Решение по дело №363/2023 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Х. А. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.1, ет.2, ап.4, чрез адв.С. Б. от ШАК, срещу Решение по Протокол от 25.10.2023г. на Комисия, назначена със Заповед № РД-25-2041/10.08.2023г. на Кмета на Община Шумен и писмо изх. № 9400-4828/26.10.2023г. на Кмета на Община Шумен за определяне на обезщетение, във връзка с право на преминаване през притежавания от нея имот с ид.№ 83510.650.427 по КК на [населено място].

Оспорващата сочи, че на 08.12.2023г. й е връчено Писмо изх. № 94-00-4828 от 26.10.2023г. на Кмета на Община Шумен, ведно с приложен Протокол от 25.10.2023г. и Доклад за оценка от 16.10.2023г., изготвен от С. К., независим оценител, с оценителска правоспособност за оценка на недвижими имоти.

В жалбата се изразява несъгласие с така постановените актове, като оспорващата счита, че са налице предпоставките за валидно и допустимо право на оспорване по отношение и на двата акта. Изразява несъгласие с постановяването им, доколкото счита, че с тях се засяга правната и имуществената сфера на оспорващата. Изложени са съображения досежно площта на засегнатата част от имота. Правят се възражения и срещу определената цена за правото на преминаване и достъп до поземлен имот с 83510.650.429 по КК на [населено място] през собствения на оспорващата имот с идентификатор 83510.650.427 по КК на [населено място].

Изложени са съображения досежно липсата на мотиви за наличието на друг технически способ за оценка на процесното право на преминаване. На самостоятелно основание оспорващата не е съгласна и с определената пазарна цена, която според нея е прекалено ниска и не е съобразена с действащите в момента пазарни цени за имоти в съответния район. Развити са допълнителни съображения в подкрепа на това твърдение. Отправено е искане до съда за прогласяването на нищожност, поради противоречие със закона, на обжалвания индивидуален административен акт, като при условията на алтернативност се прави искане за отмяна, като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Община Шумен, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт В., която изразява становище за законосъобразност на оспорената оценка.

Заинтересованата страна – И. И. М. се явява лично и с адв. Г., ШАК, също заема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства (административната преписка и приетите по делото основно и допълнително заключение на съдебно – оценителска експертиза), обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

С протокол от 25.10.2023 г., обективиращ решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-25-2041/10.08.2023 г. на Кмета на Община Шумен, е определена пазарна цена за учредяване право на преминаване за осигуряване достъп до ПИ с идент. № 83510.650.429 по ККна [населено място] през имот с идент. № 83510.650.427 по КК на [населено място], собственост на А. Х. А., а именно сума в размер на 1956 лв. за засегнати 81 кв. м. площ от имота с НТП „За вилна сграда“ с площ от 1409 кв. м. в местност „Под манастира“ в землището на [населено място].

Оспореното решение е от категорията актове, за които е предвидено съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, предвид чл.210 ал.3 вр.с чл.215 от ЗУТ. Актът засяга права и законни интереси на оспорващото лице като адресат на акта и страна в производството по издаването му – в качеството на собственик на имота, засегнат от правото на преминаване, за който е определен размер на дължимо обезщетение. Жалбата е подадена в законоустановения срок и с оглед на изложеното е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

В производство, образувано по оспорване на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща на първо място наличие на основания за нищожност, т.е. съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно, дори в жалбата да не е направено такова изрично оплакване, съдът е длъжен служебно да провери валидността на акта. Предметът на изследване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване на нищожност са такива съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

В случая оспореното решение е постановено от некомпетентен орган. Комисията по чл.210 от ЗУТ е орган по устройство на територията, чиито предназначение и правомощия са определени със специалния ЗУТ. Актовете на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ са индивидуални административни актове по своя характер /а не помощни в административна процедура/ и съгласно разпоредбата на ал.3 от същия текст подлежат на самостоятелен съдебен контрол. От надлежното сформиране на комисията зависи нейната компетентност. Изрична е правната регламентация относно назначаването й, което е възложено на кмета на общината. Волята на комисията в качеството й на колективен орган се формира и изявява от нейните членове, затова правно-логично и подразбиращо се дори при липсата на изрично правило в закона е изискването за поименната, освен по длъжност, индивидуализация на участващите в състава й физически лица. Окончателната и конкретна определеност на членовете на комисията трябва да произтича от възлагащия акт на кмета, а не от осъществяването на последващ юридически факт. В Заповед № РД-25-2041/10.08.2023 г. на Кмета на Община Шумен един от членовете на комисията е идентифициран по следния начин: „съответния служител в отдел „УОС“, на когото е възложено предварителното проучване“, като т.първа е разписано: „разглежда доклад на служителя, на когото е възложено предварителното проучване“….

Видно от съдържанието на протокол от 25.10.2023 г., обективиращ решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена с горепосочената заповед, освен поименно определените членове, в състава на колективния орган фигурира С. Т. – гл. специалист в отдел „УОС“, за която липсват данни за възлагане на предварителното проучване, липсва и изготвен доклад, така, както е разписано в точка първа от Заповед № РД-25-2041/10.08.2023 г.

Единствени резолюции за възлагане фигурират върху молба рег. № 94-00-6623/16.11.2022 г.: „Б.Т.“ и „Г-н Р. Х.“, както и върху Уведомително писмо №94-00-6623-002/12.09.2023 г.: „арх. К.“ и „Р. Х.“, като никъде не фигурира името на С. Т. – гл. специалист в отдел „УОС“.

По делото не се установи еднозначно от кого и защо лицето С. Т. е определено да участва в комисията при вземане на решение в заседанието на 25.10.2023 г.

Частичната неопределеност на състава до момента на провеждането на заседанието на комисията изключва и възможността заинтересована страна в административното производство евентуално да предяви искане за отвод на член на комисията, което би обезпечило и принципа за безпристрастност по смисъла на чл. 33, ал. 1 и 2 вр. чл. 10, ал. 2 АПК.

Правна последица от противоречието на конституиращия комисията акт на кмета с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е формирането на органа в ненадлежен състав. Нарушението рефлектира върху компетентността на колективния орган да се произнесе по поставените му за разглеждане въпроси. Порокът на взетото от комисията решение по смисъла на чл.146, т.1 от АПК засяга действителността му и обуславя обявяване на неговата нищожност, което прави безпредметно обсъждането на останалите основания за незаконосъобразност по чл.146, т.2-5 от АПК. В такава насока е формираната съдебна практика на ВАС /Решение № 759 от 19.01.2017г по адм.№ 7593/ 2016г, II отд, Решение № 5902 от 11.05.2017г по адм.д.№ 8573/ 2016г, II отд, Решение № 15870 от 21.12.2017г по адм.д.№ 5653/ 2017г, II отд/.

На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на Община Шумен за ново произнасяне по направеното искане от И. И. М. за учредяване право на преминаване през притежавания от А. Х. А. имот с ид.№ 83510.650.427 по КК на [населено място], като се отстранят допуснатите нарушения чрез повторно назначаване от кмета на комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, която да се произнесе отново по пазарната оценка за правото на преминаване през поземления имот на жалбоподателя.

При този изход на спора, съгласно чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно заявените и реално заплатени от него разноски в размер на 2160 лв., включващи 10 лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. и експертиза – 800 лв. и допълнение към нея – 100 лв., като в представения списък на разноските неправилно се претендира сума от 50 лв. за заплатена държавна такса, доколкото е внесена такава в размер на 10 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.1, чл.173, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение по Протокол от 25.10.2023г. на Комисия, назначена със Заповед № РД-25-2041/10.08.2023г. на Кмета на Община Шумен за определяне на обезщетение, във връзка с право на преминаване през притежавания от А. Х. А. имот с ид.№ 83510.650.427 по КК на [населено място].

ВРЪЩА преписката на Община Шумен за ново произнасяне на кмета и комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ по направеното искане с молба рег. № 94-00-6623/16.11.2022 г. от И. И. М. за определяне на пазарна цена на право на преминаване през притежавания от А. Х. А. имот с ид.№ 83510.650.427 по КК на [населено място], съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на А. Х. А. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.1, ет.2, ап.4 сумата 2160 /две хиляди сто и шестдесет/ лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението на основание чл. 215, ал. 7, т. 5 от Закона за устройство на територията е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.