Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

от

25.07.2018 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

Съд

ІІ-ри граждански

състав

 

В публичното заседание на 22.05.2018 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

 

Секретар

Валя Пенова

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

Гр.

Дело №

1588

по описа за

2017

година.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, със седалище и адрес на управление: Гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Ц. С.  е предявило искове против Г.М.Й., ЕГН ********** за сумата от 9509.12 лв. главница по договор за кредит, сумата от 11616.25 лв. възнаградителна лихва, сумата от 697.47 лв. законна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане начиная от 24.10.2017 г. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор, в който оспорва иска.

Предявените искове са с правно основание чл. 240, чл. 79 и чл. 86  ЗЗД.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-13780950, подписан от  ищеца и ответника на 31.08.2016 г., ищецът е поел задължението да отпусне на ответника паричен кредит в размер на 9200 лева и закупуване на застраховка от 3245.76 лева. Ищецът твърди, че сумата, предмет на горепосочения договор, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е изпълнил задължението си по него. Ищецът твърди също, че усвояването на посочената сума Г.М.Й. е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението".

Ответникът чрез назначения особен представител оспорва получаването на сумата. 

Ищецът излага доводи, че въз основа на чл. 3 от договора, за ответника възниква задължението да погаси заема на 63 месечни вноски - всяка по 392.77 лв. които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите в размер на 46,33% и лихвен процент, в размер на 37,31%,  посочени в поле „Параметри и условия" на стр. 1 от Договора. Уточнява, че посочената месечна погасителна вноска е сбор от главницата по заема, ведно с възнаградителната лихва, както и месечната погасителна вноска по допълнително сключената застраховка
„Защита на плащанията" в размер на 3245.76 лв.

Според твърденията на ищеца ответникът Г.М.Й. е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.12.2016 г., като към тази дата са погасени 2 месечни вноски. Ищецът твърди, че на основание чл. 5 от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.

Според ищеца, ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 21125.37 лв., представляващ оставащите 61 броя погасителни вноски, към 20.01.2017 г., към която дата според него е станал изискуем в целия му размер. Сочи, че въпреки настъпилият падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Според ищеца ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 697.47 лв.  за периода от 20.01.2017 г. до 10.10.2017 г.

Ответникът, чрез назначения си особен представител адв. Ст. К. е оспорил всички приложени към исковата молба писмени доказателства, които не носят подписа на Г.М.Й.. Ищецът не е заявил, че държи да се ползва от тези доказателства.

При така изяснената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Подписването на договор за потребителски кредит не доказва реалното сключване на договор за заем, нито реалното получаване на сумата по този договор. Договорът не би могъл да служи като доказателство за усвояването на кредита, макар да е записано в него, че с полагането на подписа си върху договора, лицето удостоверява, че е получило посочената в група „Параметри и условия” сума по посочената банкова сметка. ***та на подписването, след като в самия договор в т. 3 се сочи, че предоставянето на посочената в предходното изречение сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема, т.е. към момента на подписване на договора това задължение не е изпълнено. Тази клауза се опровергава от самия ищец чрез представянето към исковата молба на преводно нареждане с дата 19.10.2017 г. – т.е. повече от година след подписването на договора.

Представеният с исковата молба препис от преводно нареждане с посочената дата 19.10.2017 г. е оспорен от страна на ответника.  На него няма дата на изпълнение, нито подписи. Според съда това преводно нареждане също не доказва реалното превеждане на сумата по  сметката на ответника. При наличието на твърдение, че ответникът не е получил сумите по кредита, в тежест на ищеца бе да докаже положителният факт на изпълнението на договора. Това той не стори по делото, като не представи оригинала, нито ангажира никакви допълнителни доказателства /банкови извлечения, експертизи или др./ във връзка с направените възражения и оспорвания от назначения особен представител на ответника.

Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. 

Според Решение № 378 от 30.12.2014 г. по гр. д. № 3020/2014 г. на Върховен касационен съд, за възникването на облигационното отношение по договора за заем същественият отличителен белег се явява реалното предаване на сумата, от който момент се поражда задължението на заемополучателя за връщането й. 

В случая реално предаване на суми не бе доказано.

По делото е установено, че  ответникът не е получавал покана за предсрочна изискуемост на кредита от страна на ищеца. Няма ангажирани твърдения за получаване на покана в исковата молба, нито доказателства в тази насока.

 В Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС разглежда два възможни варианта на предсрочна изискуемост на банков кредит: ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства   или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции.  И за двата случая съдът приема, че е необходимо изричното волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. Според настоящия състав това разрешение  е приложимо и при предявяване на осъдителен иск за вземането, какъвто е случаят, защото неговата допустимост и основателност зависят от факта на предсрочната изискуемост на кредита, която трябва да е настъпила преди предявяването на иска. В случая съдът приема, че ищецът е регистрирана като финансова институция, която извършва дейност по чл. 3а от ЗКИ /№57 в регистъра на БНБ на финансовите институции, в сила към 30.09.2014 г./,  поради което за него  е приложим редът на закона и съдебната практика относно банките и банковите кредити.

Според Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. и Решение № 139/05.22.2014 г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, кредитът се счита предсрочно изискуем и с връчването на препис на исковата молба. Ответникът обаче не е получавал лично препис от исковата молба. Връчването й на особен представител не замества личното връчване на заемателя по смисъла на цитираната практика. Особеният представител е процесуална фигура по ГПК, която не се явява нито пълномощник, нито законен или договорен представител на длъжника по смисъла на материалното облигационно право.  Оттук следва изводът, че кредитът не е станал предсрочно изискуем.

Основателно е и възражението на ответника, че исковете за т. нар. „годишен процент  на разходите”  в размер на 46.33% и лихвен процент в размер на 37.31 %, противоречат на правилото на чл. 19 ал. 2 от ЗПК за определяне на годишния процент на разходите по кредита. Същото се отнася и до застрахователната премия от 3245.76 лева. Не е ясно как се определят тези суми и за какво се дължат, съответно какви елементи съдържат. Посочени са два различни процента в договора за кредит, които не става ясно как се отразяват в общото задължение. Не става ясно за какво се плаща застрахователна премия. Реално срещу тази "услуга" клиентът не получава нищо.

Така са нарушени  правилата на глави трета и пета ЗПК за съдържанието на договора и за определяне на годишния процент на разходите.  Претендираната лихва от 11616.25 лева надвишава размера на заема. Клаузата за застрахователна премия от 3245.76 лева, без да е посочено за какъв вид застраховка, към кой застраховател и за какъв застрахователен период се дължи, също противоречи на добрите нрави, а освен това е лишена от основание и липсва достатъчно определено съгласие относно нея.

Не е в съгласие с добрите нрави при заем от 9200 лева да бъдат претендирани за връщане 24744.51 лева.

Съдът приема, че клаузите в раздел „Параметри и условия” на договора относно определен годишен процент на разходите в размер на 46.33%,  определен лихвен процент в размер на 37.31% и  клаузата за застраховка от 3245.76 лева противоречат на добрите нрави, поради което се явяват нищожни на основание чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД,  а освен това клаузата за застраховка е нищожна на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД поради липса на основание и поради липса на достатъчно определено съгласие на страните.

Претенциите за мораторни лихви също остават недоказани при недоказано получаване на заема. Освен това, не се представят доказателства за датата на изискуемост на вземането за главница, респективно за началната дата на лихвата. 

По изложените по-горе съображения съдът намира претенциите за неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от  „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК:*********, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, искове против  Г.М.Й., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за сумата от 9509.12 лв., представляваща главница по кредит, сключен с договор номер PLUS-13780950 от 31.08.2016 г., сумата от 11616.25 лв. възнаградителна лихва по договора, сумата от 697.47 лв. законна лихва за забава за периода от 20.01.2017 г. до 10.10.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от 24.10.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

      Районен съдия: