Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 176
17.08.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Тодорка Стоянова, разгледа
докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 1398 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С Решение № 582 от 13.02.2020 г. по
гражданско дело № 5638/2019 г. по описа на Бургаския районен съд ГД „Национална
полиция“ – МВР, адрес: гр. София, бул. Александър Малинов № 1, представлявана
от Христо Терзийски, е осъдена да заплати на С.С.С., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от общо 1535.08 лева, представляваща нетния размер на дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 230.66 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него
като “Старши полицай” в група “Масови мероприятия” в ЗЖУ
към Дирекция “Жандармерия”, за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г.,
1 613 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от
15.07.2019г. до окончателното плащане; сумата от 211.97 лв. – обезщетение
за забавено плащане за времето от 31.10.2016г. до 15.07.2019г., както и
сумата 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
С решението ГД „Национална полиция“ –
МВР, адрес: гр. София, бул. Александър Малинов № 1, представлявана от Христо
Терзийски е осъдена да заплати по сметка на БРС сумата от 311,40 лева (триста и
единадесет лева и четиридесет стотинки) за държавна такса и възнаграждение на
вещо лице, от които 111,40 държавна такса и 200 възнаграждение за вещото лице.
Постъпила е въззивна жалба от ГД
„Национална полиция“ – МВР, с която се обжалва Решение № 582 от 13.02.2020 г.
по гражданско дело № 5638/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, като
неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се съображения, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, без да изложи мотиви защо има
законова празнота в правната уредба. Твърди се, че ЗМВР дава цялостна уредба на
служебните правоотношения между страните. Цитирани са разпоредби от ЗМВР.
Посочено е, че за процесния период по отношение на държавните служители в МВР
не съществува аналогична разпоредба на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Твърди се, че не
са налице предпоставки са субсидиарно приложение на наредбата, тъй като
отношенията във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд на
държавните служители в МВР се урежда от специалния закон – ЗМВР, а не от КТ.
Твърди се, че за приложение на наредбата
са необходими четири кумулативни предпоставки: 1. Подневно отчитане на
работното време; 2. Работа на смени; 3. Продължителност на нощното време
по-малка от продължителността на дневното и 4. Трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми. Сочи се, че в процесния случай не са налице
предпоставките по т. 3 и т.4, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение
по КТ.
На следващо място се сочи, че
първоинстанционното решение е немотивирано, като в него не са обсъдени
възраженията на ответника. Излагат се съображения, за немотивираност и относно
приетата празнотата в правната уредба. Твърди се, че спрямо правилата,
действащи в системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд е като 1
към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд).
Приложена е правна консултация на проф.
Васил Мръчков по приложението на чл. 187, ал. 1 във вр. ал. 3 от ЗМВР. Твърди
се, че няма доказателства ищецът да е работил повече от заложените 24 часа за
смяна, а извънреден труд би бил налице, ако работникът/служителят фактически е
отработил повече от установеното работно време.
Не се въвеждат искания по доказателствата.
Претендират се разноски.
Бургаският окръжен съд намира
въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника не се явява представител. От същият е постъпила
молба, с която прави искане за спиране на производството, което е намерено от
съда за неоснователно и оставено без уважение.
В съдебно заседание въззиваемият не се явява, не се представлява. От пълномощника му – адв. Димова е постъпила молба, с
която моли делото да бъде гледано в негово отсъствие като изразява становище по
съществото на спора. Моли да бъде потвърдено решението на БРС и да се присъдят
направените разноски по делото за въззивната инстанция. Прилага договор за
правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за
валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на
спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Производството пред първата инстанция е започнало по
искова молба, подадена от С.С.С., чрез
пълномощника адв. Димова, срещу ГД „Национална полиция“, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 828,00 лв. представляваща дължимото допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 123 часа за целия процесен период
от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., получени след преизчисляване с коеф. 1,143 на
положения от него нощен труд, ведно със законната лихва върху присъдената сума
от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане, както и сумата от
90,00 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя
ответник суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за горепосочения период, получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1,143 от момента, в който сумите са станали изискуеми. Претендира
се присъждане на адв. хонорар. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд при 12 часови работни смени,
предварително определени с график за всеки месец като старши полицай в в група “Масови мероприятия” в ЗЖУ към Дирекция Жандармерия, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, като се посочва, че същият е със статут на държавен служител.
Посочва се, че за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г. ищецът е положил
общо 864 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1,143 води до 123 часа извънреден труд, който следва
да бъде допълнително заплатен от ответника. Посочен и е размерът на
задължението – 738,00 лв.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата
молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че
НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях
има изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния
труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период.
Претендира се отхвърляне на исковете. Ангажирани са доказателства. Претендират
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 15.01.2020г., ищецът е изменил претенцията си на 1535,08 лв. за положен извънреден труд от 230,66 часа и 211,97 лв. за мораторна лихва.
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от
доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно
правоотношение, по време на което въззиваемия е заемал длъжността “старши полицай” в група “Масови мероприятия” в ЗЖУ към Дирекция “Жандармерия”, към ГД “Национална полиция” – МВР и е имал статута на държавен служител по
смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР. Безспорно е и полагането на нощен
труд от негова страна на 12 – часови смени през процесния период, за който му е
била изплатени по 0,25 лв. на час от страна на ответника или сума в общ размер
на 403,25 лв.
Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-икономическа
експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за процесния
период, ищецът е положил 1613 часа нощен
труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1613 часа става на 11843,66 часа. Разликата между преизчисления и отчетения
по протоколи положен труд е 230,66 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд
от 230,66 часа възлиза на 1535,08 лв. Разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е
заплатена от работодателя като извънреден труд.
При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил иска за
заплащане на сумата от 1535,08 лева (хиляда петстотин тридесет и пет лева и 8 ст.), представляваща допълнително трудово възнаграждение
за положен нощен труд от 230,66 часа за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., които часове са
разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране
на исковата молба на 15.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от
211,97 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 31.10.2016г. до
15.07.2019г.
На основание чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по
същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност
намира следното:
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове
труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове
труд.
Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне
на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143,
ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Последният извод се подкрепя и от приетите
изменения на ЗМВР с ДВ бр.60 от 2020г., според които /чл.187, ал.1,
изр.2/ вече е фиксирана нормална продължителност на работното време през
нощта- 8 часа за всеки 24- часов период. Приета е и нова разпоредба на чл.187,
ал.4 ЗМВР, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Тези
материално-правни норми действат занапред- след влизане в сила на закона, с
който са приети, а за процесното правоотношение се прилагат действалите до 7.07.2020г.
норми на ЗМВР, които не предвиждат каква е нормалната продължителност на
работното време през нощта.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно
действието във времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове
съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 15.07.2016г. до 15.09.2019г. са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее
чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприетият подход е в съответствие с установения правен принцип, че при липса
на специално правило, което да регулира по особен начин конкретни обществени
отношения, приложение следва да намери общото правило, което дава обща правна
уредба на съответния вид обществени отношения – в конкретния случай тези по
престиране на работна сила при сумирано изчисляване на работното време и работа
на смени, включващи времето от 22:00 ч. до 06:00 часа. Нито в действащия ЗМВР,
нито в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. или Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
нито в Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. или Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 г., нито в който и да е друг нормативен акт се съдържа правило,
което по специален начин да регулира методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР. Ето защо при липсата на такова
специално правило не може да се приеме, че специалният закон замества общия.
Освен това възприемането на обратното становище би поставило държавния служител
в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо
възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на работното
време. Ето защо, настоящият състав намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен труд следва
да бъде заплатени само с по 0,25 лева на час. На държавните служители в МВР се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22:00 до
6:00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т.1
от Заповед №8121з-791 от 28.10.2014г. и отменящата я Заповед №8121з-1429 от
23.11.2017г. за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00
и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер 0,25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото
правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на положения
нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се
прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си
да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лева за всеки отработен час през нощта.
Неоснователни са доводите на въззивника, че при приравняване на положения
нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа
дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен
труд към 8 часа дневен труд). Както вече бе посочено, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място (чл. 9, ал. 2 НСОРЗ). Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Следователно нормалната
продължителност на дневното работно време, установено при подневно отчитане на
работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е една от двете
величини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент, установен в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. По отношение на другата величина съдът намира следното. За
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). От анализа на
посочената разпоредба е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен
труд на смени касае случаите на сумирано изчисляване на работното време за
тримесечен период, а не случаите на подневно отчитане на работното време, което
е различна форма на отчитане на труда. В ЗМВР липсва разпоредба, която да
установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно
отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон
следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа – това е втората величина, необходима за изчисляване на
приложимия коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно отношението
между нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната
продължителност на нощното работно време (7 часа), установени за подневно
отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1, 143.
С оглед на изложеното съдът намира, че за държавните служители в МВР е
приложимо превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143.
По отношение на възражението, че при превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1, 143 не е налице положен извънреден труд:
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Работодателят може да установява сумирано изчисляване на
работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не
може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Работното време на
държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се
изчислява сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното
време, при която установената нормална продължителност на работното време се
спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния
ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през
всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.
187, ал. 1 ЗМВР.
Представената от въззивника правна консултация от проф. Васил Мръчков не е
годна да разколебае горния извод. По същество в нея са изложени съображения, че
по настоящия вид казуси не са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ обаче касае случаите
на подневно отчитане на работното време, докато в настоящия случай се касае за
сумирано изчисляване на работното време, а това е хипотеза, уредена в
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Ето защо изложените от проф. Васил Мръчков
съображения относно приложението на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ са напълно неотносими
към настоящия казус, който касае приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че исковата претенция
за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по
основание. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд в размер
на 1613 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1843,66 часа, като разликата от 230,66 часа експертизата отчита като извънреден
труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и не е начислен,
съответно – не е изплатен по платежни бележки. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд
възлиза на сума в размер на 1535, 08 лева., а претендираната мораторна лихва за
процесния период e в размер на 211, 97 лева.
Районният съд е приел, че искът за главницата е основателен за целия
предявен размер от 1535, 08 лв. и искът за мораторна лихва за целия
предявен размер от 211,97 лева.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да се потвърди в неговата цялост.
При този изход на спора, във въззивното производство, право на присъждане
на разноски има въззиваемият. Искането за присъждане на разноски е направено
своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие, видно от
който договореното възнаграждение е в размер на 300 лв. с ДДС, представени са доказателства за
плащане. От въззивника не е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото не подлежи на преоценка
от съда и следва да бъде присъдено в пълния му размер.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 582 от 13.02.2020г., постановено по гр. дело № 5638/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, с адрес: град
София, бул. „Александър Малинов” № 1, да заплати на С.С.С., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: