Р Е Ш Е Н И Е № 373
гр. Видин, 29.06.2018 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска
колегия, трети състав в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
Председател : Милена Стоянова
при секретаря П. Йорданова, като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гр.
дело № 3537 по описа
за 2017 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано
по искова молба на «ВиК Видин» ЕООД –
Видин против А.Б.Е. ***, с която е
предявен установителен иск по реда на
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че
отношенията между „ ВиК Видин” ЕООД и потребителите на предоставяните от
дружеството услуги са облигационни отношения, които се регулират от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от „ ВиК Видин” ЕООД,
издадени въз основа на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Посочва се, че ответника е титуляр на партида с
уникален абонатен № 014590 и адрес на потребление: гр. Видин, ж.к. Химик бл. 2,
ап. 14. Поддържа се, че дружеството е
изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с питейни качества и
да отведе отпадъчните води, ответникът обаче не е изпълнил задължението си да
заплати извършените от дружеството услуги.
С покана за доброволно плащане от 24.07.2017г., получена на 01.08.2017г.
ищцовото дружество е поканило ответника да изпълни задължението си, но
последния не е предприел никакви
действия.
Поддържа се също, че от м. юли 2011г. водомерът на ответника не е бил
изправен, поради което изчисляването на
потребеното количество вода е извършвано на база брой обитатели – 3 – ма
обитатели, съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия.
На 11.10.2016г. ответникът е подал заявление за узаконяване на водомер,
а на 17.10.2016г. е извършена и подмяната като е демонтиран стария и неработещ
водомер, а на негово място е монтиран изправен такъв. След монтажа на водомера,
потребеното количество вода се е отчитало на база показанията на водомера,
съгласно чл. 22 от ОУ, като е включено и
разпределение от общия водомер. За
начисленото количество вода са издадени фактури, подробно описани в исковата
молба, които не са заплатени от ответника.
Поради не плащане, ищцовото дружество се е снабдило
със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но длъжникът е подал възражение
против заповедта за изпълнение и поради това за дружеството възниква правен
интерес да предяви настоящия установителен иск.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на „ВиК - Видин”
ЕООД сумата от 909.92 лева, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на
адрес: гр. Видин, ж.к. Химик бл. 2, ап. 14 за периода 15.01.2016г. до 15.06.2017г., ведно със
законната лихва за забава от подаване на заявлението в съда – 02.10.2017г. до
окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил исковата
претенция като неоснователна, тъй като ищецът не е извършил услуга в
претендирания размер. Въвел е възражения, че водомера не е бил неизправен, а
не е бил отчитан от страна на ищеца. Направил е доказателствени искания.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно —
счетоводна и съдебно –техническа експертиза.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема от фактическа
страна следното :
Видно от
приложеното гр.д. № 2904/2017г. ВРС е издал Заповед № 2990 от 05.10.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която
длъжникът А.Б.Е., ЕГН:**********, с адрес: ***, следва да заплати на кредитора „В и К - Видин” ЕООД, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Видин, ул.”Широка” № 18, представлявано от Георги Владимиров
Владов - управител, чрез юрисконсулт Габриела Лилкова, сумата: 909.92 лева /деветстотин и девет лева и
деветдесет и две ст./, представляваща стойността на ползвана и неплатена
питейна вода и отведени канални води за периода от 15.01.2016г. до
15.06.2017г., абонат №014590, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 02.10.2017г. до окончателното
изплащане, както и сумата 25
/двадесет и пет/ лева разноски по
производството за платена държавна такса и 50.00
/петдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ във
вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като делото не е с правна и
фактическа сложност.
От представените по делото
доказателства, се установява, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с
абонатен № 014590. Безспорно се установи, че между страните са налице облигационни отношения, по
силата на Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от «Водоснабдяване и канализация» ЕООД — гр. Видин.
От представените по делото 18
броя – копия на издадени фактури, се установява, че по фактури, издадени за периода от 15.01.2016г. до 15.11.2016г., които
обхващат времето от 18.11.2015г. до 17.10.2016г. включително, ищецът е извършил
служебно начисляване на количество потребена вода на ответника. По фактури, издадени за периода от 14.12.2016г. до 15.06.2017г., които
обхващат времето от 18.10.2016г. до 16.05.2017г. включително, потребеното количество вода е начислено след извършен отчет на
водомера на ответника.
Разпитаната по делото св.
Десислава Генчева – инкасатор при ищеца, посочва, че водомера на ответника е бил
неизправен, така е приела района преди четири
години. Апартаментът се е водил без водомер и поради това му е начислявано
служебно потребление на вода. Свидетелката посочва, че от около година
ответникът има водомер, който се отчита ежемесечно от нея. Свидетелката
установява също, че когато констатира, че водомерът не отчита вода, отстранява
пломбата на водомера като я слага отгоре на водомера, пуска разписка за повреден
водомер и декларация за брой живущи, както и уведомява абоната, че водомерът е
повреден и в срок от един месец трябва
да се ремонтира или да се закупи нов. Свидетелката посочва, че всеки път когато
е посещавала апартамента, е подсещала живущите, че им се правят служебни
начисления.
Съдът дава вяра на показанията
на свидетелката като обективни и логични.
По делото е представено
заявление / л. 18 от делото/, от което се установява, че на 11.10.2016г. ответникът е поискал от
ищцовото дружество да узакони водомера. От Протокол за демонтаж от 17.10.2016г.
всъщност се установява, че става въпрос за подмяна на водомера и такава подмяна
е извършена, което е видно и от Декларация от същата дата, с която ответникът
декларира, че подменения му водомер е пломбиран.
Вещото лице по назначената и
приета по делото съдебно – икономическа експертиза, след преглед на документите
по делото и след посещение в счетоводството на ищеца, е дало заключение, че
процесните фактури са отразени в счетоводството при ищеца, както и че от
ответника не е извършено плащане по фактурите.
От назначената и приета по
делото съдебно – техническа експертиза, се установява, че за периода от 15.01.2016г. до 15.11.2016г. изразходваната
вода е инкасирана служебно без водомер
на основание чл. 25, ал. 8 и 10 от ОУ на стойност 693.66 лева. За
периода от 14.12.2016г. до 15.06.2017г. изразходваната вода е инкасирана с водомер на основание чл. 22 от ОУ на стойност 216.26 лева.
Вещото лице е посочило също,
че през м. юли 2011г. оператора „ВиК“ едностранно е установил, че водомер №
054730 на ап. 14 на ответника е повреден и не работи. Според вещото лице, за да
се документира тази повреда, е било необходимо да се състави протокол с
предписание и срок за отстраняване на повредата, като се демонтира пломбата от
холендъра на основание чл. 20, ал. 1 от ОУ и чл. 33, ал. 2 от Наредба №
4/14.09.2004г. След отстраняване на
повредата на водомера в указания срок по чл. 20, ал. 1 от ОУ, потребителят е
следвало да уведоми оператора за възстановяване на водомера и отново да бъде
извършено пломбиране на холенъдра. Такъв протокол на вещото лице не е
представен. Съдът констатира, че такъв протокол не се намира и в кориците на
делото.
Вещото лице е посочило също,
че пет години по –късно на 17.10.2016г. е извършен демонтаж на стария водомер,
като е монтиран нов такъв. В протокола за демонтаж е записано, че се сваля
оловната пломба от холендъра, което е в противоречие с твърденията на ищеца, че
пломбата е била свалена. Сваленият водомер не е проверен, за да се установи дали
е неизправен.
Вещото лице е посочило също,
че водното количество за периода от 01.2016г. до 11.2016г. е определено в
нарушение на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ, тъй като е нарушено прогресивното
увеличение на служебно определените водни количества с по 1 куб.м. на живущ за
тримесечие.
Вещото лице е констатирало
също, че за процесния период от общо изразходвани водни количества по общия
водомер 944 куб.м., на ответника са
инкасирани 325 куб.м., което представлява около 35%. Констатирало е и , че цялата
разлика между отчетите на главния водомер и индивидуалните е записана на
ответника, както и че неправилно е извършено преразпределение на водно
количество на всички апартаменти заради отсъствието на собственика на ап. 3 за
периода от м.01.2017г. до м.08.2017г., като за същия период на този собственик
е издадена фактура за 22 куб.м. вода, т.е. извършено е двойно фактуриране на
това количество вода.
Според заключението на вещото
лице, извършеното служебно начисляване на вода на ответника на основание чл.
25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ, е недопустимо, тъй като не са изпълнени условията на
чл. 20, ал. 1 от ОУ, т.е. няма протокол за повреден водомер, даващ основание за
служебно инкасиране.
Според заключението ответникът
е ползвал услугите на ищеца, поради което за процесния период - м.01.2016г. до м..11.2016г. трябва да бъде
инкасиран служебно на основание чл. 26, ал. 2 от ОУ по 15 лева месечно за
тричленно семейство. Така, според вещото лице след извършено от него
преизчисление, за този период дължимата сума от ответника е в размер на 423.88 лева. За периода м.12.2016г. до м.06.2017г. инкасираните
количества вода са по действащ водомер и дължимата сума е 216.26 лева.
Съдът дава вяра на
заключенията на вещите лица като обективно и компетентно изготвени.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ответникът е абонат на ищцовото дружество и е потребител
на предоставяната от дружеството услуга.
Безспорно е, че на 17.10.2016г.
индивидуалния водомер на ответника е подменен с нов, което е видно от протокол
за демонтаж на водомер и от декларация на ответника за извършено пломбиране на
новия водомер. Считано от 18.10.2016г. на ответника е извършвано ежемесечно
отчитане на водомера за потребеното количество
вода, за което са издадени фактури за времето от 14.12.2016г. до 15.06.2017г. с общо задължение от 216.26 лева. Тази стойност се потвърждава от
приетата по делото съдебно-техническа експертиза и не се оспорва от ответника. От приетата съдебно – икономическа експертиза,
се установява, че ответника не е извършил плащане по тези фактури.
Спорна е претенцията на ищеца
за остатъкът до претендираната сума от 909.92 лева по фактури, издадени от 15.01.2016г. до 15.11.2016г., които
обхващат времето от 18.11.2015г. до 17.10.2016г. включително, когато ищецът е
извършил служебно начисляване на количество потребена вода от ответника.
Според ищеца, от м. юли 2011г.
водомера на ответника е бил неизправен, поради което изчисляването на
потребеното количество вода е извършвано на база на брой обитатели – за трима,
съгласно чл. 26, ал. 2 от ОУ. След изтичане на срока на предписанието,
количеството потребена вода е определяно на основание чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от
ОУ.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор "ВиК- Видин“ – ЕООД, В и
К операторът монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните
отклонения за своя сметка. В ал. 3 е посочено, че при сгради-етажна
собственост, както и при водоснабдявани обекти с повече от един потребител,
всеки потребител поставя индивидуални водомери, които са елементи на сградната
водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите.
В и К операторът пломбира холендъра на индивидуалните водомери към водопроводната
тръба за сметка на потребителите. Според ал. 4, доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и
за сметка на потребителите.
В чл. 20, ал. 1
е посочено, че при
установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител, представителят на
В и К оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за
срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. След
отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява достъп
до водомера за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. В ал. 3 е посочено, че през периода на
повредата на индивидуалния водомер и до изтичане на срока на предписанието по
ал. 1, количествата изразходвана вода, с изключение на случаите когато е
поставен оборотен водомер, се определят по реда на чл. 26, ал. 2. При
неизпълнение на предписанието и след изтичане на срока на предписанието,
количеството изразходвана вода се определя по реда на чл. 25, ал. 8 и ал.10.
От събраните по делото доказателства не се установи
твърдението на ищеца, че водомерът на ответника е повреден, нито се представиха
доказателства за това и в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. и чл.
20 от ОУ, а именно на посочената дата да
е констатирана неизправност на водомера и да са дадени предписания от представител
на В и К оператора за отстраняване на повредата на водомера, както и да е даден
срок за отстраняването й, както и пломбата на холендъра да е демонтирана. Поради
това, съдът приема, че ищецът неправилно е начислил служебно потребено
количество вода на основание чл. 25, ал. 10 от ОУ. Освен това, от заключението на
съдебно-техническата експертиза, се установи, че ищецът неправилно е начислил
на ответника за процесния период около 35% от общо изразходваните водни количества по общия
водомер, както и е начислил на ответника цялата разлика между отчетите на главния
водомер и индивидуалните водомери, както и е извършил неправилно разпределение
на вода на всички апартаменти заради отсъствието на собственика на ап. 3 за
периода от м.01.2017г. до м.08.2017г., като за същия период на този собственик
е издадена фактура за 22 куб.м. вода, т.е. извършено е двойно фактуриране на
това количество вода. Неправилните
изчисления от страна на ищеца обаче, не могат да обосноват освобождаване от
отговорност на ответника да заплати потребното количество вода за процесния
период, тъй като се установи, че същият е потребил такава. Освен това, се
установява от данните по делото, че това фактическо положение на ответника
служебно да му бъде начислявана потребена вода датира от 2011г., през което
време до м. 10.2016г. същият не е предприел необходимите действия, за да бъде
извършен реален отчет на потребена вода по водомер. Това е сторено едва на
17.10.2016г. с подмяна на водомера по подадено от него заявление на
11.10.2016г.
Поради това, за периода, за
който са издадени фактури 15.01.2016г. до 15.11.2016г. изчислението на
потребеното количество вода следва да се извърши, съобразно чл. 26, ал. 2 от ОУ
по 15 лева месечно за тричленно семейство. След направените преизчисления от вещото лице Б., изведени
в таблица № 2 към заключението за този
период, при които е извършено и
преизчисление на рапределението на водата от общи водомер дължимата сума за
ответника възлиза на 423.88 лева, до който размер исковата
претенция ще следва да се уважи. До приключване на устните състезания, по
делото не се ангажираха доказателства от ответника да е извършил плащане на
част или цялото задължение.
С оглед на горното, исковата
претенция ще следва да се уважи за сумата от 216.26 лева - начислена потребена
вода по фактури за периода от 14.12.2016г. до 15.06.2017г. и за сумата
от 423.88 лева – начислена потребена вода по фактури за периода от 15.01.2016г. до 15.11.2016г. или общо за
сумата от 640.14 лева по фактури за периода от 15.01.2016г. до 15.06.2017г.
като в останалата част до сумата от 909. 92 лева – ще следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от
иска, както следва: сумата от 17.67 лева разноски за платена държавна такса и
35.34 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство и сумата от 17.67 лева разноски за платена държавна такса, 56.54
лева разноски за вещо лице и 70.68 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Б.Е. с ЕГН **********
***, че дължи на «В и К
Видин» ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка“ № 18,
представлявано от управителя Георги Владимиров Владов сумата от 640.14 лева, представляваща стойността на
изразходената питейна вода и отведени
канални води на адрес: гр. Видин, ж.к. Химик бл. 2,
ап. 14 за периода 15.01.2016г. до
15.06.2017г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението в
съда – 02.10.2017г. до окончателното плащане
по издадена Заповед № 2990 от 05.10.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2904/2017г. по
описа на РС – Видин, като претенцията до пълния претендиран размер до сумата от
909.92 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА А.Б.Е. с ЕГН ********** *** да заплати на «В и К Видин» ЕООД с
ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка“ № 18,
представлявано от управителя Георги Владимиров Владов разноски по заповедното
производство в общ размер от 53.01 лева.
ОСЪЖДА А.Б.Е. с ЕГН **********
*** да
заплати на «В и К Видин» ЕООД с
ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка“ № 18,
представлявано от управителя Георги Владимиров Владов разноски по исковото
производство в общ размер от 144.89 лева.
Решението може да
се обжалва пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: