РЕШЕНИЕ
№ ................/04.09.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14639 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от И.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „*, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** * иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 6813,50 лв.
- представляваща корекция на консумирана ел. енергия за периода 21.03.2017 г. - 06.06.2019 г. по
отношение на обект в гр. * с клиентски № * и абонатен № *, за която сума е
издадена фактура № */08.06.2019 г.
Ищцата
твърди в исковата молба, подадена чрез адв. Цветан Диловски, че е потребител на
доставяната от * дружество ел. енергия
в посочения недвижим имот. Сочи, че ответникът е коригирал сметката ѝ за
потребената ел. енергия в обект в гр. *за периода от 21.03.2017
г. - 06.06.2019 г., за което е издадена фактура № */08.06.2019 г. на стойност 6813,50 лв. Корекцията била
извършена в резултат на проверка точността на измерване на СТИ обслужващо
процесния обект на потребление, извършена от служители
на „*" АД. Поддържа правен интерес от водене на иска с обстоятелството, че
електрозахранването до обекта му може да бъде спряно без
предупреждение. Оспорва законосъобразността на съставения за проверката
констативен протокол. Сочи, че в процесния период не е потребена такова количество електроенергия в имота му. Оспорва
законосъобразността на корекционна процедура, както и че изготвянето на сметка
за потребление на ел. енергия
за 27 месеца нарушава Директива 2006/32 на ЕО. Поддържа, че към процесния
период нито законът, нито ОУ са уреждали ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция или за установяване
неправилно и неточно измерване или неизмерване. Сочи, че ответникът е длъжен да
поддържа СТИ в изправност. Поддържа, че
Законът за енергетиката не предвижда обективна безвиновна отговорност за
потребителя в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. По изложените съображения
моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, чрез
процесуалния му представител – адв. Лила Мачева. Поддържа, че на 06.06.2019 г. на основание чл. 45 от ПИКЕЕ служители на * извършили проверка на
процесния обект на потребление, за което съобразно изискванията на чл. 49, ал.
3 от ПИКЕЕ съставили Констативен протокол № */06.06.2019 г. подписан от абоната.
Констатирано било, че липсвала пломба на щита на ТЕПО и поради съмнения за
софтуерна манипулация СТИ било демонтирано и изпратено БИМ-*.
Там на 26.07.2019 г. била изготвена метрологична експертиза, която установила
чрез софтуерно четене, че е налице външна намеса в тарифната схема на
електромера и наличие на преминала енергия по тарифа 3 в размер на 37087,785 кВТч,
която не е визуализирана на дисплея. Експертизата представляваща официален
свидетелстващ документ установила, че СТИ съответства на метрологични
характеристики и на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на
техническите характеристики. Въз основа на установената от
БИМ грешка на 01.08.2019 г. ответникът коригирал количеството на потребената от
абоната енергия за периода от 21.03.2017 г. - 06.06.2019 г. (от датата
на монтажа на СТИ до датата на извършване на проверката) с установеното точно
количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 – 37087,00 кВТч,
на основание чл. 55, ал.1 от ПИКЕЕ. На 06.08.2019 г.,
съобразно изискванията на чл. 56, ал. 1, вр. с ал. 3 от ПИКЕЕ издал процесната
фактура на стойност 6913,50 лв., като впоследствие уведомил потребителя както
за проверката така и за коригираното количество ел. енергия. Поддържа, че Общите му условия обвързват ищеца,
както и че е в ОУ и ПИКЕЕ е предвиден ред за уведомяване
на потребителите за извършаната корекция. Сочи, че частноправен субект не може
да се позовава на Директива 2006/32 на ЕО, във
връзка с възражението на ищеца, че издаването на фактурата за период от 27 месеца противоречи на Директивата. Твърди
метрологична годност на процесното СТИ. Сочи, че корекционната процедура е
осъществена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 183
и чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, чиито фактически състав не включва наличие
на виновно действие или бездействие на потребителя, което да е довело до
неточното измерване на потребеното количество електрическа енергия. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора. Ищецът доразвива доводите си в писмена защита.
След преценка на
становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните
по делото не спорят, че ищецът е абонат на ответното дружество за обект находящ
се на адрес в гр. *, с клиентски № * и абонатен № *.
Видно от КП № */20.03.2017 г. на тази дата служители
на „* са
монтирали в процесния обект на потребление СТИ фабр. № 7661720 с
показания от 16234 кВТч за нощна и 8550 кВТч за
дневна тарифа.
От представения по делото КП за
техническа проверка № */06.06.2019 г., се
установява, че служители на „*на тази дата са извършили проверка на СТИ с клиент И.Д.Л., обслужващо обект с клиентски № * и абонатен № *, находящ се в гр. *. При
проверката СТИ с фабр. № * е демонтирано, изпратено за експертиза в БИМ, а на
негово място е монтирано изправно СТИ. Протоколът е подписан от служителите и самия
абонат, подписът на който не е оспорен по надлежния ред.
Съгласно КП
от метрологична експертиза № */26.07.2019 г. на БИМ, Регионален отдел
- Русе не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемнния блок
на електромера, както и да е осъществен достъпа до вътрешността на електромера.
Относно техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран
достъп в експертизата е отразено, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия на
тарифа 3 – 037087,785 кВТч. Посочено е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерване на
електроенергия, но не съответства на техническите характеристики.
От
становище за начисляване на ел. енергия от 01.08.2019 г. се установява, че е
осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на потребление в
размер на 37087 кВТч, за
периода 21.03.2017 г. - 06.06.2019 г. Като
основание на корекцията е посочен чл. 55 от ПИКЕЕ.
Въз основа
на извършената корекция ответникът е издал фактура № № */08.06.2019
г. на стойност 6813,50 лв. с получател И.Д.Л., досежно потребената ел. енергия в обекта за периода 21.03.2017 г. - 06.06.2019 г.
С писмо с
изх. № от 06.08.2019 г. до И.Д.Л., същата е уведомена от „* за извършената проверка на СТИ и корекциионна процедура.
Приложени са КП за проверката и процесната фактура.
Към
доказателствата по делото е приложен Протокол № *-*-*/06.03.2017
г. за последваща периодична проверка на СТИ
извършена от „Е.Б.“ ООД, видно от който електромерът е с крайни
показания по тарифа 1 – 16234,399 кВТч, а по тарифа 2 – 8549,808 кВТч. Дадено е
заключение за съответствие на СТИ. По делото е приложено и писмо от Е.Б.“ ООД,
с което се сочи, че при прочитането на регистрите на СТИ с фабр. № 7661720 сумарният
регистър 1.8.0 е бил с показания 24784,323 кВТч, 1.8.1 с показания 16234,507
кВТч, а 1.8.2 с показания 8549,816 кВТч.
От заключението на вещото лице инж. Н.В. по
допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно
дадено се установява, че метрологичната годност на СТИ е изтекла през 2014 г.,
но е било годно техническо средство за измерване поради преминатата повторна
проверка, след която е монтирано в обекта на 20.03.2017 г. с показания по
видимите регистри 1.8.1 за нощна и 1.8.2. за дневна тарифа.
Експертът е посочил, че извършеното неправомерно
претарифиране по отделните регистри на СТИ е с цел неотчитане в пълен обем на
енергията по двата видими регистъра – 1.8.1 и 1.8.2. Т.е. установеното
неправомерно софтуерно вмешателство в СТИ, следствие на човешка намеса, цели да
се пренасочат показания от видимите регистри към скрития 1.8.3. Поддържа се, че
електромерът е отчел цялото количество на потребена ел. енергия от 37087 кВТч и че то може да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от
правния интерес на ищеца да препятства прекъсването на подаваната електрическа
енергия до фактически ползвания от него обект на потребление, чрез установяване спрямо
ответника посредством силата на пресъдено нещо на обстоятелството, че не дължи
в негова полза търсената сума по издадената фактура за потребена ел. енергия за
минал период.
