№ 13804
гр. София, 13.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110168554 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ от И. Г. Р. срещу
Софийски градски съд за заплащане на сумата 2450,00 лeва - главница, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата 5001,00 лева -главница,
представляваща за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от допуснато
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при разглеждане и
решаване на в.н.х.ч. дело №5162/2022 г. по описа на СГС, ведно със законна лихва върху
главниците, считано от 02.12.2022 г. до окончателното им изплащане.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал.1, вр. чл. 7 от КРБ,
от И. Г. Р. срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, за заплащане на
сумата 2450,00 лeва - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди и сумата 5001,00 лева -главница, представляваща за обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконни актове на нейни органи - приемане и прилагане на
законодателство от Народно събрание и Съд в противоречие на основни права на
гражданите и чл. 6 от КЗПЧОС, ведно със законна лихва върху главниците, считано от
02.12.2022 г. до окончателното им изплащане.
В искова молба, с молба-уточнение от 03.03.2023 г., са изложени фактически твърдения, че
ищецът Р. е подала за защита на свои права частна тъжба пред Софийски районен съд, по
която образувано н.ч.х.дело №16554/2021 г., СРС. Тъжбата е оттеглена от ищцата;
наказателното производство е прекратено, а с протоколно определение от 09.11.2022 г. в
тежест на ищцата са възложени съдебни разноски за възнаграждение на адвокат на
насрещната страна по тъжбата в размер на сумата 2850,00 лева. Посочва, че не е прието
възражение за прекомерност на платеното за правна помощ на насрещната страна, както и
оставена без уважение подадена частна жалба, съгласно Определение №2687/01.12.2022 г.
по в.н.х.ч. дело №5162/2022 г. по описа на СГС, който съдебен акт е окончателен. Пояснява,
че пресъдената сума е платена. Ищцата намира, че СГС, като последна съдебна инстанция, е
допуснал съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се нарушение
1
на правото на равно третиране и основателно правно очакване, на забрана за допускане на
неоснователно обогатяване, чл. 4, пар. 3 ДЕС, на разглеждане на делото от независим и
безпристрастен съд. Поддържа, че чл. 6 от Договора на ЕС предвижда зачитане на правата,
свободите и приниципите по ХОПЕС, която има юридическа сила на договорите, а съгласно
пар.2, чл.6 - ЕС се присъединява към КЗПЧОС.; нарушени са чл. 6, пар. 1 от Конвенцията и
чл. 47 от ХОПЕС. Сочи, че по гражданските и наказателните дела гражданите имат правото
на равно третиране и на еднакво ефективни средства за защита. В случая СГС е допуснал
нарушение, като не е зачел възражението за прекомерност, позовавайки се на решение на
ОСНК от 11.02.2016 г. на ВКС - приел, че размерът на разноските не може да се ревизира от
наказателния съд. Счита, че СГС не е "съд" по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, защото не е
упражнил правомощието да се произнесе по фактите и по правото; не е независим и не е
безпристрастен съд, тъй като се е произнесъл при предварително формирано мнение, с оглед
на указания, дадени с решение на ОСНК от 11.02.2016 г. на ВКС. Пояснява, че
претендираните имуществени вреди съставляват разликата между платените 2850 лв. и
справедливия дължим размер за разноски от 400 лв., а 02.12.2022 г. е датата на увреждането.
Твърди се, че в резултат от постановеното определение на СГС ищцата е претърпяла и
неимуществени вреди, чийто паричен еквивалент претендира за това, че се почуствала
безправна, потисната; загубила доверие в наказателния съд.
По изложените съображения ищцата заявява,ако бъдат отхвърлени исковете срещу СГС, че
претендира от Държавата да заплати сумите за вреди, тъй като неини органи - Народно
събрание и Съд, са приели и приложили законодателство - чл. 190 от НПК, лишено от
справедливост и в очевидно противоречие с чл. 6, чл. 13-14 от КЗПЧОС и чл.1 от Протокол
1 към КЗПОЧС; не е привела действащата национална правна уредба в съотвествие с
международните актове, което е довело до липса ефективно правно средство за защита
срещу присъждането на съдебни разноски в наказателния процес, а при постановяване на
определението на СГС в противоречие с тях и от независим и безпристрастен съд.
Ответникът Софийски градски съд оспорва исковете по допустимост, основание и размер.
Поддържа, че законодателството е приложено правилно, а за неговото несъотвествие с
правото на ЕС отговаря Народното събрание, като правосъздаващ орган на Държавата.
Излага подробни съображения за неоснователност на доводите на ищеца, че е нарушено
правото на справедлив съдебен процес, вкл. правото на достъп до съд и неравно третиране,
за което ищцата е получила произнасяне по въпроса за съдебните разноски от две съдебни
инстанции. Счита, че претенцията не намира опора в ЗОДОВ, доколкото в случая ищцата
неоснователно е водила наказателен процес, за което носи и отговорност за съдебните
разноски. Намира, че принципът на защита на оправданите правни очаквания не е накърнен,
тъй като НПК предвижда правила за разпределение на разноските и страните са запознати с
тях. Счита, че дори да се установи нарушение на правото на ЕС, то не е достатъчно
съществено. Оспорва правото на обезщетение за неимуществени вреди, които да се намират
в пряка причинна връзка с поведението му, евентуално, че се претендират в прекомерен
размер, евентуално са погасени по давност.
2
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите, оспорва исковете по
допустимост, основание и размер.
Доказателствена тежест: съобразно чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ , за да възникне
претендираното от ищеца право за обезвреждане на имуществените и неимуществени вреди,
причинени му от Държавата, чрез орган на съдебната власт - Софийския градски съд,
вследствие на нарушение на правото на ЕС, следва да се установи, че съответно посочената
правна норма от ищеца предоставя права на частноправни субекти, нарушението й
достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между него и
причинените вреди. Тези факти подлежат на доказване от ищеца. При установяването им
ответникът следва да докаже, че е заплатил предявеното парично вземане, за което се указва,
че не сочи доказателства.
За основателността на исковете по чл. 49 от ЗЗД, предявени срещу Държавата, в
доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинена вреда в
претендирания размер, в пряка причинно-следствена връзка с противоправно
действие/бездействие на ответника, възложил на друго лице – изпълнител, извършването на
определена работа, при или по повод извършването, на която са настъпили вредите, размер
на иска. В случай, че бъдат установени тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е
заплатил претендираните парични вземания, за което се указва, че не сочи доказателства.
По доказателствата: искането на ищеца и ответника СГС по чл. 186 от ГПК - т.1 е
допустимо и относимо, както и по чл. 164 от ГПК. Искането по чл. 186 от ГПК, т. 2 -
представен е документа от ищеца, а по т. 3 от ГПК не е относимо за установяване на
правнорелевантните факти по спора, поради което се оставя без уважение. Подлежат на
приемане представените документи.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок найкъсно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НЧХД №16564/2021 г. по описа на СРС, 10 с-в, на
основание чл. 186 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186 от ГПК на ищеца по т.2 и т. 3 от доказателствени
3
искания в искова молба.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца, при режим на довеждане за датата на
насроченото съдебно заседание. УКАЗВА на страната, че ако не доведе свидетел в с.з.,
делото ще се гледа без тези доказателства, на основание чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от
с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2023 г. от 11,30
часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.
Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца и преписи на отговори на
искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5