Р Е Ш Е Н И Е
№ 1919
гр. Русе, 18.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4259 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл. 221, ал.1, чл. 224, ал.1 КТ и по чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от Д.С.К. *** 2“ ЕООД, в която се твърди,
че на 30.11.2017г. между тях бил сключен трудов договор, по силата на който
ищецът заемал длъжността „***“, на пълно работно време – 8 часа, в
предприятието на ответното дружество.
Твърди се, че на
01.07.2019г. със заявление вх. №** от същата дата, подадено до работодателят,
ищецът е прекратил трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т.2 КТ, поради забавено плащане на дължимото му за месец май 2019г. трудово
възнаграждение в размер на 580,16лв., което следвало да му бъде изплатено до
30-то число на месец юни.
По изложените
съображения, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 580,16лв., представляваща
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, ведно с дължимата лихва за забава върху
тази сума в размер на 1,45лв. от възникване на задължението - 01.07.2019г. до
завеждане на делото, сумата от 290,02лв. обезщетение за неизползван платен
отпуск по чл. 224, ал.1 КТ за 10 работни дни, както и обезщетение за забава в
размер на 0,73лв. за периода от 01.07.2019г.
до завеждане на делото. Претендира се и обезщетение за забава върху двете главници
от образуване на делото до окончателното им изплащане, както и присъждане на
разноски в полза на процесуалния представител на ищеца при условията на чл. 38,
ал.2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по предявените искове.
Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните
съображения :
Ответникът, редовно
уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото
по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът
е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на
неприсъствено решение.
На страните са
указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл.
140 ГПК. Предявените по делото искове са допустими и вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея
писмени доказателства.
От приложените по
делото писмени доказателства – трудов договор, справка и удостоверение от НАП,
както и заявление от ищеца до ответника за прекратяване на трудовото му
правоотношение от 01.07.2019г. се установяват изложените в исковата молба
факти. По делото не са налице твърдения и доказателства за заплащане от страна
на ответника на претендираните от ищеца обезщетения, каквито поначало са му
дължими при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание.
Не е направено и възражение срещу техния размер. Писмените доказателства,
неоспорени от насрещната страна дават основание да се приеме, че предявените
искове са вероятно основателни.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. З.П.
адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 300лв.
На основание чл. 78,
ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС
– Русе сумата от 150лв. държавна такса по делото (по 50лв. за всеки от
обективно съединените искове).
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Хлебозавод Русе 2“ ЕООД, ЕИК203533233, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „Дойран“ №116, ап.5, представлявано от
Павел Петков Велков да заплати на Д.С.К. ЕГН**********,***, адв. З.П. сумите:
580,16лв. обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ и 290,02лв. обезщетение по
чл. 224, ал.1 КТ, ведно със законната
лихва върху двете суми за периода от 10.07.2019г. до окончателното им
изплащане, както 2,18лв. представляващи
обезщетение за забава върху двете обезщетения за периода от 01.07.2019г. до
09.07.2019г.
ОСЪЖДА „Хлебозавод Русе 2“ ЕООД, ЕИК203533233, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „Дойран“ №116, ап.5, представлявано от
Павел Петков Велков да заплати на адвокат З.П. *** сумата от 300лв. адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Хлебозавод Русе 2“ ЕООД, ЕИК203533233, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „Дойран“ №116, ап.5, представлявано от
Павел Петков Велков да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 150лв.
държавна такса за настоящото производство.
Решението на
основание чл. 239, ал.4 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: