РЕШЕНИЕ
№
432 дата 16 март 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в публично
заседание на 20 февруари 2020г., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: С. Х.
Прокурор: Христо Колев
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 3201 по описа за 2019 год. и за да се произнесе
взе предвид
следните обстоятелства:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния
кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.К.К. *** против Решение №
165/19.11.2019г., постановено по НАХ дело № 437/2019г. по описа на Районен съд
– Царево, с което е потвърдено Наказателно постановление №
17-4635-000048/18.04.2017г. на Началника на РУП – Приморско, с което, на
касатора, за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на
300 лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.
Съдебното решение се обжалва като неправилно, поради
нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Релевират се възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения в административно-наказателното производство, които не са взети
предвид от районния съд, а именно: нарушението не е индивидуализирано в АУАН,
тъй като не е изписана годината на извършването му, в акта и в НП не е посочено
точно мястото на неговото извършване, в АУАН е посочено едновременно, че
касаторът не е заплатил и че не е залепил винетен стикер, поради което не става
ясно кое от тези нарушения му е вменено във вина. Освен това се поддържа, че
поради липса на индивидуализация на нарушението то не е доказано от АНО.
В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който
поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът по касация не изпраща представител.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за оставяне в
сила на съдебния акт.
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, като разгледана по същество, настоящият съдебен състав
счете за неоснователна.
Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата
на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.
На касатора е съставен АУАН № 68691/31.01.2017г. от младши автокотрольор
при РУ – Приморско за това, че на 31.01.2017г., около 10.35 часа, по
второкласен път II 99, в посока към гр.Бургас,
управлявал лек автомобил Рено Канго с рег.№
А 829З МС по републиканската пътна мрежа без да е залепил (заплатил)
винетен стикер (винетна такса) за определената категория ППС. Във основа на
този акт е издадено оспореното пред районния съд НП за нарушение на чл.139,
ал.5 от ЗДвП, като наказанието е наложено на аснование чл.179, ал.3, т.4 от
с.з.
Районният съд е приел, че при
съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. По същество е обосновал извод за съставомерност на
установеното нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП. Изложил е мотиви за
неприложимост на института на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН и е обосновал
извод, че законосъобразно е ангажирана отговорността на Г.К.К. на основание
чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно съдът счете оплакването за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН, респ. издаване на НП, които касаторът счита,
че не са били съобразени от въззивния съд. В титулната част на съставения АУАН
е посочено, че той е изготвен на дата 31.01.2017г. за нарушение установено
същия ден и в този смисъл, обстоятелството, че по-нататък в акта е записано
само 31.01. по никакъв начин не поставя в невъзможност лицето да разбере за коя
именно дата става въпрос. В акта изрично е вписал, че няма възражения, поради
което следва да се приеме, че е разбрал напълно неговото съдържание. На същото
основание следва да се приеме, че напълно е разбрал и вмененото му нарушение за
липса на винетен стикер, като органът допълнително е посочил, че такъв нито е
бил закупен, нито е бил залепен, като материалната норма на чл.139, ал.5 от ЗДвП изисква заплащането на винетна такса, каквато безспорно в случая не е била
заплатена от водача и това не се оспорва от него. След като таксата не е
платена, очевидно няма как да се очаква и винетният стикер да бъде залепен,
поради което и водачът е бил санкциониран именно поради липса на закупен
винетен стикер. Водачът не е възразил, че има такъв, но не е бил залепен,
поради което неоснователно претендира, че не е разбрал за какво именно нарушение
се санкционира. Възражението за нечетлив екземпляр на съставения АУАН също
съдът намери за неоснователно, не само защото по делото е наличен напълно
четлив екземпляр, но и защото актът е бил подписан без възражения, т.е. лицето
се е запознало с неговото съдържание преди да го подпише. Неоснователно съдът
счете и възражението за недоказаност на точното място (км) на извършване на
нарушението. Посочено е, че движението е извършено на републикански път, за
който се изисква плащането на винетна такса, поради което не е необходимо да се
посочи точния километър на пътя, където е установено движението.
Като е установил правнозначимия факт за ангажиране отговорността на водача,
а именно – управление на ППС без заплащане на дължимата винетна такса за
движение по републикански път, за който такава се изисква, съдът е постановил
правилен съдебен акт, за който не се констатират основания за отмяната му.
На основание изложените по-горе мотиви и чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд, ХIII-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение №
165/19.11.2019г., постановено по НАХ дело № 437/2019г. по описа на Районен съд
– Царево.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: