НОХД №  89/2017 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението против подсъдимия С.С.М. с ЕГН **********  е  за  престъпления, както следва:

- по чл.211 във вр. с чл.209 ал.1 и във вр. с чл.29 ал.1, бук. Б от  НК за това, че на 31.05.2016г. в гр.Пазарджик, в градинката пред Младежкия дом, с цел да набави за себе си имотна е възбудил в С. А. С. от гр.Пазарджик заблуждение, че телефон марка „Huawei P8 Lite“ с ИМЕЙ *** е негов и с това е причинил имотна вреда другиму – на собственика на телефона Ц.Е.Л. *** на стойност 335.76 лева, като е извършил деянието при условията на опасен рецидив, след като е  бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, по НОХД№1100/2014 год. на РС Пазарджик и по НОХД№ 532/15 год. по описа на РС Пазарджик;

- по чл.196 ал.1, т.1 във вр. с чл.194 ал.1 и във вр. с чл.29 ал.1, бук. Б от НК за това, че на 17.06.2016г. в гр.Пазарджик, на ***, в „ПП-ИГА“, е отнел чужда движима вещ – един брой мобилен телефон марка „Самсунг Галакси S3“ с ИМЕЙ:***, на стойност 400 лева, от владението на В.В.Г. *** без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като е извършил деянието при условията на опасен рецидив, след като е  бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, по НОХД№1100/2014 год. на РС Пазарджик и по НОХД№532/15 год. по описа на РС Пазарджик.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVII от НПК – съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК. 

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество  в хода на съдебните прения. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебен защитник. Признава се за виновен по предявените му обвинения, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и отказва да се събират доказателства за тези факти.

Против подсъдимият бе предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гр. иск от непълнолетната пострадала Ц.Л., действаща лично и със съгласието на своя родител – баща Еленко Лазаров, за сумата от 335.76 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.211 от НК имуществени вреди. Пострадалата Л. бе конституирана в процеса като гр.ищец. Гражданският ищец пледира за уважаване на гр.иск в пълен размер.

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Подс. С.М. е осъждан общо осем пъти с влезли в сила присъди в периода 1987г. - 2015г. Последните му две осъждания са както следва:

По  НОХД № 1100/2014г. на РС-Пазарджик с присъда, влязла в сила на 23.07.2014г. е осъден за престъпление по чл.195 ал.1 от НК, извършено на 12.02.2014г., като му е наложено наказание от осем месеца  ефективно лишаване от свобода, което е изтърпял на 09.12.2014 година;

По  НОХД № 523/2015г. на РС-Пазарджик с присъда, влязла в сила на 23.03.2015г. е осъден за престъпление по чл.196 ал.1, т.1 от НК, извършено на 18.03.2015г., като му е наложено наказание от осем месеца  ефективно лишаване от свобода, което е изтърпял на 20.11.2015 година.

Именно тези две подробно посочени негови осъждания обуславят квалифициране на престъпленията, предмет на  настоящото наказателно производство, като извършени при условията на опасен рецидив.

 

Пункт І.

 

На 31.05.2016 год., около 13.00 часа, на път за училище, св.Ц.Л., седнала на пейка пред Младежкия дом в гр.Пазарджик. Тя притежавала мобилен телефон м.„Huawei P8 Lite“ с ИМЕЙ ***, който оставила на пейката, а върху него поставила чантата си. След това извадила от чантата си книги, които да даде  на своя приятелка. В този момент зад нея бил св.С. А. С., който косял тревните площи с моторна косачка. Понеже се вдигало много шум, св.Л. взела чантата си и тръгнала, но неволно оставила телефона си на пейката. Не след дълго св.С. видял телефона, взел го и започнал да го разглежда. Именно тогава към него се приближил подс.С.М. и му казал, че телефонът бил на негов познат и го търсели от 1-2 часа. Тогава св.С. му дал телефона и подсъдимият се отдалечил в неизвестна посока. След около 10 минути св.Л. се върнала за телефона и св.С. и разказал какво се е случило с него.

След като подсъдимият се сдобил с гореописания мобилен телефон, той го  заложил в заложна къща „Д.“ в гр.Пазарджик. Впоследствие го откупил и го продал на св.В. С.. На другия ден св.С. продал телефона на св.С. К. за сумата от 150 лв. След като го купил св.К. го поставил на витрината на магазин „К.“ намиращ се в центъра на гр.Пазарджик като му поставил цена от 220 лв.

В края на месец юни 2016 год. св.Л. Г. влязъл в магазин „К.“, харесал процесния телефон и го купил за сумата от 220 лв. Последният от своя страна продал телефона на негов приятел Д. П. за същата сума. На 14.08.2016 год. Д. П. му се обадил и го попитал дали иска да купи телефона обратно за сумата от 200 лв. Св.Г. се съгласил и го взел. Обявил телефона в електронния сайт „ОLX“ за цена от 259 лв. След това телефонът бил закупен от лицето А. С. от с.Черно море, обл.Бургаска. В хода на разследването телефонът не бил намерен и върнат на св.Ц.Л., т.к. последният му собственик се намирал извън територията на Р България.

 

Пункт ІІ.

 

          Свидетелка В.Г.  работила във фонд „ИГА“ - Център за провонарушители, находящ се на бул.”Ал.Стамболийски“ №8 в гр.Пазарджик.

            На 17.06.2016 год. подс.М.  отишъл в центъра с молба да стане техен клиент. След като провели разговор звъннал телефонът на св.В.Г. и когато последната се обърнала  подсъдимият  откраднал личния й мобилен телефон м. „Самсунг Галакси S3“ с ИМЕЙ:***, който се намирал на бюрото. Св.Г. видяла как подсъдимият  го взима и бързо излиза извън сградата. Тя направила опит да го настигне, но не успяла.

След като откраднал телефона подсъдимият го продал на непознато за него лице и изхарчил  парите. В последствие телефонът бил препродаван на различни лица, като на 24.10.2016 год. св.С. Х. от с.Света  Петка, общ.Велинград го купил от магазин в центъра на гр.Пазарджик и започнал да го ползва. В хода на разследването се установило, че въпросният телефон се намира у св.Х., който го предал доброволно на разследващия полицай. След това телефонът бил върнат на пострадалата.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на назначената в ДП съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, стойността на мобилен телефон „Самсунг Галакси S3“ с МЕЙ:*** към инкриминираната дата е 400 лева.

Видно от представения от пострадалата Ц.Л. и приет като писмено доказателство по делото договор от 17.12.2015г., стойността на нейният мобилен телефон м. „Huawei P8 Lite“ с ИМЕЙ:*** възлиза на сумата от 335.76 лв., за която е бил закупен от нейния баща, след което й бил подарен.

Видно от заключението на назначената в ДП съдебно-психиатрична експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, подс.М. от дълги години страда от зависимост към опиоиди и бензодиазепини. По негови данни през 2003г. е хоспитализиран в ДПБ Раднево за лечение на зависимостта. Личностовата структура на М. е екстраверт по Айзенк, но тя няма отношение към инкримираното деяние. Значение в конкретният случай има опиоидната и бензодиазепиновата зависимости, които изискват набавяне на средства за доставяне на наркотичните вещества. Установено е било, че психичното състояние на на М., към датата на прегледа, е еквивалент на психично здраве. Употребата същия ден на хероин /според негови думи/ го прави в състояние адекватно да възприема действителността. Може да възприема фактите, които имат значение за делото. Може да дава достоверни обяснения за тях. Може да участва в следствените действия /в наказателното производство/ в качеството се на обвиняем. Може да взема решения, свързани със защитата си. През време на прегледа е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както и да може да ръководи постъпките си. През време на извършване на деянието е употребил сутринта 16 таблетки Ривотрил /според негови думи/, които копират бензодиазепиновата зависимост. Колкото до остатъчната опиоидна зависимост може да се каже, че тя по никакъв начин не му е попречила да разбира свойството и значението на извършеното, както и да може да ръководи постъпките си.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа   на самопризнанието на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, показанията на разпитаните в досъдебната фаза на процеса свидетели – Ц.Е.Л., Д. Г. К., Д. П. П., Л. В. Г., С. Л. К., В. Д. С., С. А. С., И. С. В., В.В.Г., С. Ю. Х., Й. С. Б., М. А. М., А. С. К. и С. И.ов К., също от заключенията на оценъчната и психиатрична експертизи, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства при условията на чл.373 ал.3 от НПК, т.к. същите са събрани по предвидения в процесуалния закон ред, непротиворечиви са и напълно подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият С.М.  е осъществил престъпните състави на:

-  чл.211, във връзка с чл.209 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1, бук.Б от НК, като на 31.05.2016г. в гр.Пазарджик, в градинката пред Младежкия дом, с цел да набави за себе си имотна е възбудил у С. А. С. от гр.Пазарджик заблуждение, че телефон марка „Huawei P8 Lite“ с ИМЕЙ *** е негов и с това е причинил имотна вреда на собственика на телефона Ц.Е.Л. *** на стойност 335.76 лева, като е извършил деянието при условията на опасен рецидив;

- по чл.196 ал.1, т.1 във вр. с чл.194 ал.1 и във вр. с чл.29 ал.1, бук. Б от НК, като на 17.06.2016г. в гр.Пазарджик, на бул.“Ал.Стамболийски“ №8, в „ПП-ИГА“, е отнел чужда движима вещ – един брой мобилен телефон марка „Самсунг Галакси S3“ с ИМЕЙ:***, на стойност 400 лева, от владението на В.В.Г. *** без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като е извършил деянието при условията на опасен рецидив.

Авторството на горепосочените деяния се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъпленията. Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на всяко от престъпленията, които осъществява, включително и квалифициращите.

Съзнавал е, че с користна цел, т.е. за да си набави материална облага, посредством измамливите си действия /подробно описани по-горе/ въвежда в заблуждение св.С. С. относно това, че случайно намерения от последния телефон марка „Huawei P8 Lite“ е негова собственост, с което установява владение над вещта и в последствие се разпорежда с нея, като причинява имотна вреда от 335.76 лв. на собственика на телефона – св.Л..

Съзнавал е също така, че мобилен телефон марка „Самсунг Галакси S3“ е чужда за него вещ и с противозаконните си действия, подробно описани по-горе, го отнема от владението на собственика му – св.Г., без нейно съгласие и с намерението да го свои.

Подс.М. е бил е наясно със съдебното си минало, при което е съзнавал, че извършва деянията /кражба и измама/ при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук.”Б” от НК, т.к. го върши в петгодишния срок по чл.30 от НК, който тече от влизане в сила, респ. изтърпяване на двете наказания лишаване от свобода по подробно посочените в самото начало на настоящото изложение две присъди по НОХД. Тези две осъждания са за умишлени престъпления, които не са в условията на реална съвкупност. Осъжданията са на лишаване от свобода под една година, като всяко от двете наказания е било търпяно ефективно.

Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянията си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за всяко то двете престъпления, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

За да определи наказанията съдът отчете високата степен на обществена опасност на всяко деяние – измама и кражба, които са тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК и са предвидени в раздел І-ви и ІV-ти на глава V-та от НК – “Престъпления против собствеността”.

Конкретно извършените от подс.М. деяния също са със завишена степен на обществена опасност предвид времето, мястото и начина на извършване. Двете са осъществени на публично място,  хладнокръвно, демонстративно и с чувство за безнаказаност. Кражбата дори е осъществена пред очите на пострадалата. Степента на обществена им опасност на деянията е висока и поради това, че са извършени при условията на опасен рецидив, което заслужава по-високата морална, социална и правна укоримост.  

Подсъдимият М.  е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е многократно, криминално проявен и с негативни характеристични данни.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия - незачитането на установения в страната правов ред, правото на собственост и в желанието му да се облагодетелства материално по неправомерен, включително  престъпен  начин.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия съдът прецени направените самопризнания още в ДП, които в значителна степен са допринесли за разкрИ.е на цялостната престъпна деятелност, невисоката стойност на вещите, предмет на престъпно посегателство, всяка от които е малко под една МРЗ за страната, също така тежкото му материално положение и имотно състояние, а също и влошеното му здравословно състояние, доколкото се установи от СПЕ, че той от дълги години страда от зависимост към опиоиди и бензодиазепини, която зависимост в повечето случаи е провокатор за извършваните от него противоправни деяния.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са миналите осъждания, които не са обективен елемент на състава и не влияят на правната квалификация „опасен рецидив”, а това са тези по НОХД № 1548/2003г., НОХД № 1542/2003г., НОХД № 1438/2004г., НОХД № 2099/2009г. – всички на ПРС и  НОХД № 1326/2004г. – на ПОС. Отегчаващи са още негативните и характеристични данни.

При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съблюдавайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, при което обсъждайки обстоятелствата по чл.54 и сл. от НК намери, че на подс.С.М. следва да бъдат определени наказания при следните параметри:

за престъплението по пункт І от диспозитива на ОА – по чл.211 във вр. с чл.209 ал.1 и с чл.29 ал.1, бук.Б от НК - три години и шест месеца лишаване от свобода;

за престъплението по пункт ІІ от диспозитива на ОА – по чл.196 ал.1, т.1 във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.29 ал.1, бук.Б от НК – три години  лишаване от свобода.

      След като определи този размер на наказанията лишаване от свобода за всяко от извършените престъпления съдът намали същите с една трета и осъди подс.М. както следва:

за престъплението по пункт І от диспозитива на ОА – по чл.211 във вр. с чл.209 ал.1 и с чл.29 ал.1, бук.Б от НК, наказанието бе намалено с четиринадесет месеца, при което подсъдимият бе осъден на две години и четири месеца  лишаване от свобода;

за престъплението по пункт ІІ от диспозитива на ОА – по чл.196 ал.1, т.1 във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.29 ал.1, бук.Б от НК, наказанието бе намалено с дванадесет месеца, при което подсъдимият бе осъден на две години лишаване от свобода.

Доколкото двете деяния, предмет на настоящото дело, са били извършени в условията на реална съвкупност, то на основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи  и наложи на подсъдимия С.М. едно общо най-тежко наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода.

С оглед разпоредбата на чл.57 ал.1, т.2, бук.Б от ЗИНЗС /обн. в ДВ бр.13, в сила от 07.02.2017г./ съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, т.к. по настоящото дело М. е осъден за умишлени престъпления и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.66 от НК, независимо от реабилитацията, а именно наказанията по НОХД № 1100/2014г. и  НОХД № 523/2015г. на РС-Пазарджик.

Неприложима е разпоредбата на чл.66 от НК, т.к. преди настоящите деяния подсъдимият М. е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.

На основание чл.59 ал.1 от НК, от определеното общо най-тежко наказание ЛС,  съдът приспадна времето, през което подсъдимият С.М. е бил задържан под стража, считано от 27.10.2016г. до влизане на присъдата в сила или изменение на мярката за неотклонение.

От деянието на подсъдимия по чл.211 от НК, пострадалат Ц.Л. е претърпяла имуществени вреди, за които М. дължи обезщетение – чл.45 от ЗЗД.

Съдът съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства,  при което установи, че имуществената вреда за Л. е била в размер на 335.76 лева, каквато е стойността на мобилния телефон „Huawei P8 Lite“, а до настоящия момент тези имуществени вреди не са репарирани, с оглед на което предявеният граждански иск е доказан по основание и по размер. Във връзка с това съдът осъди подс.М. да заплати на гражданския ищец Ц.Л.,  парична сума в размер на 335.76 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението измама имуществени вреди.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК  съдът осъди подсъдимия М. да заплати сторените по делото разноски в размер на 267,62 лв. за изготвянето на СОЕ и СПЕ в ДП, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик, както и държавна такса върху размер на уважения граждански иск в размер на 50 лв. и 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

По изложените съображения  съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: