О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
19.12.2019 г. гр.Т.
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав
На пети декември
2019 година В открито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Станка Желева
Като разгледа
докладваното от Председателя
т.д.н. № 15 по
описа на съда за 2019 година
за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството е
по чл.692 ал. 3 и ал. 4 от Търговския закон.
С решение от 04.07.2019г. е открито производство по
неплатежоспособността на длъжника „Б.2002“
ООД по чл. 630 ал. 1 от ТЗ. С решение № 71/26.09.2019г. на осн.чл. 630 ал.2 от ТЗ, длъжникът е обявен в несъстоятелност. С определение № 234 от 02.08.2019 г.,
вписано в ТР на същата дата, за постоянен синдик на дружеството е назначена
Г.К.,.
Синдикът
е съставил Списък на предявените и приети вземания, предявени в
срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ - възникнали до датата на ОПН, обявен в ТР на 15.08.2019г.
– вписване 20190815122639, на
16.08.2019г.- отново обявен, с посочена корекция от 12.08.2019г.- вписване
20190816143533.
Срещу списъка са постъпили следните възражения:
ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№ 2947/23.08.2019г. от кредитора М.Т. ***, срещу
поредността на приетото й вземане в размер на 119 990,24 лв. ВЪЗРАЖЕНИЕ
вх. № 2948/23.08.2019г. от кредитора „Б.“ ЕООД гр.В. и ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№ 2963/26.08.2019г. от длъжника „Б.“ ООД гр. Т.,
срещу приетото вземане на „Б...“ АД в размер на 2 408 023,95лв. – по размер (по
главница и начислени лихви) и по поредност на удовлетворяване по чл. 722 т.1 ТЗ,
ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№
2956/23.08.2019г. от кредитора НАП срещу поредността на приетото вземане на
„Б...“ АД; ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№ 2970/26.08.2019г. от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, с
което са направени 5 бр. възражения
– относно приетите вземания под №: 3,5,7,8 и 9 от Списъка на приетите вземания:
1.По отношение
на поредността и периода (за лихвите за забава) на част от приетото вземане на
банката;
2.Срещу приетото
вземане на „Б.“ ЕООД за сумата от 32 791.76лв.
3.срещу приетото вземане на „Б.“ ЕООД за
сумата от 422 145.26лв.
4.срещу приетото
вземане на М.Т. за сумата от 119 900.24 лв. и
5.срещу приетото
вземане на „Е.“ ООД- за сумата от 780 00лв. неустойка.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА на възраженията:
Всички възражения са депозирани по пощата или по
куриерски фирми, с дата на приемане/изпращане в 7-дневния срок по чл. 690 ал.1 ТЗ, от лица, посочени изрично в разпоредбата на чл. 690 ал.1 ТЗ, констатирано с
определението от 09.09.2019г. по насрочване разглеждането им в открито
заседание, поради което са допустими.
Синдикът е представил писмени становища по всяко
възражение.
Възраженията са разгледани в две съдебни заседания, с
участието на лицата по чл. 692 ал. 3 от ТЗ.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
І..По ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№ 2947/23.08.2019г. от
кредитора М.Т. ***, срещу поредността на приетото й вземане в размер на 119
990,24 лв. и по ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№
2970/26.08.2019г. от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД В ЧАСТТА МУ срещу приетото
вземане на М.Т. за сумата от 119 900.24 лв.
В своето възражение М.Т. е възразила срещу поредността на
приетото й вземане, с искане за определяне поредността му от т.8 на т. 1 на чл.
722 ТЗ- като обезпечено вземане, с довод, че в качеството на ипотекарен длъжник
е обезпечила с ипотека върху свой имот задължение на „Б.2002“ ООД пред „Б...“
АД, чието вземане е прието за обезпечено по чл. 722 т. 1 ТЗ.
Кредиторът „Банка ДСК“ е възразил срещу така приетото
вземане, с доводи, че липсват доказателства за неговото съществуване.
Синдикът и
длъжникът са взели становище за основателност на възражението на М.Т. и неоснователност
на възражението на „Банка ДСК“.
Приетото от синдика вземане по т.7 от Списъка е в размер
на 119 990.24 лв., от които 117 000лв. главница, 2 990.24 лв. – законна лихва
от 04.04.2019г. до 04.07.2019г., както и законна лихва от 04.07.2019г. до
окончателното плащане.
Предявеното от М.Т. вземане е обосновано с
обстоятелството, че в производството по изп.д. № 203/2018г., с взискател „Б...“
АД и длъжник „Б.2002“ ООД, е реализирана продажбата на неин имот, находящ се в
гр. В., в качеството й на ипотекарен длъжник, като имотът е продаден за сумата
от 117 000лв. Предявено е вземане в размер на 117 000лв., като е посочено, че вземането не е обезпечено и по
отношение на него няма привилегии.
Действително към заявлението не са представени никакви
доказателства относно твърденията в
него. В хода на производството е установено, че от проведена на 26.03.2019г. публична
продан на недв.имот в гр. В., собственост на ипотекарния длъжник М.Т. по изп.д.
№ 203/2018г. на ЧСИ рег. № 716, район на действие ВОС (образувано по ИЛ
352/02.05.2018г., издаден в производство по чл. 417 по ч.гр.д. 5982/2018г., с
взискател „Банка Пиреос“ , длъжник „Б.2002“, солидарни длъжници и ипотекарни
длъжници (един от които М.Т.) е
постъпила сума от 117 000лв., с разпределението на която с Протокол от
05.09.2019г. частично (116 129.86 лв.) е погасено вземането на взискателя
по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
възражението на „Банка ДСК“ за частично основателно – вземането на М.Т. следва
да бъде намалено на 117 000 лв.-главница (толкова, колкото е и предявено с
молба вх. № 2764/05.08.19г. В качеството й на ипотекарен длъжник с нейно
имущество е погасено частично задължение на „Б.2002“ към „Банка Пиреос“, поради
което и основателно синдикът е включил в списъка на приетите вземания сумата,
реализирана от продажбата на имота. Доколкото обаче заявителят не е претендирал
сумата ведно със законна лихва – в тази му част приетото вземане следва да бъде
изключено от списъка на приетите вземания.
Относно поредноста на приетото вземане – съдът намира, че
правилно синдикът е определил поредността по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ТЗ. Привилегията
по т.1 е за обезпечени вземания. Вземането на М.Т. не се явява обезпечено по
смисъла на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ, за да попадне в този ред.
ІІ. По ВЪЗРАЖЕНИЕ
вх. № 2948/23.08.2019г. от кредитора „Б.“ ЕООД гр.В. и ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№
2963/26.08.2019г. от длъжника „Б.“ ООД гр. Т., срещу приетото вземане на „Б...“
АД в размер на 2 408 023,95лв. – по размер (по главница и начислени лихви) и по
поредност на удовлетворяване по чл. 722 т.1 ТЗ,
ВЪЗРАЖЕНИЕ
вх.№ 2956/23.08.2019г. от кредитора НАП срещу поредността на приетото вземане
на „Б...“ АД
Във връзка с възражението относно размера на приетото
вземане на „Банка Пиреос“ е назначена ССЕ и допълнителна такава.
Видно от заключението на вещото лице, при съобразяване на
плащанията, извършени както от дружеството длъжник, от солидарни длъжници,
реализация на обезпечения (извън производството по несъстоятелност) към датата
на съставяне на Списъка, както и в последствие – към датата на извършените
последно погасявания – съответно 116 129.86 лв. (от продажбата на имота на
ипотекарния длъжник М.Т.) на сумата от 195 500 лв.- 21.09. и 25.09.2019г.,
се установява, като краен резултат, че приетото от синдика вземане по двата
договора за кредит – Договор за кредит № 104/2004 г. и Договор за издаване на
банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016 г. е в приетия по списъка
размер. В тази връзка, следва да се посочи, че нито една от страните в
производството по тези възражения не е оспорила заключението на ССЕ. Съдът също
го възприема, като обосновано и компетентно, като съобразява и фактът, че
вещото лице е направило необходимите справки при всички страни, съобразило е
всички събрани по делото доказателства, както и направените погасявания.
Спорен остана въпросът с приетия размер на вземането,
дължим по Договор за револвиращ кредит № 084 от 06.06.2016г. На първо място се
поставя въпросът относно приетото вземане в размер на 391 000лв. –
главница, предвид сключеното Споразумение между „Б...“ АД и Национален
гаранционен фонд ЕАД за гарантиране на потрфейл от кредити № РД21/00009 от
25.11.2015г., с гаранционен процент в размер на 50% (л. 1529- 1542 от делото). Видно
от представените по делото доказателства за взаимоотношенията между банката и НГФ
фондът поема задължение да изплати до 50% от главницата, като същата сума
следва да бъде събрана от длъжника за НГФ. Статутът на НГФ, съгласно подробните
договорености в представеното Споразумение с НГФ, е да поема ангажимент, равен
на споделена отговорност, за да гарантира на банките елиминиране на негативните
последици от забавени плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 12.4 от самото
споразумение, след плащане по кредит от Гаранционния портфейл от страна на
Фонда, той може да се конституира като страна в производството по
несъстоятелност, образувано срещу кредитополучател.
Видно от представените към заявлението на банката писмени
доказателства и предявеното от нея основание, процесното вземане е било предмет
на установителен иск по чл. 422 от ГПК,
предявен от банката срещу „Б.2002“ ООД по т.д. № 1279/2018 г. по описа на ОС-В.,
след депозирано в срок възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5982/2018г. на РС-В., въз
основа на която заповед е издаден изп.лист от 02.05.2018г. С издадената заповед
и изпълнителен лист ВРС е осъдил длъжниците „ххххООД, ЕИК Б.2002, “Б.” ЕООД,
ЕИК *********, Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Н.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплатят солидарно на кредитора „Б...“ АД сумата от 391 000 лв., представляваща изискуема
главница по договор за кредит № 084/2016г. от 06.06.2016г. и анекси към него,
възнаградителна лихва в размер на 1
634.40 лв. за периода от 28.02,2018г. до 29.03.2018 г., наказателна лихва в
размер на 4 398.24 лв. за периода от
30.03.2018г. до 25.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда -
26.04.2018г. до окончателното и изплащане. Присъдени са разноски. Образувано
е изпълнително дело 1203/2018 г. на ЧСИ рег.№ 716. Само длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и
Банката е предявила иск съществуване на вземането. С постановеното по образуваното
т.д. №1279/2018 г. по описа на ОС-В. решение от 04.02.2019г., искът е изцяло уважен,
като съдът е приел за установено съществуването на горепосоченото вземане на
Банката срещу „Б.. — 2002“. Решението е влязло в законна сила на 02.05.2019г.,
видно от справка от информационното обслужване на Окръжен съд В. (приложено към
заявлението на Банка Пиреос вх. № 2557/17.07.2019г.). Поради липсата на
подадено възражение от страна на останалите солидарни длъжници – за тях
заповедта е влязла в сила.
При така установеното, е налице сила на пресъдено нещо по
отношение на така оспореното вземане, поради което и в настоящото производство
съдът по несъстоятелността не би могъл да пререшава въпроса относно основанието
и съществуването на вземането, предявено по т.д. 15/2019г. на ТОС, както и неговия титуляр. Единственото, което може да
бъде съобразявано, е дали е налице погасяване на това вземане, сторено след влязлото
в сила решение.
Установено е по делото, че погасяване на дълга по този
кредит е извършено след предявяване на вземането, както и след съставяне на
списъка от 04.07.2019г. – а именно за сумата от 116 129,80 лв. (т.1 от ССЕ
от 30.09.2019г.,) – от продажбата на ипотекирания недв.имот (гореобсъдена)
преведена на банката на 19.08.2019г., както и на суми, преведени от НГФ в
размер на общо 195 500 лв., от които 20.09.19г.- 190 000лв., и на 25.09.19г.-
500лв. (т. 3 от същата ССЕ). Съгласно ССЕ с извършените записвания банката е
отразила в счетоводството си намаление вземанията си за главница по ДБК 084/16г.
със сумата от 195 500 лв.
При така установеното, съобразявайки разпоредбата на чл.
235 от ГПК във вр. с чл. 261 от ТЗ, съдът намира, че следва да бъде намален
размера на приетото вземане на Банката със сумата от общо 311 629.80 лв.
Съобразно представеното Споразумение предоставената сума
за погасяване на главницата не е лихвоносно, тъй като е предвидено, че „след
плащане на 50% от главницата, същата се възстановява в размера на платеното без
допълнителни утежнения“. При което общия размер на дължимата законна лихва за
периода 26.04.2018г.- 16.07.2019г. е 32 368.70
лв. (а не 48 549.16 лв.- както е приел синдика).
Тъй като с плащането от НГФ е погасена главница, същата следва да бъде
приспадната от сумата от 390 000 лв.-главница.
По отношение на сумата от 116 129.86 лв.- вещото лице е
посочило извършените с нея погасявания, в представеното в с.з. от 17.10.2019г.
допълнение към изготвената от него експертиза (неоспорено) – л. 1525, поради
което и същото следва да бъде съобразено от съда, при което вземането на
банката по този кредит, следва да бъде формирано по следния начин, при съобразяване
разпоредбата на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД:
164 014.72 лв.
– общ размер по Договор 084/2016г. от
06.06.2016 г.
146 819.21 лв.
- Главница
17 195.51лв.- Законна лихва за периода 26.04.2018 - 16.07.2019
г.
В останалата част, по гореизложените доводи и
съображения, съдът намира възраженията в частта им относно размера на приетото
вземане за НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По отношение възраженията за приетите от синдика
обезпечения, обуславящи поредност на вземането на банката като такова по чл.
722 ал. 1 т. 1 от ТЗ, съдът съобрази следното:
Видно от оспорения Списък в графа последна (поредност по
чл. 722 ТЗ) синдикът е посочил поредност на вземанията на банката по чл. 722
ал. 1 т.1, в графа предпоследсна (основание и обезпечения на приетите вземания)
– по вземанията по 3-те договора за кредит конкретни договори за ипотека или за
особен залог, синдикът не е посочил- а е отразено само съответния брой на тези
обезпечения.
Като съобрази доводите във възраженията – че част от
обезпеченията са сключени в полза на друг кредитор, като няма данни за
правоприемство между него и Б...; становището на банката – че тези обезпечения
са представени с цел проследяване хронологията и подновяването на ипотеките,
без да въвежда твърдения за правоприемство, както и представените в изпълнение
на указанията на съда уточнения от страна на синдика, съдът намира, че следва
да бъде допуснато изменение и в тази част на списъка, по следните съображения:
ОБЕЗПЕЧЕНИЯ по револвиращ кредит №084/06.06.2016г.:
Предявени са и са представени доказателства за един
договор за особен залог, вписан в Регистъра на особените залози в МП, а именно
- Договор за особен залог №084/2016 сключен на 06.06.2016 г.,
В молбата на кредитора за предявяване на вземанията са
описани 4 броя ипотеки, но не са представени доказателства за тях. Освен това самите
ипотеки са описани само по страни и имот, но не и като Ипотечни актове, със
задължителните за тях реквизити.
Описани са три ипотеки, с предмет имущество на трети
лица. Няма приложени ипотечни актове - причината за това е, че реализицията по
тях е приключила, поради което и не могат да бъдат приети като обезпечение в
списъка на приетите вземания.
ОБЕЗПЕЧЕНИЯТА по кредит №104/21.04.2004 г. върху масата на несъстоятелност:
-Договор за особен залог №041/2004; Договор за особен
залог №042/2004; Договор за особен залог №104-1; Договор за особен залог върху
вземания №104-3/2006; Договор за особен залог върху вземания №104-4/2012;
Договор за особен залог върху вземания №160/;
-Договорна ипотека №112, том І, рег. №1906, дело 93 от
2014; Договорна ипотека №188, том ІХ, рег. №6377, дело 1211 от 2006; Договорна
ипотека №32, том Х, рег. №9000, дело 1194 от 2008; Договорна ипотека №6 от
15.12.2006 г. с район РС Провадия; Договорна
ипотека №56 от 11.12.2008 г. с район РС Провадия; Договорна ипотека №4, том ІХ,
рег. №8057, дело 1378 от 2008; Договорна ипотека №164, том ХІ, рег.№9428, дело
1837 от 2006 г;
ОБЕЗПЕЧЕНИЯ по Договор за банкови гаранции и кредит под
условие №167/13.09.2016 г.:
-2бр. договори за особен залог -Договор за особен залог
№167-1/2016, сключен на 13.09.2016 г., Договор за особен залог №167-2/2016,
сключен на 13.09.2016 г.,
-3 броя договорни ипотеки - Договорна ипотека №60, том
ІІ, рег. №1353, дело 209 от 2017 година
с предмет на ипотеката, собствено на длъжника имущество и имущество на
трети лица; Договорна ипотека №25, том VІІІ, рег. №5376, дело 905 от 2016
година с предмет на ипотеката –
имущество на длъжника; Договорна ипотека №118, том ІІ, рег. №2726, дело 234 от
2016 година с предмет на ипотеката –
имущество на трети лица;
Предвид настъпилата промяна след изготвяне на Списъка на
приетите вземания и вписаното заличаване на „Банка Пироес България“ АД, поради
вливане в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД- видно от справката в ТР – вписване 20191112155212
– това обстотялство следва да се отбележи в изменения Списък на приетите
вземания.
ІІІ. По ВЪЗРАЖЕНИЕ
вх.№ 2970/26.08.2019г. от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД – в частта срещу
приетото вземане на „Б.“ в размер на 32 791.76лв. т.9 от Списъка, обявен в ТР на 15.08. и
на 16.08.2019г.-– с доводи, че кредиторът твърди, че вземането му произтича от
постановление за разпределение по чл. 460 ГПК по изп.д.№ 304/2018г. на ЧСИ Н.Н.,
но не е представил доказателства за изпълнителното дело, за извършеното
разпределение, за това, че от банковата му сметка (в качеството му на солидарен
длъжник е събрана сумата от 88 793.69лв.); освен това, дори и да се приеме
съществуването на вземане, то е погасено, като се има предвид твърдението на
кредитора за преведената на дружеството сума от 58 344лв., позовавайки се на
чл. 127 ЗЗД. Позовава се и на обстоятелството, че кредиторът и длъжника са
свързани лица.
Синдикът и длъжникът считат възражението за неоснователно.
Съдът намира възражението за основателно.
Видно от предявеното вземане вх. № 2773/05.08.2019 г. не
са изложени конкретни обстоятелства, от които да се установява основанието и
размера на предявеното вземане. Това не се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – по кое задължение на длъжника, по кой договор, точно
какви суми е заплатил „Б.“, за да може да се позове на разпоредбата на чл. 127 ЗЗД. От изисканото и представено удостоверение-справка от ЧСИ рег. № 810, район
на действие ОС-Добрич, изх.№ 14436/11.09.2019г. тези обстоятелства също не се
установяват – представената справка е твърде обща, не посочва конкретните суми,
които са събрани от „Б.“ в качеството му на солидарен длъжник по ДБК с
кредитополучател несъстоятелния длъжник. Видно от тази справка, от банковата
сметка на Б. са преведени и други суми, за които сам кредиторът признава, че
става въпрос за негови задължения към НАП (изрично в писмени бележки от
11.12.2019г.). Други доказателства относно основанието и размера на
претендираните суми кредиторът не е представил.
ІV. По ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№ 2970/26.08.2019г. от
кредитора „Банка ДСК – в частта срещу приетото вземане на „Б.“ ЕООД за
сумата от 422 145.26лв. (главница 294 821.29лв. и 127 323.97лв. неустойка) – т.8 от Списъка, обявен в ТР на 15.08. и на 16.08.2019г. Възразява, че
такова вземане не съществува, тъй като твърдяната финансова помощ не е
предоставяна на длъжника, оспорва истинността на представените 2 бр. платежни
нареждания; по отношение на неустойката – възразява, че е предявено вземане за
лихва, а не неустойка; освен това неправилно е изчислен размера на лихвата,
съобразно договора, освен това същата би била дължима, като възнаградителна
лихва, до срока на връщане на заема.
В писменото си становище синдикът е посочил, че
представените платежни документи удостоверяват превода на заемната сума.
Направил е собствени изчисления, приемайки че е претендирана неустойка,
неправилно посочена в молбата като лихва, и е дал становище за намаляване на
приетото акцесорно задължение неправилно отразено в списъка като неустойка от
127 323.97 лв. на 70 398.90 лв., в което е включена дължимата
договорна лихва в размер на 11 434.64 лв. от 01.01.2019 г. до 28.02.2019г.
и неустойка в размер на 58 964.26лв.
Длъжникът е заявил становище за неоснователност на
възражението.
Предявеното вземане вх. № 2771/05.08.2019г. (макар и
доста лаконично) е обосновано с обстоятелството, че по силата на представения
договор за временна финансова помощ от 20.12.2018г.,Б. 2002, в качеството му на
заемополучател е останал задължен на „Б.“ в качеството на заемодател,
предоставил му, съгласно договора сумата от 400 000лв. на два пъти от по
200 000 лв., съответно преведена по б. сметка на 28.12.2018 и 31.12.2018
г., за което освен платежните нареждания, приложени към предявеното вземане
(представени в оригинал в съдебно заседание) е представено (в хода на
производството по възраженията) и извлечение от банковата сметка на длъжника,
неоспорено в процеса, удостоверяващо процесните преводи по банков път. Така
представените писмени доказателства (въпреки лаконично предявеното вземане) удостоверяват
получаването на сумата от 400 000лв., по твърденията на кредитора. Видно
от представената към заявлението справка за формираните задължения по договора,
е извършено частично плащане (част от което и по силата на посочените
прихващания), като „Б.2002“ е останал задължен към „Б.“ със сумата от 294 821.29
лв.- главница. За други погасявания доказателства не са ангажирани. В договора
страните са уговорили възнаградителна лихва в размер на 1,5 % от заемната сума
месечно, за срока на договора – до 28.02.2019г. (т.1 и т.3). Договорили са и
неустойка (т.6) Доколкото в предявеното вземане е претендирана лихва, именно това
заявяване следва да бъде съобразено. Именно предявеното вземане по размер и
основание, определя произнасянето както на синдика по неговото приемане, така и
на съда, при сторено възражение. Нито синдикът, нито съдът, могат да тълкуват
какво точно е искал да предяви кредитора, а следва да се произнесат по
предявеното вземане.
Предвид изложеното съдът намира възражението за частично основателно
в частта относно приетата сума от 127 323,97 лв.- неустойка. Списъкът
следва да бъде изменен като от него бъде изключено приетото акцесорно вземане в
размер над 11 434.64 лв.
(възнаградителна лихва по заема до края на срока, за който е
предоставена - 28.02.2019 г.) до приетия
размер от 127 323,97 лв. (посочена от
синдика в списъка като неустойка).
В тази насока неоснователно в писмените си бележки
банката определя тази лихва на 8 844,64 лв., върху главница от
294 821.29 лв., тъй като това изчисление не е съобразено с погасяванията, които са започнали на
07.02.19г., както и че става въпрос за възнаградителна лихва в размер на 1,5 %
от заемната сума месечно, а не върху остатъка от задължението.
Видно от предявеното вземане, кредиторът не е претендирал
законна лихва до окончателното плащане, поради което Списъкът по т.8 следва да
бъде изменен и в тази му част.
V.По ВЪЗРАЖЕНИЕ
вх.№ 2970/26.08.2019г. от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД -`по отношение на
поредността и периода (за лихвите за забава) на част от приетото вземане на
банката.
Видно от обявените в ТР 2бр. Списъци на приетите
вземания, предявени в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ – съответно вписване 20190815122639
и Списък отново обявен, с посочена корекция от 12.08.2019г.- вписване
20190816143533, с обявения на 16.08.2019г. Списък на приети вземания, в т. 3 от
Списъка (по отношение вз0еманията на банката) синдикът е отстранил посочените
във възражението технически грешки и пропуски само в графата „Предявени
вземания“, не и в графа „ПРИЕТИ ВЗЕМАНИЯ“ – поради което макар и техническа
(предвид становището на синдика) тази грешка следва да бъде отстранена и няма
пречка това да стане с настоящото определение – като по т.3 от Списъка, по
отношение на приетото вземане на „Банка ДСК“ по Договор за инвестиционен кредит
от 29.04.2015г. се допусне следното
ИЗМЕНЕНИЕ: в графа „ПРИЕТИ ВЗЕМАНИЯ“, ред
2-ри „1192.24лв. договорна възнаградителна лихва“ се чете за период „от
10.06.2018г. до 11.09.2018г.“, а ред 3-ти „1143.21 лв. лихва за забава
(наказателна)“ се чете за период „от 10.06.2018г. до 11.09.2018г.“ В останалата
част по отношение на поредността, възражението се явява неоснователно,
доколкото с корекцията от 12.08.2019г. в Списъка на приетите вземания
(вписването от 16.08.2019г.) този пропуск е отстранен.
VІ. По ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№ 2970/26.08.2019г. от
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД – срещу приетото вземане на “Е.“ ООД - за сумата от 780 000 лв. - неустойка –
т.5 от Списъка. Възразява, че кредиторът не е конкретизирал коя от многото
предвидени в двата договора за наем неустойки претендира. При неясно основание-
само по тази причина е следвало да не бъде прието вземането му. Прави възражение
и за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави. Възразява,
че плащания по договорите за наем не са извършвани, а същите са сключени само
за изкуствено генериране на задължения за неустойки (поради което моли да бъде
задължен кредитора да представи доказателства за плащане на наемите по двата
договора). Позовава се и на обстоятелството, че в договора за наем от
12.01.2017г. и споразумение за плащане от 07.03.16г. е предвидено прихващане на
дължими неустойки с изискуеми наемни вноски, поради което и сумата от 390 000лв.- неустойка по първия
договор за наем е погасена срещу наемната цена по втория договор за наем.
Синдикът е депозирал становище за неоснователност на
възражението.
Длъжникът също заявява становище за неоснователност.
Видно от представените 2 бр. договора за наем и 2 бр. извънсъдебни
споразумения за плащане, приложени към предявеното вземане вх. № 2753/02.08.2019г.
страните са подписали договор за наем на посочения в договора имот, и то със
специално предназначение – с оглед на което в чл. 4.1.1.наемодателят се е
задължил в срок до 6 месеца от подписване на договора да приведе състоянието на
имота, предмет на договора, в съответствие с изискванията на Закона за акцизите
и данъчните складове и да го регистрира като петролна база. Не е спорно по
делото, че страните по договора се занимават с продажба на петролни продукти, в
тази връзка е и вписания предмет на дейност. Не е спорно и обстоятелството, че наемодателят
не е изпълнил това си задължение по договора, поради което, и в съответствие с
чл. 2.1 от същия, наемателят не е заплащал наем, което се признава от длъжника
в с.з. Представените към договорите споразумения за плащане на неустойка са
сключени от страните, в изпълнение на договорните им задължения по двата договора
за наем. Същите не са оспорени по надлежния ред – изрично с протоколно
определение съдът е приел възражението на „Банка ДСК“ за недостоверност на
датата на сключените договори и споразумения за преклудирано, доколкото същото
не е направено с депозираното в срока по
чл. 690 ал. 1 от ТЗ възражение. Не на последно място, следва да се отбележи, че
въпросните задължения и вземания са осчетоводени по надлежния ред, което се
установява от заключението на ССЕ, назначена пред постановяване на решението за
ОПН. Касае е се за търговски взаимоотношения, по повод сключен договор за наем,
в съответствие с нуждите и търговската дейност на договорящите, п ри които
страните са договорили 3 вида неустойки,
платими от наемодателя – чл. 6.4, 6.5 и 6.6. от договорите за наем. Единствено тази,
посочена в чл. 6.5 от договора е договорена като неустойка за неизпълнение на
задълженията на наемодателя – за неспазване срока по чл. 4.1.1 за регистриране
на имота по чл. ЗАДС, и в споразуменията за плащане на неустойка страните са посочили
именно тази хипотеза – „за неизпълнение на договорно задължение“. Визираната в чл.6.4
неустойка е при прекратяване на договора извън предвидените в договора случаи,
а тази в чл.6.6.- „ако поради действия на трети лица, свързани с наемодателя се
спре работата на наемателя“. Ето защо и предвид крайно лаконичното съдържание
на обстоятелствената част на предявеното вземане вх. № 2753/02.08.2019г., същото
не е неясно (каквото е възражението на „Банка ДСК“), тъй като препраща именно
към представените 2 бр. извънсъдебни споразумения за плащане, съответно от 07.03.2016г.,
и от 14.06.2018г., сключени между страните във връзка с посочените в тях (и в
молбата) договори за наем.
Безспорно е, че наемодателят не е изпълнил
задължението си по чл. 4.1., както и че наемателят не е влязъл в имота (вж. признанията
на длъжника, направени в с.з.), други доказателства, удостоверяващи обратното
не са ангажирани по делото. Съдът не споделя тезата на банката, наведена едва в
писмените бележки, че поради липсата на кумулативното наличие на двете
основания по чл. 2 от договора за наем, то същият не е породил действие.
Договорът е породил своето действие още със сключването му. Договореното в чл.
2 от договора отлага задължението за плащане на наемателя за един бъдещ период,
при сбъдване на посоченото условие (вменено в задължение на наемодателя), но не
е условие за действието на самия договор, именно затова е и договорената в чл.
6.5 от договора неустойка, в съответствие с договореното в чл. 4.1. задължение
на наемодателя.
Неоснователно се явява и възражението на „Банка ДСК“ за
нищожност на неустойката, като противоречаща на добрите нрави, като излизаща
извън своите функции по чл. 92 ЗЗД. Неустойката, като клауза, уговорена в
договора, е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД) и с нея страните уговарят
предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в
случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказват тези
вреди. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност и във всеки
конкретен случай се прави преценка относно нейната нищожност, в условията на
чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. В настоящ случай, предвид договорената наемна цена 65 000лв./месечно,
предвид договорения наемен срок, определящ цената на договора, както и предвид ограничаване на договорената неустойка в
рамките на наемната цена за не повече от 6 месеца (съпоставена с цената на
договора), така договорената неустойка не се явява нищожна като противоречаща
на добрите нрави, не е налице несъразмерност и несъответствие с евентуалните
вреди, предвид функциите на неустойката, съгласно общата разпоредба на чл. 92
ал. 1 от ЗЗД – да обезпечи изпълнението
на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват, предвид и предназначението на обекта на
договора за наем. С оглед горното, съдът намира, че така договорената неустойка
не излиза извън рамките на нейната обезпечителна, гаранционна и санкционна функция
(съобразявайки задължителните постановки, дадени в т. 3 от ТР 1/2009 г. от
15.06.201д г., постановено по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Поради установеното, че наемодателят не е заплащал наемна
цена (не по своя вина, а поради неизпълнение задълженията на длъжника) неоснователен
е доводът на банката, че доколкото в договора за наем от 12.01.2017г. и споразумение
за плащане от 07.03.16г. е предвидено прихващане на дължими неустойки с
изискуеми наемни вноски, то и сумата от
390 000лв.- неустойка по първия договор за наем е погасена срещу наемната цена
по втория договор за наем.
Предвид изложените съображения, съдът намира това
възражение за неоснователно.
Съставения от синдика Списък на приети вземания от
09.08.2018г., с корекция от 12.08.2019г. следва да бъде одобрен, като от него
се изключат част от приетите вземания, съобразно гореизложеното в мотивите.
Следва да бъде насрочено Събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677 ал. 1 т. 8
от ТЗ – на осн.чл. 674 ал. 2 от ТЗ.
По изложените съображения и на чл. 692 ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, съдът по
несъстоятелността
О П Р Е Д Е Л И :
ОДОБРЯВА
съставения от синдика Г. К. Списък на предявените и ПРИЕТИ вземания от кредиторите на „Б.2002“ ЕИК
103 672090, гр. Т., предявени в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ, възникнали до
датата на откриване на производството по несъстоятелност, който списък е вписан
в ТР на 16.08.2019 г. -вписване 20190816143533
(след корекцията на представения списък, обявен на 15.08.2019г.- вписване 20190815122639)
– на осн.чл. 692 ал. 3- 4 от ТЗ, със следните ПРОМЕНИ:
І. Относно приетото вземане под № 1
от Списъка на приетите вземания – кредитор
„Юробанк България“ АД–в качеството му на правоприемник на „Б...“ АД:
ИЗКЛЮЧВА
от Списъка на приетите вземания ВЗЕМАНЕ в общ размер от 325 788 лв.- по Договор за банков револвиращ кредит №
084/2016 от 06.06.2016 г., като размера
на приетото вземане е:
164
014.72 лв. – общ размер по Договор 084/2016г. от 06.06.2016 г.
146
819.21 лв. - Главница
17 195.51лв.- Законна лихва за периода 26.04.2018 -
16.07.2019 г.
ІІ. Относно приетото вземане под № 1
от Списъка на приетите вземания– кредитор „Юробанк България“ АД – в качеството му
на правоприемник на „Б...“ АД:
В графа
„Основание и обезпечения на приетите вземания“- вписва следните промени в
обезпеченията по трите договора за кредит:
1.ОБЕЗПЕЧЕНИЯ
по револвиращ кредит №084/06.06.2016г.:
Договор за особен залог №084/2016
сключен на 06.06.2016 г.,
2.ОБЕЗПЕЧЕНИЯТА
по кредит №104/21.04.2004 г. :
-Договор за особен залог №041/2004; Договор за особен залог №042/2004;
Договор за особен залог №104-1; Договор за особен залог върху вземания
№104-3/2006; Договор за особен залог върху вземания №104-4/2012; Договор за
особен залог върху вземания №160/;
-Договорна ипотека №112, том І, рег. №1906, дело 93 от
2014; Договорна ипотека №188, том ІХ, рег. №6377, дело 1211 от 2006; Договорна
ипотека №32, том Х, рег. №9000, дело 1194 от 2008; Договорна ипотека №6 от
15.12.2006 г. с район РС Провадия;
Договорна ипотека №56 от 11.12.2008 г. с район РС Провадия; Договорна ипотека
№4, том ІХ, рег. №8057, дело 1378 от 2008; Договорна ипотека №164, том ХІ,
рег.№9428, дело 1837 от 2006 г;
ОБЕЗПЕЧЕНИЯ
по Договор за банкови гаранции и кредит под условие №167/13.09.2016 г.:
-Договор за особен залог №167-1/2016, сключен на 13.09.2016 г., Договор за
особен залог №167-2/2016, сключен на 13.09.2016 г.,
-Договорна ипотека №60, том ІІ, рег. №1353, дело 209 от
2017 година с предмет на ипотеката,
собствено на длъжника имущество и имущество на трети лица; Договорна ипотека
№25, том VІІІ, рег. №5376, дело 905 от 2016 година с предмет на ипотеката – имущество на
длъжника; Договорна ипотека №118, том ІІ, рег. №2726, дело 234 от 2016 година с предмет на ипотеката – имущество на трети
лица;
ОТХВЪРЛЯ възражение
вх. № 2948/23.08.2019г. от кредитора „Б.“ ЕООД гр.В., възражение вх.№
2963/26.08.2019г. от длъжника „Б.“ ООД гр. Т., срещу приетото вземане на „Б...“
АД по размер и поредност на
удовлетворяване по чл. 722 т.1 ТЗ, както и възражение
вх.№ 2956/23.08.2019г. от кредитора НАП срещу поредността на приетото вземане
на „Б...“ АД – В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, като неоснователни.
ІІІ. Относно приетото вземане под № 2
от Списъка на приетите вземания –кредитор
„БАНКА ДСК“ЕАД – съдът прави следната промяна:
По Договор за инвестиционен кредит от 29.04.2015 г. - в
графа „ПРИЕТИ ВЗЕМАНИЯ“, ред 2-ри
„1192.24лв. договорна /възнаградителна лихва/“ се чете за период „от
10.06.2018г. до 11.09.2018г.“, а ред
3-ти „1143.21 лв. лихва за забава /наказателна/“ се чете за период „от 10.06.2018г. до 11.09.2018г. (по възражение на „Банка ДСК“ ЕАД).
ІV. Относно приетото вземане под № 7
от Списъка на приетите вземания –кредитор
М.С.Т.- съдът прави следната промяна:
117 000
лв.- общ размер на вземането,
като ИЗКЛЮЧВА приетото вземане в
размер на 2 990.24 лв.- законна лихва от 04.04.2019г. до 04.07.2019г.,
както и приетото вземане за законна лихва от 04.07.2019 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ възражението на „Банка ДСК“ в останалата му част до пълния размер
на приетото вземане, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
V.Относно приетото вземане под № 8 от
Списъка на приетите вземания, –кредитор „Б.“
ЕООД - съдът прави следната промяна:
ИЗКЛЮЧВА
от Списъка на приетите вземания приетото акцесорно вземане в размер над 11 434.64 лв. (възнаградителна лихва по заема до края на
срока, за който е предоставена -
28.02.2019 г.) до приетия размер от 127 323,97 лв. (посочена от синдика в списъка като неустойка.
ОТХВЪРЛЯ възражението на „Банка ДСК“ ЕАД в останалата му
част.
VІ.Относно
приетото вземане под № 9 от Списъка на приетите вземания,–кредитор „Б.“ ЕООД:
ИЗКЛЮЧВА
от Списъка на приетите вземания приетото вземане в размер на
32 791.76 лв. (по възражение на
„Банка ДСК“ЕАД).
ОТХВЪРЛЯ
възражение вх.№ 2970/26.08.2019г на „Банка ДСК“ЕАД В ЧАСТТА му срещу приетото
вземане на „Е.“ЕООД в размер 780 000лв. (№ 5 от Списъка), като
неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ възражение
вх.№ 2947/23.08.2019г. от кредитора М.Т. срещу поредността на приетото й
вземане (под № 7 от Списъка).
Определението да се обяви в ТР – на осн.чл. 692 ал. 5 от ТЗ.
НАСРОЧВА Събрание на кредиторите на „Б.2002“
ООД, ЕИК Б.2002 /в несъстоятелност/ за 17.01.2020 г. от 11.00 часа, което ще се
проведе в зала № 5, ІІ ет. на Съдебната палата гр.Т., при ДНЕВЕН РЕД по чл. 677
ал.1 т.8 от ТЗ: 1.Изслушване доклада на
синдика относно състоянието на наличното имущество на длъжника; 2.Определяне
реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на
оценка на имуществото; 3. Избор на оценители и определяне на възнаграждението
им.
На
осн.чл.658 ал.1 т.11 ТЗ възлага организирането на събранието на синдика, в т.ч.
да състави списък на кредиторите по чл. 693 ТЗ, с отбелязване на гласовете,
които притежават.
На осн.чл.658 ал.1 т.5 от ТЗ синдикът следва да уточни
имуществото на длъжника, включено в МН и представи писмен ОТЧЕТ ведно със
списък на имуществото, в срок не по-късно от 3 дни преди датата на СКр.
На
осн.чл. 675 ал.2 от ТЗ и чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ препис от определението
да се изпрати в ТР за обявяване, с което всички кредитори се смятат за редовно
уведомени за събранието.
Да се призове длъжника. Препис от
определението да се връчи на синдика за изпълнение.
Определението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване – чл. 692 ал. 6 от ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: