РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Русе, 25 .02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на 27 януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело №
429 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Териториална дирекция „Дунавска“
при Агенция „Митници“, депозирана чрез процесуален представител – юрисконсулт
А. Ч.– М., против Решение № 260153 от 12.10.2020 г., постановено по АНД №
1319/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 1557 от 13.07.2020 г. на
Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ към Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, с
което на „Табако трейд Русе“ ООД за три нарушения на чл. 100а, ал. 1, във
връзка с чл. 90б, ал. 4, вр. ал. 3 от ЗАДС и на основание чл. 108а, ал.1 от ЗАДС са били наложени три имуществени санкции, всяка от по 2 000 (две
хиляди) лева, а на основание чл. 107е, ал. 2, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е била присъдена за заплащане стойността на стоката, предмет на трите
административни нарушения общо 25 863,39 лева и е осъдена Агенция
„Митници“ да заплати на „Табако трейд Русе“ ООД направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лева.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на съдебното
решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Претендира се обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да се потвърди изцяло
наказателното постановление. Претендира се и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. В случай че бъде оставено в сила решението на първата съдебна
инстанция касателно незаконосъобразността на оспореното пред нея наказателно
постановление и респ. неговата отмяна, се прави възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от
районния съд и се иска решението на РС – Русе да бъде
изменено в частта му за разноските, като бъде присъден минимално определения
размер за адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал.
2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави
се възражение за прекомерност и на
претендираното адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуален представител адв. Г. Механджиева, в
депозиран по делото писмен отговор по касационната жалба вх. № 270902 от 18.11.2020
г. по описа на РС – Русе и в съдебно заседание в хода по същество на делото,
изразява становище за неоснователност на жалбата, а оспореното решение счита за
правилно и законосъобразно. Претендира и присъждането на направените в
производството разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи. След анализ на установените факти и относимите правни норми на ЗАНН и
на ЗАДС, съдът е приел от правна страна, че на първо място в хода на
производството пред АНО е допуснато съществено процесуално нарушение, което се
явява самостоятелна предпоставка за отмяна на НП, а освен това е допуснато и
нарушение на материалния закон, тъй като санкционираното лице не е осъществило
вмененото му нарушение от обективна страна.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което в хода на производството пред АНО е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание
за отмяна на оспореното пред районния съд наказателно постановление. Видно е, че с АУАН срещу ответника по касация е
било повдигнато обвинение за извършването само на едно нарушение на чл.
100а, ал. 1, вр. чл. 90б, ал. 4, вр. ал. 3 от ЗАДС. Впоследствие обаче с
оспореното пред районния съд наказателно постановление „Табако трейд Русе“ ООД
е санкционирано за три отделни нарушения на същите законови разпоредби. По този
начин АНО недопустимо е разширил обхвата на административнонаказателната
отговорност на дружеството, като е влошил положението
му, изправяйки го пред ново обвинение, непредявено му до този момент и влечащо
след себе си по-тежки санкционни последици, макар и при едни и същи факти. Правилно първата съдебна инстанция е посочила, че
следва да е налице пълна
идентичност между акта, поставящ началото на административнонаказателната
процедура - АУАН и финализиращия я такъв – наказателното постановление, за да
може санкционираното лице да упражни в пълен обем правото си на защита още от
самото начало на образуваното срещу него административнонаказателно
производство. Обосновано районният съд е приел също
така, че независимо от констатираното съществено процесуално нарушение,
оспореното пред него НП се явява и необосновано, тъй като санкционираното
дружество не е осъществило от обективна страна вмененото му нарушение по ЗАДС. Правилният анализ на установените
факти и относимите законови разпоредби на ЗАДС налагат обоснования извод, че
при въвеждане на изискването за предоставяне на данни за идентификацията на
транспортните средства законодателят е имал за цел да се осигури контрол и
проследяемост на тютюневите изделия, съхранявани в тях, когато се извършва
разносна дейност, т. е. след като транспортните средства са напуснали
територията на търговския склад. В конкретния казус по делото не се спори, че в
момента на проверката с трите товарни автомобила, посочени в АУАН и издаденото
въз основа на него НП, не е била извършвана разносна търговия, а същите са престоявали
на територията на разрешен търговски склад, който е бил ограден, с ограничен
достъп и с осигурена охрана. Следователно към момента на проверката „Табако
трейд Русе“ ООД е съхранявало процесните тютюневи изделия именно на определено от
законодателя място – в търговски склад. Правилно съдът е достигнал до извод за
липсата на нарушение от страна на ответника по касация на визираните от АНО
законови разпоредби.
Направеното едва в хода на
касационното производство възражение за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение от районния съд е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК,
вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН съдът може да присъди по-нисък размер от заплатеното
възнаграждение, но това става само по искане на насрещната страна.
Приключването на устните състезания пред съответната инстанция е крайният
момент, до който може да се направи възражение за прекомерност на заплатеното
от насрещната страна възнаграждение за адвокат. Пропускането на срока погасява
правото на страната да прави за първи път възражение за прекомерност в
касационното производство.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила и е приложил правилно материалния закон като е постановил
едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид неоснователността на
касационната жалба и на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника в настоящото
производството се следват направените разноски в касационната инстанция. Те
възлизат на 500 (петстотин) лева - възнаграждение за адвокат, договорено и
заплатено в брой при сключване на договора, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие (л. 23, гръб от делото). Същото не се явява прекомерно, тъй
като е под минималния размер, предвиден от разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. с
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260153
от 12.10.2020 г., постановено по АНД № 1319/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на
„Табако трейд Русе“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, бул. „Трети март“ № 44, представлявано
заедно и поотделно от В. С.В. и Д. К. В., сумата от 500 (петстотин) лева -
разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.