По делото не се спори, че ищецът е битов потребител
на ел. енергия по смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона
за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът, който се обслужва от процесния
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно страните по делото са
страни и по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Между страните по делото е спорно обаче дали
ответникът има право да извършва едностранна корекция и в частност налице ли са били предпоставките,
даващи право на дружеството да извърши такава корекция на посоченото в отговора
на исковата молба главно основание - чл. 55 от ПИКЕЕ,
обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Провеждането на пълно и главно доказване по
отношение на посочените спорни правнорелевантни факти е възложено в тежест на
ответника, с оглед на обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен
установителен иск.
В тази връзка съгласно Решение № 200/30.12.2013
г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. меродавна за уредбата на обществените
отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само тази воля на
законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това
ред нормативни актове, а съобразно чл. 1 от ЗЕ обществените отношения, свързани
с осъществяването на дейностите по търговия с електрическа енергия се уреждат
именно от специалния закон.
В чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 41 от
2019 г., в сила от 21.05.2019 г. изрично е предвидена възможността за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, по ред и начин регламентиран в правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), предложени от енергийните предприятия, но чието
приемане е от компетенцията на ДКЕВР (чл. 83 ал. 2 от ЗЕ). Правилата по своята
правна същност представляват подзаконов нормативен акт, който е задължителен
както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.
Считано от 04.05.2019 г., действащи са ПИКЕЕ,
обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 35 от 30.04.2019 г., следователно вземайки
предвид и гореизложеното то се налага извода, че към момента на проверката – 06.06.2019
г. е съществувало законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано измерени показания в невизуализиран регистър, ако е
изпълнил предвидените в ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за извършване на
корекцията.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, която разпоредба
ответникът сочи като основание за възникване на процесното вземане, в случаите,
в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на СТИ операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри.
Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ – арг. от ал. 2 на чл. 55 от ПИКЕЕ.
В настоящия казус, от приобщения като
доказателство по делото КП за техническа проверка № */18.11.2019
г. се установява, че в хода на проверката
от дата 06.06.2019 г. служители на дружеството-оператор в съответствие с
разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИККЕ са съставили констативен протокол,
обективиращ резултата от извършената проверка, доколкото същият е подписан от
двамата служители на търговеца и един свидетел, с отбелязване че клиентът
отсъства. Изпълнена е и хипотезата на ал. 4 от цитираната разпоредба, като
препис от протокола е изпратен на потребителя, ведно с фактурата за
коригираното количество ел. енергия.
Видно от констативния протокол поради измерени
показания в невизуализиран регистър 1.8.3 на СТИ то е демонтирано, поставено в
индивидуална опаковка пломбирана с пломба № * и е
изпратено в БИМ за метрологичен контрол, резултатът от който е материализиран в
КП за метрологична експертиза № */26.07.2020 г. по описа на БИМ-*. От
текста на КП на БИМ, представяващ официален свидетелстващ документ в частта за
лично възпритетите от съставителя факти, е видно, че експертизата касае СТИ с
номер идентичен на процесното, което освен това е било доставено в БИМ в
найлонов плик пломиран с пломба със същия номер, като поставения от служителите
на ответника. Т.е. от изложеното следва, че спазена е и ал. 5 от чл. 49 от
ПИКЕЕ.
На следващо място от приобщеното към
доказателствената съвкупност заключение
на вещото лице по назначената СТЕ, което съдът кредитира като мотивирано,
компетентно, пълно и обективно, се установява, че към датата на СТИ същото е
било метрологично годно.
Същевременно както КП № */20.03.2017 г., така и базираното на
него заключение на СТЕ сочат, че на тази дата СТИ с фабр. № 7661720 е било монтирано в процесния обект
на потребление с показания от 16234 кВТч за нощна и 8550 кВТч за
дневна тарифа, т.е. в регистри 1.8.1 и 1.8.2. Респективно СТИ не е било ново
към датата на монтажа и не би могло да се презюмира, че показанията му в
невизуализирания регистър 1.8.3 са били нулеви, още повече че по делото липсват
доказателства за това, които ответникът да е ангажирал. До извод за обратното
не навеждат и приетите като доказателства по делото документи от „Е.Б.“ ООД,
доколкото протоколът за повторна проверка на СТИ и писмото на л. 88, в която
дружеството твърди, че е разчело сумарният регистър 1.8.0, макар и съставени от
едно и също лице и удостоверяващи едни и същи факти, на практика съдържат
различни стойности за показанията на СТИ с фабр. № *. Така в протокола се сочи, че СТИ е с крайни показания по
тарифа 1 – 16234,399 кВТч, а по тарифа 2 – 8549,808 кВТч, а в писмото, че
регистър 1.8.1 е бил с показания 16234,507 кВТч, а 1.8.2 с показания 8549,816
кВТч. Констатираното несъответствие между двата документа препятства съда да
кредитира като достоверни данните изложени в писмото досежно разчетените
стойности на сумарния регистър 1.8.0. Респективно в процесния случай случай не
би могло да се установи по несъмнен начин, че измереното на 26.07.2019 г. в БИМ
- Русе количество електрическа енергия в невизуализирания регистър е натрупано
именно след монтажа на СТИ, следователно не е спазена процедурата по извършване на корекцията, установена в
разпоредбите на чл. 55 от раздел IX от ПИКЕЕ, даваща право на ответното
дружество по облекчен ред да ангажира на
отговорността на потребителя при това специфично продажбено отношение.
За пълнота следва да се посочи, че позоваването
от страна на ищеца на разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД като правопораждащо
основание на процесното вземане едновременно с чл. 55 от ПИКЕЕ е неоснователно.
В случая е изключено процесното облигационно правоотношение да се субсумира
като такова по продажба на ел. енергия на краен потребител при пубично известни
ОУ, доколкото ответното-дружество не е краен снабдител с ел. енергия по смисъла
на § 1, т.28а от ДР на ЗЕ, поради което не може да е страна
по продажбено отношение с битови клиенти, по аргумент от обратното на чл. 94а,
ал.1 от ЗЕ, която разпоредба на специалния закон има примат над нормите на
общия ЗЗД.
В обобщение, съдът намира, че по делото не е
доказано наличието на основание годно да породи оспореното право на ответника
да начисли и претендира процесната сума от ищеца. При това положение след като
е твърдял, че е титуляр на това право, то ответникът е и страната по делото,
която следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното
доказване на фактите годни да го породят. В случая правният резултат от
ненадлежното начисляване на сумата от 6813,50 лв. по процесната фактура се
изразява в уважаване на исковата претенция предявена срещу дружеството.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени в цялост разноските
сторени от ищеца за заплатена държавна такса от 282,00 лв. На ищеца следва да
се присъди и адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и правна
сложност на делото следва да се редуцира от 800,00 лв. до 750,00 лв. предвид
частичната основателност на възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК
и относимия минимум от 670,67 лв., определен по реда на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата съобразно
действащия материален закон към момента на договарянето редакция - изм. - бр.
28 от 2014 г. Или общо с решението по
делото на ответника следва да се присъди сумата от 1032,00 лв. за разноските сторени
в процеса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че И.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, не дължи
на „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** * сумата 6813,50 лв. - представляваща корекция на консумирана ел.
енергия за периода 21.03.2017 г. - 06.06.2019 г. по отношение на обект в гр. *
с клиентски № * и абонатен № *, за която сума е издадена фактура № */08.06.2019
г., на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „*, със седалище и адрес на управление:*** *, да
заплати на И.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 1032,00 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: