№ 147
гр. С., 14.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Игнатова
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Частно наказателно дело
№ 20211800200514 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано е по депозирана от Р. – Н. П. М., П. Н. М. и К. Н. М. жалба
срещу постановление от 30.06.2021 г. на СОП за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 78/2020 г. по описа на ОСлО при СОП,
пр. пр. № 631/2014 г. по описа на СОП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното постановление, с твърдения, че в него отсъства дължимият
анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Сочи
се, че постановеният акт почива на предположения, основани на хипотетични
вероятности, а направеното от прокурора тълкуване от правна страна е
противоречиво и нарушава правата на наследниците на пострадалия.
Признава се в жалбата, че са положени съществени усилия за
установяване на обективната истина, но според жалбоподателите два въпроса
са останали неизяснени (както е посочил прокурорът) – дали мотоциклетът е
излъчвал светлина и дали лекият автомобил е спрял преди включването му в
главния път. Счита се, че неподкрепена от доказателствата хипотеза за
внезапно възникнала техническа неизправност (поради която светлините на
мотоциклета не са били задействани) не може да бъде аргумент в подкрепа на
1
прокурорския акт за прекратяване на досъдебното производство поради липса
на престъпление. Подчертава се, че видно от експертните заключения,
водачът В. е имала техническа възможност да възприеме светлина, подавана
от фара на мотоциклета на разстояние не по-малко от 221.29 м.
Счита се, че приетото от прокурора относно действията на пострадалия,
а именно, че въпреки възприетото от него движение на лекия автомобил той
не намалил скоростта, което служи за обосноваване на тезата, че причините
за настъпване на ПТП се коренят в действието и на двамата водачи на
участвалите ППС, е тенденциозно, тъй като същата хипотетична възможност,
каквато е възприета спрямо мотоциклета, може да е била причина за
ненамаляване на скоростта от страна на пострадалия – като се твърди, че този
въпрос изобщо не е изследван по делото.
Твърди се, че докато по отношение на пострадалия е изследвано
обстоятелството, че в организма му не е имало следи от употреба на алкохол
или други упойващи вещества, то по отношение на В. такива изследвания не
са правени.
Иска се отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на
прокурора за изготвяне на законосъобразен и обоснован акт, както и за
извършване на всички необходими за установяване на обективната истина по
делото процесуално-следствени действия.
След извършен собствен анализ на материалите по досъдебното
производство, в тяхната хронологичност във времето, съдът установи
следното:
Досъдебното производство е образувано на 16.02.2014 г. срещу
неизвестен извършител за това, че на същата дата около 19.45 часа на ПП I-8,
в района на 36 – ти километър, при управление на МПС е нарушил правилата
за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. П. М. –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Първоначално по делото са разпитани като свидетели, както следва:
2
- А. В. – водач на лекия автомобил „Опел Аскона“ с рег. № *****,
участник в ПТП – която заявява, че след като затворила в 19 часа магазина си
в махала „Б“, потеглила с автомобила към дома си в град С.; спряла на
отбивката за главния път; огледала се в двете посоки и когато видяла, че
откъм гр. С. няма автомобили, а откъм гр. С. в далечината има фарове на
автомобил, потеглила на първа предавка към главния път, след това
направила левия завой и се изнесла в дясната лента за движение на платното
в посока гр. С.. В този момент чула изпукване вдясно и решила, че е спукала
гума; не видяла покрай нея да преминава превозно средство или силует на
нещо; спряла, излязла от автомобила и видяла разпилени части от ППС и
стъкла; почти веднага до нея спрял полицейски автомобил и служителите
попитали какво се е случило, след това установили подбитости по автомобила
вдясно, огледали района и намерили мотоциклет марка „Сузуки“ и трупа на
пострадалия М..
- Н. Д. и Н. М. – служители в сектор ПП при ОДМВР С., които правели
рутинен обход на маршрута от гр. Б. в посока към гр. С. и забелязали лекия
автомобил „Опел Аскона“ – на осевата линия между двете ленти за движение
в посока гр. С., и установили, че е ударен отпред вдясно; избутали
автомобила по-напред на банкета, за да не стане причина за ПТП и при
извършения от тях оглед на района извън пътното платно намерили
мотоциклет и труп на мъж; направеният на В. тест за алкохол с техническо
средство отчел отрицателен резултат, издали талон за кръвна проба.
- П. Т. – собственик на мотоциклета и близък приятел на пострадалия
М., според който превозното средство е било технически изправно.
- К. К. – живуща на семейни начала с пострадалия, според която
последно се е чула с него около 19 часа на процесния ден, когато той й казал,
че тръгва да се прибира към гр. С. от ж.к. Л. в гр. С. и когато се притеснила от
отсъствието му, тръгнала да го търси по главния път и стигнала до мястото на
произшествието, където узнала за смъртта му.
Извършен е оглед на местопроизшествие, при който е констатирано
местоположението на двете превозни средства, трупа на мотоциклетиста Г.
М., фиксирани са намерените следи, предмети и части от предмети. За посока
на огледа е приета посоката на движение гр. С. – гр. С.; за ориентир бетонов
3
репер с височина 0.8 м, находящ се на 15.44 м вляво от левия край на
платното за движение и на 7.71 м вляво от левия край на асфалтовото
покритие на пътя от махала „Б“ към главния път. Описано е, че в зоната на
кръстовището са действали поставените знаци В 26 с надпис „60“ и А 28
„кръстовище с второстепенен път отляво“ (вдясно, преди линията на
ориентира).
Изготвено е от вещото лице д-р В. Т. заключение на СМЕ на трупа на
Г. М., като са установени тежка съчетана шийна и гръдно-коремна травма,
изразяваща се в счупване на първи шиен прешлен, съчетано с разкъсване на
връзките между него и черепната основа и прекъсване на продълговатия
мозък на това ниво; контузия и разкъсване на белия дроб предимно на десния
белодробен дял външно странично; счупване на ребрата двустранно; счупване
на четвърти гръден прешлен; разкъсване на аортата; излив на кръв в гръдната
кухина в количество 1250 мл; експлозивно разкъсване на черния дроб;
двустранна аспирация на кръв; травматично декапсулиране на десния бъбрек
и разкъсване на същия; контузия на левия бъбрек; разкъсване на далака;
множествени кръвонасядания на червата, чревния опорак и панкреаса;
счупване на костите на лявата подбедрица; счупване с изкълчване на дясната
лакътна става; обширни охлузвания и кръвонасядания по тялото; липса на
алкохол в кръвта на трупа. Смъртта на Г. М. според вещото лице се дължи на
тежката съчетана черепномозъчна и гръдна травма, като е настъпила почти
мигновено и е била неизбежна. Констатираните увреждания се дължат на
удари с или върху твърди тъпи предмети с много голяма енергия на
въздействието, като добре отговарят да са получени при ПТП.
Заключението на СХЕ от вещото лице В. Д. сочи, че в кръвта на Г. М.
с метода на газовата хроматография не се доказва наличие на етилов алкохол
и на други летливи редуциращи вещества (метанол, ацетон).
Заключението на СХЕ от вещото лице А. А. установява, че в
изпратената за химическо изследване проба кръв от трупа на Г. М. с
техниката на тънкослойната хроматография, УВ спектрофотометрия и газова
хроматография не се доказва наличие на алкалоиди, синтетични и опиеви
наркотични вещества, барбитурати, бета блокери, салицилати,
фенотиазинови, бензодиазепинови и имипраминови лекарствени средства.
4
С протокол за химическа експертиза – т. 1 от ДП, л. 151, е установено,
че в пробата кръв от А. В. не се доказва етилов алкохол или наличие на
упойващо вещество.
Изготвена е от вещите лица инж. А. П. Д. (присъствал и на
извършения оглед на местопроизшествие) и инж. С. В. А. АТЕ , като
вещите лица са посетили мястото на възникване и развитие на ПТП и са дали
заключение, че произшествието е възникнало в зоната на кръстовище,
образувано между първокласен път № 8 от републиканската пътна мрежа и
пътя към махала „Б“, намиращ се вляво от първокласния път при посока на
движение С. – К.. Участъкът от пътя е прав и равнинен; движението се
извършва двупосочно по две полуплатна за движение в противоположните
посоки, като преди кръстовището същите са отделени едно от друго
посредством единична бяла непрекъсната линия М1, която в зоната на
кръстовището в разстояние на 25 метра е прекъсната. Всяко полуплатно е
съставено от по две ленти за движение в съответната посока, отделени
помежду си посредством единична бяла непрекъсната линия М1, която в
зоната на кръстовището също е прекъсната. На около 90 метра преди
кръстовището за пътуващите в посока С. – С. по първокласния път, вдясно от
десния край на асфалтовото покритие са установени трайно закрепени на
метални стойки пътен знак В 26 с надпис на него „60“ и пътен знак А 28; а по
общинския път от махала „Б“ към главния път пътни знаци не са открити. По
общинския път движението се извършва двупосочно, без наличие на пътна
маркировка. Допустимите скорости на движение на процесните превозни
средства са посочени съответно за мотоциклета до 60 км/ч, а за лекия
автомобил – движение с такава скорост, че при необходимост да може да
спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.
Извършен е от вещите лица оглед на процесните ППС. По отношение
на лекия автомобил е констатирано, че при поставяне на контактния ключ на
положение „включено“ ляв фар и габаритите не светят, като на фара има
монтирана лампа, която видимо е с ненарушена цялост; а при извършения
общ визуален преглед на основните възли и детайли на автомобила,
определящи техническата безопасност на същия, не се откриват повреди и
деформации, които да не могат да се обяснят с механизма на ПТП, общо
механизмите са добре поддържани и видимо в техническите норми. Вещите
5
лица са достигнали до извода, че непосредствено преди ПТП лекият
автомобил е бил технически изправен. По отношение на мотоциклета е
отбелязано, че липсва възможност да определят техническото му състояние
към момента непосредствено преди ПТП и положението на ключа на
светлините към същия момент, предвид състоянието на мотоциклета след
ПТП.
Мястото на удара е определено по дължина на платното за движение
около приетата по време на огледа линия на ориентира, а по широчина на
пътното платно на около 4 – 4.5 метра вляво от десния край на асфалтовото
покритие, по отношение посоката на движение С. – К..
Във връзка със скоростите на движение на двете процесни ППС според
вещите лица в случай, че лекият автомобил е спирал (както твърди В.) и след
това е потеглил и с оглед на левия завой скоростта му на движение е била
около 25 км/ч; а за мотоциклета е определена скорост от 119 км/ч. Опасната
зона за спиране за лекия автомобил е определена при скорост от 12.5 км/ч на
5 метра, а при 25 км/ч на 12 метра; за мотоциклета при скорост от 119 км/ч и
спиране с предна и задна спирачка на 161 метра, при спиране със задна
спирачка на 192 метра, а при скорост от 60 км/ч и спиране с предна и задна
спирачка на 52 метра, при спиране със задна спирачка на 60 метра.
Механизмът на възникване и развитие на ПТП е определен от вещите
лица по следния начин – лекият автомобил е извършил маневра завой наляво,
като навлизайки в платното за движение по главния път и достигайки със
скорост от около 25 км/ч до определеното място на удара, в десния му преден
калник се е ударил мотоциклетът със скорост от 119 км/ч. Ударът е бил кос,
страничен, мотоциклетът се е приплъзнал в посока напред по калника на
автомобила, а мотоциклетистът е изгубил контрол над мотоциклета и е
паднал на асфалтовото покритие, след което приплъзвайки се отначало по
платното за движение, а впоследствие и в зоната на дясното крайпътно
пространство на първокласния път мотоциклетът и мотоциклетистът са се
установили на местата, на които са описани в протокола за оглед на
местопроизшествие. След удара лекият автомобил е продължил движението
си напред и вдясно и също се е установил на описаното в протокола за оглед
място.
6
Според вещите лица към момента на навлизане на челната част на лекия
автомобил в зоната на платното за движение челната част на мотоциклета се е
намирала на около 152 метра, преди мястото на удара.
Вещите лица са достигнали до извода, че причината за възникване на
ПТП не е от технически характер, а следва да се търси в избраната скорост на
движение на мотоциклетиста – за него ПТП е било предотвратимо, при
условие, че при избиране на скоростта си на движение в зоната на ПТП не е
превишавал скорост от 60 км/ч; а за водачката на лекия автомобил ПТП е
било предотвратимо, при условие, че е предприела маневрата ляв завой след
преминаването на мотоциклета.
С експертни знания от вещото лице инж. А. Д. по оценителна АТЕ е
установена стойността на нанесените на превозните средства материални
вреди.
Изготвена е КСМАТЕ от вещите лица д-р В. Т., инж. С. А. и инж. А.
Д., заключението на която преповтаря тези на СМЕ на труп и АТЕ.
От протокол за извършена от вещото лице Н. Д. трасологична
експертиза е видно, че по лекия автомобил „Опел Аскона“ се установяват
трасологични следи върху преден десен калник и дясна страна на предния
капак, а по мотоциклета „Сузуки“ върху алуминиев леген на охладителния
радиатор и върху горната част на резервоара, както и че върху установените
трасологични следи по двете ППС се откриват отлагания от боя – по лекия
автомобил червена боя като на цвета на резервоара на мотоциклета и върху
пластмасовите му части.
Свидетели очевидци на ПТП не са установени, а в района на
местопроизшествието няма налична техника за видеонаблюдение – видно от
докладна записка т. 1 от ДП, л. 123.
Видно е от писмените доказателства, че водачът А. В. няма наложени
наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, а
пострадалият Г. М. е многократно наказван за такива. И двамата участници в
ПТП към 16.02.2014 г. са били правоспособни водачи на МПС.
На 17.11.2014 г. досъдебното производство е изпратено на СОП с
7
мнение за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК.
С постановление от 19.12.2014 г. прокурор при СОП прекратил
наказателното производство, като обсъдил събраните до този момент
доказателства, вкл. посоченото от вещите лица автоексперти, че
предотвратимостта на ПТП за В. е свързано с предположението, че
мотоциклетът се е движел с включени светлини на фаровете (при което
същата е могла да го възприеме на повече от 152 метра, съответно – да
предприеме маневрата след неговото преминаване). Прокурорът приел, че тъй
като самите експерти след личен оглед на мотоциклета не могат да определят
както техническото му състояние, така и дали е бил с включени светлини,
това потвърждава твърдяното от В., че докато се оглеждала преди
навлизането в главния път в посока гр. С. не е имало превозни средства. По
съображения, че обвинението не може да се основава на предположения,
прокурорът прекратил на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК наказателното производство.
Това постановление е било обжалвано от М. и П.М.и, като с
определение от 06.02.2015 г. по ЧНД № 50/2015 г. състав на СОС го е
отменил, тъй като разследването не е било пълно и всестранно и са останали
неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване. За такива
обстоятелства съдът приел липсата на отговор на въпроса, при конкретната
пътна обстановка и условия на видимост и осветеност, от кой момент
водачката на лекия автомобил обективно е могла да възприеме движещия се
мотоциклетист при положение, че последният се е движел без включени
светлини, а автомобилът се е намирал на мястото за навлизане в зоната на
платното за движение по първокласния път; какво отражение биха имали при
настъпване на ПТП неработещи ляв фар и габарити на лекия автомобил и не е
ли налице противоречие между този факт и сторения извод за техническата
изправност на лекия автомобил преди настъпване на ПТП; кога е настъпила т.
нар. „тъмна част на денонощието на инкриминираната дата 16.02.2014 г. – т.
е. е необходимо да бъде назначена допълнителна АТЕ, която да даде отговори
на въпросите от техническо естество, касаещи тези обстоятелства.
По протест на прокурора определението на СОС е било проверено от
8
въззивния съд, като по ВЧНД № 258/2015 г. състав на САС се е съгласил с
направените от окръжния съд изводи за необходимостта от извършването на
допълнителни действия по разследването и е споделил същите, по въпроса за
евентуално съпричиняване на резултата от втория участник в
произшествието, който въпрос не е получил отговор до този момент.
Допълнително според САС е било необходимо да се изследват зрителните
възможности на свидетелката В. в конкретната пътна обстановка да
възприеме движещия се по пътя с предимство мотоциклетист М. в две
хипотези – с и без включени светлини на мотоциклета, от какво разстояние
свидетелката е могла да възприеме последния.
САС е посочил и друг важен неизследван момент – вещите лица са
определили по експертен път отстоянието на мотоциклетиста спрямо
управлявания от В. лек автомобил към момента на навлизане на челната част
на автомобила в зоната на платното за движение (152 метра), но В. заявява, че
за последно се е огледала за наличие на превозни средства по главния път,
когато все още се е намирала на второстепенния, след което е потеглила и
извършила маневрата ляв завой, без да преустановява движението на лекия
автомобил, изминавайки разстояние от 6.70 метра, за да преодолее двете
пътни ленти в посока С. – С., като видно от показанията й в този момент не се
е огледала за евентуална опасност. САС е намерил, че в този смисъл следва
по експертен път да се определи отстоянието на мотоциклетиста от предната
част на лекия автомобил към момента, когато последният се е намирал в
средата на платното за движение и съответно следва да се изчислят опасните
зони за спиране на двете ППС – след което отново да се извърши внимателен
експертен анализ в рамките на КСМАТЕ и тогава да се направи нова
преценка на фактическите обстоятелства и да се даде отговор на въпроса -
дали маневрата на В. е правомерна изцяло, или е налице съпричиняване на
резултата от нейна страна.
След отмяната на постановлението на СОП от 19.12.2014 г. , в хода на
допълнителното разследване е била назначена АТЕ с участието на инж. С.
М., инж. В. С. и инж. Т. П.. Експертизата е приела при отговорите на
въпросите посоките ляво и дясно спрямо направлението и посоката за
движение на мотоциклета и е отбелязала при изследването, че до
извършването на огледа местопроизшествието не е било запазено – за разлика
9
от предходното заключение на АТЕ, според което след удара лекият
автомобил е продължил движението си напред и вдясно и също се е
установил на описаното в протокола за оглед място, макар по делото да са
били налични гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. и М., че
лекия автомобил е бил избутан на банкета на пътното платно с цел
недопускане на следващи произшествия, преди да установят, че се касае за
ПТП с летален изход на участник в него. Експертите са определили мястото
на удара във втората лента на платното за движение – северно от южното му
начало в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се
намира по дължина на около 2-3 м западно от ориентира, приет в протокола
за оглед и по широчина на около 4 – 4.5 метра южно от северното начало на
платното за движение по главния път (мотоциклетът се е движел в посока от
изток на запад, а лекият автомобил е навлязъл от страничен вляво на
мотоциклета път). Скоростта на движение на лекия автомобил е определена
около 40 км/ч, непосредствено преди задействане на спирачната му система,
при изследван вариант със спиране преди навлизане на главния път (каквито
твърдения са изложени от В. в разпита й като свидетел). Времето, през което
лекият автомобил е потеглил, ускорил и спрял е определено на 10 сек.
Скоростта на движение на мотоциклета е изчислена от експертите на 127
км/ч, като предвид липсата на обективни данни за намаляване на скоростта
преди момента на удара (липсват спирачни следи) е прието, че това е била
скоростта на движение и непосредствено преди удара. Дължината на
опасната зона при движението на мотоциклета с посочената скорост е
определена на 178.71 метра, а времето, необходимо на мотоциклета да измине
дължината на опасната зона – на 8.28 сек. Дистанцията, на която се е намирал
мотоциклетът в момента на потегляне на лекия автомобил и навлизане на
платното за движение пред него, е изчислена на 173.98 метра, а в
анализираната пътна ситуация при реакция на водача на мотоциклета в
момента на навлизане чрез потегляне на автомобила по платното за движение
пред него той е нямал техническа възможност да спре преди мястото на
удара. Той е имал техническа възможност да избегне удара, като намали
скоростта си и изостане зад лекия автомобил – разстоянието, на което се е
намирал мотоциклета от кръстовището в момента на навлизане чрез
потегляне на автомобила по платното за движение пред него, е около 156.74
м. В случай, че мотоциклетистът се е движел с допустимата за района на
10
кръстовището максимална скорост от 60 км/ч, при изчислената от вещите
лица дистанция, на която се е намирал мотоциклетът в момента на потегляне
на лекия автомобил и навлизане на платното за движение пред него - 173.98
метра, удар не би настъпил. При скорост от 60 км/ч опасната зона е 56.13
метра.
Дължината на опасната зона при движението на автомобила със скорост
от 18 км/ч (скоростта в момента на навлизане в пътните ленти с посока на
движение на мотоциклета) е определена на 11.52 метра; времето, необходимо
на автомобила да измине дължината й – на 2.71 сек. Дистанцията, на която се
е намирал автомобилът от момента на навлизането му в пътните ленти с
посока на движение на мотоциклета (северните две ленти за посоката С. – С.)
е пресметната на 10.23 метра – т. е. при реакция на водача на автомобила в
момента на навлизане в пътните ленти с посока на движение на мотоциклета
той вече е нямал техническа възможност да избегне произшествието чрез
екстрено спиране.
Скоростта на лекия автомобил преди навлизане на платното за
движение е била 0 км/ч – автомобилът е бил спрял; скоростта му на движение
в момента на навлизане в пътните ленти с посока на движение на мотоциклета
е била около 18 км/ч; в момента на удара скоростта и била около 27 км/ч, а
максималната скорост на лекия автомобил от навлизане в кръстовището до
спирането му е била 40 км/ч.
Вещите лица са извършили оглед на местопроизшествието и са
достигнали до извод, че предвид открития и равен терен, от техническа
гледна точка водачът на автомобила е имал възможност да забележи
мотоциклета на платното за движение и са го пропусне, ако последният е бил
с работещи светлини – тъй като видимостта през деня е около 400 метра.
При изследването на мотоциклета е констатирано, че няма отделен
ключ в електрическата инсталация, който да изключва предните и/или
задните светлини – заложено е от производител, че те винаги са включени
след подаване на контакт с контактния ключ.
По отношение на автомобила е отбелязана констатацията в протокола за
оглед на местопроизшествие, че в момента на огледа работят аварийните
11
светлини, като светят преден ляв мигач и задните два, ляв фар в момента е без
светлини. Предвид безопасност и липса на контактен ключ от автомобила
изпробване на електрическата му система в условията на огледа не е
извършено. Експертите са допуснали, че към момента на настъпване на ПТП
е възможно автомобилът да е бил с неработещ ляв фар и работещ десен фар, а
за пътепоказателя по събраните данни по делото не може да се даде
еднозначен и категоричен отговор дали е бил включен, но считат, че работата
му предвид разположението на МПС в момента на протичане на ПТП не би
спомогнала за възприемане на опасността от водача на мотоциклета
(пътепоказателят е от външната страна по посоката на движение на
мотоциклета спрямо автомобила). Предвид разположенията на двете ППС,
осветяемостта на мотоциклета от работещи фарове би помогнала за
възприемането му от водача на автомобила. При работещи светлини на
автомобила възприемането на автомобила от водача на мотоциклета би му
помогнало да я възприеме още при потеглянето (навлизането на платното за
движение). Към момента на настъпване на ПТП автомобилът е бил
технически неизправен.
Вещите лица са дали становище, че при хипотетично разглеждане на
зададения въпрос към тях – от кой момент водачът на автомобила обективно е
могъл да възприеме движещия се мотоциклетист при положение, че
последният се е движел без включени светлини, а автомобилът се е намирал
на мястото за навлизане в зоната на платното за движение по първокласния
път, възприемането на мотоциклета от водача на автомобила предвид
отдалечеността на обектите един от друг е било невъзможно в момента преди
потеглянето на автомобила. В тази връзка са анализирани данните от НИМХ.
Най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на възникване и
развитие на ПТП според вещите лица е следният. Мотоциклет „Сузуки“ се е
движел с около 127 км/ч по платното за движение на първокласния път, в
посока от изток на запад (С. – С.). По същото време лек автомобил „Опел
Аскона“ е бил спрял на кръстовище между пътя, идващ от махала „Б“ на село
Х., община Б. към първокласния път (вляво пред мотоциклета). Когато
мотоциклетът е бил на около 156.74 метра от кръстовището, автомобилът е
потеглил, навлязъл в кръстовището за маневра завой наляво. В резултата на
пресичане на траектории последвал удар в предната дясна част на лекия
12
автомобил и в лявата част на мотоциклета, като в момента на удара скоростта
на автомобила е била около 27 км/ч. След удара водачът на автомобила е
задействал спирачната система и установил автомобила на платното за
движение. Мотоциклетът и водачът му напуснали платното за движение
отдясно, след което са се спрели на местата и в положенията, отразени в
протокола за оглед на местопроизшествие. След спирането на автомобила той
е бил преместен на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед
на местопроизшествие. Основни причини за настъпилото ПТП от техническа
гледна точка според вещите лица са, че водачът на лекия автомобила не е
пропуснал движещия се по пътя с предимство мотоциклет; водачът на
мотоциклета не е реагирал на опасността от удар, тъй като при своевременна
реакция в момента на навлизане на лекия автомобил по платното за движение
пред него той е имал техническата възможност да избегне удара, като намали
скоростта си и изостане зад лекия автомобил водачът на мотоциклета се е
движел със скорост 127 км/, поради което е нямал техническа възможност да
избегне удара, като при движение със скорост 60 км/ч той би имал тази
възможност.
При допълнителното разследване е проведен допълнителен разпит на А.
В. като свидетел, като същата е заявила, че няма проблеми със зрението, не
носи очила и към момента на ПТП също не е носила.
Извършена е комплексна съдебно офталмологична и автотехническа
експертиза от вещите лица д –р И. М. и инж. А. Д., като при изготвянето на
заключението е извършен медицински офталмологичен преглед на А. В..
Констатирано е, че тя има нормално зрение и на двете очи и може да
възприема предмети от 50 и повече метра. Съобразно поставената задача,
определено е отстоянието на челната част на мотоциклета от мястото на
удара, към момента, в който челната част на лекия автомобил се е намирала
на границата между платната за движение в двете противоположни посоки по
първокласния път, при условие, че в този момент лекият автомобил не е
преустановявал движението си – от 16.52 метра до 17.63 метра преди мястото
на удара. Експертите са пресметнали допълнително и разстоянието от челната
част на мотоциклета до мястото на удара, към момента, в който челната част
на лекия автомобил е навлязла в зоната на първостепенния път – от 146.46 до
156.3 метра. Посочено е, че ако от момента на навлизане на челната част на
13
лекия автомобил в зоната на пътя мотоциклетът се е движил с нормативно
разрешената му скорост за съответния участък, в момента, когато
мотоциклетът ще стигне в мястото на удара, лекият автомобил ще е изминал
не по-малко от 46 метра от мястото на навлизане в пътя в случай, че водачът
му е ускорявал нормално – плавно, без форсиране на двигателя и в този
момент автомобилът би се намирал на около 30 метра пред челната част на
мотоциклета. Стойността на опасната зона за спиране на лекия автомобил,
към момента, в който челната част на същия се е намирала на границата
между платната за движение в двете противоположни посоки по
първокласния път, при скорост на движение 27 км/ч е 13.18 метра; а опасната
зона за спиране на мотоциклета при скоростта, определена с първата по
делото АТЕ 119 км/ч – на 152 метра, а при скорост от 127 км/ч – 169 метра.
Според експертизата, при мотоциклети от марката и модела на
процесния конструктивно е заложено с подаването на контакт да се включват
светлините на мотоциклета, като по-нататък посредством ключ ръчно се
сменяват от водача къси и дълги светлини. Взето е предвид, че ПТП е
настъпило в тъмната част на денонощието, в продължително прав и равнинен
участък, без наличие на допълнително осветление – т.е. пред фронта на ППС
осветлението е осигурявано единствено от фаровете на превозните средства.
Към момента на навлизане на лекия автомобил в зоната на платното за
движение по първокласния път, челната част на мотоциклета се е намирала на
около 152 до 157 метра от мястото на удара и към този момент на около 141
до 148 метра от зрителния рецептор на водачката на автомобила. Според
експертизата, анализирането на конкретната пътна ситуация сочи, че към
момента на навлизане на челната част на автомобила в зоната на
първостепенния път, В. не е имала реална възможност да възприеме
мотоциклетиста, при условие, че мотоциклетът се е движил без включени
светлини, а при включени светлини е имала реална възможност да възприеме
мотоциклетиста като движещо са ППС от посочената дистанция. Предвид
посоката на движение на автомобила и сключвания ъгъл на надлъжната му ос
и надлъжната ос на платното за движение по главния път и съответно с
траекторията на движение на мотоциклета (по-малък от 45 градуса), при
което фаровете на автомобила са били насочени в посока напред и надясно по
отношение посоката на движение на мотоциклета, експертизата е стигнала до
14
извода, че и в момента на навлизане на челната част та автомобила в зоната на
платното за движение в посока С. – С., при условие, че мотоциклетът се е
движил без светлини, В. не е имала реална възможност да възприеме
мотоциклета, а при включени светлини на мотоциклета е имала реална
възможност да възприеме мотоциклетиста като движещо се ППС.
Последвало е при разследването изготвяне на допълнителна
комплексна съдебно офталмологична и автотехническа експертиза от
вещите лица д –р И. М. и инж. А. Д., според заключението на която и в
двата случая, независимо дали мотоциклетът се е движил на дълги или къси
светлини, поради директната видимост В. ще възприеме мотоциклета като
движение на светлини, без да възприема превозното средство, което ги
излъчва. При извършения нов оглед на мотоциклета е установено, че в
гнездото на лампата на предния фар липсва лампа, а в материалите по ДП
липсват данни за наличие на лампи в тялото на фара – т. е. понастоящем не
може да се установи целостта на лампата на предния фар в момента на удара
и дали към този момент същата е излъчвала светлина или не. Според
експерта, дори и да се докаже, че лампата на фара е здрава и изправна, това
съвсем не означава, че към момента преди удара с автомобила мотоциклетът
се е движил с включени светлини или пък без светлини (независимо от
конструктивните му характеристики), тъй като хипотетично е възможна
внезапно възникнала или съществуваща отпреди техническа неизправност в
техническата схема на мотоциклета, която да е позволявала движението му
без светлини и която неизправност предвид състоянието на мотоциклета след
ПТП по технически път не може да бъде открита.
При предявяване на разследването от страна на пострадалата М. М. е
направено възражение срещу заключението на комплексна съдебно
офталмологична и автотехническа експертиза, в частта относно
неподкрепеното според нея от доказателства предположение, че
мотоциклетът се е движил без светлини въпреки конструктивните му
особености в тази връзка (след като В. в разпита като свидетел уточнява, че е
видяла в далечината две светещи точки и е помислила, че са доста далече).
Направено е искане за извършване на АТЕ, която да установи дали са били
работили правилно светлините на процесния автомобил и е изразено
съмнение, че доколкото се касае за стар автомобил, то е възможно той да е
15
изгаснал по средата на пътното платно за движение (да не е могъл да запали и
да е бил съответно без светлини); да бъде установено по експертен път
положението на тялото на пострадалия и движението на мотоциклета след
удара с автомобила; както и да се снемат отпечатъци от багажника на
автомобила за наличие на следи от бутане за запалване.
С постановление от 05.06.2017 г. прокурор от СОП е отказал да уважи
направените от М. възражения и доказателствени искания.
Последвало е постановление на СОП от 07.07.2017 г. за прекратяване на
наказателното производство – което постановление съдът не откри в
материалите по ДП, но видно от актовете на СОС и САС във връзка с
упражненото от наследниците на пострадалия и от СОП право на
обжалване/протест прокурорът е приел обективна несъставомерност на
деянието (случайно деяние). Постановлението е обжалвано от М. М., като с
определение от 28.09.2017 г., постановено по ЧНД № 537/2017 г. на СОС
състав на този съд го отменил, като счел формираните от прокурора
фактически изводи за несъответни на доказателствата и констатирал
пропуски в разследването. Съдът дал указания за провеждане на
допълнително разследване в следните насоки – провеждане на допълнителен
разпит на свидетелите Т. и К. за установяване на техническото състояние на
мотоциклета и евентуално установяване на други свидетели, чиито показания
биха могли да допринесат за установяване на обективната истина по този
въпрос; да се изиска справка от КАТ дали мотоциклетът е бил спиран от
движение поради техническа неизправност, регистриран ли е бил, преминавал
ли е прегледи за техническа изправност. Съдът намерил за необходимо да
бъде изготвено допълнително заключение на САТЕ от вещите лица С., М. и
П., с конкретно поставени от съда въпроси за изясняване на обстоятелствата -
бил ли е спрял или само намалил скоростта лекият автомобил преди
кръстовището с пътя с предимство; имало ли е безопасна скорост, която би
позволила на В. да спре на границата между двете полуплатна и да пропусне
мотоциклета и на какво разстояние е отстоят мотоциклетът в момента, когато
предната част на лекия автомобил се е намирала на тази граница; да се
проведе следствен експеримент с участието на вещите лица при условията на
нощна видимост за установяване на първия момент, в който водачът на лекия
автомобил би имал техническа възможност да възприеме движението на
16
друго МПС и има ли възможност да изгради адекватна преценка относно
скоростта на движение на това МПС, както и на какво технически най-
далечно разстояние има възможност да изгради преценка за скоростта на
приближаващо се към кръстовището МПС; какви са шумовите
характеристики на мотоциклета, като след провеждането на следствен
експеримент с участието на вещи лица да бъде установено какво е най-
далечното разстояние, от което би могло да бъде възприет слухово шума на
приближаващ се към кръстовището със скорост от 127 км/ч мотоциклет;
възможно ли е от техническа гледна точка придвижването на мотоциклет в
условията на нощна видимост по неосветен път и с посочената скорост без
включени светлини, без да напуща пътното платно и собственото си платно за
движение. Съдът дал и указание и за допълнителен разпит на В., при спазване
на правата й и разпоредбите относно годността на доказателствата по НПК –
дали поддържа досегашните си твърдения и ако да, на какво разстояние е
забелязала светлините на превозното средство вдясно, преценила ли е то с
какво скорост се приближава към кръстовището и начина му на придвижване
и на тази основа – че разполага с достатъчно време да осъществи безопасно
маневрата.
Определението на СОС е било протестирано пред САС от прокурор от
СОП, като с определение от 15.12.2017 г. по ВЧНД № 1485/2017 г. състав на
САС потвърдил съдебния акт. САС приел, че хипотезите за внезапно
възникнала повреда в осветителната уредба на мотоциклета или
принудително съзнателно изключване на предната светлина от страна на
водача, при управление с установената висока скорост в тъмната част на
денонощието са логически по-малко вероятни и не са пълноценно потвърдени
или изключени чрез годна доказателствена дейност в хода на ДП. Дадените от
СОС указания за събиране на допълнителни доказателства въззивният съд
счел за обосновани, като в допълнение към тях дал указания за обсъждане от
страна на прокурора дали В. е управлявала МПС със съобразена с пътните
условия скорост и даване на непротиворечив и категоричен отговор на
въпроса налице ли е основание за ангажиране на наказателната отговорност
на този водач за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в
конкретната житейска хипотеза и въз основа на събраните доказателства по
ДП. САС се е съгласил със становището на съдията от СОС, че възможното
17
съпричиняване от страна на пострадалото лице за престъпния резултат не
изключва изцяло отговорността на другия водач – то не прекъсва причинната
връзка и не премахва отговорността на лицето, допуснало нарушение на
правилата за движение.
След отмяната на постановлението от 07.07.2017 г. за прекратяване на
наказателното производство вещите лица М., С. и П. са дали заключение по
поставените в съответствие с указанията на СОС и САС въпроси към тях,
като е изготвена допълнителна АТЕ. Скоростта на движение на двете
процесни ППС (съответно 40 км/ч за автомобила непосредствено преди
задействането на спирачната му система и 127 км/ч за мотоциклета) и
мястото на удара са определени по начина, посочен и в първото изготвено от
тях експертно заключение; графично представени са разположението на двете
МПС и най-вероятната им позиция предвид настъпилите по тях деформации и
отразените следи и находки и възникването и развитието на ПТП; скоростта
на движение на автомобила в момента на удара е определена на около 26.60
км/ч.
С цел изследване на видимостта на местопроизшествието е направен
оглед и замерване на видимостта на платното за движение и е установена
видимост през деня от около 400 метра (при липса на намалена и/или при
липса на ограничена видимост) – т.е. предвид открития и равен терен от
техническа гледна точка двамата водачи са имали възможността взаимно да
се забележат, ако насрещният за всеки от тях е бил с включени светлини.
Отново са извършени огледи на двете ППС. По отношение на
мотоциклета са взети предвид изисканите в хода на разследването данни от
официалния представител на „Сузуки“ за България – „М.“ ООД, относно
фабрично заложеното при модела на процесния мотоциклет автоматично
включване на светлините при подаване на контакт. Констатирано е при
огледа, че не се открива отделно заложен ключ в електрическата инсталация,
който да изключва предните и/или задните светлини и те винаги са включени
след подаване на контакт с контактния ключ. По отношение на процесния
автомобил „Опел“ са направени констатации за наличните крушки на ляв фар
и ляв пътепоказател.
Чрез специализиран програмен продукт е било симулирано от
18
експертите космическото разположение на обектите (луна, слънце, звезди)
към мястото на ПТП в момента на настъпването му, съобразени са събраните
в хода на ДП данни за метеорологичната обстановка в този момент, графично
са представени описаните видове облаци и са изложени теоретичните основи
на някои елементи на извършения анализ. Разяснена е от експертите
нееднозначната връзка между понятията осветеност и видимост, а така също и
въведените в съдебния технически анализ на ПТП две значения (стойности)
на видимостта – обща и конкретна (към конкретен обект). След анализ на
материалите по дело и извършения оглед експертите считат, че автомобилът
към момента на настъпване на ПТП е възможно да е бил с неработещ ляв фар
и работещ десен фар, а относно пътепоказателя не може да се даде
еднозначен и категоричен отговор дали е бил включен, но предвид
разположението на МПС към момента на протичане на ПТП той не би
спомогнал за възприемане на опасността от водача на мотоциклета (тъй като
пътепоказателят е от външната страна по посока на движещия се мотоциклет
спрямо автомобила). Предвид разположенията на участвалите в ПТП
превозни средства, осветяемост от мотоциклета с работещ фар както на къси,
така и на дълги светлини би помогнала за възприемането му от водача на
автомобила. При работещи светлини на автомобила възприемането на
опасността (навлизащия автомобил) от водача на мотоциклета би било
технически възможно още преди потеглянето (навлизането на автомобила на
платното за движение на мотоциклета).
На поставения въпрос при хипотезата движение на мотоциклета без
излъчване на светлина от фара и излъчване на светлина от автомобила по
време на конкретната маневра (при която светлината от фаровете му не
осветява мотоциклета), според експертите водачът на автомобила е имал
техническа възможност да започне да вижда визуално мотоциклета, когато
последният е отстоял в непосредствена близост до него, а водачът на
мотоциклета е имал техническа възможност да започне да възприема
автомобила още преди той да навлезе на платното му за движение.
В хипотезата движение на автомобила без излъчване на светлина от фар
и излъчваща светлина от фара на мотоциклета, водачът на мотоциклета е
имал техническа възможност да започне да възприема визуално автомобила
(обща видимост) при движение на мотоциклета на къси светлини от около 70
19
метра и при движение на мотоциклета на дълги светлини от около 150 метра;
като конкретната видимост пред мотоциклета на къси светлини е
определена на около 42 метра и на дълги светлини на около 90 метра.
Дължината на опасната зона при движението на мотоциклета с
установената скорост и при конкретната пътноклиматична обстановка е
изчислена от експертите на 178.71 метра. Дистанцията, на която се е намирал
мотоциклетът при равномерно движение в момента на потегляне на лекия
автомобил и навлизане на платното за движение пред него е определена на
173.98 метра. Дистанцията, на която се е намирал мотоциклетът от мястото на
удара при равномерно движение в момента на преминаване на границата на
пътните ленти с насрещно движение от лекия автомобил е определена на
58.90 метра. При тези стойности вещите лица считат, че при начало на
реакция на водача на мотоциклета в момента на навлизане чрез потегляне на
лекия автомобил по платното за движение пред него, той е нямал
техническата възможност да спре преди мястото на удара – но е имал
възможност да намали скоростта си и изостане зад лекия автомобил. В
експертизата графично е представена първата изследвана ситуация.
Посочено е от експертите, че е възможно мотоциклет със сходни
технически параметри на участвалия в ПТП да бъде възприет от отстояние
над 400 метра, но в конкретния случай има неизвестни, които не могат да
доведат до определяне на техническата възможност дали водачът на лекия
автомобил в конкретната пътноклиматична обстановка е имал техническата
възможност да го възприеме – такива неизвестни са степента на слуховите
качества на водача, заобикалящата го среда, дали прозорците на автомобила
са затворени или не, скоростната предавка и съответно оборотите на
мотоциклета, наличието и местоположението на неизвестния автомобил
(преминал според показанията на В.) и др.
В анализираната пътна ситуация, при реакция на водача на автомобила
в момента на навлизане в пътните ленти с посока на движение на
мотоциклета, според експертите той вече е нямал техническа възможност за
избегне произшествието чрез екстрено спиране.
Вещите лица считат, че независимо от момента на възникване на
хипотетичното събитие – техническа неизправност – прекъсване на
20
електрическата жичка на светеща електрическа крушка на фар на мотоциклета
и технически правилна реакция и действия на водача на мотоциклета за
спиране или превключване на светлините в друг режим, то водачът на
автомобила е имал техническата възможност да възприеме мотоциклета,
движещ се с включена светлина не по-малко от 221.29 метра. Според вещите
лица възприемането на габарити и скорост на приближаващо ППС в нощни
условия с включена светлина на фар е затруднено поради ограничената
способност за адаптация на зрението от тъмно към светло – т.е.
възприемането на дистанцията и скоростта на движещ се насрещен обект с
излъчваща светлина с интензитет на фар на МПС мотоциклет е индивидуално
за всеки човек и определянето на подобни параметри е недопустимо за
технически анализ предположение.
От техническа гледна точка вещите лица считат, че движение на
мотоциклет в условията на нощна видимост по прав неосветен път без
включени светлини със скорост от 127 км/ч е възможно, като в случай на
внезапно спиране на светлината от фара му е необходимо известно време за
адаптация на очите към липсата на осветеност.
Проведеният допълнителен разпит на свидетеля Т. на практика не дава
нови сведения за техническото състояние на мотоциклета. Свидетелят сочи,
че приятелят му Й. може да потвърди състоянието на мотоциклета, тъй като
последен се е виждал с пострадалия Г. М., при това непосредствено преди
процесния случай.
Като свидетел е разпитан Й. Г. Д., който заявява, че в процесния ден се е
срещнал с пострадалия в интервала 13 – 15 часа, преди той да тръгне да се
прибира към С., но не го е видял да потегля с мотоциклета.
Свидетелката К. в проведения допълнителен разпит заявява, че е
изпратила от дома им пострадалия в процесния ден и е сигурна, че при
привеждането на двигателя на мотоциклета в действие фарът му е светнал.
В допълнителен разпит като свидетел – в присъствието на адв. Е. М. от
САК, А. В. твърди, че потвърждава всички дадени до момента показания и
заявява, че на отбивката за главния път е спряла автомобила, огледала се е в
двете посоки и видяла, че в посока С. - С. няма превозни средства, а от
21
посока С. – С. идва автомобил с два фара (който забелязала от около 100
метра и изчакала да мине, след което предприела маневрата ляв завой).
Разпитите на тримата свидетели са проведени преди изготвяне на
експертното заключение.
От доброволно предадените от свидетеля Т. копия на документи е
видно, че към процесната дата мотоциклетът е бил преминал технически
преглед, а от справка от СДВР – че е бил регистриран съобразно
изискванията.
От справка от АПИ е установено, че към датата 16.02.2014 г. не е имало
инсталирани автоматични преброителни пунктове с камери на път I-8 в
района на с. Х., общ. Б..
С постановление от 09.04.2020 г. на окръжния прокурор на СОП
разследването по досъдебното производство е възложено, поради
фактическата му и правна сложност, на следовател от Окръжния следствен
отдел към СОП.
След възлагането на разследването на следовател от Окръжния
следствен отдел към СОП са проведени нови разпити на свидетелите Д. и М..
И двамата свидетели заявяват, че не могат да си спомнят поради изтеклия
период от време подробности за местопроизшествието и по-конкретно дали
лекият автомобил е бил заварен от тях точно върху линията между двете
пътни ленти в посока гр. С. (според Д. автомобилът бил в близост до линията,
под ъгъл и с предната си част към С., а според М. около осевата линия и с
предната си част към С.). Свидетелят Д. си спомня, че заварили автомобила с
включени къси и аварийни светлини, но не и дали всички фарове са светели; а
свидетелят М. мисли, без да е сигурен, че автомобилът е бил с включени
може би къси светлини. И двамата свидетели твърдят, че водачката на
автомобила е била много разстроена и не е могла да обясни какво точно се е
случило.
Била е допусната допълнителна АТЕ, изготвена от вещите лица М.,
С. и П., като експертите са изследвали отново устройството на осветителната
уредба на мотоциклета. Съобразено е от вещите лица, че след ПТП предната
част на мотоциклета е силно увредена, като обтекателите, ветробранната
22
слюда, арматурното табло и гнездото на фара не са на превозното средство. За
отговор на поставените въпроси вещите лица са изследвали звуковите
индикации на същата марка и модел мотоциклети, както и видеокадри в
интернет пространството на движение на същата марка и модел мотоциклети.
По експертен път е установено, че устройството на осветителната уредба на
процесния мотоциклет е част от електрическата мрежа на същия.
Осветителните тела с излъчваща светлина за възприемане от околните на
мотоциклета и на пътната обстановка от водача са блок фар, излъчващ
светлина от ел. крушка за къси светлини, ел. крушка за дълги светлини, ел.
крушка за габаритни светлини; задни светлини – лед крушка стоп
светлина/задна светлина и ел. крушка за светлина на рег. номер;
пътепоказатели/аварийни светлини в предна и задна част на мотоциклета;
светлина от арматурното табло. След подаване на контакт чрез ключа за
стартиране на мотоциклета електричеството достига до светлините на
фаровия блок, като в зависимост от позицията на ключа на лявата ръкохватка,
електричеството достига до крушката за къси или до крушката за дълги
светлини, както и до крушките на габаритните светлини. От мотоциклетния
фаров блок се излъчва светлина от габаритните крушки, както и от крушката
за къса светлина или от крушките за къса и дълга светлина. Ако по някаква
причина не достигне електричество до някоя от ел. крушки и/ или тя е
изгоряла, то тя няма да излъчва светлина.
Като теоретично възможна, макар и малко вероятна от експертите е
обсъдена вероятността за едновременно изгаряне на всички 4 ел. крушки на
мотоциклета; че по ДП няма данни за технически неизправности; както и че
към момента е невъзможно да се установи техническото състояние на
мотоциклета преди ПТП, тъй като същият е разрушен в значителна степен.
Според вещите лица, в зависимост от хипотетично техническата
неизправност в осветителната уредба електронната система на мотоциклета
ще реагира по различен неизвестен начин. За да спре напълно осветлението в
предната част на превозното средство, трябва да се случи едно или повече от
следните неща:
-да изгори (прекъсне нажежаемата жичка) на ел. крушка за къси
светлини (ако е на къси) или да изгорят (прекъснат нажежаемите жички)
23
едновременно на крушките за къси и дълги светлини (ако е на дълги);
-едновременно с посочените по-горе да изгорят, в двата им варианта
(прекъснат нажежаемите жички) на електрическите крушки за габаритните
светлини;
-да се прекъсне подаването на електричество към целия фар, което може
да стане при механично прекъсване на захранващ ел. кабел или кабели;
-да се повреди управляващ елемент, отговарящ за управлението на
фара;
-генераторът да спре да геренира електричество, но тогава акумулаторът
ще го замести за известно време, като след изчерпването му двигателят ще
спре.
Експертите не се ангажират с предвиждане какво ще се случи при
изгасване на фара поради някоя от изброените причини, тъй като това зависи
от софтуера, който се намира в управляващия блок на мотоциклета, който
софтуер към момента поради състоянието на мотоциклета не може да бъде
изследван.
Според заключението, оставянето на спирачна следа от мотоциклет е
технически възможно при определената от тях стойност на спирачно
закъснение, предвид на което възможността за спиране на мотоциклета преди
удара с по-малко закъснение на може да бъде изключена. При подобно
спиране задната стоп светлина на мотоциклета би следвало да излъчи
светлина, ако до нея достигне ел. ток и тя не е изгоряла.
Според вещите лица след настъпването на удара мотоциклетът се е
отклонил надясно спрямо автомобила и е напуснал платното за движение.
Предвид описаната в протокола за оглед следа а.от задиране на асфалтовата
настилка – краят на която отстои на 41.94 метра от ориентира, след което
напуска десния край на платното за движение, то това е мястото на напускане
на платното за движение на мотоциклета или част от неговите отломки.
Предвид разликата в масите на автомобила и мотоциклета, ударният импулс е
повлиял много повече на движението на мотоциклета след удара, отколкото
на автомобила.
24
Експертите не са намерили основания за промяна на дадените вече от
тях заключения по отношение на мястото на настъпване на удара по
широчина на пътното платно и мястото на установяване на лекия автомобил
след него, съответно на механизма на настъпване на произшествието и
възможността да бъде предотвратено от водача на лекия автомобил.
При проведеното допълнително разследване е установено, че данните
от регистъра на ДНС 112 са вече унищожени.
От призованите за предявяване на разследването пострадали лица са се
явили К. К., П.М., М. Б., Р.М., К.С., като от никой от тях не са направени
искания, бележки и възражения по разследването.
При така установеното от фактическа страна, прокурорът от СОП е
приел за установено, че правоспособният водач Г. М. ползвал с разрешение на
собственика и негов приятел – свидетеля П. Т., мотоциклет марка „Сузуки“,
модел „GSX-Р 1000“ с рег. номер *****, като мотоциклетът е бил поддържан
в добро техническо състояние. На 16.02.2014 г. сутринта М. взел мотоциклета
от гаража на приятеля си и потеглил с него към гр. С., изпратен от
свидетелката К.. При стартирането на двигателя на мотоциклета последната
забелязала, че фарът му е в изправност и светнал. М. прекарал целия ден в гр.
С., а около 19 часа позвънил на К. и й съобщил, че тръгва да се прибира към
гр. С. от ж.к. „Л.“ в гр. С..
Той се движел с мотоциклета по първокласен път I-8 в посока към гр.
С.. В района на 36 –я километър пътят образувал Т-образно кръстовище с
второстепенен път, водещ към махала Б, с. Х.. Пътният участък бил равен,
хоризонтален, покрит със суха асфалтова настилка. Движението се
извършвало двупосочно, с по две пътни ленти за движение в
противоположните посоки, разделени с единична бяла непрекъсната линия
М1, която в зоната на кръстовището в разстояние на 25 метра преминавала в
прекъсната. В зоната на кръстовището в посоката на движение на М. към гр.
С. действали пътни знаци В 26 с означение на него „60“, въвеждащ забрана за
движение със скорост по-висока от означената, и пътен знак А 28
„кръстовище без предимство отляво“. По второстепенния път от махала Б
25
движението също било двупосочно, платното било без пътна маркировка,
нямало действащи пътни знаци.
Около 19.45 часа в посока откъм махала Б към главния път се движел
управляваният от правоспособния водач А. В. лек автомобил марка „Опел“,
модел „Аскона“ с рег. № ***** – на къси светлини и без работещ ляв фар.
Прокурорът отбелязал, че по отношение на мотоциклета „Сузуки“ не са
събрани категорични доказателства в хода на разследването относно работата
на осветителната му система, в частност излъчването на светлина от фара му,
към момента на приближаване на кръстовището. В района на кръстовището
той се движел със скорост от около 127 км/ч.
На отстояние около 156.74 метра на мотоциклета от кръстовището, в
главния път навлязъл управляваният от В. лек автомобил, който извършил
маневра ляв завой и се включил в движението към гр. С.. Макар да забелязал
навлизащия в главния път автомобил, М. не намалил скоростта си на
движение и в резултат на пресичане на траекториите на двете превозни
средства, при движение на лекия автомобил със скорост от около 27 км/ч и на
мотоциклета със скорост от около 127 км/ч, на около 4-4.5 метра южно от
северното начало на пътното платно на главния път, във втората лента за
движение в посока към гр. С. настъпил удар между предната дясна част на
лекия автомобил и лявата част на мотоциклета. След удара В. задействала
спирачната система и преустановила движението на автомобила, а водачът на
мотоциклета изгубил контрол на превозното средство, преминал към десния
земнокаменист банкет и продължил движението си по земната повърхност,
оставяйки следи от задиране. Мотоциклетът и тялото на водача му се
установили в местата, описани в съставения протокол за оглед на
местопроизшествие.
Прието е от прокурора, че след като спряла автомобила, В. слязла от
него, а малко след това на произшествието пристигнал полицейски автомобил
със свидетелите Д. и М.. Те спрели и запитали В. какво се е случило, като тя
им обяснила, че след като извършила маневрата ляв завой усетила силен удар
в предната дясна страна на автомобила, без да възприеме какво се е случило.
Полицейските служители огледали автомобила, забелязали следа от удар в
предната му дясна страна и решили, че автомобилът е бил ударен от друго
26
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието. За да не стане
спреният на пътното платно лек автомобил пречка за движението, те го
избутали до десния банкет. След това свидетелите огледали автомобила и
района около него обстойно и забелязали парчета от пластмасов спойлер,
което ги навело на мисълта, че вероятно в произшествието е взел участие
мотоциклет. На около 100 – 150 метра от пътното платно (извън него)
свидетелите забелязали трупа на М. – с каска на главата, а на около 10 метра
от него мотоциклета „Сузуки“. Свидетелите уведомили ОДЧ при ОДМВР С.,
след което бил извършен оглед на местопроизшествието.
В атакуваното постановление прокурорът от СОП направил анализ на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, като достигнал до извода, че наказателното производство следва да
бъде прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК, поради липса на извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Този извод на прокурора от СОП се споделя изцяло от настоящия
съдебен състав, по следните съображения.
Стореният от прокурора анализ на събраната доказателствена
съвкупност, в частност отделеното особено внимание на депозираните
експертни заключения, е коректен и пълен. Съдът също се доверява на
експертните изводи, които са депозирани последователно в хода на
разследването, в съответствие със събраната към момента на експертното
изследване доказателствена съвкупност, като ги приема за компетентни и
обективни.
Въз основа на анализа на доказателствата, прокурорът е установил
двата съществени за правилното решаване на делото въпроса, които не са
намерили своето решение, въпреки положените значителни усилия от
разследващите органи – а именно работели ли са предните светлини на
мотоциклета в района на кръстовището и спрял ли е лекият автомобил, преди
включването му в кръстовището по главния път. Тези въпроси, както
правилно е отбелязал прокурорът, не биха могли да получат своя еднозначен
27
отговор с други, неизползвани до момента, процесуални способи за събиране
и проверка на доказателства.
По отношение отговора на първия от тях, за изграждане на своите
изводи за невъзможността въпросът да бъде допълнително изследван,
прокурорът законосъобразно е обсъдил експертните заключения за
състоянието на осветителната система на мотоциклета и показанията на В. за
възприетото от нея преди навлизане по главния път. Така прокурорът отчел
застъпеното в няколко експертизи становище на вещите лица, че състоянието
на осветителната уредба и положението на ключа, регулиращ късите и
дългите светлини, непосредствено преди произшествието не може да бъде
установено по обективен начин и не може да бъде изключено наличието на
внезапно възникнал технически проблем с осветителната уредба, който
обективно да е препятствал възприемането на мотоциклета от В.. Прокурорът
съобразил и че последната твърди в първия си разпит като свидетел, че преди
маневрата ляв завой се огледала в двете посоки и когато видяла, че откъм гр.
С. няма автомобили, а откъм гр. С. в далечината има фарове на автомобил,
потеглила на първа предавка към главния път, след това направила левия
завой и се изнесла в дясната лента за движение на платното в посока гр. С. –
докато във втория разпит като свидетел В. е заявила, че е изчакала
преминаването на приближаващия се откъм гр. С. автомобил. Липсата на
очевидци на произшествието и на записи от видеокамери не позволява, както
правилно е отбелязал прокурорът, потвърждаване или опровергаване на
заявеното от В..
Към обсъдените от прокурора данни за техническото състояние на
мотоциклета преди произшествието, следва да бъде взето предвид и че
данните, получени от допълнително събраните показания на свидетелите Т. и
Д., на практика не дават сведение за състоянието на осветителната уредба на
мотоциклета към момента на произшествието – поради обстоятелството, че
никой от двамата не е очевидец на същото и дори не е виждал пострадалия да
управлява мотоциклета в процесния ден. Заявеното при проведения
допълнителен разпит от свидетелката К., че е видяла как при стартирането на
двигателя на мотоциклета сутринта на 16.02.2014 г. фарът му е светнал, също
не изключва настъпването на внезапна техническа повреда, поради която в
момента на приближаване на кръстовището мотоциклетът да е бил без такава
28
светлина. Такава вероятност, според съда, не се изключва и от писмените
доказателства за преминат от мотоциклета технически преглед.
В хода на разследването не са установени очевидци на
пътнотранспортното произшествие (освен В.). Видно от справка от АПИ, към
датата 16.02.2014 г. не е имало инсталирани автоматични преброителни
пунктове с камери на път I-8 в района на с. Х., общ. Б.. Предвид изтеклия
период от време вече са унищожени по надлежния ред записите за този
период от обаждания на тел. 112. Следователно, обективно няма как да бъдат
установени към настоящия момент водачи на евентуално преминаващи
превозни средства, които да са възприели поведението на участниците в
процесното ПТП, състоянието на осветителната уредба на мотоциклета,
самото произшествие или разположението след това на участниците в него.
Съобразявайки събраната в хода на разследването доказателствена
съвкупност и изтеклият значителен период от време от процесния инцидент,
съдът изцяло споделя извода на прокурора, че предвидените в НПК
процесуални способи за събиране и проверка на доказателства, относно
изправността на осветителната система на мотоциклета в момента на
приближаването му към кръстовището, са изчерпани.
Що се отнася до втория установен като съществен за правилното
решаване на делото въпрос, който не е намерил своето еднозначно решение –
дали В. е спряла непосредствено преди кръстовището с главния път, съдът
счита, че по изложените по-горе причини (липса на очевидци на
произшествието или записи на видеокамери) не могат да бъдат както
потвърдени, така и опровергани показанията на В., че преди маневрата е
спряла автомобила. Този въпрос е няколкократно изследван по експертен път
в посочените по-горе експертизи, без да получи категоричен отговор. Според
вещите лица технически възможно е автомобилът да се е движил както с
променливо движение, така и с равномерно във всеки един момент преди
настъпването на удара. По отношение спирането на границата между двете
полуплатна (съдът счита за необходимо да отбележи, че понятието
„полуплатно“ е използвано единствено за улеснение при експертните изводи,
тъй като в правната уредба няма дефиниран такъв легален термин), според
вещите лица във варианта, в който водачът е спрял преди навлизане на
29
главния път, потеглил и след това отново спрял на границата на двете
полуплатна, то скоростта му непосредствено преди задействане на спирачната
уредба би била не повече от 14.26 км/ч, т.е. по-ниска от приетата от
експертите към този момент – 27 км/ч, което според прокурора позволява
обосноваването на извод, че такова спиране между двете полуплатна не е
имало. Според съда следва да бъде допълнително отчетено, че и В. не заявява
да е спирала на границата на полуплатната, но допуснатата от експертите и
обсъдена по-горе вероятност движението й да е било както с променливо,
така и с равномерно движение препятства възможността за категоричен
отговор и по този въпрос.
Съдът намира за законосъобразно изразеното от прокурора в
контролираното постановление становище по отношение обективната и
субективна страна на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК. Престъпленията по транспорта имат за непосредствен обект
обществените отношения, които осигуряват безопасността на транспортната
дейност. Последната е източник на повишена опасност както за живота и
здравето, така и за имуществото на гражданите. За съставомерността на
деянието от обективна страна е необходимо да бъде установено извършено от
дееца нарушение на правилата за движение по пътищата, в резултат на което
да е причинена смърт; а от субективна страна - деецът да е съзнавал
извършеното от него нарушение, като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди
(небрежност) или да ги е предвиждал, но е мислил да ги предотврати
(самонадеяност).
При така изложеното по-горе прокурорът приел, че причините за
настъпване на процесното ПТП се коренят в действията и на двамата водачи
на участвалите в него превозни средства, но по отношение на В. не се
установява с необходимата категоричност деянието да е съставомерно от
субективна страна. Така според държавния обвинител М. се е движел в
района на кръстовището със скорост значително над разрешената за пътния
участък от 60 км/ч (а именно 127 км/ч) и въпреки че възприел навлизащият в
пътното платно на първостепенния път лек автомобил и имал техническата
възможност, не реагирал на опасността и не изпълнил нормативно вмененото
му задължение да намали скоростта си на движение, в който случай удар не
30
би настъпил. Съдът също счита, че от доказателствата по делото с
категоричност може да се установи приетото от прокурора възприемане и в
същото време пренебрегване от страна на пострадалия М. на присъствието на
лекия автомобил на второстепенния път – лекият автомобил е бил с работещ
десен фар и поради това видим за пострадалия (установено от експертните
заключения и огледния протокол, обсъдени по-горе). В пътния участък за М.
е действало ограничението на скоростта, въведено с поставен на
необходимото за целта място знак В 26, с означена на него максимално
допустима скорост от 60 км/ч, с което ограничение М. не се съобразил.
Несъмнено според съда от гласните доказателства е установено освен това, че
пострадалият М. като активен водач на МПС е познавал пътния участък и
следователно посоченият пътен знак за въвеждане ограничение на скоростта,
освен видим му е бил и известен от по-рано. Въпреки това, М. не реагирал на
опасността и не изпълнил задължението си за намаляване на скоростта на
движение.
Както правилно е посочил прокурорът в постановлението, за В. също е
действало правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП да намали скоростта си и
при нужда да спре, при възникнала опасност на пътя. Освен това, в
конкретната пътна ситуация като намираща се на второстепенен път тя е
имала задължението да пропусне движещите се по главния път превозни
средства. Законосъобразно прокурорът е приел, че за да бъде ангажирана
наказателната отговорност на В., е необходимо от нейна страна нарушението
на правилата за движение по пътищата да е съзнателно – т.е. тя да е
възприела движението на мотоциклета по първостепенния път и въпреки това
да е навлязла по този път, отнемайки предимството му, или след като е
навлязла и е възприела приближаването на мотоциклета, да не е изпълнила
задължението си да спре. Установените по-горе от прокурора и изцяло
споделени от съда фактически положения, обаче, не позволяват изграждането
на еднозначен извод относно субективната страна на поведението на В..
Казано по друг начин, доказателствата по делото допускат вероятност В. да е
била поставена в невъзможност да изпълни задълженията си като водач на
МПС и да предотврати настъпването на вредните последици. В тази насока,
прокурорът правилно е отчел липсата на категорични доказателства, че към
момента на приближаването си към кръстовището мотоциклетът е бил с
31
работещи светлини и следователно видим за водача на лекия автомобил.
Действително, както е отбелязал и прокурорът, по правилата на житейската
логика движението на мотоциклет със скорост от 127 км/ч, без предни
светлини, в тъмната част на денонощието и в разстояние на най-малко 226 м
(от което разстояние обективно е бил видим за В.) е малко вероятно – но е
напълно възможно в конкретния случай, видно от заключението на
експертите по допуснатата в съответствие с указанията на съда допълнителна
АТЕ.
Тройната АТЕ е обсъдила и друг поставен от съда, при отмяната на
постановлението на прокурор от СОП от 07.07.2017 г. въпрос – относно
възможността на водача на лекия автомобил обективно да прецени скоростта
на движение на мотоциклета, преди навлизане в платното за движение по
главния път. В тази връзка, експертите са се въздържали от представяне на
заключение, с отбелязването, че възможностите на всеки човек са строго
индивидуални. Съдът кредитира с доверието си заявеното от вещите лица,
поради неговата логичност и съответствието му с ноторно известните
биологични особености на homo sapiens. Следователно, законосъобразно е и
приетото от прокурора, че всякакви разсъждения по въпроса налице ли е
възможност В. да не е оценила правилно скоростта на движение на друго
превозно средство по главния път и съответно била ли е длъжна да предвиди,
че то ще се движи с такава, значително превишаваща разрешената, са
последващи и могат да бъдат приложени, само когато въпросът за видимостта
на мотоциклета е получил категоричен отговор в хода на разследването –
какъвто не е настоящият случай.
При така изложеното, законосъобразен е изводът на прокурора в
атакуваното постановление, че дефицитите в установената фактическа
обстановка позволяват изграждането на разнопосочни прави изводи относно
възможността за възприемане на движението на мотоциклетиста от В., респ.
относно съзнателното нарушаване от нея на правила за движение по
пътищата, при което в случая не се покрива приетия стандарт за доказаност
на извършено от субективна страна престъпление от нея. Съдът се съгласява
и с изложените от прокурора доводи за изчерпване на процесуалните способи
за събиране на нови доказателства и проверка на вече събраните такива, което
изключва възможността за продължаване на разследването. Изпълнени са
32
изцяло задължителните указания на двете съдебни инстанции, контролирали
двукратно до момента предходни постановления за прекратяване на
наказателното производство по реда на чл. 243 от НПК, без посочените по-
горе релевантни за случая въпроси да са намерили своя категоричен отговор.
Неоснователно са изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на атакуваното постановление, поради отсъствие на
дължимия анализ на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства; както и за постановяване на прокурорския акт въз основа на
предположения, основани на хипотетични вероятности. Направеното от
прокурора тълкуване на конкретиката на случая от правна страна е
непротиворечиво. Противно на твърденията в жалбата срещу
постановлението, правата на наследниците на пострадалия са били охранени
във всеки момент от разследването, тъй като те са имали възможността да се
запознават с материалите от разследването и са се възползвали от правото си
да правят искания, бележки и възражения срещу него - като при последното
предявяване на разследването са заявили, че нямат такива.
Не може да бъде прието за тенденциозно (каквото твърдение се излага в
жалбата) приетото от прокурора относно действията на пострадалия, а
именно, че въпреки възприетото от него движение на лекия автомобил той не
намалил скоростта си на движение, като според жалбоподателите същата
хипотетична възможност, каквато е възприета спрямо мотоциклета, може да е
била причина за ненамаляване на скоростта от страна на пострадалия.
Въпросът за светлините на автомобила и за възможността да бъде възприет от
мотоциклетиста е получил посочения по-горе отговор от събраните гласни
доказателства, протокола за оглед на местопроизшествие и изготвените
експертизи.
Противно на твърденията в жалбата, че докато по отношение на
пострадалия е изследвано обстоятелството, че в организма му не е имало
следи от употреба на алкохол или други упойващи вещества, то по отношение
на В. такива изследвания не са правени, с протокол за химическа експертиза
(т. 1 от ДП, л. 151) е установено, че в пробата кръв от А. В. също не се
доказва етилов алкохол или наличие на упойващо вещество. Отрицателен е
бил и резултатът от техническото средство, с което пристигналите на
33
местопроизшествието полицейски служители изследвали издишвания от В.
въздух, за което по делото са налице гласни и писмени доказателства.
С така посочените аргументи, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 30.06.2021 г. на СОП за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 78/2020 г. по описа на
ОСлО при СОП, пр. пр. № 631/2014 г. по описа на СОП.
Определението може да се обжалва и протестира в седемдневен срок
от узнаването му от заинтересованите, пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
34