№ 44
гр. Б.С., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. Гражданско дело №
20231410101337 по описа за 2023 година
Ищецът “П.И-2014”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Б.С.,
ул. „Т.“№43, ап.28 е предявил срещу ответника Ц. Д. Д., ЕГН ********** от гр.Б.С., ул.
„Х.Д.“№98 осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 3000.00 лева, за претърпени имуществени вреди в резултат на присвояване
на парични средства от каса на ищцовото дружество, за периода от 18.02.2022 г. до
18.03.2022 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответникът е било възникнало трудово
правоотношение съгласно трудов договор №31/18.08.2021 г., изменен с Допълнително
споразумение към трудов договор №31/18.08.2022 г. от 18.02.2022 г., според който ищеца е
работодател, а ответника работник. Посочва, че по време на трудовото правоотношение за
ищеца са настъпили вреди породени от непозволено увреждане осъществено от ответника.
Поддържа, че увреждането е на стойност 3000.00 лв., породено от противоправно действие
от страна на ответника, изразяващо се в присвояване на парични средства от каса на
дружеството. Твърди се, че са налице претърпени вреди от страна на работодателя,
причинени виновно от работника, които съгласно ЗЗД последния е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното.
Посочва се, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение от дата
18.08.2021 г. за срок от 6 месеца изтичащо на 18.02.2022 г., което било продължено за още
една година. За периода от 18.08.2021 г. до 18.02.2022 г. ответникът изпълнявал съвестно
служебните си задължения. След подписване на допълнителното споразумение служителят
е продължил да се явява на работа, но работодателя е забелязал разминаване между сумите,
които е следвало да бъдат налични в касата и тези, които в действителност били там.
Поддържа, че освен ответника работили и други дългогодишни служители, като до
процесния период не са били констатирани липси. Посочва, че това породило съмнения в
работодателя към ответника и започнало стриктно следене на паричните потоци. Твърди се,
че в рамките на няколко работни смени на ответника, за периода от 18.02.2022 г. до
1
18.03.2022 г. се установило увреждане в размер на 3000.00 лв. Поддържа, че ищеца поради
липса на конкретни доказателства не е бил посочил конкретен виновник за кражбите от
касата, поради което организирал тест посредством детектор на лъжата. Сочи, че в уречения
ден и час се явили служителите на ищеца, които работили с пари през касата на „Изипей“ –
М.Ю.В., Н. Славчева Тодорова, К.П.К. и ответника Ц. Д. Д..
Посочва, че за теста бил нает криминален психолог Т.Т., който запознал служителите с
теста и начина на провеждането му. След дадените разяснения относно начина на
провеждане, ответникът признал вината си и изразил съжаление от стореното.
Посочва се, че съгласно чл.203 ал.1 от КТ – работникът или служителят отговаряли
имуществено съобразно за вредата, която е причинил на работодателя. Съгласно чл.207 ал.1
т.2 КТ работникът отговарял спрямо работодателя за липса в пълен размер заедно със
законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи – от
деня на откриване на липсата. Сочи се още, че съгласно чл.211 пълната имуществена
отговорност се осъществявала по съдебен ред, като според съдебната практика е прието,
както било и е в настоящия случай при ангажиране на имуществена отговорност се
прилагало гражданското право, чрез прилагане на ЗЗД и ГПК. Поддържа, че е налице пълна
имуществена отговорност за непозволено увреждане /деликт/, като не се съдържат
специфики на трудовото право.
Навеждат се твърдения, че ответника умишлено и виновно е причинил вреда на ищеца
– работодател, като първия дължал възстановяване на паричните средства, с които е ощетил
последния. Сочи, че на обезвреда подлежат всички преки имуществени вреди независимо, че
страните се намирали в трудови правоотношения.
Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете, като излага аргументи, че не е налице основание за
ангажиране на пълната му имуществена отговорност, тъй като не е бил налице умисъл за
увреждането на ищеца, не е налице противоправно деяние, оспорено е и авторството на
деянието, както и че не е налице причинно – следствена връзка между деяние извършено от
ответника и противоправния резултат. Посочва, че не е налице реализирана дисциплинарна и
имуществена отговорност, като не била търсена такава. Моли да бъдат отхвърлени
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
По делото е представен Трудов договор № 31/18.08.2021 г., от който се установява, че
между страните е съществувало трудово правоотношение със срок до 19.02.2022 г., по силата
на което ответникът е заемал длъжността "букмейкър" при ищцовото дружество. От
договора се установява още, че работника – ответник е приел да се обучава и да придобива
знания и умения за изпълнение на заеманата длъжност. Обучението ще се извършва при
пълно работно време в размер на 8 часа, в рамките на 36 часа на месец. Съгласно договора
ответника е следвало да се грижи за обратна информация за проведени срещи и разговори с
клиенти на фирмата, да помни и записва всички поставени задачи и да ги изпълнява
незабавно, да не укрива и премълчава обстоятелства или събития, които могат да доведат до
неблагополучия в текущата работа. След завършване на обучението работодателят е длъжен
да сключи трудов договор с работника, за длъжността на която е бил обучаван.
Последващ трудов договор между страните не е представен по делото.
Представено по делото е предизвестие от ответника на длъжност букмейкър/касиер в
ищцовото дружество с дата 19.06.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Страните по делото не спорят, че между тях е сключен трудов договор, по силата на
2
който ответникът е заемал длъжността "букмейкър/касиер" при ищцовото дружество, като
договорът в последствие е прекратен.
В хода на съдебното дирене ищеца не представя писмени доказателства, а пожелал
събирането на гласни такива, където са разпитани свидетелите М.Ю.В. и свидетеля К.П.К. и
двамата работещи като касиери в ищцовото дружество
Свидетелката М.В. в с.з. заяви, че е запозната за какво се води делото, познавала
ответника Ц. Д., както и майка му и баща му, тъй като били приятелски семейства. Посочва,
че ответника започнал работа при ищеца, по нейно предложение. В период около една
година работили заедно с ответника, като до колкото си спомняла започнал през 2021г.,
бързо се научил, свикнал с колегите и начина на работа.
Свидетелката сочи още, че Ц. Д. напуснал работа, след представено предизвестие за
напускане, но малко преди това системно започнали да липсват пари от касата. При
разговори по между си, всички колеги забелязали тези липси. Проведен е разговор и с
работодателя им и той казал, че ще вземе мерки.
В показанията си св.В. заяви, че П. ги подложил на полиграф, за да разбере какво се
случва. Полиграфът обаче не се състоял. Били са се събрали всички колеги - свидетелката,
К., ответника и Н., както и експерта Т.Т.. Експерта им е разяснил процедурата с полиграфа,
както и че не могат да излъжат системата. Тогава ответника станал и заявил, че е виновен, че
той е взел парите.
Свидетелката заявила, че липсвали различни суми, през ден или два от порядъка на
80,00 лв. до 100,00 лв., имало е и суми за 250,00 лв., 350,00 лв., 400,00 лв., 500,00 лв. В.
разказва случай, в който клиент дошъл и върнал на ответника 1000,00 лв., които същия му
бил дал в повече и които пари никъде не били записани. В общ размер заявила, че
липсващите пари са 3000,00 лв., като свидетелката заявила, че ответникът сам признал, че
той е взимал пари.
При разпита си свидетелката В., конкретизирала, че дружеството – ищец има три
обекта, като ответника започнал в „Еврофутбол“ и в „Т-маркет“. Като липси били
установени в Т-Маркет около 350,00 лв., но не е запозната за кой период. Ответникът бил
отишъл да смени негова колежка, която си била засякла касата и след това липсвали 350,00
лв. Няма съставени протоколи за липса. Нямало приемо-предавателен протокол, като на
доверие си предавали сумата. Когато оставяли касата се засичала, когато следващия я
приемал също я засича, но документ за това засичане няма. В тетрадка се пише с колко е
започнал служителя, по колко е взимано, съответно и давано. Сумата от 3000,00 лв. е
начислена от няколко суми за период от 2-3 месеца.
Свидетелката В. подчерта, че в качеството й на касиер, при установена липса на сума
пари от касата, не предавала документ, а пишела в тетрадка. Тази тетрадка не се оформя
като счетоводен документ, който да се предава в счетоводството на фирмата, не се
предвижва към счетоводител. Просто записвала, че липсват парите. Всеки ден се прави
отчет на касата с колко започва и колко свършва, като установените липси се пишат в
тетрадката.
По време на смяна са работели по двама. На касата има един ключ и една каса, и
всеки застъпващ на работа взимал ключа и отключвал. Всеки си заприходявал касата.
Приключвала се касата, оставали този оборот и на следващия ден смяната трябва да засече в
касата толкова ли са, колкото са описани в тетрадката. Касата не е подвижна. Парите ги
държали в помещение, но ако сумата е по-голяма идвал работодателят и ги взимал, а на
другия ден ги носил, при което те отново броили сумата. Понякога касата се носела в
помещение с цялата сума, което винаги се записвало на тетрадката. Документ за липси
относно приходни и касови документи го засичал работодателя. Работодателят засичал в
присъствието на служители. Всяка вечер идвал и засичал всички каси. Когато било
3
установено липса пари от касата, отразявало се и сумата се възстановявала от служителите.
На всеки се случвало да не му излязат пари от порядъка на 10-20 лв. Но големи суми
системно не са липсвали. Когато не излизали пари се записвало отдолу под оборота.
Съответно се отразявало, че се оставят пари в касата. Финансова ревизия не е правена всеки
ден. Работодателят идвал всяка вечер, ако не можел да дойде, смятал за два три дни напред.
Свидетелят К.П.К. заяви в с.з., че е запознат с делото. Работи като касиер на каса
„Изипей“ и се познава с лицето Ц. Д., били са колеги, който заемал същата длъжност като
неговата. Според свидетеля, Д. започнал работа лятото на 2021 г., като работил в
дружеството над половин година. Работил добре, справял се, в началото всичко било наред,
в последствие започнали да липсват пари от касата. Заявява, че ответникът си бил признал за
липсата на пари.
По повод липсата на пари са били извикани от работодателя за подлагане на
полиграф, където се явили и четиримата касиери, заедно с експерта Т.Т. и на срещата отв.Д.
признал, че е взимал пари от касата и изявил съжаление затова. Свидетелят К. посочва, че
след време в личен разговор, Д. му казал, че са му трябвали пари, дотогава се е случвало
много рядко. Със смените му с него зачестили липсите и оставали неразкрити. С него
започнали почти ежедневно да липсват пари. Служителите коментирали помежду си и с отв.
разговаряли като за някои от сумите се откривало, че грешките са при него. А в други случаи
Д. просто премълчавал. Св.К. споделя още, че на него най-голяма сума, която му липсвала
била 500,00 лв., като имало случаи да липсват по 350,00 лв., по 400,00 лв. Знаел за случай за
1000,00 лв., без да е запознат с подробности за него. Свидетелят сочи, че от работодателя
знаел, че липсва сума в размер на около 3000,00 лв. и нагоре.
Св. К. сочи, че когато установели липса на пари, уведомявали работодателя, но само
за по–големите суми, а за по-малките те си ги възстановявали. Сумите, които липсвали се
записвали в края на смяната в една тетрадка за отчети. След като се установи на кой е
грешката, съответно възстановявал липсата. К. установява още, че когато ответникът
констатирал, че липсват пари от негова смяна, понякога ги е възстановявал, ако са по-дребни
суми. За по-големи суми свидетеля не дава информация. Той си водел за деня отчета.
Доколкото си спомнял някаква голяма сума не е била отчетена от „Т-маркета“ , като от там
са останали невъзстановени пари, които останали за сметка на фирмата. Ответникът казвал,
че грешките не са били негови. Свидетелят К. споделя и за случай, в който отв. взимал
смяната от колежката и тя е пресметнала, че е точна и след това той казва, че липсват 350,00
лв. Друг клиент бил обвинен, че е взел 400,00 лв. от касата, докато Ц. Д. е бил в тоалетната.
Св. К. сочи, че се е случвало Д. да вземе пари от неговата каса, без да се запише и
така реално липсата оставала при него, а при отв. нещата излизали чисти. И по този начин
може да си ги вземе. Случвало се е да го вижда как си изпускал пари в краката, без да е
видял колко и каква банкнота била. Направило му впечатление в същия ден, че не му
излизала касата.
Всяка каса си има тетрадка за отчет. Общият отчет си правил работодателят.
Свидетелят К. в с.з. заяви, че не може да каже в кой се установява причината за
липсите. Може да се установи, когато се прави точен отчет. Когато има разминаване в
отчетите в предаване и приемане на касата това се случвало между двамата колеги. Човекът,
който е бил на смяна и предава касата с направен отчет, ако сумата не излиза, не следвало да
приема касата и се отразявало, че има липса, а след като другият колега приемал касата с
липсите така липсите си остават при него. Свидетелят К. сочи, че са работили две. Случвало
се е по телефон да се зареди на лице, което възстановява след това сумата. Ако не се
запишело и се вземе от едната каса, защото е първа каса – основната, в нея се записва, че е
взета сума. Записвало се, че е взета сума в минус. Когато сумата се възстановявала, се
пишело плюс. Всичко се записвало в тетрадката. Касата на ответника не работела по този
начин. Едната каса е основна, а другата е допълнителна. И от двете каси може да се работи с
4
„Изипей“. Всеки можело да вземе и да излязат липси и при него. Но във втора каса почти не
се е случвало. Почти винаги ответника работил на втора каса. Случвали са се липси основно
в първата каса. Липсите се отразявали, от служителя, който е на смяна и от същия се
възстановявали.
Свидетелят К. не посочи точен период за липсващите суми, освен, че сумарно били
3000,00 лв., като това се случило според свидетеля към края на работата на Д. в
дружеството. Сумата не е изчислявана от свидетеля, а от работодателя.
Свидетелят сочи, че не са полагали подпис в тетрадката, а са записвали само датата
на деня, на обяд и вечер. Не са записвали имена. Имали са график, който можело да се види
от самите каси на „Изипей“.
В полза на защитната теза на ответника е разпитан свидетеля Р.А. Д.а майка на
ответника, която заяви, че към 2022 г. ответникът работил при Б. П.. Започнал там през
м.август в „Изипей“ при „Т- маркет“, като до следващата година го преместили в
„Еврофутбол“ и там останал на работа до м.юли. Като преди да напусне работа си пуснал
едномесечно предизвестие.
Споделя, че, работодателят на сина й му звъннал във връзка с подадената от сина й
молба за прекратяване на трудовото му взаимоотношение. В деня на напускане, в последния
работен ден, тя била със сина си и П. му звънял по телефона, като му казвал, че не може да
напуска работа самоволно, защото той трябвало да му каже кога, тъй като му дължал пари.
Ставало въпрос за 1000,00 лв. Синът й отрекъл да дължи такава сума и това бил разговора
помежду им. Свидетелката споделя, че била свидетел и на второ обаждане от страна на П.,
който му звъннал за да си изяснили нещата и, че вече му дължал 2000,00 лв., синът й отново
отрекъл. В последствие, получили съобщение с исковата молба за сумата от 3000,00 лв.
Свидетелката в с.з заяви, че синът й е казвал, че си е взимал пари под формата на
бакшиш, което с течение на времето, той покривал разликите в касата, тъй като й споделил,
че не му излизал отчета. Като бакшишът е бил относително от 10,00 лв. – 20,00 лв., оставяли
са му и по 50,00 лв. клиенти, които на място са оставяли на служителите, когато печелят
игри със залози.
Спомняла си за случай, в който била със сина си и му звъннали, че не му излизат
400,00 лв. Свидетелката посочва, че знаела, че служителите работели с някакъв електронен
ключ, който бил и като пин код, но на синът й не му е издаван, тъй като имало някакъв
проблем. А синът й Ц. работел с ключа на колежката си, при което колежката му като идвала
на смяна продължавала с този електронен ключ.
Св. заяви, че по време на срещата за полиграфа, синът й е признал, че е взимал пари,
като не е ставало въпрос за сумите, за които е делото. Св. споделя, че не се е срещала с П.
след тази ситуация, като е разговаряла с него по телефона буквално след подаване на
исковата молба. П. не вдигал телефона на сина й, при което тя предприела мерки, за да се
опита да оправи нещата. П. й казал, че е искал да му даде урок.
Свидетелката направила опит да се приключи въпроса извънсъдебно, като П. бил
заявил, че той не е приключил и че иска да даде урок на сина й.
При така изложеното от фактическа страна съдът намира за установено следното:
Съгласно чл. 203, ал. 2, пр. 1 от КТ отговорността на работника или служителя се
определя от гражданския закон при умишлено причинена вреда на работодателя при или по
повод изпълнението на трудовите задължения. В случая това е нормата на чл. 45 от ЗЗД.
Посочената разпоредба на чл. 203, ал. 2 от КТ възпроизвежда принципа на чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД за причинна връзка между вредата и поведението /действие или бездействие/ на
работника/служителя. За да бъде уважен искът и да се ангажира пълната имуществена
отговорност на работника/служителя, е необходимо да се установят всички елементи от
фактическия състав на деликта: да е налице противоправно деяние, което да е извършено от
5
ответника, да е причинен вредоносен резултат и да е налице причинна връзка между
деянието и вредата.
В хода на процеса ищецът работодател не е представил доказателства за релевантите
факти, а именно: ответника в качеството си на работник, по време на работа да е имал
противоправно поведение, тоест на конкретни дати да е присвоявал конкретни суми пари от
касите на ищеца и по този начин да му е нанесла вреда за сумата от 3000.00 лв. Това е
задължително, като се има предвид, че от фактическа страна по делото, от показанията на
свидетели се установява, че ответника е работил на смени с други касиери, като са се
отчитали в тетрадки, а не в счетоводно оформени документи, а освен това не е извършена
ревизия установяваща щетата за работодателя, не са представени протоколи за липси, не са
представени приемо – предаветелни протоколи между служителите, не са представени
доказателства, за липсите от касите, на които работел ответника.
Претенцията на ищеца за ангажиране на имуществена отговорност на ответника е
неоснователна, тъй като неговата вина по делото, под формата на умисъл остава недоказана.
По делото няма доказателства, че ответника е предвиждал неблагоприятните последици от
деянието си, съзнавал е неговата противоправност и въпреки това го е извършил с ясното
съзнание, че ще причина щети на работодателя.
Счетоводното понятие “каса” при осъществяване на дейността на дадено дружество
отразява всички стопански операции, касаещи постъпления и плащания в брой. Това могат
да бъдат получени суми от клиенти в брой, получени заемни средства в брой, плащане на
доставчици в брой, изплащане на заплати на персонала в брой и други. Входящият паричен
поток води до увеличение на размера на “касата” на дружествата, а изходящия – съответно
до намаление на нейния размер. В резултат на всички стопански операции, които отразяват
движението на паричните потоци в дейността на дадено дружество, към края на текущата
година се формира крайно салдо по сметка “каса” на дружествата. Когато това салдо е
положителна величина, има излишък на пари в дружеството. Когато салдото е отрицателна
величина, се наблюдава недостиг на парични средства в брой или т.нар “червена каса”.
Както вече бе изложено в настоящият случай по делото не са представени никакви
счетоводни документи удостоверяващи как е осчетоводявана касата, как е ревизирана и по
какъв начин са отчетени липсите.
Извършването на търговска дейност е предмет на нормативна уредба в съответните
законови и подзаконови актове. Тя е свързана с регистрация и данъчна регистрация, с
изисквания за счетоводна отчетност и други специфични изисквания, които се удостоверяват
с документи.
В настоящият случай по делото не бяха представени такива документи. Твърдените от
свидетелите, но не представени от ищеца тетрадки не съставляват документи за счетоводна
и търговска отчетност. Поради липсата на други доказателства по делото освен дадени
гласни такива, съдът не дава вярна на тяхната достоверност. Взимайки предвид липсата на
конкретика за суми, дати, връзка на свидетелите с ищеца, отношенията им с ответника.
Свидетелите в показанията си дадоха противоречива информация за размера на липсите, без
посочване на дати, кога точно са констатирани. Според показанията им общо дължимата от
ответника сума е в размер на 3000,00 лв. и то по данни на работодателя.
Съдът частично кредитира дадените свидетелски показания, като има предвид и факта,
че същите продължават да бъдат в трудови правоотношения с ищеца. Показанията на
свидетели бяха противоречиви, необосновани и без посочване на конкретни суми свързани с
дати. В някои от случаите, за които разказват свидетелите се възпроизвеждаха събития, за
които не са непосредствени свидетели, а са „чули“ от други лица. При всяка смяна във
водените тетрадки са записвани само датата и наличностите, но не и полагане на подпис на
служителя, който я е започвал и свършвал смяната, в тетрадките не са записвани на кои дати
в колко часа кой касиер застъпвал и как е отразил липсата, от което по безспорен и
6
категоричен начин да бъде установена вината на ответника.
Съдът не кредитира напълно и показанията на свидетелката Д.а, майка на ответника, с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, както и липсата на лични възприятия, освен като
случаен слушател на телефонни разговори проведени между ответника и представляващия
ищеца, от които разговорили чувала откъслечна информация.
С оглед липсата на безспорни и категорични доказателства, съдът приема, че
предявения иск в посочения размер е неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от КТ за вреда, която е причинена умишлено
или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на
трудовите задължения, отговорността на работника или служител се определя от
гражданския закон. Въз основа на посочената разпоредба се ангажира пълна имуществена
отговорност на работника към работодателя за причинени вреди на работодателя.
Имуществената отговорност на работника или служителя е отговорност за причинени вреди
на работодателя при и по повод изпълнение на неговите трудови задължения. Вредите,
които работодателят търпи, се реализират на плоскостта и в рамките на индивидуалното
трудово правоотношение. Тя е отговорност за виновно неизпълнение на задължението на
работника или служителя да пази имуществото на работодателя, което му е поверено или с
което той е в досег при и по повод изпълнение на възложената му работа (чл. 126, т. 8 КТ).
Когато вредите са причинени небрежно при или по повод изпълнение на трудовите
задължения, работникът отговаря по реда на чл. 203, ал. 1 КТ. А когато са причинени
умишлено или в резултат на престъпление или не при или по повод изпълнение на
трудовите задължения, тогава отговорността се определя от разпоредбите на гражданския
закон ( чл. 203, ал. 2 КТ). В тези три случая законодателят е изключил прилагането на
благоприятното разрешение за ограничената имуществена отговорност по Кодекса на труда
и е предвидил пълна обезвреда за причинените вреди.
Гражданският закон, към който препраща разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ, е Законът
за задълженията и договорите и по-специално неговите разпоредби относно деликтната и
договорната отговорност (чл. 45 – 54 и чл. 79 – 82). В различните хипотези, в както е в
настоящият случай, следва да се определи и приложи разпоредбата на ЗЗД. Липсата на
влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата
може да е причинена от работника или служителя умишлено, без деянието да съставлява
престъпление (в този смисъл - Решение № 8 от 01.02.2018 г. по гр. д. № 1111/2017 г., ІV Г. О.,
ВКС, Решение № 215 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 234/2015 г., ІV Г. О., ВКС).
В предявения иск по чл. 45, ал. 2 ЗЗД законодателят е въвел оборима презумпция за
вината при деликтната отговорност. Следва да бъде подчертано обаче, че не всяка вина, а
само небрежността се предполага (в този смисъл - Решение № 14 от 06.03.2018 г. по гр. д. №
2401/2017 г., ІV Г. О., ВКС). При твърдения за умишлено причинена вреда страната, която е
навела тези твърдения, трябва да ги установи при условията на пълно и главно доказване. В
този смисъл е и разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.
Българското гражданско право не съдържа дефиниция на понятието "вина", за разлика
от наказателното право, където има разпоредби, уреждащи нейните форми. Затова често в
съдебната практика, а и в доктрината вината в наказателното и гражданското право се
разглежда като единно явление. Това е дало основание да се приеме, че деянието е
умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или е допускал настъпването на тези последици.
Дали е налице умисъл в неговите две разновидности – пряк и евентуален, или се касае за
непредпазливост – съзнавана или несъзнавана, се определя от обективните обстоятелства,
установени по делото (в този смисъл - Решение № 9 от 31.01.2018 г. по гр. д. № 1504/2017 г.,
ІV Г. О., ВКС).
Умисълът е съзнателна форма на вината, чиято обществена укоримост е по-голяма в
7
сравнение с тази на непредпазливостта, като умисълът може да бъде пряк и евентуален.
Деянието е извършено при пряк умисъл, когато субектът е предвиждал сигурното или
вероятно настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавал
общественоопасния му характер, като е искал настъпването, тоест конкретните
общественоопасни последици са били цел на дееца. Деянието е извършено при евентуален
умисъл или още косвен умисъл, когато субектът е предвиждал вероятното настъпване на
неговите конкретни общественоопасни последици, съзнавал е общественоопасния му
характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат.
С оглед изложеното в исковата молба и дадени показания на свидетелите, че ответника
си бил признал вината, съдът намира, че същата не е доказана с оглед представените други
доказателства по делото. Дори и да е налице признание от страна на ответника, по делото на
са представени доказателства за признати факти, касаещи процесния период, суми и
мотивите за това признание и какво точно е признал.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не се доказа да е налице
нито една от формите на умисъла, доколкото от страна на ищцовото дружество не бяха
ангажирани каквито и да било писмени доказателства, че ответникът Ц. Д. е извършил
действия, с които е целял умишлено причиняване на вреди на ищеца, нито такива при които
е съзнавал, че ще причини вреди, но се е отнесъл безразлично към настъпването им.
Самостоятелен и допълнителен аргумент за отхвърляне на предявения иск е и
обстоятелството, че не се установява дали имуществените вреди са настъпили за
дружеството ищец и дали се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с действия
или бездействия на ответника. За да бъде уважена искова претенция за имуществени вреди,
следва да бъде доказано или осъществяване на съответния имуществен разход за ищеца или
да бъде установено по безспорен и несъмнен начин, че вредоносните последици са
настъпили в патримониума на ищеца. Съдът счита, че за описаните имуществени вреди не
може да бъде направен категоричен извод, че са настъпили в патримониума на ищеца,
доколкото ищецът не е представил доказателства за установени липси в размер на 3000,00
лв. Напротив, по делото не са представени никакви доказателства, от които да се установява,
че ищцовото дружество е било ощетено със суми в общ размер на 3000,00 лв., за извършено
именно от ответника нарушение, състоящо се системно взимане на пари от касата на
дружеството.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, доколкото на първо място не се установи наличие на един
от кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на заявената искова
претенция, а именно вредите да са причинени умишлено от ответника. На следващо място
от материалите по делото не може да се направи обоснован извод, че твърдените вредоносни
последици са настъпили в патримониума на ищеца.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че не се
доказа ищецът да е претърпял вреди вследствие на виновни действията на ответника. С
доклада по делото съдът е възложил в тежест на ищеца доказването на твърдените вреди,
които да са причинени от ответника при или по повод извършването на възложената му
работа, като на основание чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на ищеца, че не сочи доказателства за
претърпените имуществени вреди, както и срокът за причиняването им. Въпреки това
ищецът не е ангажирал доказателства за доказване на претърпените имуществени вреди,
поради което съдът намира, че доколкото не е установена една от предпоставките,
необходима за уважаване на предявения иск, същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцовото дружество
8
следва да бъде осъдено да заплати на ответника Ц. Д. направените от него във връзка с иска
разноски по производството на делото изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лева /съгласно разписка – л.29 от делото/ и представения
списък по чл.80 от ГПК.
С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и цената на иска минималният размер на
адвокатското възнаграждение в случая е 600,00 лева. Платеното от ответника
възнаграждение – 600.00 лева, е в определения от минималния размер на дължимото се в
случая адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.И-2014“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Б.С., ул. "Т." № 43, ап.28, представлявано от Б. И. П., срещу Ц. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б.С., ул. „Х.Д.“ №98, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 3000 лв. за претърпени вреди в резултат на присвояване на парични
средства от каса на ищцовото дружество, за периода от 18.02.2022 г. до 18.03.2022 г.
ОСЪЖДА „П.И-2014“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Б.С., ул. "Т." № 43, ап.28, да заплати на Ц. Д. Д., ЕГН **********, сумата в размер на
600,00 лв.– разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
9