№ 69
гр. Пазарджик, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220201797 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Р. Т. от град В. с ЕГН: ********** против
Електронен фиш серия К, № 5851989 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на основание
чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП, на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.
В жалбата се съдържат оплаквания за процесуална и материална
незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди
се, че ЕФ серия К № 4756930 за който се твърдяло че обуславя повторност на нарушението
по процесния не било връчено на жалбоподателката, поради което не бил влязъл в сила и
нямало как да обуслови предпоставките за деяние извършено в условията на повторност.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от надлежно упълномощен
адвокат, който пледира за отмяна на ЕФ, като релевира нови възражения, като твърди че не
било посочено ЕФ № 4756930, поради който се твърди повторност на деянието от кой е
издаден, кога е връчен и кога е влязъл в сила. Претендира разноски.
За ответника по жалбата ОД на МВР Пазарджик, не се явява представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата
на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, прие за установено следното:
1
Жалбоподателката Д. Т. е санкционирана при условията на чл.188, ал.1 от ЗДП, а
именно като собственик на МПС Ш.Н. с рег. № .... Това МПС на 21.04.2022 година, в 09,16
часа, в град Пазарджик, по ул. „Хр.К.“ до номер 4 се движело с превишена скорост от 62
км/ч, при максимално разрешена в населено място от 50 км/ч., като нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия
К № 4756930.
Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство –
мобилна радарна система ARH CAM S1 № 120сс9е, което отчело движение със скорост от
65 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 15 км/ч, но от това превишение били извадени 3
км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото
средство, което е в полза на нарушителя. Така се формирало превишението на скоростта от
12 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателката
на 28.11.2022 год. а жалбата против ЕФ бил подадена до РС – Пазарджик чрез ОДМВР на
29.11.2022 год. При това положение съдът приема че жалбата е подадена в срока по чл.189,
ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по
следните съображения:
В хода на административно наказателното производство по безспорен начин се
доказа факта на извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП.
В ЕФ изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното
лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация
с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законовия срок такива действия
не са предприети от страна на жалбоподателката, поради което с оглед нормата на чл.188,
ал.1 от ЗДвП, същата правилно е била привлечена към отговорност в качеството й на
собственик на процесното МПС. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на
санкционирания субект е безспорно доказано.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189, ал.4 изр.първо от ЗДП: „При
нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”.
Анализа на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение, установено и
заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен
2
орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП : „Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се
намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по
никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното
АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това положение е
несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.
С оглед на изложеното горе не са налице никакви, дори и служебно установени
нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.
Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189
ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът
на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата
преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на
обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото
и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело
е сторено. В самия ЕФ е посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-
горе мобилна радарна система ARH CAM S1 120сс9е, мястото на нарушението - град
Пазарджик, по ул. „Хр.К.“ до номер 4, както и посоката на движение, доколкото е посочено
че АТСС е насочено към кръговото движение с кръстовище с улица „Царица Йоанна“.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание
съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните
от техническото средство, изведени на фотоси, приложени по делото. Описано е
3
нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването
между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като
установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима
техническа грешка от 3 км./час, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са
нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.1/, както и наложената глоба по размер, място,
начин и срок на плащане.
Като се има предвид приложените фотоси направени от ARH CAM S1 с №120сс9е,
придружаващи ЕФ и имащи статут на веществени доказателствени средства по смисъла на
чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същите тези фотоси, заснети от техническото
средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в
съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на фотосите напълно съответстват на възприетото
като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на
измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били
приближаващите и отдалечаващите се автомобили /в двете посоки/, процесният автомобил,
видно от фотосите е бил отдалечаващ се. Установява се въведеното ограничение на
скоростта 50 км/ч, както и конкретно засечената скорост на процесния автомобил. В средата
на горния и долния, както и в двата странични края на фотосите, се виждат малки стрелки,
които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно
там, където на пътното платно е заснет процесния автомобил и по-точно в средата на
неговата задна част , в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че
засечената скорост е именно този автомобил.
Мястото на разположение на АТСС е било отразено и в съставения протокол за
използване на АТСС /лист 9 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, също подробно е отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително
ограничение на скоростта, както и че разрешената такава е била 50 км/ч. Отразено е че
АТСС е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на действие „Д” – в двете
посоки.
Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно
направена е била снимка /л.10 в делото/, отразяваща на разположението на АТСС на
конкретните дата, час и участък от пътя.
Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се
идентифицира и посредством посочените географски координати в представените фотоси
от АТСС.
ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател
и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че посочването на конкретното
физическо лице - оператор на мобилната система, както и датата, на която то е разпечатило
4
на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от
ЗДП. В този смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта
и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, което се
установява от приетия като писмено доказателство протокол от проверка за техническа
изправност – л. 21 и л.22 в делото.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателката като собственик на
процесното МПС, с което е било извършено вмененото нарушение, доколкото за
превишаване на разрешената скорост за движение в конкретния пътен участък, т.е. в
населено място от 50 км/ч, със скорост от порядъка на 11 – 20 км/ч., когато нарушението е
повторно се налага глоба в двоен размер на посочения в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно
100 лева.
Нарушението се явява извършено при условията на повторност, доколкото същото е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4756930 /влязъл в сила
на 08.10.2021 год., видно от справка АИС - АНД /, с който жалбоподателката е била
наказана с глоба за същото по вид нарушение. Голословно и опровергаващо се от
доказателствата по делото е твърдението в жалбата, че ЕФ серия К № 4756930 за който се
твърдяло че обуславя повторност на нарушението по процесния ЕФ не било връчено на
жалбоподателката, поради което не бил влязъл в сила и нямало как да обуслови
предпоставките за деяние извършено в условията на повторност. Това твърдение се
опровергава от приложената по делото на л.18 разписка, видно от която ЕФ е бил връчен
лично на жалбоподателката на 23.09.2021 год. Видно е от справка АИС АНД на л.19 и
справка за нарушител – л.23 , глобата е била платена още на същия ден в 13,57 часа, ЕФ не е
бил обжалван и е влязъл в сила 14 дни по-късно, т.е. на 08.10.2021 год.
Не намира опора в закона възражението за допуснати процесуални нарушения,
свързани с това, че не било посочено ЕФ № 4756930, поради който се твърди повторност на
деянието от кой е издаден, кога е връчен и кога е влязъл в сила. Тези обстоятелства не са
сред реквизитите на ЕФ.
Съдът по силата на служебното си начало намира за необходимо да отбележи, че в
диспозитива на ЕФ липсва конкретно посочване по коя точно от изброените в нормата на
чл.182, ал.4 от ЗДвП хипотези на повторност и извършено нарушението. Независимо от
това, не е налице неяснота на коя разпоредба се е позовал АНО, за да наложи санкция в този
размер, по следните съображения: Нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „Когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3,
т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство за срок три месеца“. В ал.1 на чл.182 от ЗДвП са
предвидени наказания за превишаване на разрешената скорост в населено място, в ал.2 –
5
наказания за превишаване на разрешената скорост в извън населено място, а в ал.3 –
наказания за водач на МПС, който извършва обществен превоз на пътници и опасни товари.
Различните точки в алинеите са в зависимост от конкретното превишаване на скоростта,
като колкото по-голямо е превишаването, толкова по-висок е размер на глобата. С други
думи различието в изброените хипотези е само дали се касае за населено или извън населено
място и конкретното превишаване, дадено като диапазон „от..до“, като съществува отделна
алинея когато водач на МПС е лице, което извършва обществен превоз на пътници и опасни
товари, какъвто не е процесния случай.
След като в обжалвания ЕФ словесно ясно са посочени тези разграничителни
критерии, а именно това, че жалбоподателя управлява МПС /без да е водач на МПС, който
извършва обществен превоз на пътници и опасни товари/ с превишена скорост в населено
място – гр.Пазарджик и конкретното превишаване – 12 км./час, то ориентацията за
привръзката с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДв.П е ясна на елементарно ниво, при което отговора на
въпроса на коя точно разпоредба се е позовал АНО, за да определи санкция в наложения
размер следва от закона. Размера на глобата е определен правилно, доколкото в чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДв.П, превдиждащ наказание за водач, който управлява МПС в населено място с
превишаване от 11 до 20 км./час, какъвто е процесния случай, наказанието е глоба в размер
на 50 лева. Двойния размер за повторно нарушение съгласно чл.182, ал.4 се равнява на 100
лева, каквото е наложеното на жалбоподателката наказание.
При този изход на делото право на разноски би имал ответника –ОДМВР Пазарджик,
но такива не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, РС - Пазарджик,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 5851989 на ОД на МВР - Пазарджик, с
който на Д. Р. Т. от град В. с ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с
чл.182, ал.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100
лв. /сто лева/, като законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6