МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 277, постановено по НАХД
№ 521 по описа на БРС за 2020 г.
Производството по делото
в съда е образувано по повод постановление на БРП по реда на чл.375 от НПК с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на И.Г.В. с ЕГН **********
роден в гр.Д., и адрес *** и налагане на административно наказание за извършено
престъпление по чл.313 ал.1 от НК за
това, че на 18.12.2017 година,
в град Бургас, пред орган на властта – Д. Д. К.– системен оператор в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – град Бургас, група „АНД, отчет на ПТП,
профилактика и ПОВ”, потвърдил неистина в писмена декларация от 18.12.2017
година по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи за
самоличност, към заявление с входящ № 18274 от 18.12.2017 година по описа на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – град Бургас, за издаване на дубликат на
свидетелство за управление на моторно превозно средство, която по силата на закон
- на основание чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на
свидетелство за управление или контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация”, се дава пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно за това,
че свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********,
издадено на 07.07.2014 година от ОД на МВР – град Бургас, с валидност до
07.07.2024 година, е откраднато, а не отнето - престъпление по чл. 313, ал. 1
от НК.
Редовно призован за съдебно
заседание нарушителят
се
явява. За него
се явява упълномощен адвокат. Обвиняемият отказва да дава обяснения. Защита
счита, че деянието е несъставомерно от обективна и от субективна страна. Излага
аргументи.
Въпреки редовното призоваване БРП не изпраща представител.
Предложението на прокурора е с правно основание чл.375 и сл. от НПК.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическата страна
следното:
Обвиняемият И.Г.В. е български
гражданин, с висше образование, безработен, неженен, неосъждан (реабилитиран по
право) и е правоспособен водач на МПС за категории АМ, В1, В. Било му издадено
на 07.07.2014 г със срок до 07.07.2024 г СУМПС (лист 32 от ДП).
На 29.09.2017 г., в Република Р, служител на „Пътна
полиция“ в Гюргево съставил и връчил срещу подпис на обвиняемия В. протокол за
пътно-транспортно нарушение, серия PGRX №080666, с който на обвиняемия била
наложена глоба в размер на 1305 леи и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 90 дни, считано от 15.10.2017г до 14.01.2018г. При съставяне на протокола
било иззето притежаваното от В. свидетелство за управление на МПС с №*********
издадено на 07.07.2014г от ОДМВР-Бургас валидно до 07.07.2024 г (лист 86 от ДП
с превод от румънски език на лист 90 и 91 от ДП).
На 18.12.2017 г свидетелят Д.
Д. К.– системен оператор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, група „АНД
отчет на ПТП, профилактика и ПОВ“ била на работа и изпълнявала трудовите си
задължения на гише №15 в сектор ПП при ОДМВР-Бургас. На същата дата, в сектор
ПП при ОДМВР-Бургас, на гишето, където работела свидетелката К. се явил
обвиняемият В., който удостоверил самоличността си с лична карта и депозирал
заявление с входящ №18274 от 18.12.2017г за издаване на дубликат на СУМПС
№********* издадено на 07.07.2014г от ОДМВР-Бургас и валидно до 07.07.2024г,
ведно с писмена декларация от същата дата по чл.17 ал.1 от Правилника за
издавена на български документи за самоличност (лист 77 от ДП), в която
декларирал, че на 22.10.2017г на Летище София му е открадната чанта с документите.
Въз основа на така депозираната от В. декларация по чл.17 ал.1 от ПИБДС свидетелката
К.въвела в АИС–БДС промяна в статута на СУМПС с №********* –изгубен /откраднат
и същото било обявена за невалидно.
На 21.12.2017 г на обвиняемия В.
била връчено ново СУМПС с № ********* издадено на 19.12.2017г от ОДМВР-Бургас (лист
36 от ДП).
На 26.04.2018г , в сектор ПП
при ОДМВР-Бургас било получено писмо с рег.№ 328р-17167/16.04.2018 г по описа на
ГД „НП“ –София, ведно със съпроводително писмо изх.№Ко-31-407/27.03.2018г на
Посолството на Република България в Букурещ и 7 броя отнети за пътни нарушения
в Република Румъния български СУМПС издадени от ОДМВР-Бургас, сред които било и
СУМПС на обвиняемия В. с №********* издадено на 07.07.2014г от ОДМВР-Бургас(лист
34 от ДП).
От извършената справка в
АИС-БДС от служител на сектор ПП при ОДМВР-Бургас, било установено, че СУМПС
№********* издадено на 07.07.2014 г от ОДМВР-Бургас на 18.12.2017 г било
обявена за невалидно, въз основа на декларация по чл.17 ал.1 от ПИБДС изходяща от
обвиняемия В., че същото е откраднато.
В хода на досъдебното производство била
изготвена графическа експертиза (лист 70-72 от ДП). Видно от заключението на
вещото лице положеният подпис в графа „декларатор“ на декларация за изгубен
/откраднат , повреден или унищожен документ за самоличност е положен от лицето И.Г.В.
с ЕГН ********** .
От приложените по делото
заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин –лист
76 и и декларация по чл.17 ал.1 от ПИБДС (на лист 77 от ДП) са били входирани с
вх.№18274 от 18.12.2017 г.
По делото е приобщена справка
съдимост на обвиняемия В. (лист 53 от ДП), от която е видно, че същият е бил
реабилитиран по право и към 18.12.2017г е неосъждано лице и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Съдът изцяло кредитира
приобщените по делото писмени доказателства, както и гласните доказателствени
средства, които кореспондират с установената по делото фактическа обстановка,
която не се оспорва.
Горе описаната фактическа
обстановка се доказва от събраните по делото доказателства, а именно –от
показанията на свидетеля К., кредитирани от съда, от писмените доказателства –заявление
за издаване на документ за самоличност на български гражданин, декларация по
чл.17 ал.1 от ПИБДС и чл.160 от ЗДвП, СУМПС №********* издадено на 07.07.2014 г
от ОДМВР-Бургас, писмо адресирано до Директора на ОДМВР-Бургас, копие от актове
на румънските власти, протокола за изготвената графическа експертиза, както и
преводите на български език, справка за съдимост, които в своята съвкупност
очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление
и че неговият автор е обвиняемият.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът , счита, че:
Обвиняемият И.Г.В. с ЕГН
**********, роден в гр.Д. и с адрес *** е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъпление по чл.313 ал.1
от НК за това, че на 18.12.2017 година, в град Бургас, пред орган на властта – Д. Д. К.–
системен оператор в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – град Бургас, група
„АНД, отчет на ПТП, профилактика и ПОВ”, потвърдил неистина в писмена
декларация от 18.12.2017 година по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български документи за самоличност, към заявление с входящ № 18274 от
18.12.2017 година по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – град
Бургас, за издаване на дубликат на свидетелство за управление на моторно
превозно средство, която по силата на закон - на основание чл. 160, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или
контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон
е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация”, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно за това, че свидетелство за управление на моторно
превозно средство № *********, издадено на 07.07.2014 година от ОД на МВР –
град Бургас, с валидност до 07.07.2024 година, е откраднато, а не отнето от
румънските власти за удостоверяване на някои обстоятелства.
От обективна страна деянието по чл.313 ал.1
от НК е осъществено от обвиняемия В. при форма на изпълнителната деяние
–действие и се състои в потвърждаване на неистина в писмена декларация, а
именно, че СУМПС е откраднато. Декларацията за удостоверяване на това обстоятелство
обвиняемият е бил длъжен да даде по силата на чл.160 ал.1 от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба, в редакцията й от инкриминираната дата -18.12.2017г,
дубликат за СУМПС или контролен талон към него се издава когато СУМПС или КТ е
изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация. Такова задължение се съдържа и в цитираната по-горе норма на чл.17
ал.1 от ПИБДС. Следва да се приеме, че деянието е осъществено в първата предвидена
в нормата на чл.313 ал.1 НК форма-потвърждаване на неистина, тъй като с
вписването на обстоятелството „откраднати документи“ обвиняемият е декларирал,
че документът се намира на неизвестно за него място, съзнавайки, че това му
изявление не съответства на обективната истина. Декларацията е депозирана пред
надлежен орган на власт–служител на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Бургас. В
конкретната хипотеза с подаване на въпросната декларация, чието авторство не се
оспорва от обвиняемия, същата се явява депозиран пред орган на власт по смисъла
на чл.93 т.2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба „орган на власт“ са органите
на държавната власт, органите на държавното управление, органите на съдебната
власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на
властнически функции, а според чл.1 ал.2 от ЗБЛД, българските лични документи
се издават от Министерство на вътрешните работи , Министерство на външните
работи, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
Министерство на отбраната, съобразно предоставената им компетентност по този
закон, което установява по положителен начин и другата обективна предпоставка
за съставомерност на деянието по чл.313 ал.1 НК –декларация да се дава пред
орган на власт. Налице е лъжливо документиране в своя полза, тъй като по делото
безспорно е установено, че от обвиняемия не е било откраднато СУМПС, а напротив
същото е било иззето от органите на румънските власти с оглед извършено нарушение
на територията на тази страна от обвиняемия в качеството му на водач на МПС.
От субективна страна
горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и ги е искал. Умисълът на обвиняемия се извежда по категоричен начин от
неговите действия –по-малко от три месеца, след като СУМПС е било отнето от
властите на Румъния, той отишъл в Сектор „ПП“-Бургас и подал заявление за издаване
на ново СУМПС като посочил, че предходното е било откраднато.
Пр индивидуализация на
наказанието по отношение на обвиняемия В. за извършеното от него престъпление
по чл.313 ал.1 НК, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното
деяние и данни за личността на обвиняемия, подбудите за извършване на деянието
и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от
значение за отговорността, констатира следното:
Съдът не констатира да са налице
нито смекчаващи, нито отегчаващи отговорността обстоятелства. Деянието не в по-висока
степен общественоопасно в сравнение с другите от същия вид.
Налице са в кумулативна даденост предпоставките на чл.78а
ал.6
вр. ал.1 от
НК в редакцията му от бр.26 на ДВ от 2010 г.:
1.Нарушителят към момента
на извършване на деянието е бил пълнолетно лице
2.За престъплението се предвижда наказанието до
три години лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева.
3.Деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК
4.Нарушителят не е осъждан за
престъпление от общ характер и не освобождаван по реда на раздел ІV на глава
осма от НК към момента на извършване на деянието.
5.От деянието нанесени имуществени
вреди са възстановени.
Нарушителят И.Г.В. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му
се наложи
административно наказание
глоба
и отчитайки възрастта, семейното му положение и трудовата му неангажираност то
следва да бъде в размер от 1000 (хиляда) лева. Настоящата инстанция намира, че по
този начин ще бъдат постигнати целите на закона визирани в чл.12 ЗАНН.
Направените разноски в хода на
досъдебното производство за изготвената графическа експертиза на осноавние
чл.189 ал.3 НПК следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемия В. в размер на
149,73 лева. На основание чл.189 ал.3 от НПК следва да заплати в полза на
бюджета на БРС и направените разноски в хода на съдебното производство от 5
лева представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V наказателен
състав постанови решението си
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.