното дружество, чрез
пълномощника си юриск. Х. И., депозира допълнителен отговор, с който
поддържа направените оспорвания, възражения и доказателствени искания.
С определение № 516/04.04.2023 г. съдът е конституирал като трети
лица на страната ответника: „ПРЕСИЯНСТРОЙ“ ЕООД, в качеството му на
работодател на делинквента М. М., както и Т. В. Т., в качеството му на
технически ръководител на обекта, на който е настъпил процесният инцидент,
които не са изразили становище по спора.
Относно квалификацията на иска :
Правна квалификация на исковете: чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД,
вр. чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ.
По допустимостта:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
деликт, от който ищците са претърпели неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие смъртта на техния брат, починал при инцидент,
причинен по вина на водач на пътно превозно средство, застраховано при
5
ответника, за което ответникът-застраховател е приел да покрие риска,
съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Представени са
доказателства и за предявена писмена претенция пред застрахователя
съгласно чл. 380 от КЗ, респективно за отказ на застрахователя да изплати
обезщетение, поради подробно изложени в него аргументи, което обуславя и
допустимост на предявените искове в хипотезата на чл. 498, ал. 3, предл.
второ от КЗ. Сезиран е компетентен съд. При липса на основания за
противния извод, съдът приема, че предявените искове са допустими.
По предварителните въпроси:
Доколкото предявените искове са с предмет право по застрахователно
правоотношение, същите следва да се разгледат по особения ред за търговски
спорове.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване факти са:
1.) че на 02.11.2018 г., М. С. М. при управление на автомобил автокран
„*****“ с рег.№ *****, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, източник на повишена опасност, при движение на
заден ход след разтоварване на строителни материали без прибрана стрела на
горецитираното МПС е причинил смъртта на М. М. А..
2.) че на датата на настъпване на инцидента - 02.11.2018 г. автомобил
автокран „*****“ с рег.№ ***** е бил застрахован с начална дата на покритие
26.03.2018 г. и крайна дата - 25.03.2019 г. по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество.
Доказателствена тежест, съобразно предявените от ищеца
претенции :
В условията на главно и пълно доказване ищците следва да установят
факта на настъпването на процесния инцидент, противоправно и виновно
извършено деяние на водачa на застрахованото при ответника превозно
средство за риска „Гражданска отговорност“, вследствие на което е настъпил
инцидентът и е загинал техният брат М. А., че смъртта му е пряка и
непосредствена последица от възникналото произшествие; че предизвиканият
вследствие управление на застрахованото превозно средство инцидент попада
в предметните предели на сключената застраховка, т.е. че към момента на
настъпването му автокранът е изпълнявал функциите на МПС по смисъла на §
6, т. 11, вр. т.10 от ЗДвП. Ищците следва да установят, че в причинна връзка
със смъртта на брат им е настъпила и смъртта на майка им А. М. Р.а, като
резултат от негативните психични преживявания вследствие на загубата на
сина й при процесния инцидент. В тежест на ищците е да докажат характера и
размера на претърпените вреди. По отношение на акцесорния иск за лихва и
момента на изпадане в забава на застрахователя следва да установят още,
уведомяването на застрахователя за процесното събитие и да представи
всички изискани от застрахователя необходими доказателства за произнасяне
по предявената от него извънсъдебна претенция.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си за недължимост на
застрахователно обезщетение, в това число и наведеното възражение за
6
съпричиняване на вредоносното събитие от страна на пострадалия, като
установи негово противоправно поведение, намиращо се в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
При наличие на влязла в сила присъда и на основание чл. 300 от ГПК за
гражданския съд са задължителни установените със Присъда № 42/13.07.2022
г. по нак. дело № 407/2022 г. на Окръжен съд-Варна – деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Страните са ангажирали допустими доказателствени средства за
фактите, за които носят тежест на доказване, с изключение на ищците, които
не са ангажирали доказателства за причинната връзка между смъртта на
майка им А. М. Р.а и брат им М. М. А., както и относно момента, в който са
уведомили ответното дружество за инцидента, за което на тях следва да се
дадат съответни указания.
Ответното дружество не е ангажирало доказателства относно
твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия
брат на ищците, за което на същото следва да се дадат указания.
По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че представените с исковата молба писмени
доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения, същите
са относими и допустими, с изключение на приложените съдебно-медицинска
и техническа експертизи, проведени в досъдебното производство, доколкото
недопустимо биха подменили надлежни доказателства, подлежащи на
събиране от сезирания съд. Събирането на допустимите доказателства следва
да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл. 375, ал. 1
от ГПК.
Съдът намира за допустимо и относимо искането на ищците за
изискване и прилагане към делото на нак. дело № 407/2022 г. по описа на
Окръжен съд-Варна, поради което същото следва да бъде уважено.
Съдът намира за допустимо и относимо искането на ищците за
допускане на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, водени
от тях, от които да се установят претърпените от тях, болки и страдания и
емоционални психически изживявания, вследствие процесния инцидент,
поради което същото следва да бъде уважено.
Искането за задължаване на застрахователното дружество за
представяне на преписките по образуваните щети във връзка с процесния
инцидент се преценява от съда като допустимо, но неотносимо с оглед
предмета на спора и наведените твърдения и представени доказателства за
постановен отказ по претенциите за изплащане на застрахователни
обезщетения, предвид установената допустимост на исковото производство, в
рамките на което ще се реши и въпросът за основателността им, поради което
същото следва да се остави без уважение. В случай, че желаят задължаване на
ответното дружество да представи конкретни документи от преписките и
7
след уточняване на значението им за предмета на спора, на ищците следва да
се даде възможност за посочването им.
На страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото.
Настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание
чл. 374, ал. 2 от ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде
изслушан и устния доклад на съдията.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 374 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по т.д. № 760/2022 г. на ВОС за
разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2023 г. от 15.00 часа , за
която дата и час да се призоват страните, с връчване на препис от настоящото
определение.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл. 32
„Производство по търговски спорове”.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към
исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ищците за допускане като
доказателства по делото заверени копия на съдебно-медицинска (л.32-36) и
техническа експертиза (л.16-18 и л.19-27), проведени в досъдебното
производство.
На основание чл. 300 от ГПК СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че е
изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, които са задължителни за гражданския
съд, съобразно влязлата в сила Присъда № 42/13.07.2022 г. по нак. дело №
407/2022 г. на Окръжен съд-Варна.
ИЗИСКВА НОХД № 407/2022 г. на Окръжен съд-Варна, за прилагането
му като доказателство по т.д. № 760/2022 г., по описа на ВОС.
УКАЗВА на страните, че са се позовали на релевантните факти за
очертаване на основанието на иска, както и са ангажирали допустими
доказателствени средства за твърдяните от тях факти и обстоятелства.
УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства за причинната връзка
между смъртта на майка им А. М. Р.а и смъртта на брат им М. М. А., както и
относно момента, в който са уведомили ответното дружество за процесния
инцидент.
8
УКАЗВА на ответното дружество, че не е ангажирало доказателства
относно твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия брат на ищците М. М. А..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците за датата на съдебно заседание да
ангажират гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, при режим
на водене, за установяване на претърпените от тях болки и страдания
вследствие загубата на брат им М. М. А., починал при инцидент, настъпил на
02.11.2018 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за задължаване на
ответното дружество да представи намиращите се у него преписки по
образувани щети с № 30022000313 и № 30022000315, на основание чл. 190,
ал. 1 от ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците в срок до първо съдебно заседание
да посочат конкретни документи от застрахователните преписки по
образуваните щети, които желаят да бъдат изискани от застрахователното
дружество, както и значението им за изясняване на спора.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или
чрез съдействие на медиатор, като ползват Центъра по медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба
при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел.
*********; служител за контакти - Нора В.а.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, ведно с
призовката за насроченото съдебно заседание.
Да се връчи на ищците препис от допълнителния отговор на исковата
молба!
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9