№ 21691
гр. ....., 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110144011 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ............ срещу
......., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 449,42 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ......961 за
настъпило на 24.03.2021 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на яма на пътното платно, на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска- 19.08.2025 г., до
окончателното плащане на сумата и с правно основание чл. 497 КЗ за сумата 174,69 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 19.08.2022 г. до 18.08.2025 г..
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 24.03.2021 г. в гр. ....., при
движение по бул. „.....“ в посока към бул. „....“ водачът на лек автомобил „......‘ с рег. №......,
попада в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно- яма пълна с вода,
вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила. Към датата на ПТП за
увредения лек автомобил е имало сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“,
обективирана в застрахователна полица № ........792 г. По заведената пред ищеца преписка по
щета № ......961 и след направен опис на повредите е определено и изплатено на
собственика на увреденото МПС обезщетение в размер на 449,42 лв. Поддържа, че с
изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за
възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за
определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска
отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност
пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него.
Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника, получена на 23.09.2021 г., за
заплащане на процесната сума, но претенцията останала незаплатена, поради което
претендира и присъждане на обезщетение за забава за периода 19.08.2022 г. до 18.08.2025 г.
С оглед изложеното поддържа, че ответникът е изпаднал в забава. Моли за уважаване на
исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни недоказани. Оспорва механизма на настъпване на твърдените
1
вреди по автомобила, отразен в протокола за ПТП. Оспорва представения протокол за ПТП
като твърди, че противоречи на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 183 ГПК. Счита, че на липсата на
снимков материал към съставения протокол сочи, че актосъставителят не е възприел пряко
твърдяната неравност на пътното платно, поради което и протокола в тази част не се ползва
с материална доказателствена стойност. Релевира възражение за съпричиняване, доколкото
водачът на лекия автомобил го е управлявал с несъобразена спрямо пътните условия скорост
в нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Моли за отхвърляне на исковите претенции,
евентуално- за намаляване размера на обезщетението. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ.
множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния
служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
По делото е представена застрахователна полица №........792/09.02.2021 г. за
автомобилна застраховка „Каско на МПС“ с валидност 09.02.2021 г. до 09.02.2022 г.
сключена между ищцовото дружество в качеството му на застраховател и собственика на
обекта на застраховката лек автомобил „......“ с рег. №....... Не е спорно, че застрахователният
договор е сключен при общи условия, с които застрахованият се е запознал и е приел, за
което е вписана декларация в представената полица преди положения подпис, поради което
възражението на ответника, че самите общи условия не са били подписани е ирелевантно.
Същите са представени по делото, поради което и това възражения на ответника е
неоснователно. Собствеността върху обекта на застрахователния договор не се оспорва и се
установява от представеното по делото свидетелство за регистрация - част II. Между
страните не е спорно, че дължимите застрахователни премии са изплатени. Предвид
изложеното съдът прави извод, че е налице валидно застрахователно правоотношение със
срок на застрахователно покритие към датата на инцидента, обективирано в застрахователна
полица №........792/09.02.2021 г
За установяване механизма на произшествието по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля С. Р. Г., според които при движение по пътя между
бул. „....“ о бул. „.......“ попада в яма (дупка) на пътното платно, която е била пълна с вода, за
която не е имало никакво предупреждение, в който смисъл е и представеното пред
застрахователя и по делото уведомление за щета от 24.03.2021 г. Свидетелят посочва, че не е
имал възможност да заобиколи, преминавайки в другата лента за движение, тъй като е
имало насрещно движещи се леки автомобили. Установява се по делото, че мястото на
произшествието е посетено от служители на СДВР, отдел „Пътна полиция“, които са
съставили протокол за ПТП с бланков №......110/24.03.2021 г. Протоколът за ПТП е
2
официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща доказателствена сила
извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него
констатации, които почиват на непосредствените му възприятия, независимо че по делото не
са представени направени от служителя снимки. Посещавайки мястото на произшествието
полицейският служител пряко е констатирал процесната дупка на пътното платно, както и
състоянието на процесния автомобил, който е бил на място, поради което има обвързваща
доказателствена сила относно тези факти, а именно съществуването на необезопасена дупка
на пътното платно на ул. „.....“ в участъка между бул. „....“ и бул. „.......“ както и видими щети
по автомобила, изразяващи се в увредени предна дясна джанта, предна броня, гума, ходова
част и др .
По делото е изслушано и прието без възражения от страните заключение на съдебно –
автотехническата експертиза, според което всички увреждания по процесния автомобил се
намират в причинно – следствена връзка с описания механизъм на произшествието от
23.04.2021 г. В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. При установена на пътното
платно необезопасена дупка (яма) съдът приема за доказана причинно–следствена връзка
между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация, включително и чрез
възлагането на тази дейност на друго лице.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на общинските
пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Следователно ....... като титуляр на правото на собственост на общински пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по
договор, каквито твърдения са наведени по делото, не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея, поради което именно ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по предявените искове. Установената дупка по пътното платно представлява
„препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а
и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на
водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1
ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация,
ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е
бездействие на служителите на ответника или на други изпълнители, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „......“ с рег. №...... при
ищеца е била заведена щета с №......961, по която след направена оценка на уврежданията е
определено застрахователното обезщетение в размер на 449,42 лева, което е заплатено на
правоимащото лице на 20.05.2021 г., видно от приобщеното платежно нареждане. След
плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са
преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.
Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978
3
г.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка (яма). Водачът разказа, че се е движил със скорост съобразена с
градските условия около 35-40 км/ч. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Установи се, че поради
насрещно движещи се автомобили водачът не е имал възможност да заобиколи
препятствието на пътя. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания по лек автомобил „......“ с рег. №......
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 648,49 лева.
Ищцовото дружество претендира застрахователно обезщетение в размер на 449,42 лева,
която сума е в по–малък размер от установения дължим такъв за възстановяване на
уврежданията, поради направеното от ответника възражение за завишеност на заплатеното
обезщетение е неоснователно. Ето защо исковата претенция на застрахователя следва да
бъде уважена в цялост.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция възниква от момента на
изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен
само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за
забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл. 84 ал. 2 ЗЗД. Видно от известието за
доставяне ответната страна, е получила изпратената й от ищеца регресна покана на
23.09.2021 г. Ищецът претендира обезщетение за забава, за периода 19.08.2022 г. до
18.08.2025 г. в размер на 174,69 лева. Съдът при приложението на чл. 162 ГПК с помощта на
calculator.bg намери, че исковата претенция възлиза именно на претендираната сума, поради
което исковата претенция за заплащане на обезщетение за забавено плащане, следва да се
уважи за претендирания период и размер, като основателна.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 19.08.2025 г. до окончателното й изплащане.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК като следва да му се присъдят направените и претендирани такива за държавна такса
– 100,00 лева, за депозити за вещо лице и свидетел – 430,00 лева и 200,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП
вр. чл. 25 НЗПрП.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......., Булстат ............ с адрес гр. ....., ул. „...........“ ... да заплати ............ ЕИК
....... със седалище и адрес на управление: гр. ....., ....... на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 449,42 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ......961 за
настъпило на 24.03.2021 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на яма на пътното платно, на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 19.08.2025 г.,
до окончателното плащане на сумата и на основание чл. 497 КЗ сумата 174,69 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 19.08.2022 г. до 18.08.2025 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 730,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5