Решение по дело №10107/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,15.12.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на петнадесети ноември  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 10107 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

               С решение от 29.06.2020 г. по гр.д. №47221/19 г., СРС, ГО, 163 с-в ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск от ищец „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу ответник “ВСБ Студио 9 - Т.Х.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н Възраждане, ул.********ОСЪЖДАНЕ НА ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ - 1388,87 лева, дължима за периода 1.5.2018г.—31.12.2018г. представляваща дължими такси за управление и поддръжка въз основа на Договор за поддръжка и управление на общите части на сграда в режим на етажна собственост от 20.1.2016г., касаещи самостоятелен обект в жилищна сграда - комплекс “Варна Саут Бей Бийч Резидънс” с адрес: гр.Варна, кв. Аспарухово, м. Вилите, ул. *********Ателие № 9 с идентификатор № 10135.5506.467.6.14, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.8.2019 г. до окончателно заплащане на дължимото, на основание чл. 79, ал.1 и чл.86 ЗЗД във вр. чл.51 ЗУЕС.

ОСЪЖДА „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ВСБ Студио 9 - Т.Х.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н Възраждане, ул.*********ап.6, СУМАТА от 757,67 лева за сторени разноски от ответника пред СРС, на основание чл. 78, ал.З и ал.5 ГПК.

            Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца  ,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния  закон и необосновано.Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно приел,че липсвала материално-правана легитимация на ищеца да събира от свое име задълженията на определен етажен собственик.Ищецът претендирал свое материално право да му бъде заплатена сума за извършена услуга.По отношение на влезли в сила решение на ОС съдът не може да осъществява косвен съдебен контрол-така констатацията на съда,че Договорът имал действие две години,до 20.01.2018 г.,бил неправилен.Ограничението в срока по чл.19 ал.8 ЗУЕС се отнасяло за управленските правомощия на управителя на ЕС, но не и до изпълнението и валидността на договора за поддръжка.Неправилен е изводът на съда,че ищецът следва да докаже ползване на имота повече от 30 дни.Твърди,че чл.51 ЗУЕС намира приложение при отсъствие на писмен договор,който да урежда взаимоотношенията,нормите му са диспозитивни,а настоящия случай не е такъв.

           Иска се от настоящата инстанция да отмени решението  и да се уважат исковете .Претендират се разноски.

По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

Предявен е иск с правно основание чл.51 ЗУЕС,вр.с чл.79 ал.1  и чл.86 ЗЗД .

В първоинстанционното решение правилно е прието, че исковата молба на „Ф.М.“ ЕООД е неоснователна, тъй като ищецът не притежава активна материална легитимация по отношение на евентуално вземане на етажната собственост.При надлежно проведено общото събрание и  взето решение за заплащане на такса поддръжка, правото да предяви иск срещу собственик за събиране на посочената такса е на етажната собственост, а не на „Ф.М.“ ЕООД и поради изложеното искът на дружеството е неоснователен.

Задължение на отделните етажните собственици възниква единствено спрямо Етажната собственост. Те не са възложители по договорите за поддръжка и управление. Възложител по тези договори е  етажната собственост и изпълнителите по договорите следва да насочат претенциите си именно към нея. В тази връзка е и практиката на ВКС, като според Решение № 326 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 4010/2013 г.'. „Ако представляващият етажните собственици е предявил иска от свое име и в своя полза, а по делото се установи, че страни по материалното правоотношение са етажните собственици, искът е неоснователен“. От изложеното е видно, че във всеки случай, в който се претендират суми в полза на етажната собственост, но от трето лице (както в настоящия случай) искът е неоснователен. Поради изложеното и изводът на съда, че Ф.няма материално-правна легитимация да събира от свое име задълженията на етажните собственици е правилен.

Неоснователно е твърдението на ищеца във въззивната жалба, че „Ф.М.“ ЕООД е претендирало не такса поддръжка, а възнаграждение по договор за извършените от дружеството услуги по поддръжка на комплекса.

В исковата молба е посочено изрично, че „Ф.М.“ ЕООД не претендира възнаграждение по договор, а такса поддръжка.Таксата поддържка се дължи  на етажната собственост и доколкото ищецът „Ф.М.“ ЕООД не твърди нито да е неин управител, нито представител, то и такава такса не му се дължи. Потвърждение на това обстоятелство е издаденото в полза на ищеца пълномощно от управителя на процесната етажна собственост (ЕС), с което ищецът се упълномощава от името на ЕС да води дела срещу етажни собственици и да им изпраща покани за плащане на такса поддръжка.

Пправомощията на ищеца да събира такса поддръжка и да предявява искове срещу собственик са такива по управление, а не на поддръжка на общите части, като към тях се прилагат правилата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.

В тази връзка разпоредбата на т. 22 от процесния договор, предвиждаща автоматичното подновяване на договора за поддръжка, от който Ф.черпи правата си и превръщаща договора в безсрочен, е недействителна, поради което договорът, е имал действие най-късно до 20.01.2018 г. От тази дата той е бил прекратен екс леге.Това е така, защото разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС предвижда ограничение до максимум 2 години на договорите, с които се възлага поддръжка и управление на общите части.

          В първоинстанционното решение правилно е прието, че въпреки липсата на оспорване на процесния протокол от ОС в срока по чл. 40 ЗУЕС, за да е основателна претенцията на ищеца, той следва да докаже, че обектът е използван повече от 30 дни в процесния период .

      Съгласно императивната норма на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС разходите за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост, каквато  представлява претендираната такса поддръжка и управление за 2018 г., „не се заплащат  от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година“. Този вид разноски е функционално обусловен от ползването и отговорността за плащането им следва да бъде пропорционална на него.

Една от предпоставките за уважаване на иск за заплащане на такса поддръжка, включително в случаите на надлежно прието и неоспорено в срока по чл. 40 ЗУЕС решение за плащането на такава, е процесният обект да е бил използван през периода, за който се претендира такса.Доказателствената тежест в производството за установяване положителния факт на ползването е на ищеца.

                           В  първоинстанционното производство е установено че,  през целия период, за който претендира плащане, ищецът не е имал действащ договор, което обуславя и неоснователност на претенцията му. Прекратяването на процесния договор екс-леге най-късно на 20.01.2018 г. означава, че ищецът няма материалното право да получи претендираната сума и това е самостоятелно основание за отхвърляне на иска му.

          Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

         Въззиваемата страна е сторила 600 лв.разноски за процесуално представителство .Направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар ,което съдът намира за основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото ,поради го което намалява  на 350 лв.

         Водим от гореизложеното, съдът

                                                                   Р   Е   Ш   И :

   ПОТВЪРЖДАВА  решение от 29.06.2020 г. по гр.д. №47221/19 г., СРС, ГО, 163 с-в

   ОСЪЖДА „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ВСБ Студио 9 - Т.Х.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н Възраждане, ул.*********ап.6, СУМАТА от 350 лева за  разноски пред въззивната инстанция , на основание чл. 78, ал.3  ГПК.

    РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

           ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                  

 

                                           2.