№ 89
гр. Момчилград, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20235150100062 по описа за 2023 година
Производството е по чл.26 ал.1 и по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М. М. С. с ЕГН- **********, чрез
адв.М. М. от АК- Пловдив против ’’*******’’ ООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ********, ет.7,
представлявано от Н.П.П..
В исковата молба се посочва, че ищцата е била страна по ДОГОВОР
ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № № ******/15.01.2021г. По силата на
този договор ищцата следвало да върне сума по кредита в размер на 1 761,36
лева, при сума на получаване 1 600 лева. Освен това съгласно договора е
била начислена сума в размер на 778,64 лева. Счита, че уговорената клауза в
чл.6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ №
******/15.01.2021г. , съгласно която ищцата трябвало да заплати неустойка в
размер 778,64 лева, е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД вр. с
чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от
ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК. Посочва, че договорът накърнява добрите нрави
по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. Клаузата за неустойката се счита за
неравноправна по реда на чл.143 ал.1 от ЗЗД. Намира, че клаузата за
1
неустойка в чл.6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ №
******/15.01.2021г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се
претендирала, чрез нея в размер на 778,64 лева е в размер на над 1/2 от
сумата на отпуснатия кредит. Заявява, че по този начин безспорно се
нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Наред с това е
била нищожна и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
С други думи казано от обстоятелствената част на исковата молба се
развиват доводи за нищожност на тази клауза предвид на което моли съда да
приеме, че клаузата предвидена в чл.6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ
КРЕДИРЕКТ № ******/15.01.2021г., сключен между ищцата и „*******“
ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 778,64 лева, е
нищожна на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД вр.с чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от
ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК.
Моли съда на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „*******“
ООД, да заплати на доверителката ми, сумата в размер на 100 лева,
недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по чл. 6.2 от
ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ******/15.01.2021г.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда,
до окончателното изплащане на сумата.Претендира разноски. Ищцовата
страна е представила доказателства, които съдът е допуснал и приел с
определение №84 от 03.03.2023г.,а именно: Пълномощно; квитанция за
платена държавна такса; ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ №
******/15.01.2021г.Направено е доказателствено искане по което съдът се е
произнесъл с определението си в з.з.
Направено е доказателствено искане по чл.190 от ГПК /за задължаване
на ответника да представените справка за направени плащания по процесният
договор/, по което съдът се е произнесъл с определението си в з.з. и е уважил
същото, като е задължил на осн.чл.190 от ГПК да се представи исканото
писмено доказателство.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор,
чрез ст. юрк. Л. В.. В отговора се признава за основателен предявеният иск и
на основание чл.237 от ГПК се иска постановяване на решение при
признаване на иска. Заявява се, че те не са дали основания за завеждане на
2
делото, поради което искат при постановяване на решение при признание на
иска да не им се възлагат разноски,тъй като не са дали повод за завеждане на
делото. Освен това се посочва, че претендираната за заплащане сума, не е
била заплатена от ищцата на ответника като неустойка, както и не е било
направено искане от тяхна страна за заплащане на такава неустойка. Исковата
сума не е била заплатена, като според ответното дружеството наличието на
нищожна клауза в договора не водело само по себе си извод за даден повод за
завеждане на делото. Такъв щял да бъде налице само ако дружеството е
претендирало заплащане на такава сума, а те не са направили искане за
заплащане на неустойка. Предвид и на това прави искане за постановяне на
решение при признание на иск, и съответно да не им се възлагат разноски на
основание чл.78 ал.2 от ГПК, и алтернативно-прави се възражение по смисъла
на чл.78 ал5 от ГПК– за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата не се явява, като от процесуалният
представител- адв. М. е постъпило писмено становище в което се заявява, че
поддържа исковата молба и приложените към нея доказателства. Заявяват, че
съдът следва да се произнесе по същество тъй като въпреки направеното
признание ответното дружество е дало основание за завеждане на делото. Не
се изразява категорично становище по искането за постановяване на решение
по чл.237 от ГПК. Предвид на това претендират сторените по делото
разноски да бъдат присъдени в тяхна полза по изложени съображения, като се
прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ответната
страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е направено признание на иска от страна на ответника и
искане от същият да бъде да бъде постановено решение при признание на иск
по смисъла на чл.237 от ГПК, като ответната страна заявява, че въпреки
признанието на иска, се дължат разноски, равзива подробни доводи и се
позова на съдебна практика в тази насока.
Видно от изложеното от страните по делото страните не спорят, както и
е налице признание на иска от страна на ответното дружество, че между тях е
бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № ******/ 15.01.2021г. ,
3
сключен със „*******“ ООД, по силата на който й е била отпусната сумата в
размер на 1 600 лева. Съгласно сключения договор ищцата е следвало да
върне сумата по кредита, която се явявала сума от 2 540 лева, при сума на
получаване 1 600, лева, при лихва от 161,36 лева и неустойка от 778,64
лева. В тази насока е посагителен план, инкорпориран в договора чл.4. В
договора са посочени ГПР /Годишен процент на разходите/- 48,88 %, и ГЛП
/Годишен лихвен процент/- 40,05 %., както и другите условия.
По делото не са приложени разписки за извършени плащания, като е
представена СПРАВКА за плащанията по този договор, изискана от
ответника по реда на чл.190 от ГПК-от която е видно, че ищцата е заплатила
посочените в исковата молба парични суми, или съдът приема, че ищцата е
заплатила сумата от 1 761,36 лева, от която главница- сумата от 1 600 лева,
лихва от 161,36 лева.
Няма доказателства, че ищцата е заплатила неустойка в какъвто и
да е размер.
Съдът, като прецени прецени събраните по делото доказателства и на
осн.чл.235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
както и направеното признание на иска и процесуалното поведение на
страните във връзка с дадени указания за изпълнение на задължения, в т.ч. и
по чл.190 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното: Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за
кредит по чл.26 ал.1 пр.3 и пр.2 от ЗЗД– поради противоречие с добрите
нрави и заобикаляне на закона, както и по чл.55 ал.1 от ЗЗД- за връщане на
недължимо платено.
Съдът предвид гореизложеното приема, че описаните в исковата молба
обстоятелства са установени, като същата следва да бъде уважена,но
ОТЧАСТИ, и само досежно твърденията за нищожност по чл.26 ал.1 предл.3
от ЗЗД на клаузата за неустойка на договора, като предявеният иск по чл.55
ал.1 от ЗЗД е неоснователен.
Съдът, като взе предвид, че ответното дружество е небанкова
финансова институция по чл. 3 ЗКИ, и като такава може да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. В същото време ищцата е физическо лице,
което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
4
професионална дейност, т.е., страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и кредитор съгл. чл.9 ал.4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната за периода
редакция.
За да бъде уважен така предявения иск по по чл.26 ал.1 пр.3 и пр.2 от
ЗЗД, ищецът следва да установи, че клаузата за неустойка противоречи на
добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В тежест на ответника е да
докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Съдът приема за безспорно между страните обстоятелството, че са
сключили договор за паричен заем, с посоченото от ищеца съдържание /като
договорът е приложен по делото/, в който е уговорена клауза за неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, така както е
посочена като съдържание в исковата молба, както и че тази клауза е
недействителна. Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът
„*******“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл.9 ал. 4 ЗПК. Безспорно между
страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3
ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по
своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1
ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка по чл.26 ал.1
предл.3-то от ЗЗД и иска по чл.55 ЗЗД е валидно следното;
Критериите, дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010г. по т. д.№ 1/2009г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
5
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този
смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение №
107/25.06.2010г. на ВКС по т.д. № 818/2009г., II т.о./. В случая страните са
уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия
/чл.6 т.2 от Договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във
фиксиран размер от 778,64 лева, като същата се начислява автоматично
и се заплаща разсрочено съгласно погасителният план. В същото време
се установи, че така начислената неустойка не е заплатена, т.е. ищцовата
страна не доказа своите твърдения за заплатена неустойка.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита.
Съдът счита, че неустойката по съществото си е добавък към
6
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя,която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на
договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26 ал.1 във вр. с ал.4
ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл.6.2 от договора, а платените по тази клауза суми подлежат на
връщане /ако са платени разбира се, което в настоящият случай не се
установи/.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен,
като бъде прогласена за недействителна клаузата за неустойка в размер на
778,64 лева по чл.6.2 от Договора, т.к. са налице основанията за
прогласяване на тази клауза за нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.с
чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от
ЗПК вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК.
При уважа по чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, следва да бъде уважен искът по
чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД, ако се установи плащане на така определената
неустойка, като в настоящото производство ищцовата страна не доказа
извършено плащане на сумата от 100 лева, недължима по недействителна
клауза за неустойка по чл.6.2. от Договора. Сиреч, искът по чл.55 ал.1 т.1
от ЗЗД е неосноватален и недоказан, поради и което следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността за разноските: Искане за присъждане на разноски е
направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се
пораждат за ищцата. Същата доказа разноски в размер на 100 лева, платена
държавна такса, които ще й се присъдят отчасти, т.к. е уважен само единият
иск- този по чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради и което на ищцата следва да се
заплатят разноски в размер на 50 лева- представляващи държавна такса по
така предявеният иск.
7
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл.38 ал.1 т.1 ЗАдв. Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв., на адвоката се определя
възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са в съответните
размени, като при интерес до 1000 лева /какъвто е настоящият случай/ този
размер е 400 лева.
Предвид на изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение за
адв.М. В. М. от АК- Пловдив в размер на 400 лева /с оглед на интереса,
заявен с исковата молба и предмет на настоящото производство/.
Съдът приема, че не са налице предпоставките по чл.78 ал.2 от ГПК,
т.к. въпреки признаването на иска, именно включването на неравноправни
клаузи в договора за заем, е поводът за завеждането на делото, поради и което
се дължат разноски.
Предвид изложеното съдът,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в
чл.6.2. в Договор за паричен заем Кредирект № ******/ 15.01.2021г. ,
сключен между М. М. С. с ЕГН- **********, и ’’*******’’ ООД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
********, ет.7, представлявано от Н.П.П., като противоречаща на
добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ искането на М. М. С. с ЕГН- **********, с правно
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ’’*******’’ ООД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
********, ет.7, представлявано от Н.П.П. „*******“ ООД, ЕИК *******,
ДА й ЗАПЛАТИ сумата от 100 лева, по недействителна клауза за
неустойка по чл.6.2. от Договор за паричен заем Кредирект № ******/
15.01.2021г., като неоснователно.
8
ОСЪЖДА ’’*******’’ ООД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ********, ет.7, представлявано от
Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на М. М. С. с ЕГН- **********, сумата в размер на
50 лева– разноски в производството.
ОСЪЖДА ’’*******’’ ООД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ********, ет.7, представлявано от
Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК- Пловдив, сумата в размер на
400 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9