№ 136/ 09.07.2020 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 09.06.2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При секретаря Е. Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия А.Братановa в.т.д.№ 136/2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.258 и сл. ГПК и е образувано по следните сезиращи жалби:
1.Въззивна жалба от Г.Г.С. ***
против решение № 67/18.10.2019 год., постановено по т.д.№ 121/2018 год. по
описа на РОС, в частта, с която е отхвърлен иска на страната против
застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на претърпяно ПТП на 04.07.2018 г. в с. Самуил, област
Разград, причинено от И. Х. А., водач на л.з. марка „Фолксваген Голф“, с рег.№
РР 6744 ВК, за разликата над уважения размер от 50 000 лв. до претендираните
130 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2018г. до
окончателното заплащане на сумата.
2. Въззивна жалба от ЗД „Бул инс” АД
против осъдителната част на съдебния акт, с която застрахователното дружество е
осъдено да заплати на ищеца Г.С. сумата над 25 000 лв. до 50 000 лв. и
сумата от 684,25 лв., представляващи съответно обезщетение за понесени от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания и обезщетение за претърпени имуществени
вреди, в резултат на претърпяно ПТП на 04.07.2018 г. в с. Самуил, област
Разград, причинено от И. Х. А., водач на л.з. марка „Фолксваген Голф“, с рег.№
РР 6744 ВК, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2018г. до окончателното
заплащане на сумата.
Въззивникът Г.Г.С. намира решението
в обжалваната му част за неправилно, навеждайки доводи за нарушение принципа за
справедливост заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Счита, че при определяне
размерна на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е отчел конкретната
икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната, имащи значение за
критерия за справедливост. Претендира присъждане на сторените съдебни и
деловодни разноски. Не се правят нови доказателствени искания.
Насрещната страна - застрахователното
дружество, в законоустановения срок е депозирала писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба с подробно изложени
съображения за това.
Жалбоподателят ЗД „Бул инс” АД
намира първоинстанционното решение в обжалваната от него част за неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения, както и необоснованост. Счита, че съдът необосновано е
определил обезщетението за неимуществени вреди в завишен (прекомерен) размер, в
нарушение принципа за справедливост залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД. Излага
съображения за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия-ищец, което
съдът не е отчел при постановяване на решението. За недоказани намира
претърпените от ищеца имуществени вреди. Претендира присъждане на сторените
съдебни и деловодни разноски. Доказателствени искания не са направени.
В законоустановения срок не е
постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна.
Съдът по реда на чл. 267 ГПК
констатира редовност на сезиращите въззивни жалби и надлежното им
администриране. Предявените въззивни жалби отговарят на изискванията на чл. 260 ГПК и са процесуално допустими.
Въззивният съд, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно
предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД от Г.Г.С. ***“ АД за обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени
вреди – разходи за лечение, в резултат на ПТП настъпило на 04.07.2018г.,
причинено виновно от И. Х. А., при управление на притежавания от нея лек
автомобил, марка Фолксваген, модел „Голф", с рег.№ РР 6744 ВК, при
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
ведно със законната лихва от датата на застрахователното събитие.
С оглед очертаните предметни предели
на въззивната проверка съдът приема за безспорни предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното
авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
„гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Въззивните възражения са сведени
единствено до наличието на
съпричиняване, до определяне на размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди и дължими ли са претендираните имуществени такива. Спори се и относно
началния момент, от който се дължи законната лихва за забава върху
претендираните суми.
1. По размера на претендираните неимуществени вреди:
Ищецът е бил на 20 години към датата
на инцидента, а представената по делото епикриза от Отделението по
анестезиология и интензивно лечение сочи, че е приет за интензивно лечение в тежко
общо състояние с множество увреждания, които съпоставени със заключението
на вещото лице са както следва: травматичен шок, съчетана травма на глава, гърди, корем, крайници, фрактура
на черепа /фронтално/, фрактура на фронтален синус в ляво, фрактура на лъчевата
кост на ръката в дясно, малък фронтален епидурален хематом в ляво, мозъчно
сътресение. В хода на лечението е обработена и ревизирана разкъсно-контузната
рана на лицето. Поставена е гипсова лонгета. При изписването е отчетен
персистиращ периорбитален оток и хематом на лявото око.
В периода 06-19.07.2018 год.
ищецът е лекуван медикаментозно в
отделението по хирургия, поради закрито счупване на свода на черепа. Данните от
епикризата сочат, че е приет в увредено общо състояние. При изписването му е
отчетено „задоволително общо състояние“.
Съобразно събраните гласни
доказателства – показания на св.С. /майка на пострадалия/ ищецът и понастоящем се оплаквал, че вижда трудно – като през мрежа, а от месец и нещо не виждал
с окото; страдал от световъртеж и главоболие. Заради увредения очен нерв се
наложило изработка, респ. употреба на очила. В момента пострадалият не носел
очила. При последния преглед имал подобрение, но към момента на с.з. имал отново
оплаквания. Възнамерявал да посети лекар-специалист, но по делото липсват данни
да последващ медицински преглед при офталмолог. Наличието на персистиращи
оплаквания от окото се потвърждават и от показанията на св. Г.С. (баща на
пострадалия). Свидетелят добавя, че
ищецът изпитва болки в ръката и китката. Разпитаните свидетели са категорични,
че физически и психически синът им все още не се е възстановил. Преживял голям
стрес от автопроизшествието. От общителен и социален човек станал затворен, с
предпочитания да не излиза от дома си, трудно комуникирал. Произшествието се
отразило и на учението му, за което свидетелствал намаленият успех. Бил изнервен,
не се хранел.
Според вещото лице по назначената
СМЕ получената в резултат на претърпяното ПТП съчетана травма изисква обичаен оздравителен план от 6 месеца до една година. Към
момента на прегледа – 18.06.2019 год. вещото лице – специалист е констатирало
затруднения в концентрацията, проблеми със съня, периодично главоболие, особено
при физическо и умствено натоварване.
Обективно се установява широк линеарен и леко неравен белег в лява челна
половина. Отчитат се и други и белези /пигментирани и депигментирани/ като
резултат от дълбоки охлузвания или разкъсно-контурни рани.
Вещото лице е категорично в
заключението си, че ищецът е претърпял силни и продължителни болки и страдания.
Страда от посттравматично стресово разстройство – диагноза, установена от
специалист психиатър. Оздравителният
процес продължава и не може да се определи дали е възможно пълно
възстановяване. Заключението на вещото лице не е оспорено от ЗД чрез
предвидените в ГПК процесуални способи като назначаване на повторна или тройна
СМЕ /чл.200, ал.3 ГПК/.
Горната фактическа обстановка се
оспорва от въззивника с доводи, че ищецът не е представил медицинска
документация, следваща периода на хоспитализация /с изключение на амбулаторните
листи за преглед при офталмолог/. Здравословното, вкл. и психично състояние на
пострадалия, подлежи на установяване в процеса с всички доказателствени
средства, вкл. свидетелски показания и експертни заключения. Установяването на
посочените факти не попада под ограничителния режим на чл. 164, ал.1 ГПК.
Неоснователни са и наведените от
застрахователното дружество възражения, основани на бездействието на ищеца и
дезинтересиране към собственото му здраве. Бездействието на пострадалия при
ограничаване на вредоносните последици от ПТП е извод, който следва да бъде
формулиран от експерт, на основание чл. 195, ал.1 ГПК. Подобен извод по делото липсва.
Въззивникът – застраховател изрично
акцентира и върху обстоятелството, че глаукомата е само временна и недоказана
диагноза за очното увреждане на ищеца.
Действително, по делото липсват данни за поставена окончателна диагноза
от подобен характер. В устните си обяснения в о.с.з. на 30.09.3019 год. вещото
лице излага, че проблемите с окото са
описани още в епикризите на пострадалия.
На по-късен етап е поставена диагноза суспектна глаукома, която не е
окончателна. Оптичната корекция не е довела до подобряване на състоянието, а
пострадалият продължава да вижда с петна. Вещото лице излага и неблагоприятни
прогнози за засягане на очния нерв, но с изричната уговорка, че заключението
трябва да се даде от специалист. По изложените причини при изследване на обема
на понесените от ищеца болки и страдания съдът следва да съобрази единствено
персистиращите, трайни оплаквания в зрението.
Неоснователни са и възраженията
против кредитирането на показанията на свидетелите поради наличие на
предпоставките по чл. 172 ГПК. Наличието на родствена връзка не обуславя
автоматичен извод за изключване на показанията на разпитаните свидетели.
Изложените от свидетелите факти и обстоятелства се подкрепят от събраните
писмени доказателства, поради което следва да се кредитират от съда, на
основание чл. 172 ГПК.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало,
причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а
само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага,
което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо
такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща
от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което
причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението
- възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, общественото
му положение, общественото разбиране за справедливост и др. За ориентир при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат
отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно
покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото
ПТП.
Ищецът е бил на 20 години към датата
на инцидента. Препърпял е тежка, комплексна травма, свързана с продължителни и
силни болки и страдания. Понастоящем същият е с възстановено здравословно
състояние, но с продължаващи оплаквания в зрението и психо-емоционалното
състояние. Налице са и остатъчни неестетични белези от охлузвания и рани.
Оздравителният процес продължава и не може да се определи дали е възможно пълно
възстановяване.
При тези данни определеното от РОС
обезщетение е занижено и не кореспондира с тежестта на понесените комплексни
травми. Определеното обезщетение не
отчита и остатъчните явления, психичните и емоционални проблеми на пострадалия,
неясните прогнози за неговото пълно възстановяване. Горната съвкупност от
фактори следва да се преценява в контекста на младата възраст на пострадалия,
който тепърва трябва да се реализира в живота при понесените и продължаващи
болки и страдания.
В съответствие с изложеното, съдът
намира, че сумата от 70 000 лева се явява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Присъденото обезщетение е съобразено и с действащите към момента на
увреждането нива на застрахователно покритие съобразно чл. 492, т.1 КЗ, които
са илюстрация на обществено- икономическата конюнктура
в страната.
Не намира опора в закона
поддържаното от ЗД тълкуване на чл. 493, ал.1, т.1 КЗ, съобразно което за
определянето на обезщетение по чл. 52 ЗЗД релевантно значение имат само
телесните, но не и психоемоционалните увреждания на пострадалия. На основание
чл. 51, ал.1 ЗЗД обезщетението при
непозволено увреждане се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Неимуществените вреди от своя страна имат широк
диапазон на проявление, като включват и промените в психическото здраве на
пострадалото лице. Трайна, постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС, че
същите подлежат на възмездяване от застрахователя, вкл. и при новия КЗ.
По претенцията за имуществени вреди:
По
делото са представени следните разходни документи: фактури №№ 466/08.08.2018 г. за изработка на очила на
стойност 315 лв., **********/10.08.2018 г.
за медикаменти на стойност 264, 75 лв., и 40454031/16.08.2018 г.,
**********/27.08.2018 г., 40454031/01.10.2018 г. издадени от аптека „Сейба“ - Разград
за медикаменти. Относно претенцията за имуществени вреди в.л - медик
категорично сочи относимост към проведеното амбулаторно лечение към получените
травматични увреждания. Ето защо съдът приема, че представените фактурирани
разходи са сторени във връзка с констатираните травматични увреждания, поради
което намира претенцията за обезщетение на имуществените вреди за основателна и
доказана.
Въззивникът – застраховател
акцентира и върху липсата на доказателства, че на пострадалия са били изписани
диоптрични очила, описани във фактурата. Позовава се на показанията на майката
на ищеца, според която последният започнал да носи очила, но не
диоптрични. Предписаната оптична
корекция е изрично посочена в представените по делото амбулаторни листи за посещение
при лекар – офталмолог. Относимостта на диоптричните очила към лечението е
потвърдена и от назначеното вещо лице с неоспорено заключение. Свидетелските показания в разглежданата част
не се кредитират – разпитаният свидетел знае, че пострадалият носи очила, но не
разполага със специални знания да определи вида им.
По
твърдяното съпричиняване:
Постоянна и задължителна е
практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият
трябва да е допринесъл по някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е
приносът да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива действия от страна на увредения. С действията си или
бездействията си увреденото лице трябва да е нарушило предписаните от закона
правила за поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Водещото увреждане на ищеца е
свързано с ЧМТ и засягането на лявата очна област. Съобразно заключението на
вещото лице по допуснатата СМЕ сочените травми могат да настъпят и с правилно
поставен колан. Механогенезата на увредата сочи, че ударът не е челен, а ляв,
страничен. При това положение причиняването на изследваните травми не би могло
да се избегне при правилно поставен предпазен колан.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че липсва съпричиняване от страна на ищеца.
По претендираната законна лихва:
Ищецът е сезирал застрахователя на 17.08.2018г. с
искане за заплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ
касателно неимуществените вреди, като по отношение на имуществените вреди
претенцията е предявена на 31.08.2018г.
Отправените застрахователни
претенции са придружени с констативен протокол за ПТП, епикриза, 2 бр.
амбулаторни листи и пълномощни – всички в заверен препис. С допълнителната
претенция от 31.08.2018 год. е посочена банкова сметка *** Г.Г.С..
След завеждане на претенцията,
застрахователното дружество, с писмо от 31.08.2018г., получено от ищеца на
07.09.2018г., го е поканило да представи съответните документи, измежду които и
влязъл в сила акт – присъда/решение/споразумение по нак.д. или постановление за
прекратяване с доказателства за влизане в сила; автотехническа – експертиза,
съдебно – медицинска експертиза, протокол за оглед, фотоалбум и скица,
медицински документи – рентгенови снимки, проведени консултации.
След изтичане на тримесечния срок по
чл. 496, ал. 1 КЗ, ищецът е предявил на 27.11.2018 г. исковата молба по чл.
432, ал. 1 КЗ, предмет на делото.
Въз основа на изискана служебно от
ОС-гр. Разград справка по наказателното производство (л.342) е установено
(л.344), че към момента образуваното по случая наказателно производство НОХД №
162/2019г. по описа на РС-Исперих не е приключило, поради което и гражданския
съд спира производството по делото на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. След
служебно извършена справка на 10.07.2019 г. съдът е установил, че образуваното
НОХД № 162/2019 г. по описа на РС-Исперих е приключило със споразумение от
04.07.2019 г. и производството по делото е прекратено.
По реда на чл. 106, ал. 3 КЗ
застрахователят може да изисква само доказателства за обстоятелства, относими
към основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение
за основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна
възможност за представянето им от увреденото лице. В конкретния случай,
искането на застрахователя за представяне на акт, с който е приключено
наказателното производство е неизпълнимо, тъй като актът за приключването му е
постановен след изтичане на окончателния тримесечния срок на застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ
за произнасяне по претенцията. Освен това, постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е факт от значение за установяване на механизма
на ПТП или на други обстоятелства относими към дължимостта на обезщетението.
Изготвените в наказателното производство експертизи имат доказателствено
значение само за нуждите на наказателния процес и не обуславят произнасянето на
застрахователя по претенцията, който съгласно чл. 499, ал. 1 КЗ
определя обезщетението по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при смърт или телесни увреждания на физически лица, посредством
застрахователна експертна комисия при него.
Изцяло неконкретизирано и бланкетно е искането
за представяне на допълнителн медицински документи. Страната не разполага с
други доказателства извън представените със застрахователната претенция,
идентични с тези, приложени към исковата молба.
С оглед изложеното, искането на застрахователя
за представяне на изготвени в наказателното производство експертизи и на акта
за приключването му не представляват искане по реда и условията на чл. 106, ал. 3 КЗ,
поради което в този случай забавата на застрахователя настъпва, съгласно чл. 497, ал. 1, т.
2 КЗ, с изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ
за произнасяне на застрахователя по претенцията / В този смисъл и Решение № 167 от
30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК/.
Независимо,
че не е в забава, застрахователят дължи законна лихва върху дължимото
обезщетение, считано от датата уведомяването, на основание чл.
429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т.
5 и чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението,
не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на делинквента. Съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т.
5 и чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице
лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска
отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от
увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. В случая, поради липса на други
данни по делото, настоящият състав приема, че застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие на 17.08.2018
год. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице,
поради което от посочената дата дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, на основание чл.
429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т.
5 и чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ. В този смисъл и Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС
по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК.
Предвид изложените съображения, крайният извод
на апелативния съд, за дължимост от застрахователя на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е считано от 17.08.2018 год. Доколкото
въззивникът обжалва постановения съдебен акт с искане за присъждане на законна
лихва от по-късен момент – 01.09.2018 год., акцесорното вземане следва да се
присъди от този момент, с оглед диспозитивното начало в процеса.
Разноски
Първоинстанционно производство: С оглед променения изход на спора следва да бъде
ревизирана отговорността за разноски между страните в първоинстанционното
производство.
Ответникът е реализирал разноски в общ размер от
4015,64 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете е сумата от
1712, 62 лева.
Въззивно производство: Въззивникът – застраховател не е представил
доказателства за сторени разноски, свързани със заплащането на адвокатско
възнаграждение. Разноските за държавна такса следва да останат за сметка на
страната.
Ищецът и повереникът му
са уговорили предоставянето на безплатна правна помощ. В представеният
по делото договор за правна помощ изрично е отразено предоставянето на
безплатна помощ от адвоката по реда на чл.38 ЗА. Настоящият състав, като
съобрази гореизложеното намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва
да бъде присъдено в размера, посочен в
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно допълнително уважената част от исковете, а именно 1130
лева за осъществено процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Държавни
такси
Ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса за въззивното производство в размер на 2% върху допълнително присъдените
20 000 лева или 400 лева, дължими по сметки на АС – Варна.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати и
допълнителна държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 4%
от 20 000 лева или 800 лева по сметка на ОС – Разград.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 67/18.10.2019 год., постановено по т.д.№ 121/2018 год. по описа на РОС, в
частта, с която от ЗД „Бул инс” АД-гр. София е осъдено да заплати на ищеца Г.С.
сумата над 25 000 лв. до 50 000 лв. и сумата от 684,25 лв., представляващи
съответно обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания и обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
претърпяно ПТП на 04.07.2018 г. в с. Самуил, област Разград, причинено от И. Х.
А., водач на л.а. марка „Фолксваген Голф“, с рег.№ РР 6744 ВК, както и в частта, с която е отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000
лв. до размера от 130 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ИЗМЕНЯ решението
по отношение законната лихва върху присъдените суми в осъдителната част, като
същата се дължи, считано от 01.09.2018
год. до окончателното погасяване на задължението.
ОТМЕНЯ решение
№ 67/18.10.2019 год., постановено по т.д.№ 121/2018 год. по описа на РОС, в
частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата от 50 000 лева до 70 000 лв. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС“ АД-гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, на
осн. чл. 86 ЗЗД, да заплати на Г.Г.С., ЕГН ********** *** да заплати разликата
от присъдените от РОС 50 000 лева
до 70 000 лева, представляващи обезщетение за понесени от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на претърпяно ПТП на
04.07.2018 г. в с. Самуил, област Разград, причинено от И. Хюсеин А., водач на
л.а. марка „Фолксваген Голф“, с рег.№ РР 6744 ВК, ведно със законната лихва,
считано от 01.09.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС“ АД-гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати държавна такса в размер на 400 лева
по сметка на АС – Варна и допълнителна държавна такса в размер на 800 лева по
сметка на ОС – Разград, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОТМЕНЯ решение
№ 67/18.10.2019 год., постановено по т.д.№ 121/2018 год. по описа на РОС, в
частта, в която Г.Г.С. е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, р-н
Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* разноски за първоинстанционното разглеждане на
спора за разликата от 1712,
62 лева до 2665 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС“ АД-гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да
заплати на адв. Х.Р.К. *** на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1130 лв. за осъществено процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението в останалата част, като
необжалвано, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на страните пред ВКС при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: